всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съдебни решения

Съдебни решения

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Допустимо ли е Комисията да предяви иск за неизпълнение на задължения, когато в мотивираното становище се твърди частично, а в исковата молба — пълно неизпълнение на задълженията за транспониране на директива?
Следва ли да се приеме, че Чешката република е изпълнила задълженията си по транспониране на Директива 2019/1937, като е съобщила съществуващи национални разпоредби и административни практики, които не съдържат изрично позоваване на директивата?
Съобразен ли е с принципа на пропорционалност автоматичният подход на Комисията за определяне на коефициент за тежест при изчисляване на еднократно платима сума по член 260, параграф 3 ДФЕС, когато е налице частично, а не пълно неизпълнение на задълженията за транспониране?
Допустимо ли е при определяне на платежоспособността на държава членка за целите на имуществените санкции да се използва демографски критерий (население) наред с БВП при изчисляване на фактора „n“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Може ли по смисъла на член 2, буква ж) от Регламент [№ 261/2004] бордната карта на пътника да представлява друго доказателство, потвърждаващо, че резервацията е приета и регистрирана от въздушния превозвач или туроператора?
Трябва ли да се счита, че по смисъла на член 3, параграф 2, буква а) от Регламент № 261/2004 пътниците, които притежават бордна карта за съответния полет, имат потвърдена резервация за този полет, когато не е доказано наличието на конкретно извънредно обстоятелство?
По смисъла на член 3, параграф 3 от Регламент № 261/2004 носи ли пътникът тежестта да докаже, че е платил за полета, или обратното, за да избегне отговорността, превозвачът би трябвало да докаже, че пътникът е пътувал безплатно или по намалена тарифа?
Трябва ли член 3, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че когато пътник е закупил пакетно туристическо пътуване от туроператор и последният е платил полета на превозвача, този полет се счита за платен?
Трябва ли член 3, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че когато трето лице закупува от името на пътниците пакетно туристическо пътуване, в чиито рамки туроператорът заплаща на чартърния превозвач възнаграждение при пазарни условия, пътниците в главното производство не са „пътници, пътуващи по намалена тарифа“, независимо от разплащането между третото лице и тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Нарушила ли е Федерална република Германия задълженията си по член 26, параграфи 1 и 3 от Директива (ЕС) 2019/1937, като не е приела и не е съобщила в срок необходимите мерки за транспониране?
Допустимо ли е автоматичното прилагане на коефициент за тежест 10 при определяне на размера на еднократно платимата сума по член 260, параграф 3 ДФЕС и правилно ли е изчислен размерът на санкцията спрямо конкретните обстоятелства по случая?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Нарушила ли е Република Естония задължението си да транспонира и да уведоми Европейската комисия за мерките за транспониране на Директива (ЕС) 2019/1937 в определения срок?
Допустимо ли е автоматичното прилагане на коефициент за тежест при определяне на размера на имуществените санкции по член 260, параграф 3 ДФЕС, без да се отчитат конкретните обстоятелства и последиците от неизпълнението?
Следва ли при определяне на платежоспособността на държава членка за целите на имуществените санкции да се взема предвид демографски критерий (население), наред с БВП, както предвижда методиката на Комисията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Включва ли разпоредбата на чл. 1, б. „д“ от Регламент [„Брюксел IIб“] в своето приложно поле въпросите на съдебни охранителни производства за даване на разрешение от съд за разпореждане, например продажба, с недвижими имоти или идеални части от недвижими имоти, принадлежащи на дете?
По правилата на кой регламент се определя международната компетентност на съд на държава членка на ЕС по съдебни охранителни производства за даване на разрешение от съд за разпореждане, например продажба, с недвижими имоти или идеални части от недвижими имоти, принадлежащи на дете — по чл. 7, [параграф] 1 от Регламент [„Брюксел IIб“] — от съда по обичайното местопребиваване на детето, или по чл. 4, [параграф] 1, б. „в“ от Регламент [„Рим I“], респ. чл. 24, [точка] 1 от Регламент [„Брюксел Iа“] — от съда по местонахождение на недвижимия имот?
Дерогират ли се правилата на Регламент [„Брюксел IIб“] относно международната компетентност по въпроси на родителската отговорност от двустранен международен договор на държава членка ([Република] България) и трета страна (Съветския съюз, респ. Руската федерация), сключен преди присъединяване на държавата членка към [Европейския съюз], ако този международен договор не е посочен в Глава VIII от [този регламент]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Предоставя ли член 41, параграф 2, буква б) от Хартата на основните права на Европейския съюз на лице, подало жалба по административно производство, право на достъп до подготвителната преписка на Европейския комитет по защита на данните, независимо от това дали решението по преписката има неблагоприятни последици за него?
Явява ли се преписката на Европейския комитет по защита на данните по приемането на решение със задължителен характер преписка, която се отнася до жалбоподателката по смисъла на член 41, параграф 2, буква б) от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Явява ли се правото на достъп до преписката по член 41, параграф 2, буква б) от Хартата на основните права на Европейския съюз самостоятелно спрямо правото на изслушване по член 41, параграф 2, буква а) от Хартата и може ли да се упражнява независимо от последното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Допустимо ли е юридическо лице, което не е било страна в производството пред Общия съд, но твърди, че е правоприемник на първоначалния жалбоподател, да подаде жалба срещу решението на Общия съд съгласно член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 273 от Директива 2006/112/ЕО, разглеждан във връзка с член 325, параграф 1 ДФЕС, правото на защита и принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба и практика, съгласно които третото лице, което би могло да отговаря солидарно за данъчното задължение на дадено юридическо лице, не може да е страна в установителното данъчно производство, водено спрямо това юридическо лице с цел определяне на данъчното му задължение, а в рамките на производството относно солидарната отговорност не разполага с подходящи средства за оспорване на констатациите и изводите за наличието или размера на това данъчно задължение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Нарушено ли е задължението за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз, като Общият съд не е разгледал надлежно довода, че „правилото pro rata“ по трета алинея на член 77 от Правилника за длъжностните лица следва да се приложи към жалбоподателя?
Правилно ли е тълкувана и приложена третата алинея на член 77 от Правилника за длъжностните лица по отношение на акредитираните парламентарни асистенти и спазен ли е принципът на равно третиране и недискриминация?
Правилно ли е разбрана и приложена системата на пенсионната схема на ЕС, по-специално връзката между размера на пенсионните права и размера на направените социалноосигурителни вноски?
Съвместима ли е интерпретацията на втора алинея на член 77 от Правилника за длъжностните лица с принципа на недискриминация, доколкото не отчита различията в кариерното развитие между длъжностните лица и акредитираните парламентарни асистенти?
Нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания, като Общият съд е приел, че не са дадени достатъчно точни, безусловни и последователни уверения относно прилагането на „правилото pro rata“ към жалбоподателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Допустимо ли е диференцирано третиране на акредитирани парламентарни сътрудници, които са прекарали цялата си професионална кариера в Европейския парламент, при изчисляване на пенсията за осигурителен стаж по член 77 от Правилника за длъжностните лица?
Следва ли при изчисляване на пенсията за осигурителен стаж да се отчитат социалноосигурителните вноски, а не само прослужените години?
Спазен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания при прилагането на член 77, трета алинея от Правилника за длъжностните лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form