4.18.04 - Неравноправни клаузи
Неравноправни клаузи
Дело C-117/23: Eurobank Bulgaria, Определение от 18 октомври 2023 г.
Могат ли клаузи в договор за кредит, които възлагат валутния риск изцяло върху потребителя и осигуряват облага за кредитната институция, без тази облага да е конкретно уговорена, да бъдат квалифицирани като неравноправни по смисъла на Директива 93/13?
Подлежат ли на преценка за неравноправност клаузи, които не са изразени на ясен и разбираем език, като се отчита дали потребителят може да прецени икономическите последици от тях и дали се създава значителна неравнопоставеност между страните?
Какви са задълженията на националния съд при установяване на неравноправни клаузи и доколко може съдът да замени или отмени такива клаузи, за да гарантира договорното равновесие и защитата на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-645/22: Luminor Bank, Съдебно решение от 12 октомври 2023 г.
Следва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че когато потребител изрази желанието договорът да бъде запазен чрез изменение на неравноправната клауза, съдът, след като е установил, че договорът не може да бъде запазен след премахването на тази клауза, може да се произнесе по въпроса за изменение на неравноправната клауза, без предварително да е разгледал възможността за обявяване на договора за недействителен в неговата цялост?
Зависи ли отговорът на първия въпрос от това дали националният съд има възможността да замени неравноправната клауза с разпоредба от вътрешното право, която е диспозитивна или е приложима при съгласие на страните по разглеждания договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-25/23: Princess Holdings, Определение от 5 октомври 2023 г.
Съвместима ли е националната правна уредба с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, когато не допуска съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на клаузите на договора в производство за придаване на изпълнителна сила на менителници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-139/22: mBank (Registre polonais des clauses illicites), Съдебно решение от 21 септември 2023 г.
Трябва ли член 3, параграф 1, член 7, параграфи 1 и 2 и член 8 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че за да се установи неравноправност на договорна клауза, която не е индивидуално договорена, е достатъчно да се констатира, че тази клауза съответства по съдържание на клауза от договор при общи условия, вписана в регистъра на недопустимите клаузи?
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че не допуска съдебна практика по тълкуването на националното право, съгласно която неравноправната клауза престава да е неравноправна, ако потребителят може по свой избор да изпълнява задълженията си по договора въз основа на друга клауза от този договор, която е равноправна?
Трябва ли член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че търговецът е длъжен да предоставя информация за основните характеристики на договора и за свързаните с него рискове на всеки потребител дори ако определен потребител притежава съответни знания в тази област?
Трябва ли член 3, параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че когато няколко потребители са сключили общ договор с даден търговец, е възможно да се приеме, че едни и същи клаузи на този договор са неравноправни спрямо първия от потребителите, а равноправни спрямо втория, и ако е така, може ли като последица от това договорът да е недействителен по отношение на първия потребител, а спрямо втория да е действителен и съответно той да носи всички произтичащи от договора задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-593/22: First Bank, Съдебно решение от 6 юли 2023 г.
1) Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива [93/13] и да се тълкува в смисъл, че:
a) „договорни [клаузи], които отразяват [императивни] законови или подзаконови разпоредби“, трябва да възпроизвеждат изцяло или отчасти съответстващата правна норма във въпросната законова разпоредба
или
б) „договорни [клаузи], които отразяват [императивни] законови или подзаконови разпоредби“, трябва да съдържат изрично позоваване на съответстващата правна норма във въпросната законова разпоредба,
или, напротив,
в) за да се приеме изключването от обхвата на анализа на неравноправния характер на договорна клауза, предвидена в член 1, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО, е достатъчно да се приложи общото правило на гражданското право, според което договорите се допълват от закона, при липса на конкретно позоваване или препратка към съответстващата правна норма във въпросната законова разпоредба?
2) Трябва ли разпоредбата на член 1, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че в рамките на специалния правен режим за защита на правата на потребителите е прекомерно да се приеме, че потребителят е длъжен да познава съдържанието на всички правни норми в законовите разпоредби, които допълват договора, въпреки че продавачът или доставчикът не го е информирал предварително за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-287/22: Getin Noble Bank (Suspension de l’exécution d’un contrat de crédit), Съдебно решение от 15 юни 2023 г.
