4.23 - Околна среда, устойчиво развитие и климат
Околна среда, устойчиво развитие и климат
Дело C-237/12: Комисия/Франция, Съдебно решение от 4 септември 2014 г.
Спазени ли са изискванията на Директива 91/676/ЕИО относно определянето на минимални периоди на забрана за разпръскване на различни видове подобряващи почвата вещества?
Гарантира ли националната правна уредба достатъчен и обективно определен капацитет за събиране на животински отпадъци, както и подходящи условия за складиране на компостирани със слама животински торове?
Осигурява ли националната правна уредба ясни и точни правила за изчисляване на количеството азот, което може да бъде разпръснато, с оглед балансираното обогатяване на почвата?
Съответстват ли определените стойности на отделяния азот по видове животни и използваните коефициенти на изпаряване на научните данни и изискванията на Директива 91/676/ЕИО?
Съдържа ли националната правна уредба ясни, точни и обективни критерии относно условията за разпръскване на подобряващи почвата вещества върху земи с остър наклон?
Съответстват ли националните правила на изискванията за ограничаване или забрана на разпръскването на подобряващи почвата вещества върху замръзнали или покрити със сняг почви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-600/12: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 17 юли 2014 г.
Нарушени ли са задълженията на Република Гърция по отношение на управлението на отпадъците и експлоатацията на депото на остров Закинтос, като не са спазени изискванията на директиви 2008/98/ЕО и 1999/31/ЕО относно функционирането, контрола и планирането на депото?
Спазени ли са процедурните изисквания по член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО („Директивата за хабитатите“) при подновяването на разрешителното за експлоатация на депото, разположено в зона Natura 2000?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-573/12: Ålands Vindkraft, Съдебно решение от 1 юли 2014 г.
Следва ли разпоредбите на член 2, втора алинея, буква к) и член 3, параграф 3 от Директива 2009/28 да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка да прилага национална схема за подпомагане като горепосочената, в която могат да участват само производители, установени на територията на тази държава, и в резултат на която тези производители имат икономическо предимство пред производители, на които не може да бъде предоставен сертификат за електроенергия?
Може ли с оглед на член 34 ДФЕС схема като описаната в първия въпрос да представлява количествено ограничение на вноса или мярка, имаща равностоен ефект?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли такава схема при все това да бъде съвместима с член 34 ДФЕС предвид целта ѝ да насърчава производството на [зелена] електроенергия?
От значение ли е за отговорите на предходните въпроси фактът, че ограничаването на приложното поле на тази схема само за националните производители не е изрично предвидено в националния закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-521/12: Briels и др., Съдебно решение от 15 май 2014 г.
Следва ли изразът „няма да има отрицателно влияние върху [интегритета на] съответната територия“, съдържащ се в член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО, да се тълкува в смисъл, че проект, който има влияние върху съществуващ на територия по „Натура 2000“ район на защитен тип местообитание, не би имал отрицателно влияние върху интегритета на съответната територия, ако в рамките на проекта за този тип местообитание бъде изграден също толкова голям или по-голям по площ район от съществуващия?
[При отрицателен отговор] Следва ли изграждането на нов район за определен тип местообитание да се квалифицира като компенсаторна мярка по смисъла на член 6, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-225/13: Ville d’Ottignies-Louvain-la-Neuve и др., Съдебно решение от 9 април 2014 г.
Следва ли член 7 от [Директива 75/442] да се тълкува в смисъл, че представлява план за управление на отпадъци нормативна разпоредба, според която, по изключение от правилото, че освен за площадките, предвидени в плана за управление на отпадъците, не може да бъде издадено разрешение за нито един център за техническо заравяне на отпадъците, за центровете за техническо заравяне на отпадъците, разрешени преди влизането в сила на този план за управление на отпадъците, след влизане в сила на този план, могат да се издадат нови разрешения за същите парцели, за които се отнася разрешението, издадено преди влизането в сила на плана за управление на отпадъци?
Може ли член 2, буква a) от [Директива 2001/42] да се тълкува в смисъл, че включва в понятието за план и програма нормативна разпоредба, според която, по изключение от правилото, че освен за площадките, предвидени в плана за управление на отпадъците, който се изисква по член 7 от [Директива 75/442], не може да бъде издадено разрешение за нито един център за техническо заравяне на отпадъците, за центровете за техническо заравяне на отпадъците, за които преди влизането в сила на този план за управление на отпадъците е издадено разрешение, след влизане в сила на този план, могат да се издадат нови разрешения за парцелите, за които се отнася разрешението, издадено преди влизането в сила на плана за управление на отпадъци?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, отговаря ли член 70, втора алинея от [Указа от 1996 г.] на предписаните с [Директива 2001/42] изисквания за оценка на последиците?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-301/12: Cascina Tre Pini, Съдебно решение от 3 април 2014 г.
