4.18.04 - Неравноправни клаузи
Неравноправни клаузи
Дело C-280/24: Malicník, Съдебно решение от 5 юни 2025 г.
Противоречи ли правото на Съюза на съдебна практика като решението на Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република) от 28 февруари 2022 г., реф. 7Cdo 294/2019, съгласно която изискването за яснота и разбираемост на съдържанието на услугата, за която потребителят трябва да заплати такси по предоставянето на кредита, е изпълнено, ако „от наименованието на спорните такси следва, че това са такси, начислени за предоставянето на кредита, т.е. за действия, извършени от кредитора, които са необходими за сключването на договора и които попадат в рамките на вътрешната организация на кредитора и са част от неговите разходи, т.е. за действия на кредитора, извършени във връзка с предоставянето на кредита, като изготвяне на договора и неговото сключване и др.“, и ако размерът на таксите е определен точно?
За целите на преценката на неравноправния характер на таксите за обработка следва ли да се вземат предвид разходите на кредитора, свързани с услугата, за която се начисляват съответните такси, и следователно трябва ли договорът да посочва съдържанието на тази услуга, или таксите представляват само възнаграждение, като в този случай кредиторът не е длъжен да се основава на разходите, свързани с предоставянето на услугата, за която се начисляват съответните такси?
Ако таксите за обработка трябва да отразяват разходите на кредитора, свързани с услугата, за която се начисляват, има ли значение по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 фактът, че в тези такси кредиторът прехвърля върху потребителя всички разходи, които той понася за предоставянето на услугата, за която се начисляват съответните такси, и че съдържанието на услугата е в интерес и на двете страни по договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-324/23: Myszak, Съдебно решение от 8 май 2025 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, разглеждани в светлината на принципите на ефективност и на пропорционалност, както и с оглед на член 34, параграф 1, букви б) и ж) и член 70, параграфи 1 и 4 от Директива 2014/59/ЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не разрешава да се уважи молба на потребител за допускане от съд по отношение на банка, спрямо която е започнало принудително преструктуриране, на привременна мярка (обезпечение на иск), изразяваща се в спиране за времетраенето на съдебното производство на изпълнението на задължението за погасяване на главницата и лихвата по месечните погасителни вноски по договор за кредит, който вероятно ще бъде обявен от съд за нищожен поради премахването от него на неравноправни договорни клаузи — само защото банката е в принудително преструктуриране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/24: Abanca Corporación Bancaria (Clause de déchéance du terme), Съдебно решение от 8 май 2025 г.
Съвместима ли е с член 3, параграф 1 и член 7 от Директива 93/13 клауза за предсрочна изискуемост, която предвижда възможност тази предсрочна изискуемост на кредита да се избегне или да се неутрализира в определен срок, или е необходимо такава възможност да бъде предвидена в конкретна разпоредба от националното право?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос какъв срок би бил разумен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-39/24: Justa, Съдебно решение от 30 април 2025 г.
Допуска ли правото на Съюза тълкуване на Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) във връзка с комисионата за обработка, съгласно което самото посочване в ипотечния акт на сумата по клаузата и на обстоятелството, че тази сума не надхвърля определената граница, е достатъчно, за да се приеме, че няма неравноправност с оглед на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 поради липса на прозрачност, дори когато в посочената клауза за нея няма уточнения за съдържание и време?
Ако потребителят е информиран предварително за въпросната клауза и тя не се счита за присъща за дейността по банково кредитиране, както е предвидено в Директива 2014/17, а се разглежда като отделна спрямо самата възнаградителна лихва, не трябва ли да се издават фактури и, в крайна сметка, тези услуги да се уточняват преди задължаването на потребителя за тях, и не противоречат ли на правото на Съюза такива пропуски предвид засягането на прозрачността по същество на посочената клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-630/23: AxFina Hungary (Subsistance du contrat), Съдебно решение от 30 април 2025 г.
