Принципите, установени от [Съда] в решение [Ecotrade (EU:C:2008:267)], съгласно които член 18, параграф 1, буква г) и член 22 от [Шеста директива] не допускат данъчна ревизионна практика и практика на корекция на декларациите по [ДДС], която санкционира неизпълнение, от една страна, на задълженията, произтичащи от формалностите, установени от националната правна уредба на основание посочения член 18, параграф 1, буква г), а от друга страна — на задълженията за счетоводна отчетност и деклариране, които следват съответно от посочения член 22, параграфи 2 и 4, с лишаване от право на приспадане в случай на прилагане на режима на самоначисляване, приложими ли са и при пълно неизпълнение на изискванията, предвидени в същата правна уредба, когато няма съмнение относно положението на платеца на данъка и неговото право на приспадане?
Изразите „изисквания по същество“, „obblighi sostanziali“, „substantive requirements“ и „exigences de fond“, използвани от Съда в различните езикови редакции на решение [Ecotrade (EU:C:2008:267)], по отношение на случаите на така нареченото самоначисляване, предвидено във връзка с ДДС, отнасят ли се до необходимостта от внасянето на ДДС или поемането на данъчно задължение или и до наличието на материалноправни условия, които обуславят облагането на данъчнозадълженото лице със същия данък и които уреждат правото на приспадане, чиято цел е да гарантира принципа на неутралитет на този данък по единен за Европейския съюз начин — например по отношение на присъщи характеристики, облагаемост и пълно приспадане?