Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-313/25: Adrar, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав) 4 септември 2025 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Имиграционна политика — Връщане на незаконно пребиваващи в държава членка граждани на трети страни — Директива 2008/115/ЕО — Изпълнение на влязло в сила решение за връщане — Член 5 — Принцип на забрана за връщане — Висши интереси на детето — Семеен живот — Член 15 — Задържане с цел извеждане — Контрол за спазването на условията за законност — Задължение на националния съд да следи за спазването на принципа на забрана за връщане и зачитането на другите интереси, посочени в член 5 от Директива 2008/115 — Служебна проверка — Членове 6 и 7, член 19, параграф 2, член 24, параграф 2 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз“ По дело C‑313/25 PPU [Adrar] ( i ) с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Roermond (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Рурмонд, Нидерландия) с акт от 6 май 2025 г., постъпил в Съда на 6 май 2025 г., в рамките на производство по дело GB срещу Minister van Asiel en Migratie, СЪДЪТ (втори състав), състоящ се от: K. Jürimäe (докладчик), председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия от втори състав, M. Gavalec, Z. Csehi и F. Schalin, съдии, генерален адвокат: D. Spielmann, секретар: A. Lamote, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 1 юли 2025 г., като има предвид ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-211/24: LEGO (Notion d’utilisateur averti d’un dessin ou modèle), Съдебно решение от 4 септември 2025 г.
1) В случай като този по главното производство, в който притежателят [ищецът] се позовава на промишлен дизайн [на Общността], ползващ се със закрила на основание член 8, параграф 3 от [Регламент № 6/2002], по отношение на едно или няколко конструкторни блокчета от конструктор на ответника, изпълняващи същата функция по сглобяване като блокчетата от промишления дизайн на ищеца, в съответствие ли е с правото на Съюза съдебна практика, съгласно която при определянето на обхвата на закрила, по смисъла на член 10 от [Регламент № 6/2002], на промишления дизайн на ищеца съдилищата:
– използват за отправна точка информирания потребител, който притежава технически познания за функцията на промишления дизайн и на продукта, каквито могат да се очакват от експерт в сектора,
– считат за информиран потребител този, който сравнява промишления дизайн на ищеца и продукта на ответника чрез подробен, технически и методически анализ, и
– приемат, че този информиран потребител изгражда цялостното си впечатление за промишления дизайн и продукта преди всичко като техническо становище?
2) В случай че по дело с посочените характеристики следва да се приеме, че обхватът на закрилата, предоставяна от промишления дизайн на ищеца, се разпростира върху една или няколко части от конструктора на ответника, които обаче представляват малък на брой конструкторни блокчета спрямо общия им брой, съвместимо ли е с правото на Съюза да се признае право на преценка на съда да отхвърли искането за забрана за продължаването на вноса на конструктора в съответната страна, отчитайки частичния характер на нарушението, ниската степен на тежест и на съотношение на нарушението спрямо стоката в нейната цялост, както и интересите, свързани с търговията без ограничения с даден конструктор, срещу преобладаващата част от който не са направени възражения, които причини се считат за „основателни причини“ за целите на член 89, параграф 1 от Регламента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-225/22: AW “T”, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, както и практика на конституционния съд на същата държава членка, според които национален съд е длъжен да се съобрази със съдебен акт, постановен от съдебен състав на по-висшестояща юрисдикция, когато въз основа на акт на Съда този национален съд констатира, че един или повече съдии, които са част от този съдебен състав, не отговарят на изискванията за независим, безпристрастен и предварително създаден със закон съд по смисъла на тази разпоредба, и освен това по силата на националното право този съд е възпрепятстван да провери редовността на формирането на споменатия съдебен състав въз основа на същите обстоятелства като възприетите в посочения акт на Съда?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че когато въз основа на акт на Съда се установи, че съдебен орган от последна инстанция не отговаря на изискванията за независим, безпристрастен и предварително създаден със закон съд по смисъла на тази разпоредба, постановеният от такъв орган акт, с който съответното дело се връща на низшестоящ съд за ново разглеждане, трябва да се счита за нищожен, когато с оглед на разглежданото процесуално положение такава последица е наложителна, за да се гарантира предимството на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-451/24: Kwizda Pharma II, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.
1) Как следва да се тълкува изразът „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, съдържащ се в член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83]?
Следва ли изразът „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, да обхваща само продукт, който който по смисъла на член 2, параграф 1 от [изменената Директива 2001/83]
– е промишлено приготвен или
– е произведен по метод, който включва промишлен процес?
При утвърдителен отговор: следва ли изразът „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, да обхваща само продукт, който по смисъла на член 2, параграф 1 от [изменената Директива 2001/83] е промишлено приготвен или е произведен по метод, който включва промишлен процес, ако общностното право определя изисквания за приготвянето на продукта, съответно за пускането му на пазара като такъв (определен) „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, от такова естество?
При отрицателен отговор: по какви критерии следва да се установи дали даден продукт следва да бъде квалифициран като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, по смисъла на член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83]?
2) Как следва да се тълкува изразът „в случаи на съмнение“, съдържащ се в член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83]?
