4.18.04.05 - Средства, с които трябва да бъде преустановено използването на неравноправна клауза
Средства, с които трябва да бъде преустановено използването на неравноправна клауза
Дело C-485/19: Profi Credit Slovakia, Съдебно решение от 22 април 2021 г.
Трябва ли принципът на ефективност да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че по отношение на иск, предявен от потребител, за да си възстанови недължимо платени суми на основание на неравноправни клаузи по смисъла на Директива 93/13 или на клаузи, противоречащи на изискванията на Директива 2008/48, се прилага тригодишен давностен срок, който започва да тече от деня, в който е осъществено неоснователното обогатяване?
Следва ли член 10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива 2008/48, както са тълкувани в решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia (C‑42/15, EU:C:2016:842), да се прилагат към договор за кредит, сключен преди постановяването на това решение и преди изменението на националната правна уредба, осъществено с оглед на съобразяване с възприетото в посоченото решение тълкуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-224/19: Caixabank, Съдебно решение от 16 юли 2020 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат в случай на нищожност на неравноправна договорна клауза, с която заплащането на всички разходи по учредяване и заличаване на ипотека се възлага на потребителя, националният съд да откаже връщането на потребителя на сумите, платени в приложение на тази клауза, освен ако националната правна уредба, която би била приложима при липсата на такава клауза, възлага на потребителя плащането на всички или част от тези разноски?
Трябва ли член 3, член 4, параграф 2 и член 5 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че договорните клаузи, попадащи в обхвата на понятието „основен предмет на договора“, трябва да се разбират като клаузи, определящи основните престации по договора и които сами по себе си го характеризират, и че фактът, че комисиона за обработка е включена в общата себестойност на ипотечен кредит, не означава, че тя е основна престация по договора, като във всички случаи юрисдикцията на държава членка е длъжна да провери ясния и разбираем характер на договорна клауза, която се отнася до основния предмет на договора, независимо от транспонирането на член 4, параграф 2 от посочената директива в правния ред на тази държава членка?
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че клауза в договор за кредит, сключен между потребител и финансова институция, която възлага на потребителя заплащане на комисиона за обработка, може да създаде в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните в противоречие с изискването за добросъвестност, ако финансовата институция не докаже, че тази комисиона съответства на действително предоставени услуги и направени разходи, като това следва да се провери от запитващата юрисдикция?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че допускат предявяването на иск относно реституционните последици от установяването на нищожност на неравноправна договорна клауза да бъде обвързано с давностен срок, при условие че началният момент на този срок, както и неговата продължителност не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на потребителя да иска връщане?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния ѝ характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-698/18: Raiffeisen Bank, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.
1) Допускат ли разпоредбите на Директива 93/13[…], и по-точно съображения 12, 21 и 23 и член 2, буква б), член 6, параграф 1, член 7, параграф 2 и член 8 от нея, с оглед на принципа на процесуална автономия във връзка с принципите на равностойност и ефективност, съвкупност от правни способи, която се състои, от една страна, от непогасяемо право на предявяване по общия ред на иск за установяване на неравноправния характер на някои клаузи в договорите, сключени с потребителите, и от друга страна, от погасяемо по давност право на предявяване по общия ред на личен имуществен иск, с който се преследва целта на посочената директива да се отстранят последиците от всяко задължение, възникнало и изпълнено на основание на клауза, за която е установено, че е неравноправна по отношение на потребителя?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, допускат ли тези разпоредби тълкуване, произтичащо от прилагането на принципа на правната сигурност в гражданските правоотношения, съгласно което обективният момент, от който потребителят е трябвало или би трябвало да знае за съществуването на неравноправни клаузи, е моментът на прекратяване на договора за кредит, по който той е имал качеството на потребител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-381/19: SC Banca E, Определение от 15 януари 2020 г.
Съвместимо ли е с принципите на правна сигурност и ефективност въвеждането на нова съдебна инстанция за обжалване, приложима към вече висящи производства между потребител и професионалист, когато тази възможност е предоставена и на двете страни?