Допускат ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, предвид принципите на ефективност и на пропорционалност, тълкуване на националната правна уредба или националната съдебна практика, съгласно което националният съд може — по‑специално с оглед на носените от потребителя задължения да уреди сметките си с търговеца или доброто финансово положение на търговеца — да не уважи молбата на потребителя за разпореждане от съда на привременна мярка (обезпечение на иска), изразяваща се в спиране, докато трае производството на изпълнението на договора, който вероятно ще бъде обявен за нищожен, след като от него бъдат отстранени неравноправните договорни клаузи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-520/21: Bank M. (Conséquences de l’annulation du contrat), Съдебно решение от 15 юни 2023 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 […], а също и принципите на ефективност, правна сигурност и пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат съдебна практика по тълкуването на националното право, съгласно която, в случай че сключеният от банката и потребителя договор за кредит е обявен за изначално недействителен поради наличието на неравноправни клаузи в него, освен връщане на платените в изпълнение на договора парични суми (банката — за главницата на кредита, а потребителят — за вноските, таксите, комисионите и застрахователните премии) заедно със законната лихва за забава от момента на поканата до плащането страните имат право да искат и друго, включително суми (по-конкретно възнаграждение, обезщетение, връщане на разходи или индексиране на платеното), дължими поради това, че:
1. страната, която е дала паричната престация, временно е била лишена от възможността да ползва своите пари и така е изгубила възможността да ги инвестира и по този начин да извлече от тях печалба;
2. страната, която е дала паричната престация, е понесла разходи за обслужването на договора за кредит и за прехвърлянето на парите на другата страна;
3. страната, която е получила паричната престация, е извлякла полза, състояща се в това, че е можела временно да ползва чуждите пари, в това число е можела да ги инвестира и по този начин да получи печалба;
4. страната, която е получила паричната престация, временно е имала възможност да ползва безвъзмездно чуждите пари, което би било невъзможно при пазарни условия;
5. покупателната стойност на парите е спаднала с времето, което означава, че е налице реална вреда за страната, която е дала паричната престация;
6. временното предоставяне на парите за ползване може да се разглежда като извършване на услуга, за която страната, дала паричната престация, не е получила възнаграждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-200/21: BRD Groupe Societé Générale и Next Capital Solutions Limited, Съдебно решение от 4 май 2023 г.
Допуска ли Директива 93/13 национална правна норма като съдържащата се в член 712 и сл. […] от Гражданския процесуален кодекс, която предвижда петнадесетдневен срок, в който с възражение срещу принудително изпълнение длъжникът може да изтъкне неравноправния характер на договорна клауза на [договора, представляващ] изпълнителното основание, при положение че за предявяването на иск за установяване на наличието на неравноправни клаузи в [договора, представляващ] изпълнителното основание, няма предвиден срок и в производството по този иск длъжникът има право да поиска спиране на принудителното изпълнение […] съгласно член 638, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-705/21: AxFina Hungary, Съдебно решение от 27 април 2023 г.
1) Допускат ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива [93/13] тълкуване на националното право, съгласно което правните последици от недействителността, произтичаща от неравноправна клауза в потребителски договор, в хипотезата, в която тази неравноправна клауза засяга основния предмет на договорната престация и вследствие на това договорът (за заем) не може да продължи да съществува без обявената за неравноправна клауза, се състоят в това, че след като националният съд установи нищожността на целия договор — тоест че самият договор в своята цялост не може да остане в сила и да поражда задължителни правни последици за потребителя:
a) обявява договора за действителен, като заменя паричната единица на сметката по отпуснатия заем, която представлява основният предмет на договора, с унгарския форинт и замества този размер на заема, определен в паричната единица на сметката, с размера в унгарски форинти, който потребителят действително е получил от кредитора, като в същото време изчислява лихвите върху така определения основен размер на заема по различен начин от начина, по който те са били изчислени в обявения за недействителен договор, така че прилаганият към момента на сключването на договора „първоначален“ лихвен процент да бъде равен на действащия към момента на сключването на договора лихвен процент по междубанковите споразумения в унгарски форинти в Будапеща като референтен лихвен процент (BUBOR), увеличен с разликата на лихвения процент, определена в първоначалния договор (деноминиран във валута);
б) обявява договора за действителен, като определя максимален размер на обменния курс между чуждестранната валута и унгарския форинт, тоест намалява реално поетия от потребителя валутен риск, произтичащ от неравноправната договорна клауза, до ниво, което счита за разумно и което потребителят е можел да вземе предвид към момента на сключване на договора, и оставя непроменен определения в договора лихвен процент до датата на конвертирането в унгарски форинти, предвидена като задължителна с последващ закон?