Следва ли член 4, параграф 1 и членове 9 и 11 от Директива 92/43/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че когато са сезирани с искане, което е направено от собственика на парцел, част от територия, включена в списъка на териториите от значение за Общността, и в което се твърди, че е влошено екологичното състояние на тази територия, компетентните органи на държавите членки са длъжни да предложат на Европейската комисия да я декласифицира?
Следва ли член 4, параграф 1 и членове 9 и 11 от Директива 92/43/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, съгласно която правомощие да предлагат осъвременяването на списъка на териториите от значение за Общността имат само териториално-административните единици, но не и — дори субсидиарно, в случай на бездействие от тяхна страна — държавата, доколкото с това предоставяне на правомощия се гарантира, че предписанията на посочената директива се прилагат правилно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-300/13: Consejería de Infraestructuras y Transporte de la Generalitat Valenciana и Iberdrola Distribución…, Съдебно решение от 27 март 2014 г.
Следва ли разпоредбите на точка 20 от приложение I и на точка 3, буква б) от приложение II към Директива 85/337 да се тълкуват в смисъл, че сред проектите, които те обхващат, попада и проект като разглеждания в главното производство, който се отнася само до разширяване на подстанция за трансформация на електрическо напрежение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-530/11: Комисия/Обединеното кралство, Съдебно решение от 13 февруари 2014 г.
Изпълнило ли е Обединеното кралство задължението си да транспонира правилно изискването съдебните производства по въпроси на околната среда да не бъдат възпрепятстващо скъпи, предвидено в член 3, точка 7 и член 4, точка 4 от Директива 2003/35/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-537/11: Manzi и Compagnia Naviera Orchestra, Съдебно решение от 23 януари 2014 г.
Следва ли член 4а от Директива 1999/32, при приемане на която е взето предвид и влизането в сила на анекс VI, да се тълкува съгласно международноправния принцип на добросъвестност и принципа на лоялно сътрудничество между Общността и държавите членки в смисъл, че предвидената от него пределна стойност от 1,5 тегловни процента на сярата в корабното дизелово гориво не се прилага към корабите, плаващи под флаг на държава, която не е членка на Европейския съюз, но е страна по MARPOL 73/78, когато посочените кораби се намират в пристанище на държава членка, която също е страна по анекс VI?
В случай че член 4а от Директива 1999/32 не следва да се тълкува в смисъла, посочен в първи въпрос, незаконосъобразен ли е този член — доколкото предвижда пределна стойност от 1,5 тегловни проценти за съдържанието на сяра в корабното дизелово гориво, използвано от пътнически кораби, извършващи редовни курсове от или до пристанища в Общността, дори ако плават под флага на държава, която не е членка на Европейския съюз, но е страна по анекс VI, по силата на който извън зоните за контрол на емисиите на серни оксиди се прилага пределна стойност от 4,5 тегловни процента за съдържанието на сяра — поради противоречие с общия международноправен принцип „pacta sunt servanda“, както и с принципа на лоялно сътрудничество между Общността и държавите членки, тъй като принуждава посочените държави членки, които са ратифицирали анекс VI и са страни по него, да не изпълняват задълженията, които са поели спрямо другите държави — страни по анекс VI?
Следва ли понятието „редовен курс“ в член 2, точка 3ж от Директива 1999/32 да се тълкува в смисъл, че корабите, извършващи „редовни курсове“, включват и круизните кораби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-279/12: Fish Legal и Shirley, Съдебно решение от 19 декември 2013 г.
1) Трябва ли при определянето дали физическо или юридическо лице „изпълнява публични административни функции съгласно националното законодателство“ [по смисъла на член 2, точка 2, буква б) от Директива 2003/4] да се прилага само вътрешното право и тълкуването, прието на национално равнище?
2) При отрицателен отговор, кои критерии на правото на ЕС могат или не могат да се използват, за да се определи дали:
а) съответната функция по същество е „публична административна функция“;
б) националното право по същество възлага такава функция на това лице?
3) Какво означава лице „под контрола на органите или лицата, попадащи в буква а) или б)“ [по смисъла на член 2, точка 2, буква в) от Директива 2003/4]
По-конкретно, какви трябва да са естеството, формата и степента на контрола и какви са критериите, които могат или не могат да се използват, за да се идентифицира такъв контрол?
4) Дали лицата по член 2, точка 2, буква в) по смисъла на точка 20 [от Решение от 12 юли 1990 г. по дело Foster и др., C-188/89, Recueil, стр. I-3313)]?
5) Когато дадено лице попада в хипотезата на [член 2, точка 2, буква б) или в) от Директива 2003/4] поради някои от своите функции, отговорности или извършваните от него услуги, ограничено ли е задължението му да предоставя информация за околната среда до информацията, свързана с посочените функции, отговорности или услуги, или то обхваща цялата информация за околната среда, с която лицето разполага за всякакви цели?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.