Правилно ли е изразът „[договорът] може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“, съдържащ се в член 6, параграф 1 от Директива 93/13, да се тълкува в смисъл, че потребителски договор в чуждестранна валута може да се изпълнява и без договорна клауза, която се отнася до основната престация по договора и поставя валутния риск без ограничение в тежест на потребителя, като се има предвид, че правото на държавата членка урежда с императивни законови разпоредби механизма за конвертиране на валута?
Съвместима ли е с член 1, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 съдебна практика на държава членка (основана на тълкуване на правото на държавата членка в светлината на тази директива и съобразно тълкувателните принципи, установени от Съда на Европейския съюз), съгласно която с оглед на принципа на недопускане на неоснователно обогатяване
a) се разпорежда възстановяване на потребителя (или приключване на сметките в негова полза) на сумите, които кредиторът е събрал на основание на обявената за неравноправна клауза, но това разпореждане не е в рамките на restitutio in integrum, тъй като специална разпоредба от националното право изключва тази евентуална правна последица от недействителността, нито се прилагат самостоятелно правилата за неоснователното обогатяване, тъй като по отношение на недействителността на договора националното право не предвижда тази правна последица, а потребителят се освобождава от особено неблагоприятните за него последици и в същото време се възстановява равнопоставеността между страните по договора чрез прилагането на основната правна последица, която правото на държавата членка предвижда по отношение на недействителността, а именно обявяването на договора за действителен по такъв начин, че неравноправните клаузи да не налагат никакво задължение на посочения потребител, а останалите елементи (които не са неравноправни) (в т.ч. договорните лихви и други разходи) да продължат да обвързват страните при същите условия;
б) в случай че не е възможно договорът да бъде обявен за действителен, като правни последици от недействителността се определят обявяването — за целите на приключването на сметките — на договора за произвеждащ правно действие до постановяване на съдебното решение и приключването на сметките между страните чрез прилагане на принципа на недопускане на неоснователно обогатяване?
Може ли при определянето на правните последици от недействителен поради изложената причина договор да се остави без приложение нормативна разпоредба на държавата членка, която е влязла в сила впоследствие и въвежда за в бъдеще задължително конвертиране в унгарски форинти, тъй като вследствие на фиксирането на обменния курс посочената разпоредба поставя определена част от валутния риск в тежест на потребителя, който поради неравноправната договорна клауза би трябвало да бъде освободен изцяло от този риск?
В случай че съгласно правото на Съюза не е възможно да се определят правните последици от недействителността нито чрез обявяването на договора за действителен, нито чрез обявяването му за произвеждащ временно правно действие, какви са правните последици и съответната съдебна практика, на която се основават, които следователно следва да се определят contra legem, независимо от правната уредба на държавата членка относно правните последици и чрез позоваване единствено на правото на Съюза, като се има предвид, че Директива 93/13 не урежда правните последици от недействителността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-365/23: Arce, Съдебно решение от 20 март 2025 г.
1) Попада ли в приложното поле на [Директива 93/13] договор за предоставяне на услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист, сключен между, от една страна, търговец, упражняващ професионалната си дейност в областта на развитието и тренировката на спортисти, и от друга страна, ненавършило пълнолетие лице, представлявано от неговите родители, което към момента на сключване на договора не упражнява професионална дейност в областта на съответния спорт?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, допуска ли Директива 93/13 национална съдебна практика, която тълкува правната уредба, с която тази директива е транспонирана в националния правен ред, в смисъл, че съдържащите се в нея разпоредби за защита на правата на потребителите са приложими и по отношение на такива договори?
3) При утвърдителен отговор на първия или втория въпрос, може ли национален съд да извърши преценка за неравноправност в съответствие с член 3 от Директива 93/13 на договорна клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата в определен спорт младият спортист се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, и да не приеме, че посочената клауза е част от клаузите, които не подлежат на преценка за неравноправност съгласно член 4, параграф 2 от Директива 93/13?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, следва ли договорна клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист младият спортист се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, да се счита за съставена на ясен и разбираем език по смисъла на член 5 от Директива 93/13, като се има предвид, че към момента на сключване на договора младият спортист не е разполагал с ясна информация за стойността на предоставената услуга и за сумата, която трябва да плаща за нея, която информация да му позволи да оцени финансовите последици, които могат да настъпят за него?
