Дело C-263/22: Ocidental – Companhia Portuguesa de Seguros de Vida, Съдебно решение от 20 април 2023 г.

Трябва ли член 5 от Директива 93/13, който предвижда, че „клаузи[те], [които] се предлагат на потребителя […], […] се съставят на ясен и разбираем език“, да се тълкува с оглед на съображение 20 от Директивата, в смисъл, че изисква потребителят винаги да има възможност да се запознае с всички клаузи?

Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13, който предвижда като условие за изключването на контрола върху клаузите, отнасящи се до основния предмет на договора, „тези клаузи да са изразени на ясен и разбираем език“, да се тълкува в смисъл, че изисква потребителят винаги да има възможност да се запознае с тези клаузи?

В рамките на национално законодателство, което допуска съдебен контрол на неравноправния характер на клаузи, които не са индивидуално договорени и се отнасят до определянето на основния предмет на договора: (i) допуска ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13, тълкуван съгласно точка 1, подточка i) от примерния списък, посочен в член 3, параграф 3 от нея, в случай на договор за групова застраховка с вноски застрахователят да може да противопостави на застрахованото лице клауза за изключване или ограничаване на застрахования риск, която не е съобщена на последното и с която следователно застрахованото лице не е имало възможност да се запознае; (ii) дори когато в същото време националната правна уредба предвижда, че притежателят на полицата носи отговорност за вредите, причинени на застрахованото лице в случай на неизпълнение на задължението за информиране/съобщаване на клаузите, като тази отговорност обаче по правило не поставя застрахованото лице в положението, в което би се намирало, ако застрахователното покритие беше породило действие?