6.07.15.01 - Турция
Турция
Дело C-629/16: CX, Съдебно решение от 11 юли 2018 г.
Допуска ли правото на Съюза, и конкретно Споразумението [ЕИО—Турция], Допълнителният протокол […] и Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране […], национална правна уредба, която предвижда, че предприятията за товарни превози със седалище в Република Турция могат да извършват срещу заплащане международни превози на товари с моторни превозни средства за или през територията на Република Австрия само ако притежават за автомобилите си разрешителни, които се предоставят в рамките на квота, определяна с двустранна спогодба между Република Австрия и Република Турция, или ако им е издадено разрешение за случаен превоз на товари, което предполага да е налице значим обществен интерес от този случаен превоз и заявителят да е доказал, че пътуването не може да се избегне с организационни мерки, нито с избора на друг вид превозно средство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-652/15: Tekdemir, Съдебно решение от 29 март 2017 г.
Следва ли член 13 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че целта за ефективно управление на миграционните потоци представлява императивно съображение от общ интерес, което може да обоснове национална мярка, въведена след влизането в сила на това решение в съответната държава членка и предвиждаща задължение за гражданите на трети държави, които не са навършили 16 години, да притежават разрешение за пребиваване, за да влязат и да пребивават в тази държава членка, и при утвърдителен отговор, дали такава мярка е пропорционална на преследваната цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-561/14: Genc, Съдебно решение от 12 април 2016 г.
Следва ли клаузата „standstill“ в член 13 от Решение № 1/80 и/или клаузата „standstill“ в член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол да се тълкуват в смисъл, че нови ограничителни условия за събиране на семейството, наложени на икономически неактивни членове на семейството, включително ненавършили пълнолетие деца, на икономически активни турски граждани, които пребивават и имат разрешение за пребиваване в държава членка, попадат в приложното поле на изискването за „standstill“, като се имат предвид: а) тълкуването от Съда на клаузите „standstill“ по-специално в решения Derin (C‑325/05, EU:C:2007:442), Ziebell (C‑371/08, Dülger (C‑451/11, EU:C:2012:504) EU:C:2011:809) и Demirkan (C‑221/11, EU:C:2013:583), б) целта и съдържанието на Споразумението за асоцииране, както по-специално се тълкуват в решения Ziebell (C‑371/08, EU:C:2011:809) и Demirkan (C‑221/11, EU:C:2013:583), и като се имат предвид: — фактът, че споразумението и свързаните с него протоколи и решения не съдържат разпоредби за събиране на семейството, — фактът, че събирането на семейството в предишната Европейска общност, вече Европейски съюз, винаги се е уреждало от вторичното право, понастоящем от Директива 2004/38/ЕО?
При отговора на първия въпрос Съдът се приканва да посочи дали евентуалното производно право за събиране на семейството на членовете на семейството на икономически активни турски граждани, които пребивават и имат разрешение за пребиваване в държава членка, се прилага за членовете на семейството на турски работници съгласно член 13 от Решение № 1/80, или се прилага само за членовете на семейството на турски граждани — самостоятелно заети лица съгласно член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол?
Ако отговорът на първия и на втория въпрос е утвърдителен, Съдът се приканва да посочи дали клаузата „standstill“ в член 13, параграф 1 от Решение № 1/80 трябва да се тълкува в смисъл, че новите ограничения, които са „обосновани от императивно съображение от общ интерес, […] подходящи […] да гарантират осъществяването на преследваната законна цел и не надхвърлят необходимото за нейното постигане“ (извън посоченото в член 14 от Решение № 1/80), са законосъобразни?
Ако отговорът на третия въпрос е утвърдителен, Съдът се приканва да посочи: а) какви насоки трябва да се следват при проверката на ограничението и преценката на пропорционалността. Съдът се приканва по-специално да посочи дали трябва да се следват същите принципи като изведените в практиката му относно събирането на семейството във връзка със свободното движение на гражданите на Съюза, която се основава на Директива 2004/38 и разпоредбите на ДФЕС, или трябва да се извърши различна преценка
б) ако преценката трябва да е различна от това, което произтича от практиката на Съда относно събирането на семейството в рамките на свободното движение на гражданите на Съюза, Съдът се приканва да посочи дали като отправна точка следва да се приеме проверката за пропорционалност, извършвана във връзка с член 8 от Европейската конвенция за правата на човека, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., относно зачитането на правото на семеен живот и практиката на Европейския съд по правата на човека, и ако не, какви принципи трябва да се следват
в) независимо от метода за преценка, който следва да се приложи, може ли правило като член 9, параграф 16 от датския закон за чужденците — съгласно което в хипотезата на лице, което е гражданин на трета страна и което има разрешение за пребиваване и пребивава в Дания, и ненавършилото му пълнолетие дете събирането на семейството е обусловено от това дали детето има или може да установи достатъчна връзка с Дания, за да се интегрира успешно, ако то и другият му родител пребивават в страната по произход или друга страна — да се разглежда като „обосновано от императивно съображение от общ интерес, […] подходящо да гарантира осъществяването на преследваната законна цел и ненадхвърлящо необходимото за нейното постигане“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-171/13: Demirci и др., Съдебно решение от 14 януари 2015 г.
