Съдебни решения
Съдебни решения
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на оценъчния доклад и нарушени ли са правата на защита на жалбоподателката, както и допусната ли е фактическа грешка при изготвянето на доклада?
Изпълнено ли е задължението за дължимата грижа от страна на EUIPO при отчитане на здравословното състояние и индивидуалните обстоятелства на жалбоподателката при изготвянето на оценъчния доклад?
Съдържа ли оценъчният доклад явни грешки в преценката, водещи до несъответствие между поставената оценка и съдържащите се в доклада коментари?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Допустимо ли е да се подаде жалба срещу атестационен доклад, без да се изчерпят всички вътрешни административни процедури, предвидени в общите разпоредби за изпълнение?
Спазено ли е задължението за мотивиране на атестационния доклад съгласно приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз?
Извършена ли е явна грешка в преценката от страна на атестиращите органи при изготвянето на атестационния доклад?
Спазено ли е задължението на администрацията за полагане на грижа, особено в случай на засягане на здравето на служителя?
Следва ли да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, когато обжалваният акт е отменен като незаконосъобразен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Нарушено ли е изискването за реално използване на марката по смисъла на член 58, параграф 1, буква а) и член 18, параграф 1, втора алинея, буква а) от Регламент 2017/1001, като се приеме, че използваната триизмерна форма на стоката е идентична с регистрираната марка?
Променя ли отличителния характер на триизмерната марка добавянето на словни и фигуративни елементи върху стоката, така че използването ѝ да не може да се счита за реално използване по смисъла на член 18, параграф 1, втора алинея, буква а) от Регламент 2017/1001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Допустимо ли е Комисията да приеме, че удължаването на помощта за спасяване, предоставена на Siremar, представлява незаконна и несъвместима държавна помощ поради липса на официално представен план за преструктуриране или ликвидация в шестмесечния срок?
Може ли освобождаването от корпоративен данък върху приходите от продажбата на предприятието Siremar да се квалифицира като селективно икономическо предимство, представляващо държавна помощ, въпреки че материализирането на ползата зависи от бъдещи и несигурни събития и Siremar вече не извършва стопанска дейност?
Нарушени ли са принципите на правна сигурност и добра администрация поради прекомерната продължителност на административната процедура, и поражда ли това оправдано доверие, което да изключи възстановяването на помощта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Съвместима ли е държавната помощ, предоставена на жалбоподателя, с изискванията за оздравителна помощ, включително задължението за представяне на план за преструктуриране или ликвидация в шестмесечен срок?
Длъжна ли е Комисията да спазва принципите на равно третиране и защита на оправданите правни очаквания при прилагане на насоките за държавни помощи?
Доказано ли е наличието на икономическо предимство за жалбоподателя към релевантната дата на предоставяне на помощта?
Изпълнила ли е Комисията задължението си да определи метод за изчисляване на сумата за възстановяване и да вземе предвид всички релевантни данни?
Нарушени ли са принципите на сътрудничество между Комисията и държавата членка при възстановяване на помощта?
Може ли предоставената помощ да засегне търговията между държавите членки и да наруши конкуренцията?
Може ли помощта, предоставена на предприятие в затруднение, да наруши условията за конкуренция?
Допустимо ли е възстановяването на неправомерна помощ, когато бенефициерът е в затруднено положение или в несъстоятелност?
Създава ли прекомерната продължителност на административното производство оправдани правни очаквания за жалбоподателя?
Следва ли Комисията да съобрази по-ранна практика при преценката по член 107, параграф 1 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли член 2, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/679 да се тълкува в смисъл, че обработването на лични данни при провеждане на избори в дадена държава членка е изключено от приложното поле на този регламент?
Следва ли член 6, параграф 1, буква д) и член 58 от Регламент 2016/679 да се тълкуват в смисъл, че не допускат компетентните органи на дадена държава членка да приемат административен акт с общо приложение, с който се ограничава или евентуално се забранява видеозаснемането при преброяване на изборните резултати в изборните помещения по време на избори в тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 6 от Директива 2011/7 да се тълкува в смисъл, че във всички случаи сумата от 40 EUR се заплаща за всяка фактура, при условие че кредиторът е индивидуализирал фактурите в предявените от него искания по административен и съдебен ред, или че сумата от 40 EUR се заплаща за всяка фактура във всички случаи, дори да са предявени съвместни и общи искания?
Как следва да се тълкува член 198, параграф 4 от Закон 9/2017, [в който е определен] срок за плащане от 60 дни във всички случаи и за всички договори, като е предвиден първоначален срок от 30 дни за приемане и още 30 дни за плащане, [като се има предвид] съображение 23 от Директива 2011/7 […]?
Как следва да се тълкува член 2 от Директивата
Може ли Директивата да се тълкува в смисъл, че тя позволява в основата за изчисляване на предвидените в нея лихви за забава на плащане да се включва дължимият за извършената доставка ДДС, чийто размер се включва в самата фактура
Или е необходимо да се направи разграничение в зависимост от момента, в който съдоговорителят плаща данъка на данъчната администрация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 12, параграф 4 от Директива 2011/7 да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да изключат от приложното поле на тази директива договорна практика относно плащането на лихви за забава на плащане и обезщетение за разноските по събирането, която е постоянно упражнявана при отделни поръчки между страните преди 16 март 2013 г., дори ако отделните поръчки, за които се отнасят предявените последици от забавата на плащане, са осъществени след тази дата?
При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 7, параграфи 2 и 3 от Директива 2011/7 да се тълкуват в смисъл, че описаната в първия въпрос договорна практика следва да се счита за договорна клауза или практика по смисъла на тези разпоредби, която изключва лихва за забава на плащане или обезщетение за разноските по събиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от [Регламент № 910/2014] следва ли да се тълкува в смисъл, че е недопустимо обявяването за нищожен на административен акт, издаден като електронен документ, когато той е подписан с електронен подпис, различен от „квалифициран електронен подпис“?
За установяването на факта дали електронният подпис е квалифициран или не, достатъчно ли е вписването на „квалифициран електронен подпис“ в издаденото удостоверение от доставчика на удостоверителни услуги или от съда следва да се установи изпълнение на чл. 26 и приложение 1 към [Регламент № 910/2014]?
В хипотеза като посочената по-горе, в която доставчикът определя електронния подпис като „професионален“, това обстоятелство достатъчно ли е да се приеме, че не е налице „квалифициран електронен подпис“, след като липсва квалифицирано удостоверение от доставчика, или следва да се установи дали подписите отговарят на изискванията за квалифициран електронен подпис?
При извършване на проверка за съответствие на квалифицирания електронен подпис с изискванията на приложение № 1 към[Регламент № 910/2014] посочването на имената на титуляря на електронния подпис на латиница, вместо на кирилица, както лицето се идентифицира, представлява ли нарушение на регламента, водещо до извод за липса на квалифициран електронен подпис?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли за мерки за извеждане от територията по смисъла на член 6, параграф 2 от Директива 2004/81 да се считат и мерки за извеждане на гражданин на трета страна от територията на една държава членка в територията на друга държава членка?
Недопустимо ли е съгласно член 6, параграф 2 от Директива 2004/81 приемането на решение за прехвърляне, докато тече гарантираният съгласно член 6, параграф 1 от тази директива срок за размисъл?
Недопустимо ли е съгласно член 6, параграф 2 от Директива 2004/81 изпълнението или подготовката на изпълнението на вече прието решение за прехвърляне, докато тече гарантираният съгласно член 6, параграф 1 от тази директива срок за размисъл?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.