5) При утвърдителен отговор на третия въпрос, следва ли да се счита, че договорна клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист младият спортист се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, представлява по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13 клауза, която създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора, като се има предвид, че този параграф не свързва стойността на предоставената услуга с разходите на потребителя?
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос, противоречи ли на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 решение на национален съд, с което сумата, която може да се изиска да бъде платена от потребителя на доставчика на услуги, се намалява до размера на действителните разходи, направени от него за предоставянето на услугите на потребителя въз основа на договора?
7) При отрицателен отговор на третия въпрос и ако договорната клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист потребителят се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, не подлежи на преценка за неравноправност в съответствие с член 4, параграф 2 от Директива 93/13, може ли националният съд, след като установи, че размерът на възнаграждението е явно непропорционален на приноса на доставчика на услуги, все пак да обяви тази договорна клауза за неравноправна на основание на националното право?
8) При утвърдителен отговор на седмия въпрос, трябва ли в случай на договор, сключен с потребител, когато член 8а от [Директива 93/13, изменена с Директива 2011/83,] все още не е бил влязъл в сила, да се вземе предвид предоставената в съответствие с член 8а от [Директива 93/13, изменена с Директива 2011/83,] информация от държавата членка на Европейската комисия относно приети от държавата членка в съответствие с член 8 от [Директива 93/13] разпоредби, и ако това е така — ограничена ли е компетентността на националните съдилища от предоставената от държавата членка информация в съответствие с член 8а от [Директива 93/13, изменена с Директива 2011/83], когато държавата членка е посочила, че нейното законодателство не превишава установените в тази Директива минимални правила?
9) При утвърдителен отговор на първия или втория въпрос, какво значение има с оглед на член 17, параграф 1 от Хартата във връзка с член 24 от нея за прилагането на правната уредба, с която в националния правен ред са транспонирани разпоредбите на Директива 93/13, обстоятелството, че към момента на сключване на договора за предоставяне на съответните услуги с петнадесетгодишен срок младият спортист не е бил навършил пълнолетие, поради което посоченият договор е сключен от неговите родители от името на ненавършилото пълнолетие лице, задължавайки го да плаща възнаграждение в размер на 10 % от всички приходи, които получава през следващите 15 години?
10) При отрицателен отговор на първия или втория въпрос, като се има предвид, че спортните дейности попадат в приложното поле на правото на Съюза, нарушава ли основните права, гарантирани от член 17, параграф 1 от Хартата във връзка с член 24, параграф 2 от нея, договор за предоставяне на услуги с петнадесетгодишен срок, сключен с ненавършил пълнолетие млад спортист от родителите му от негово име, който задължава посоченото ненавършило пълнолетие лице да плаща възнаграждение в размер на 10 % от всички приходи, които получава през следващите 15 години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-337/23: APS Beta Bulgaria и Agentsia za kontrol na prosrocheni zadalzhenia, Съдебно решение от 13 март 2025 г.
1) Следва ли чл. 4, пар. 2 и чл. 6, пар. 1 от [Директива 93/13] да се тълкуват в смисъл, че когато договор за кредит предвижда задължение на потребителя да сключи договор за поръчителство, по който поръчител е лице, посочено от кредитора, съдържанието на договора за поръчителство не представлява „основен предмет“ на договора с това трето лице, а част от съдържанието на договора за кредит
Има ли при това значение дали кредиторът и поръчителят са свързани лица?
2) Следва ли т. 1, б. „и“ от приложението към [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че когато потребителят има задължение за осигуряване на поръчител по вече сключен договор за кредит, като една от възможностите това да стане е с ангажиране на посочено от кредитора лице, съдържанието на задължението на потребителя по сключения по-късно в деня на сключване на договора за кредит договор за осигуряване на поръчител следва да се смята за неясно поради невъзможност да избере или предложи лицето, което ще му бъде посочено от кредитора като бъдещ поръчител?
