4.18.04 - Неравноправни клаузи
Неравноправни клаузи
Дело C-498/22: Novo Banco и др., Съдебно решение от 5 септември 2024 г.
Съвместимо ли е с основното право на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата, с общия принцип на правна сигурност и със закрепения в член 21, параграф 2 от Хартата принцип на равенство и забрана на всяка форма на дискриминация, основана на гражданството, тълкуване на член 3, параграф 2 от Директива 2001/24, съгласно което в приемаща държава членка се признават последиците на решение на компетентния административен орган на държавата членка по произход, което не е публикувано съгласно изискванията на член 6, параграфи 1—4 от тази директива?
Съвместимо ли е с основното право на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата и с общия принцип на правна сигурност тълкуване на член 3, параграф 2 от Директива 2001/24, съгласно което в приемаща държава членка се признават последиците на решение на компетентния административен орган на държавата членка по произход, с което се изключват някои задължения и отговорности при прехвърлянето към мостова банка на обичайната дейност и на имущество на банката, спрямо която се прилагат мерките за оздравяване, когато самото последващо поведение на мостовата банка, контролирана от прилагащ правото на Съюза публичен орган, е породило у клиентите в приемащата държава членка оправдани правни очаквания, че тя е поела пасивите, съответстващи на отговорностите и задълженията, които оздравяваната банка е имала по отношение на тези клиенти?
Съвместимо ли е с основното право на собственост по член 17 от Хартата, с принципа на високо равнище на защита на потребителите по член 38 от Хартата, с член 6, параграф 1 от Директива 93/13 и с общия принцип на правна сигурност тълкуване на член 3, параграф 2 от Директива 2001/24, съгласно което в приемаща държава членка се признават последиците на решение на компетентния административен орган на държавата членка по произход, с което на мостова банка се прехвърлят вземанията по договор за ипотечен кредит, а за проблемната банка остава задължението да възстанови на потребителя кредитополучател сумите, получени от банката въз основа на съдържаща се в договора неравноправна клауза?
Съвместимо ли е с основното право на собственост по член 17 от Хартата и с общия принцип на правна сигурност тълкуване на член 3, параграф 2 от Директива 2001/24, съгласно което в приемаща държава членка се признават последиците на решение на компетентния административен орган на държавата членка по произход, с което на проблемната банка, спрямо която са приложени мерките за преструктуриране, обратно се прехвърлят задълженията и отговорностите, произтичащи от неподчинен дългов инструмент, който е бил придобит от трето лице, когато тези задължения и отговорности са били част от имуществото на мостовата банка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-658/23: Investcapital, Определение от 3 септември 2024 г.
Препятства ли член 5, параграф 2 от Директива 2008/52, тълкуван във връзка с принципа на върховенство на правото на Съюза, националните съдилища да не прилагат решение на националния конституционен съд, с което се отменя национална уредба относно задължителното участие в информационна среща за медиация?
Съвместими ли са член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 с възможността националният съд да намали размера на неустойка по неравноправна клауза чрез определяне на максимален лимит, вместо да изключи прилагането на тази клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-450/22: Caixabank и др. (Contrôle de transparence dans l’action collective), Съдебно решение от 4 юли 2024 г.
Попада ли в обхвата на член 4, параграф 1 от Директива 93/13, който се позовава на обстоятелствата, довели до сключването на договора, и в обхвата на член 7, параграф 3 от същата директива, който се позовава на подобни по смисъл клаузи, абстрактната преценка, за целите на контрола за прозрачност в рамките на колективен иск, на клаузите, използвани от над сто финансови институции в милиони банкови договори, без да се отчита степента на предоставената преддоговорна информация за правната и икономическа тежест на клаузата, нито останалите довели до сключването на договора обстоятелства във всеки отделен случай, към момента на самото сключване?
Съвместима ли е с член 4, параграф 2 и член 7, параграф 3 от Директива 93/13 възможността да се извърши абстрактен контрол за прозрачност от гледна точка на средния потребител, когато някои от предложенията за договор са ориентирани към различни конкретни групи потребители или когато множество институции с различни в икономическо и географско отношение области на дейности използват предварително формулираните клаузи много дълъг период от време, през който се е повишила осведомеността на обществеността относно тези клаузи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-176/23: Raiffeisen Bank, Съдебно решение от 30 май 2024 г.
Трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 2 от Директива 93/13, транспонирани в националното законодателство с разпоредбите на член 3, параграф 2 от [Закона за неравноправните клаузи],
с оглед по-специално на дванадесето и тринадесето съображение от [тази д]иректива,
но също така и като се вземат предвид разпоредбите на членове 80 и 81 от [OUG № 50/2010],
да се тълкуват в смисъл, че не изключват възможността националните съдилища да разглеждат и случаите на съмнения за неравноправност на договорни клаузи, предвидени в допълнителни анекси към договори за кредит, сключени от продавачи или доставчици с потребители преди влизането в сила на посочения подзаконов акт, т.е. [допълнителните анекси, сключени] по силата на разпоредбите на член 95 от OUG № 50/2010, независимо дали тези клаузи са били изрично приети от потребителя по реда, предвиден в разпоредбите на член 40, параграф 1 от OUG № 50/2010, или се счита, че за тях е дадено мълчаливо съгласие „ope legis“ по реда, предвиден в разпоредбите на член 40, параграф 3 от OUG № 50/2010?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос [би ли била в противоречие с правото на Съюза], с оглед на гореизложените предпоставки и на обстоятелствата по висящия спор, практика на националните съдилища, съгласно която изричното приемане на допълнителен анекс към договора, изготвен по реда в разпоредбите на член 40, параграф 1 [от OUG № 50/2010] и по силата на разпоредбите на член 95 от [него], автоматично предполага извода, че [посоченият допълнителен анекс] е договорен и следователно съдържащите се в него клаузи са изключени от проверката за евентуални съмнения за неравноправност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/23: Deutsche Bank Polska, Определение от 30 май 2024 г.
Клаузата в договор за заем в чуждестранна валута, която позволява на банката едностранно да определя окончателния размер на заема чрез прилагане на обменен курс, определен единствено от банката, представлява ли неиндивидуално договорена клауза по смисъла на Директива 93/13?
Достатъчно ли е липсата на информация за валутния марж (предимството на банката от обменния курс) за да се приеме, че съответната клауза не отговаря на изискването за яснота и разбираемост, дори ако е предоставена информация относно валутния риск?
Може ли клаузата за определяне на валутния марж сама по себе си да създаде значителен дисбаланс във вреда на потребителя и да обоснове нищожност на договора за заем в чуждестранна валута, когато договорът не може да продължи да съществува без тази клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-348/23: BNP Paribas Bank Polska, Определение от 3 май 2024 г.
Допустимо ли е националната съдебна практика да обвързва настъпването на правните последици от установяването на нищожност на договор, сключен между потребител и банка поради неравноправна клауза, с подаването на формализирана декларация от страна на потребителя пред съда?
Съвместимо ли е изискването за специална декларация като условие за защита на потребителя с императивния характер и ефективността на защитата, предоставена от Директива 93/13?
Длъжен ли е националният съд служебно да отстрани действието на неравноправни клаузи, без да изисква специално изявление от потребителя, освен ако последният изрично не възрази?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-561/21: Banco Santander (Départ du délai de prescription), Съдебно решение от 25 април 2024 г.
1) Съвместимо ли е с принципа на правна сигурност тълкуване на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 [от Директива 93/13], в смисъл че давностният срок за предявяване на иск за възстановяване на сумите, платени по силата на неравноправна клауза, не започва да тече, докато нищожността на тази клауза не бъде установена с влязло в сила решение?
2) Ако подобно тълкуване е несъвместимо с принципа на правна сигурност, допускат ли [член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13] тълкуване, съгласно което за начална дата на давностния срок [за предявяване на иск за възстановяване на сумите, платени по силата на неравноправна клауза,] се смята датата на решенията на Tribunal Supremo (Върховен съд), които установяват съдебната практика относно реституционните последици[, произтичащи от обвяването на нищожността на такава клауза] (решения от 23 януари 2019 г.)?
