Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Допустимо ли е на този етап от производството ограничаване на достъпа на интервенентите до документи само до техните неповерителни версии?
Какъв е процесуалният ред за произнасяне по искане за запазване на поверителност на документи в хода на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Установява ли се наличие на сериозни и непоправими вреди за заявителя, които да обосноват спиране на изпълнението на оспорения регламент?
Налице ли са изключителни обстоятелства, които да изискват дерогиране на принципа, че финансовите вреди са поправими чрез обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Установява ли се наличие на неотложност, обосноваваща предоставяне на обезпечителни мерки, при твърдения за финансови загуби и загуба на репутация вследствие на дерегистрация на активна субстанция при продукти за растителна защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Кои разноски следва да се считат за необходими и подлежащи на възстановяване по съдебно производство пред Общия съд съгласно член 140, буква б) и член 170 от Процедурния правилник?
По какъв начин се определя размерът на подлежащите на възстановяване адвокатски възнаграждения при множество сходни дела, включително при наличие на икономии от мащаба?
Какви са критериите и приложимият лихвен процент за присъждане на мораторна лихва върху сумата на възстановимите съдебни разноски?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Компетентен ли е Общият съд да разглежда заявление за определяне на разноски, когато част от разноските са за производство пред Съда на Европейския съюз?
Кои разноски се считат за необходими и възстановими по смисъла на член 140, буква б) от Процедурния правилник на Общия съд, включително относно адвокатски възнаграждения, административни разходи и разноски за участие в съдебно заседание?
Какви критерии следва да се прилагат при преценката на възнагражденията и разходите, когато адвокатите са действали и по други сходни дела, което води до икономии от мащаба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Определяне на критериите и методологията за изчисляване на възстановимите разходи по съдебното производство пред Общия съд на Европейския съюз.
Ограничения относно обхвата на възстановимите разноски, включително допустимостта на конкретни видове разходи и адвокатски възнаграждения.
Условията и ставката за начисляване на лихва за забава върху дължимите суми за разноски.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Съответстват ли националните разпоредби, предоставящи правомощия на дисциплинарната колегия да разглежда дисциплинарни дела срещу съдии, на изискванията за независимост, произтичащи от правото на Европейския съюз?
Може ли прилагането на тези национални разпоредби да застраши независимостта на съдилищата и по този начин да накърни съдебната защита на правата по правото на Европейския съюз?
Явява ли се постановяването на временни мерки, които временно преустановяват дейността на дисциплинарната колегия, допустимо и необходимо средство за защита на правния ред на Съюза и интересите на правните субекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че клаузата от договор за ипотечен кредит, сключен между потребител и продавач или доставчик, в която се предвижда, че приложимият за кредита лихвен процент се основава на един от предвидените в националната правна уредба официални референтни индекси, които могат да се прилагат от кредитните институции към ипотечните кредити, попада в приложното поле на тази директива, ако в същата правна уредба не се предвижда нито задължително прилагане на този индекс независимо от волята на страните, нито субсидиарното му прилагане при липса на друга уговорка между същите страни?
Трябва ли Директива 93/13, и по-специално член 4, параграф 2 и член 8, да се тълкува в смисъл, че съответната юрисдикция на държава членка е длъжна да провери дали договорна клауза, отнасяща се до основния предмет на договора, е ясна и разбираема, при това независимо дали член 4, параграф 2 от тази директива е транспониран в правния ред на държавата членка?