3) При отговор на предходния въпрос в смисъл, че предметът на договора за поръчителство е ясен, следва ли т. 1, б. „и“, „й“ и „м“ от приложението към [Директива 93/13] да се тълкуват в смисъл, че когато потребителят е поел задължение за осигуряване на поръчител по вече сключен договор за кредит, като една от възможностите това да стане е с ангажиране на посочено от кредитора лице, съдържанието на задължението на потребителя по договора за кредит следва да се смята неясно и това може да доведе до недействителност на договора за кредит или отделни негови клаузи?
4) Следва ли чл. 4, пар. 1 от [Директива 93/13], тълкуван във връзка с чл. 8 от [Директива 2005/29], да се тълкува в смисъл, че когато лице, което предоставя кредит, предвижда потребителят да сключи договор с посочено от кредитодателя лице, което да обезпечава вземането му срещу потребителя, представлява винаги случай на възползване от неизгодната позиция на потребителя, и оттам — агресивна търговска практика?
5) При отрицателен отговор на четвъртия въпрос — следва ли чл. 4, пар. 1 и чл. 7 от [Директива 93/13], тълкувани във връзка с чл. 8 от [Директива 2005/29], да се тълкуват в смисъл, че в едностранно съдебно производство като това за издаване на заповед за изпълнение, в което потребителят не участва, съдът може да обоснове съмнение за неравноправност на договорна клауза на основание единствено на съмнение, че клаузата може да е приета от потребителя в резултат на нелоялна търговска практика, или последната следва да се установи със сигурност?
6) Следва ли чл. 15, пар. 2 от [Директива 2008/48] да се тълкува в смисъл, че посочената разпоредба се прилага в случаите, когато договорът за кредит е свързан с допълнителна услуга — осигуряване на платено поръчителство от трето лице, и дава възможност на потребителя да предяви не само свои притезателни права поради неправомерно поведение на поръчителя като плащане след изтичане на законов срок, а и процесуални възражения, които изключват задължението към поръчителя?
7) Допуска ли чл. 15, пар. 2 от [Директива 2008/48] във връзка с принципа за ефективност, или евентуално, ако се приеме, че договорът за кредит и за поръчителство са свързани сделки — чл. 5 и чл. 7 от [Директива 93/13] във връзка с т. 1, б. „б“ и „в“ от Приложението към същата директива, национална съдебна практика, според която, когато поръчителят по свързан с договор за потребителски кредит, който е получил възнаграждение от потребителя, за да гарантира по договора за кредит, е заплатил на основния кредитор въз основа на клауза в договора въпреки изтичането на законов срок като този по чл. 147 ЗЗД, който според съдебната практика погасява напълно поръчителството, поръчителят въпреки това може да се позове на встъпване в правата на първоначалния кредитор и да иска плащане от главния длъжник, позовавайки се на неяснота в съдебните актове по прилагане на закона?
8) Следва ли чл. 3, буква „ж“ от [Директива 2008/48] във връзка с чл. 5 от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че при уредено в договора за кредит задължение за сключване на свързан с договора за кредит договор за поръчителство, което е обвързано с увеличаване на общия размер на задължението по кредита, [ГПР] по кредита следва да се изчислява и съобразно увеличените вноски с оглед възнаграждението на поръчителя
Има ли при това значение кой е избрал поръчителя и свързан ли е той с първоначалния кредитор?
9) Следва ли чл. 10, пар. 2, буква „ж“ от [Директива 2008/48] да се тълкува в смисъл, че неправилното посочване на [ГПР] в договор за кредит, сключен между търговец и потребител — кредитополучател, следва да се приеме за липса на посочване на [ГПР] в договора за кредит и националният съд да приложи последиците на вътрешното си право, предвидени за непосочване на [ГПР] в договор за потребителски кредит
Следва ли да се приеме, че тези последици задължително обвързват и платилия поръчител в отношенията му към потребителя?