3) Как следва да се тълкува изразът „може да попадне“, съдържащ се в член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83]
Обхваща ли изразът „може да попадне“ и продукт, който очевидно или след провеждане на административна или съдебна процедура не следва да бъде квалифициран като (определен) „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“?
4) a) В каква степен член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83] или други разпоредби на общностното право забраняват на органа, който е компетентен да прилага разпоредби на общностното право, приложими по отношение на определен „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, да ги приложи по отношение на този продукт, ако след провеждане на процедура органът за лекарствените продукти го е квалифицирал окончателно като лекарствен продукт?
4) б) Следва ли член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83] или други разпоредби на общностното право да се тълкуват в смисъл, че националният орган няма право по отношение на продукт,
– който след провеждане на процедура за проверка от страна на органа за лекарствените продукти е квалифициран като лекарствен продукт и
– който (понастоящем) е пуснат на пазара като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“,
да забрани на лицето, което го е пуснало на пазара, да продължи да пуска на пазара този продукт като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“ (поради това, че не са изпълнени законовите изисквания за пускане на пазара на този продукт като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“)?
6) Прилагат ли се общностните разпоредби за предимство на правото в областта на лекарствените продукти [вж. по-специално член 2, трета алинея, буква г) от Регламент № 178/2002 по отношение на храните, съображение 6 от Регламент № 1223/2009 по отношение на козметичните продукти, член 1, параграф 6, буква б) от Регламент 2017/745 по отношение на медицинските изделия, член 1, параграф 2 от Директива 2002/46 по отношение на хранителните добавки], и когато е сигурно, че продукт, който следва да бъде квалифициран като лекарствен продукт и е пуснат на пазара като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, не отговаря на необходимите условия за квалифицирането му като такъв „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“?
7) Как следва да се разграничи приложното поле на правилото за предимство на правото в областта на лекарствените продукти по член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83] от приложното поле на правилата за предимство на правото в областта на лекарствените продукти, които за определени продукти предвиждат отрицателно изискване този продукт да не бъде квалифициран като лекарствен продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-413/23: ЕНОЗД/ЕСП (Notion de données à caractère personnel), Съдебно решение от 4 септември 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав) 4 септември 2025 година ( *1 ) „Обжалване — Защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни — Процедура за обезщетяване на акционерите и кредиторите на банкова институция вследствие на преструктурирането ѝ — Решение на Европейския надзорен орган по защита на данните, с което се установява нарушение от страна на Единния съвет за преструктуриране на задълженията му във връзка с обработването на лични данни — Регламент (ЕС) 2018/1725 — Член 15, параграф 1, буква г) — Задължение за информиране на субекта на данните — Предаване на трето лице на псевдонимизирани данни — Член 3, точка 1 — Понятието „лични данни“ — Член 3, точка 6 — Понятието „псевдонимизация“ По дело C‑413/23 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 5 юли 2023 г., Европейски надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД), представляван първоначално от P. Candellier, G. Devin, X. Lareo, D. Nardi и T. Zerdick, а впоследствие от P. Candellier, X. Lareo, D. Nardi, N. Stolić и T. Zerdick, жалбоподател, подпомаган от Европейски комитет по защита на данните, представляван от C. Foglia, M. Gufflet, G. Le Grand и I. Vereecken, подпомагани от E. de Lophem, avocat, G. Ryelandt, advocaat, и P. Vernet, avocat, встъпила страна в настоящото производство по обжалване, като другата страна в производството е Единен съвет за преструктуриране (ЕСП), представляван от H. Ehlers, M. Fernández Rupérez и A. Lapresta Bienz, подпомагани от M. Braun, H.‑G. Kamann, Rechtsanwälte, и F. Louis, avocat, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-655/23: Quirin Privatbank, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.
Следва ли разпоредбите на ОРЗД да се тълкуват в смисъл, че предвиждат в полза на субекта на данни, лични данни на когото са били обработени незаконосъобразно, в случай че той не иска данните му да бъдат изтрити, средство за съдебна защита, което му дава възможност превантивно да поиска на администратора да бъде разпоредено занапред да се въздържа от повторно незаконосъобразно обработване, и дали — при отрицателен отговор — тези разпоредби са пречка държавите членки да предвидят такова средство за защита в съответните си правни системи?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че понятието „нематериални вреди“ в тази разпоредба обхваща отрицателни емоции, които са изпитани от субекта на данни вследствие от неразрешено изпращане на личните му данни на трето лице, като опасения или недоволство, и са породени от загуба на контрол върху тези данни, евентуално злоумишлено използване на тези данни или накърняване на репутацията му?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че допуска за целите на изчисляването на размера на обезщетението за нематериални вреди, дължимо на основание член 82, параграф 1 от ОРЗД, да бъде взета предвид степента на вина на администратора?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че фактът, че субектът на данни е успял съгласно приложимото национално право да осъди администратора да се въздържа от извършването на повторно нарушение на този регламент, може да бъде взет предвид, за да се намали размерът на паричното обезщетение за нематериални вреди, дължимо съгласно член 82, параграф 1, или дори да се замести това обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.