Трябва ли член 1, параграф 4 от Регламент № 2887/2000 да се разбира в смисъл, че условията за ориентиране спрямо разходите съгласно член 3, параграф 3 от посочения регламент представляват минимални изисквания, в смисъл че националното законодателство на държавите-членки не може да се отклони от това равнище във вреда на бенефициерите?
Дали изискването за ориентиране спрямо разходите, предвидено в член 3, параграф 3 от Регламент № 2887/2000, включва и изчислените лихви и амортизационни отчисления?
При утвърдителен отговор на втория въпрос:
а) Дали базата за изчисляване на тези лихви и на тези амортизационни отчисления се състои от заместителната стойност на активите след приспадане на вече направените амортизационни отчисления преди датата на оценката или само от текущата заместителна стойност, изразена в текущата цена към датата на оценката?
б) Трябва ли твърдените разходи като база за изчисляване на изчислените лихви и амортизационни отчисления, и по специално разходите, които не могат да бъдат пряко отнесени към услугата (общи разходи), да бъдат доказани във всеки случай с разбираеми документи от нотифицирания оператор?
в) При изцяло или частично отрицателен отговор на третия въпрос, буква б):
Могат ли тогава тези разходи да бъдат доказани чрез оценка, основана на аналитичен модел на разходите?
На какви методологични и други изисквания относно съдържанието трябва да отговаря тази алтернативна оценка?
г) В рамките на предоставените му съгласно член 4, параграфи 1—3 от Регламент № 2887/2000 правомощия, разполага ли националният регулаторен орган, в хода на проверката на ориентирането спрямо разходите, със „свобода на преценката“, която е подчинена само на ограничен съдебен контрол?
д) При утвърдителен отговор на третия въпрос, буква г):
Тази свобода на преценката отнася ли се по-конкретно и до метода на изчисляване на разходите, както и до въпросите относно определянето на изчислените лихви (за заетия и/или собствения капитал) и на разумните периоди на амортизация?
Какви са ограниченията на тази свобода на преценката?
е) Изискванията за ориентиране спрямо разходите допринасят ли поне за защитата на правата на конкурентите в качеството им на бенефициери, така че тези конкуренти да могат да оспорят по съдебен ред тарифите за достъп, които не са ориентирани спрямо разходите?
ж) Понася ли нотифицираният оператор неблагоприятните последици от невъзможността да се докажат разходите (тежест на доказване), когато същите не могат да бъдат установени, изцяло или частично, в процедурата по осъществяване на надзор, предвидена в член 4 от Регламент № 2887/2000, или на последващото съдебно производство?
з) При утвърдителен отговор на третия въпрос, букви е) и ж):
Тежестта на доказване на ориентирането спрямо разходите пада ли върху нотифицирания оператор и когато конкурент обжалва в качеството си на бенефициер разрешението, предоставено от регулаторния орган съгласно националното законодателство, по съображение че разрешените тарифи за достъп са прекалено високи, тъй като не са ориентирани спрямо разходите?