1) a)
В светлината на точки 81 и 84 от Решение на Съда от 21 октомври 2003 г. по дело Abatay и др. (C-317/01 и C-369/01, Recueil, стр. I-12301) трябва ли член 13 от Решение № 1/80 […] да се тълкува в смисъл, че чужденец, турски гражданин, може да се позовава на тази разпоредба, ако е спазил правилата, приложими в областта на първо приемане и на пребиваване на територията, и в периода от 14 декември 2000 г. до 2 октомври 2002 г. е упражнявал законно професионална дейност в рамките на трудов договор с различни работодатели, но не е поискал в срок продължаването на валидността на своето разрешение за пребиваване, поради което към момента на изтичането на срока на това разрешение и на подаването на молбата за продължаване на същото той повече не е бил законно пребиваващ според националното право и още по-малко е имал разрешение да упражнява дейност срещу заплащане в тази държава?
б) Различен ли е отговорът на първия въпрос, буква а), ако подадената от чужденеца молба след изтичане на срока, но в рамките на шестте месеца от изтичането на срока на валидност на това разрешение за работа, макар по националното право да се счита като молба за предоставяне на първо разрешение за пребиваване, е разгледана с оглед на условията за разрешаване на продължаване на пребиваването и чужденецът може да чака на територията на страната да бъде взето решение по тази молба?
2) a)
Трябва ли терминът „ограничение“ по член 13 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че той обхваща задължението за плащане на фискални такси в рамките на разглеждане на молба за продължаване на срока на валидност на разрешение за пребиваване, наложено на турски гражданин, който попада в приложното поле на Решение № 1/80, като при липсата на такова плащане неговата молба няма да бъде разгледана в съответствие с член 24, параграф 2 от Vw 2000?
б) Различен ли е отговорът на втория въпрос, буква а) ако размерът на фискалните такси не надхвърля разходите за разглеждането на молбата?
3) Трябва ли член 13 от Решение № 1/80, който има за цел по-конкретно изпълнението на Допълнителния протокол към [Споразумението за асоцииране], във връзка с член 59 от този протокол да се тълкува в смисъл, че размерът на фискалните такси (възлизащи по това време за чужденеца на 169 EUR), наложени на турските граждани, които попадат в приложното поле на Решение № 1/80, в рамките на разглеждането на молба за предоставяне на разрешение за пребиваване или за продължаването на същото, не може да надвишава размера на фискалните такси (30 EUR), който може да бъде поискан от гражданите на Европейската общност в рамките на разглеждането на молба за проверка с оглед на общностното право и за издаване на свързаните с нея документи за пребиваване (вж. член 9, параграф 1 от Директива [68/360], както и член 25, параграф 2 от Директива [2004/38])?