Като се вземе предвид член 59 от Допълнителния протокол, трябва ли член 6, параграф 1 от Решение № 3/80 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като член 4a [от TW], съгласно която отпуснатото на основание на националното право допълнително обезщетение се премахва, когато получателите му вече не живеят на територията на тази държава, дори когато те са придобили гражданството на приемащата държава, като обаче са запазили турското си гражданство?
В случай че при отговора на първи въпрос Съдът достигне до извода, че заинтересованите лица могат да се позоват на член 6, параграф 1 от Решение № 3/80, но в ограничена степен поради действието на член 59 от Допълнителния протокол: следва ли тогава член 59 от Допълнителния протокол да се тълкува в смисъл, че не допуска допълнителното обезщетение да продължава да се изплаща на турски граждани [които са придобили и нидерландско гражданство] от момента, в който гражданите на Съюза вече не могат да претендират това обезщетение на основание на правото на Съюза, дори когато на основание на националното право гражданите на Съюза са получавали по-дълго време съответното обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-81/13: Обединеното кралство/Съвет, Съдебно решение от 18 декември 2014 г.
Правилно ли е използвано само член 48 ДФЕС като правно основание за приемане на обжалваното решение относно координацията на системите за социална сигурност между ЕС и Турция, или е следвало да се използва член 79, параграф 2, буква б) ДФЕС?
Може ли член 217 ДФЕС да бъде приложен като правно основание за приемане на актове в рамките на споразумение за асоцииране, които се отнасят до координацията на системите за социална сигурност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-91/13: Essent Energie Productie, Съдебно решение от 11 септември 2014 г.
Следва ли член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол и член 13 от Решение № 1/80 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, като разглежданата в главното производство, според която предлагането за наемане на турски работници от предприятие, установено в друга държава членка, на предприятие ползвател, установено в първата държава членка, което използва тези работници за извършване на дадена работа за сметка на друго предприятие, установено в същата държава членка, е обвързано от условието тези работници да имат разрешително за работа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-138/13: Dogan, Съдебно решение от 10 юли 2014 г.
Допуска ли член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол, подписан на 23 ноември 1970 г. в Брюксел и сключен, одобрен и утвърден от името на Европейската икономическа общност с Регламент (ЕИО) № 2760/72 на Съвета от 19 декември 1972 година относно сключването на Допълнителния протокол, както и на Финансовия протокол, подписани на 23 ноември 1970 година и приложени към Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, и относно мерките, които трябва да се вземат за тяхното влизане в сила, национална правна уредба, въведена в съответната държава членка след влизането в сила на Допълнителния протокол, която налага на съпрузите на пребиваващите в тази държава членка турски граждани, желаещи да влязат на територията на посочената държава на основание събиране на семейството, условието да докажат преди това придобиването на елементарни езикови познания по официалния език на въпросната държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-225/12: Demir, Съдебно решение от 7 ноември 2013 г.
Следва ли член 13 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага към материално- и/или процесуалноправно изискване във връзка с първоначалното влизане на територията на държава членка дори когато една от целите на това изискване — [каквото] в настоящия случай [е] разрешение[то] за временно пребиваване — е да препятства незаконното влизане и пребиваване преди подаването на молба за издаване на разрешение за пребиваване и следователно то може да се разглежда като мярка по смисъла на точка 85 от Решение от 21 октомври 2003 г. по дело Abatay и др. (C-317/01 и C-369/01, Recueil, стр. I-12301), която може да бъде утежнявана?
В тази връзка какво значение следва да се придаде на изискването за законно пребиваване по член 13 от Решение № 1/80?
При тази преценка има ли значение обстоятелството, че съгласно националното право подаването на молба самò по себе си прави пребиваването законно до отхвърлянето на молбата, или е от значение само фактът, че съгласно националното право пребиваването до подаването на молбата се разглежда като незаконно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-221/11: Demirkan, Съдебно решение от 24 септември 2013 г.
Понятието за свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 41, параграф 1 от [Допълнителения протокол] обхваща ли също и пасивното право на свободно предоставяне на услуги?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, разпростира ли се предоставяната със Споразумението за асоцииране закрила на пасивното право на свободно предоставяне на услуги съгласно член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол също и върху турски граждани, които — какъвто е случаят с жалбоподателката — възнамеряват да влязат на територията на Федерална република Германия и да пребивават в нея в рамките на престой с продължителност от не повече от три месеца не с цел да се ползват от конкретна услуга, а за да посетят свои роднини, като единствено се позовават на евентуалната възможност да получат определени услуги на територията на Федералната република?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-451/11: Dülger, Съдебно решение от 19 юли 2012 г.
Трябва ли член 7, първа алинея от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че член на семейството на турски работник, който е гражданин на трета държава, различна от Турция, може да се позове в приемащата държава членка на правата, които произтичат от тази разпоредба, при положение че са изпълнени всички останали условия, предвидени в нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.