10) Следва ли чл. 23, изр. второ от [Директива 2008/48] да се тълкува в смисъл, че предвидена от националния законодател санкция нищожност на договора за потребителски кредит, при която се връща само отпуснатата главница, е пропорционална за случаите, в които договор за потребителски кредит не съдържа точно посочване на [ГПР], като не посочва тези за професионален поръчител, избран от кредитора (въпреки че число за такъв процент е посочено в текста на договора за кредит)?
11) Следва ли чл. 2, пар. 2 от [Директива 2009/138] във връзка с б. А, т. 14 от Приложение № 1 към същата директива да се тълкува в смисъл, че предоставянето по занятие на дейност на платено поръчителство, при което дружеството — поръчител заплаща във всички случаи на неизпълнение пълната сума на кредит, изтеглен от потребител — главен длъжник, а възнаграждението се заплаща независимо от неизпълнението от потребителя с всяка вноска по кредита, „застрахователна дейност“ по смисъла на посочената директива?
12) При положителен отговор на единадесети въпрос — следва ли чл. 14, пар. 1 от [Директива 2009/138] да се тълкува в смисъл, че за лице, извършващо дейността, посочена в единадесетия въпрос, възниква задължение за лицензиране пред националните регулаторни органи, отговорни за издаване на лиценз на застраховател?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-300/23: Kutxabank, Съдебно решение от 12 декември 2024 г.
Член 4, параграф 2 и член 5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета трябва ли да се тълкуват в смисъл, че при сключването на договор за ипотечен кредит произтичащото от тези разпоредби изискване за прозрачност е спазено по отношение на клаузата в договора, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент според стойността на официален индекс, въведен с административен акт, който съдържа определението на този индекс, поради самия факт, че административният акт и миналите стойности на индекса са публикувани в официалния вестник на съответната държава членка, без следователно кредитодателят да е длъжен сам да информира потребителя за определението на този индекс и за колебанията на индекса в миналото, включително ако поради начина си на изчисляване индексът съответства не на процент възнаградителна лихва, а на годишен процент на разходите (ГПР), при условие че в резултат от публикуването си тези данни са достатъчно достъпни за средния потребител благодарение на указанията, дадени за тази цел от доставчика
Ако няма такива указания, длъжен ли е доставчикът пряко да предостави пълно определение на този индекс, а също и всяка релевантна информация, по-специално що се отнася до евентуалното предупреждение от страна на установилия индекса орган за особеностите на този индекс и последиците от тях, които може да се смятат за важни за потребителя, за да оцени правилно икономическите последици от сключването на предлагания му договор за ипотечен кредит
При всички положения длъжен ли е доставчикът да даде на потребителя цялата информация, чието предоставяне е задължително съгласно приложимата национална правна уредба към момента на сключването на договора?
Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва ли да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали евентуално е неравноправна клаузата в договор за ипотечен кредит с променлив лихвен процент, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент според стойността на даден официален индекс, има значение фактът, че тази клауза препраща пряко и единствено към въпросния индекс, въпреки че от указанията в административния акт, с който е въведен индексът, следва, че поради произтичащите от начина на изчисляването му особености е необходимо да се приложи отрицателен марж, за да се изравни годишният процент на разходите (ГПР) по съответната сделка с пазарния ГПР, доколкото доставчикът не е информирал потребителя за тези указания, а те не са били достатъчно достъпни за средния потребител?
Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва ли да се тълкува в смисъл, че когато в клаузата, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент по договор за ипотечен кредит, се използва референтен индекс, който се определя въз основа на приложимите годишни проценти на разходите (ГПР) за договорите, вземани предвид при изчисляването на последователните стойности на този индекс, обстоятелството, че тези ГПР включват елементи, произтичащи от клаузи, които впоследствие биват обявени за неравноправни, означава ли, че клаузата за актуализиране на лихвения процент по въпросния договор трябва да се смята за неравноправна и съответно непротивопоставима на потребителя?
Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва ли да се тълкува в смисъл, че когато използва референтен индекс в клаузата, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент по договор за ипотечен кредит, доставчикът може ли да се смята по презумпция за добросъвестен поради самия факт, че това е официален индекс, установен от административен орган и използван от публичните администрации
Евентуалната неравноправност на подобна клауза трябва ли да се прецени според обстоятелствата по разглеждания случай, като се вземе предвид в частност неспазването на изискването за прозрачност и като предвиденият в тази клауза начин на изчисляване на процента на редовните лихви и произтичащото от него действително равнище на този процент се сравнят с обичайно приетите начини на изчисляване и — наред с друго — лихвените проценти, които са били прилагани на пазара към датата на сключване на съответния кредитен договор при кредити с еквивалентен размер и срок като тези по въпросния договор?
Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва ли да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали евентуално е неравноправна клаузата в договор за ипотечен кредит с променлив лихвен процент, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент според стойността на определен референтен индекс, е от значение предвиденият в тази клауза начин на изчисляване на процента на редовните лихви и произтичащото от него действително равнище на този процент да се сравнят с обичайно приетите начини на изчисляване и — в частност — лихвените проценти, които са били прилагани на пазара към датата на сключване на кредитния договор при кредити с еквивалентен размер и срок като тези по въпросния договор
Могат ли да са релевантни и други аспекти на начина на изчисляване на договорния лихвен процент или на референтния индекс, ако са годни да създадат неравнопоставеност в ущърб на потребителя?
Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва ли да се тълкуват в смисъл, че ако по принцип договорът за ипотечен кредит с променлив лихвен процент не би могъл да се изпълнява без клаузата, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент според стойността на определен референтен индекс и която е обявена за неравноправна, но обявяването на договора за недействителен в неговата цялост би изложило потребителя на особено неблагоприятни последици, тези членове допускат ли националният съд да замени тази клауза с диспозитивна разпоредба от националното право, при условие че тази диспозитивна разпоредба има еквивалентен обхват като клаузата, чието заместване се обсъжда
Може ли националният съд да изменя клаузата, като добавя в нея елемент, годен да отстрани неравнопоставеността, която тя създава в ущърб на потребителя?
Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва ли да се тълкуват в смисъл, че ако договорът за ипотечен кредит не би могъл да се изпълнява без дадена клауза, която е обявена за неравноправна, тези членове допускат ли да се приложи разпоредба от националното право, съгласно която доставчикът би имал правото да изиска връщане на цялата сума на кредита заедно с лихви по законния лихвен процент, считано от датата, на която сумата е била предоставена на разположение на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-178/23: ERB New Europe Funding II, Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.
Задължава ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждан по-специално в светлината на двадесет и трето съображение от същата директива и на принципа на ефективност, национална юрисдикция да разгледа съмненията относно неравноправния характер на договорни клаузи, предвидени в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, дори когато тези клаузи са били разгледани преди това от друга национална юрисдикция в рамките на първоинстанционно съдебно производство, започнато от потребителя, който не е участвал в устните състезания и не е бил надлежно подпомаган или представляван от адвокат, и съмненията са били отхвърлени със съдебно решение, което не е било обжалвано от потребителя и поради това е придобило във вътрешното процесуално право силата на пресъдено нещо (res judicata), ако конкретните обстоятелства по спора логично и обосновано сочат, че този потребител не е използвал способа за защита в посоченото първо съдебно производство поради ограничените си познания или информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/24: Zwrotybankowe.pl, Съдебно решение от 5 ноември 2024 г.
Трябва ли член 22, параграф 2 от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, позволяваща потребител да прехвърли правата, предоставени му с разпоредбите на националното законодателство, транспониращо тази директива, в полза на трето лице, което не е потребител?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че задължението на съда да провери служебно дали договорна клауза е неравноправна се отнася и за клауза от договор за прехвърляне на вземания, сключен между потребител и трето лице, ако в съдебно производство третото лице обосновава с този договор своята активна процесуална легитимация да предяви иск срещу продавача или доставчика, който е първоначалният съдоговорител на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.