2) От значение ли е за отговора на първия въпрос, че обявяването на действителността в съответствие с унгарското право:
a) се прави във фактическо положение, в което все още съществува договор между страните, тоест запазването на договора има за цел да позволи правоотношението между страните да продължи да съществува за в бъдеще, чрез коригиране с обратна сила на обявените за неравноправни клаузи, като посредством изменените клаузи същевременно се преизчислят извършените до този момент престации и по този начин се защити потребителят от особено неблагоприятните последици, до които би довело задължението за незабавно възстановяване на цялата сума по заема;
б) или във фактическо положение, в което вече не съществува договорът, сключен между страните, който трябва да се разгледа в спор относно неравноправна договорна клауза — тъй като срокът на този договор вече е изтекъл или кредиторът вече го е прекратил поради неплащане на вноските или е счел за недостатъчен платения размер, или независимо от всичко това, тъй като нито една от страните не го счита за действителен, или тъй като повече не може да се повдига въпросът за неговата недействителност по съдебен ред, тоест обявяването на действителността на договора с обратна сила не служи за запазване на договора в интерес на потребителя, а позволява да се изпълнят взаимните задължения и да се сложи край на правоотношението посредством коригирането на клаузата или клаузите, обявени за неравноправни?
3) В случай на утвърдителен отговор на Съда на първия въпрос, букви а) и б), и като се вземат предвид аспектите, посочени във втория въпрос, допускат ли релевантните разпоредби на Директива [93/13] при описаното във втория въпрос, буква а) фактическо положение запазването на договора, като се извърши заместване [на недействителните разпоредби на договора], до датата на предвиденото от законодателя изменение на закона относно конвертирането в унгарски форинти, посредством национални правни разпоредби, в съответствие с които:
– освен ако между страните е договорено друго (което не е така в настоящия случай), паричните задължения следва да се изплащат във валута по законовия курс в мястото на изпълнение на задължението,
– в договорните отношения се дължат лихви, освен ако в закон не е предвидено друго,
– лихвеният процент е равен на основния лихвен процент на централната банка, освен ако в закон не е предвидено друго?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-263/22: Ocidental – Companhia Portuguesa de Seguros de Vida, Съдебно решение от 20 април 2023 г.
Трябва ли член 5 от Директива 93/13, който предвижда, че „клаузи[те], [които] се предлагат на потребителя […], […] се съставят на ясен и разбираем език“, да се тълкува с оглед на съображение 20 от Директивата, в смисъл, че изисква потребителят винаги да има възможност да се запознае с всички клаузи?
Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13, който предвижда като условие за изключването на контрола върху клаузите, отнасящи се до основния предмет на договора, „тези клаузи да са изразени на ясен и разбираем език“, да се тълкува в смисъл, че изисква потребителят винаги да има възможност да се запознае с тези клаузи?
В рамките на национално законодателство, което допуска съдебен контрол на неравноправния характер на клаузи, които не са индивидуално договорени и се отнасят до определянето на основния предмет на договора: (i) допуска ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13, тълкуван съгласно точка 1, подточка i) от примерния списък, посочен в член 3, параграф 3 от нея, в случай на договор за групова застраховка с вноски застрахователят да може да противопостави на застрахованото лице клауза за изключване или ограничаване на застрахования риск, която не е съобщена на последното и с която следователно застрахованото лице не е имало възможност да се запознае; (ii) дори когато в същото време националната правна уредба предвижда, че притежателят на полицата носи отговорност за вредите, причинени на застрахованото лице в случай на неизпълнение на задължението за информиране/съобщаване на клаузите, като тази отговорност обаче по правило не поставя застрахованото лице в положението, в което би се намирало, ако застрахователното покритие беше породило действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.