Трябва ли Директива 93/13, и по-специално член 4, параграф 2 и член 5, да се тълкува в смисъл, че за да се спази изискването за прозрачност на договорна клауза, с която се определя променлив лихвен процент, в договор за ипотечен кредит, тази клауза трябва не само да бъде понятна от формална и граматическа гледна точка, но и да позволява на среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да разбере конкретното функциониране на начина на изчисляване на същия лихвен процент и съответно да прецени въз основа на точни и понятни критерии потенциално значимите икономически последици от такава клауза за финансовите му задължения, като особено релевантни елементи за преценката, която националният съд трябва да извърши в това отношение, са от една страна, лесната достъпност за всеки, който възнамерява да сключи договор за ипотечен кредит, на основните елементи за изчисляване на този лихвен процент поради публикуването на начина на неговото изчисляване, и от друга страна, предоставянето на информация за колебанията в миналото на индекса, въз основа на който се изчислява същият лихвен процент?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че при недействителност на неравноправна договорна клауза, с която се определя референтен индекс за изчисляване на променливите лихви по кредит, тези разпоредби допускат възможността националният съд да замести този индекс със законоустановен индекс, приложим при липса на уговорка за противното между страните по договора, ако при премахване на посочената неравноправна клауза съответният договор за ипотечен кредит не може да продължи да се изпълнява и ако обявяването на целия договор за недействителен би изложило потребителя на особено неблагоприятни последици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
Означават ли член 2, буква а) и член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/42/ЕИО, че член 99 от Besluit van de Vlaamse regering van 23 december 2011 tot wijziging van het besluit van de Vlaamse regering van 6 februari 1991 houdende de vaststelling van het Vlaams reglement betreffende de milieuvergunning en van de besluit van de Vlaamse regering van 1 juni 1995 houdende algemene en sectorale bepalingen inzake milieuhygiëne (Постановление на фламандското правителство от 23 декември 2011 г. за изменение на Постановлението на фламандското правителство от 6 февруари 1991 г. за определяне на фламандските разпоредби относно екологичното разрешение и на Постановлението на фламандското правителство от 1 юни 1995 г. за определяне на общи и секторни разпоредби в областта на екологичното здраве), във връзка с адаптирането на тези постановления към развитието на техниката, с който във VLAREM II се въвежда раздел 5.20.6 относно съоръженията за производство на електричество от вятърна енергия, и Omzendbrief „Afwegingskader en randvoorwaarden voor de inplanting van windturbines“ (Циркулярно писмо „Рамка за преценка и предварителни условия за изграждането на вятърни генератори“) от 2006 г. (наричани по-нататък заедно „настоящите актове“), които два акта съдържат различни разпоредби относно изграждането на вятърни генератори, включително мерки за безопасност и определени според устройствената зона стандарти за засенчване и за нивото на шума, трябва да бъдат класифицирани като „план или програма“ по смисъла на посочените разпоредби от Директивата
Ако се окаже, че е трябвало да бъде извършена екологична оценка, преди да бъдат приети настоящите актове, може ли запитващата юрисдикция временно да запази правните последици от тези тогава незаконосъобразни актове
Към този въпрос трябва да се поставят и няколко подвъпроса:
1) Може ли политическа мярка като настоящото циркулярно писмо, при която правомощието за изготвяне се основава на свободата на преценка и политическата свобода на действие на съответния орган, така че не е налице определяне в тесния смисъл на думата на компетентния за изготвянето на „планове или програми“ орган, и за която не е предвидена и формална процедура по изготвяне, да се разглежда като „план или програма“ по смисъла на член 2, буква а) от Директивата за СЕО?
2) Достатъчно ли е — за да бъдат считани за „план или програма“ по смисъла на член 2, буква а) от Директивата за СЕО — политически мерки или общи правила като настоящите актове да ограничават отчасти свободата на преценка на компетентния за издаването на разрешението орган, дори ако те не са изискване или необходимо условие за издаването на разрешението или не са предназначени да определят рамка за бъдещото издаване на разрешения, въпреки че законодателят на Съюза разглежда тази цел като съставна част на понятието „планове и програми“?
3) Може ли политическа мярка като настоящото циркулярно писмо, което е изготвено по съображения за правна сигурност, следователно напълно доброволно, да бъде разглеждана като „план или програма“ по смисъла на член 2, буква а) от Директивата за СЕО и противоречи ли такова тълкуване евентуално на практиката на Съда, съгласно която телеологичното тълкуване на дадена директива не може да се отклонява съществено от ясно изразената воля на законодателя на Съюза?
4) Може ли раздел 5.20.6 от VLAREM II, който съдържа правила, чието издаване не е било задължително, да бъде разглеждан като „план или програма“ по смисъла на член 2, буква а) от Директивата за СЕО и противоречи ли такова тълкуване евентуално на практиката на Съда, съгласно която телеологичното тълкуване на дадена директива не може да се отклонява съществено от ясно изразената воля на законодателя на Съюза?
5) Могат ли политическа мярка и правителствено постановление с нормативна сила като настоящите актове, които имат ограничена индикативна стойност или най-малкото не определят рамка, от която може да произтече право на изпълнение на даден проект, и които не предоставят право на рамка, в която могат да бъдат разрешени проекти, да се разглеждат като „планове [или] програми […][,] които определят рамката за [бъдещото издаване на разрешение за осъществяване на] проекти“ по смисъла на член 2, буква а) и член 3, параграф 2 от Директивата за СЕО, и противоречи ли такова тълкуване евентуално на практиката на Съда, съгласно която телеологичното тълкуване на дадена директива не може да се отклонява съществено от ясно изразената воля на законодателя на Съюза?