3) Ако подобно тълкуване противоречи на [разпоредбите на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13], допускат ли същите тълкуване, съгласно което за начална дата на давностния срок [за предявяване на иск за възстановяване на сумите, платени по силата на неравноправна клауза,] се смята датата на решенията на [Съда], с които се приема, че искът с реституционен характер може да бъде обвързан с давностен срок (по-специално [решение от 9 юли 2020 г., Raiffeisen Bank и BRD Groupe Société Générale (C‑698/10 и C‑699/18, EU:C:2020:537)] или [решение от 16 юли 2020 г., Caixabank и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria (C‑224/19 и C‑259/19, EU:C:2020:578)], което потвърждава предходното решение)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-484/21: Caixabank (Délai de prescription), Съдебно решение от 25 април 2024 г.
Допускат ли член 38 [от Хартата на основните права на Европейския съюз], принципът на ефективност на правото на Съюза, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13] да се приеме, че давностният срок за предявяване на иск за възстановяване на суми, платени въз основа на неравноправна клауза, каквато е клаузата за разноските, започва да тече преди момента на установяване на нищожността на тази клауза поради нейната неравноправност?
Допускат ли член 38 [от Хартата на основните права], принципът на ефективност на правото на Съюза, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13] да се приеме, че такъв давностен срок започва да тече от датата, на която съд, от актовете на който може да произтича съдебна практика — какъвто е Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) — установи неравноправността на определена клауза, независимо дали съответният потребител знае за съдържанието на това съдебно решение?
Допускат ли член 38 [от Хартата на основните права], принципът на ефективност на правото на Съюза, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13] да се приеме, че при договор с голяма продължителност давностният срок за предявяване на иск за възстановяване на разноските, платени [по силата на неравноправна клауза] за учредяване на ипотеката започва да тече от момента на плащането на тези разноски, като се има предвид че неравноправната клауза е изчерпала действието си в момента на плащането им и няма риск да бъде приложена отново?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-173/23: Air Europa Líneas Aéreas, Съдебно решение от 11 април 2024 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива [93/13] да се тълкуват в смисъл, че националният съд, който разглежда иск за обезщетение за вреди, причинени от закъснение при превоз на багаж, по член 19 от Конвенцията от Монреал, трябва да упражни служебен контрол за евентуалния неравноправен характер на клауза, включена в договора за превоз, която не позволява на пътника да прехвърли своите права, когато този иск е предявен от цесионера, който, за разлика от цедента, няма качеството на потребител?
Ако трябва да бъде извършен служебен контрол, може ли да бъде пропуснато задължението да се информира потребителят и да се установи дали същият се позовава на неравноправния характер на клаузата или се съгласява със съответната клауза, с оглед на конклудентното действие, изразяващо се в прехвърляне на вземането в разрез с евентуално неравноправната клауза, която не допуска прехвърляне на вземането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-724/22: Investcapital, Съдебно решение от 29 февруари 2024 г.
Допуска ли член 7 от Директива 93/13 в изпълнителното производство, образувано въз основа на изпълнителен титул, издаден в заповедно производство, в което е извършена проверка за наличие на неравноправни клаузи, да се извършва нова служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи?
При утвърдителен отговор, допуска ли член 7 от Директива 93/13 от взискателя да се иска необходимата допълнителна информация относно произхода на размера на вземането, включително главницата и евентуално лихвите, договорните неустойки и другите суми, за целите на извършването на служебна проверка за евентуална неравноправност на съответните клаузи
Допуска ли член 7 от Директива 93/13 национална правна уредба, която не предвижда възможността въпросните допълнителни документи да се изискват в изпълнителното производство?
Противоречи ли на принципа на ефективност на правото на Европейския съюз национално процесуално законодателство, което не допуска или не предвижда в изпълнителното производство, образувано въз основа на издаден в заповедно производство изпълнителен титул, да се извърши повторна служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи, ако се прецени, че е възможно такива клаузи да съществуват поради неправилност или непълнота на проверката за неравноправност, извършена в предходното производство, в което е издаден този изпълнителен титул?
При утвърдителен отговор, трябва ли да се счита, че възможността на съда да иска от взискателя необходимите документи за установяване на договорните условия, формиращи размера на вземането, за да извърши проверка за евентуално наличие на неравноправни клаузи, е в съответствие с принципа на ефективност на правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.