6) Могат ли политическа мярка като Циркулярно писмо EME/2006/01—RO/2006/02, което има чисто индикативна стойност, и/или правителствено постановление с нормативна сила като раздел 5.20.6 от VLAREM II, който просто определя минимални граници за издаването на разрешения и също така като общо правило действа изцяло автономно, като и двата акта съдържат само ограничен брой критерии и условия и нито тази мярка, нито правителственото постановление са определящи за някой от критериите или условията, и имайки предвид, че следователно е възможно да се твърди, че въз основа на обективни обстоятелства може да се изключи възможността те да имат съществени последици върху околната среда, да бъдат разглеждани като „план или програма“ по смисъла на член 2, буква а) във връзка с член 3, параграфи 1 и 2 от Директивата за СЕО, а оттук и като юридически актове, които с определянето на приложимите за съответния сектор правила и контролни процедури предвиждат съществена съвкупност от критерии и условия относно разрешаването и изпълнението на един или няколко проекта, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда?
7) При отрицателен отговор на последния въпрос, може ли дадена юрисдикция сама да установи това обстоятелство след издаването на постановлението или квазиправните норми (като настоящите стандарти на VLAREM II и циркулярното писмо)?
8) Може ли дадена юрисдикция, ако е само косвено компетентна въз основа на възражение със сила inter partes, и ако от отговора на преюдициалните въпроси следва, че настоящите актове са незаконосъобразни, да разпореди запазването на последиците от незаконосъобразното постановление и/или циркулярно писмо, ако незаконосъобразните актове допринасят за осъществяването на цел, която е свързана с опазването на околната среда и е преследвана и от директива по смисъла на член 288 ДФЕС, и условията на правото на Съюза за такова запазване са изпълнени (както е посочено в решение от 28 юли 2016 г., Association France Nature Environnement, C‑379/15, наричано по-нататък „решение Association France Nature Environnement“, EU:C:2016:603)?
9) При отрицателен отговор на осми въпрос, може ли дадена юрисдикция да разпореди запазването на последиците от обжалвания проект, за да бъдат по този начин косвено изпълнени условията на правото на Съюза (както са определени в решение Association France Nature Environnement) за запазването на правните последици от план или програма, противоречащ(а) на Директивата за СЕО)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Следва ли членове 18 ДФЕС и 56 [ДФЕС] и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчно законодателство на държава членка, чийто санкционен режим предвижда за неизпълнение на задължението за регистрация за целите на данъка върху рекламата налагането на глоба за неизпълнение, която за установени извън Унгария дружества може да достигне общо до 2 000 пъти по-висок размер от тази, налагана на дружества, установени в Унгария?
Може ли да се приеме, че описаната в предходния въпрос очевидно висока и с наказателен характер санкция може да възпре доставчиците на услуги, които не са установени в Унгария, да предоставят услуги в тази държава?
Следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която за предприятията, установени в Унгария, задължението за регистрация бива изпълнено автоматично, без подаване на изрична декларация, [само] с предоставянето при вписване в търговския регистър на унгарски данъчен идентификационен номер, независимо дали съответното предприятие публикува или не рекламни съобщения, докато в случая с предприятията, които не са установени в Унгария, но публикуват рекламни съобщения в тази държава, изпълнението на задължението за регистрация не е автоматично, а става чрез изрична декларация, като в случай на неизпълнение може да им бъде наложена изрично предвидена санкция?
При положителен отговор на първия въпрос, следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат санкция като разглежданата в главното производство, наложена за неизпълнение на задължението за регистрация за целите на данъка върху рекламата, доколкото описаната правна уредба противоречи на тази разпоредба?
Следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба, според която, в случаите на предприятия, установени в чужбина, решението, с което им се налага имуществена санкция, е окончателно и изпълняемо от момента на съобщаването му, като същото може да бъде обжалвано единствено в съдебно производство, в което съответният съд няма право да проведе съдебно заседание и се допуска събирането само на писмени доказателства, докато в случаите на предприятия, установени в Унгария, наложената имуществена санкция може да се обжалва по административен ред и освен това съдебното производство не е ограничено по какъвто и да било начин?
Предвид правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 41, параграф 1 от [Хартата], следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че това изискване не е спазено, когато глобата за неизпълнение се налага ежедневно, с утрояване на размера ѝ всеки ден, без доставчикът на услуги все още да е уведомен за предходното решение, поради което за него е невъзможно да отстрани неизпълнението преди налагането на следващата глоба?
Следва ли член 56 ДФЕС във връзка с правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 41, параграф 1 от Хартата, с правото на лицата да бъдат изслушвани, закрепено в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата, и с правото на ефективни правни средства за защита и на независим и безпристрастен съд, закрепено в член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че тези изисквания не са изпълнени, когато съответното решение не подлежи на обжалване по административен ред, а в съдебното производство се допускат само писмени доказателства и съответният съд няма право да проведе съдебно заседание по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.