Допустимо ли е процесуалните правила относно броя на съдебните инстанции и структурата на националните средства за защита да бъдат съобразени с общите принципи на добра администрация на правосъдието, дори когато това засяга индивидуалните икономически интереси на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-453/18: Bondora, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Позволяват ли член 7, параграф 2, букви г) и д) от Регламент № 1896/2006 и член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, тълкувани от Съда и разгледани във връзка с член 38 от Хартата, „съд“ по смисъла на посочения регламент, сезиран в рамките на процедура за европейска заповед за плащане, да поиска от кредитора допълнителна информация за договорните клаузи, на които е направено позоваване в подкрепа на въпросното вземане, за да упражни служебен контрол върху евентуално неравноправния характер на тези клаузи, и допускат ли те национална правна уредба, която обявява за недопустими допълнителните документи, представени за тази цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-266/18: Aqua Med, Съдебно решение от 3 април 2019 г.
Трябва ли упражненият от национален съд служебен контрол на основание член 6, параграф 1 от Директива 93/13 […] и практиката на Съда […] (решение от 4 юни 2009 г., Pannon GSM, C‑243/08, EU:C:2009:350) по отношение на разпоредбите на договор, сключен с потребител, определящи компетентния за разглеждане на евентуален спор съд, да обхваща и договорни разпоредби, които уреждат въпроса относно компетентността на съда при евентуален спор между страните, но единствено чрез позоваване на националната уредба?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли осъщественият от съда контрол да доведе до прилагане на правилата относно компетентността по такъв начин, че на потребителя да се гарантира защитата, произтичаща от съдържанието на Директива 93/13, тоест възможност за разглеждане на делото от съда, намиращ се най-близо до местоживеенето/мястото на постоянно пребиваване на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-118/17: Dunai, Съдебно решение от 14 март 2019 г.
Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която пречи на сезирания съд да уважи искане за обезсилване на договор за заем в чужда валута, основаващо се на неравноправна клауза на договора, с която на потребителя са наложени разходи, свързани със съществуващата курсова разлика между курс „продава“ и курс „купува“ на съответната валута, дори ако този съд смята, че запазването на договора противоречи на интересите на потребителя, тъй като той ще продължи да понася валутния риск, изразяващ се във финансовата тежест, свързана с евентуалното понижаване на курса на националната валута, служеща за плащане, спрямо курса на чуждестранната валута, в която трябва да бъде изплащан заемът?
Допуска ли Директива 93/13 във връзка с член 47 от Хартата върховна национална юрисдикция на държава членка, в интерес на еднаквото тълкуване на правото, да приема задължителни решения относно начина на прилагане на тази директива, стига те да не са пречка за компетентния съд да гарантира пълното действие на нормите, предвидени в посочената директива, нито да предложи на потребителя ефективно средство за защита на правата, които може да черпи от тях, нито да сезира Съда с преюдициално запитване на това основание, което запитващата юрисдикция следва все пак да провери?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-632/17: PKO Bank Polski, Определение от 28 ноември 2018 г.
Съвместима ли е с член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и член 10 от Директива 2008/48 национална правна уредба, която позволява издаването на заповед за изпълнение по извлечение от счетоводните книги на банка, без съдът да може служебно да провери евентуално неравноправния характер на договорните клаузи и изпълнението на задълженията за информираност по Директива 2008/48, при положение че правилата за възражение не гарантират ефективно упражняване на правата на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-176/17: Profi Credit Polska, Съдебно решение от 13 септември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав) 13 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Директива 93/13/ЕО — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 2008/48/ЕО — Заповедно производство по запис на заповед, с който се обезпечават задълженията, произтичащи от договор за потребителски кредит“ По дело C‑176/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Sąd Rejonowy w Siemianowicach Śląskich I Wydział Cywilny (Районен съд Шемяновице Шльонске, I гражданско отделение, Полша) с акт от 17 февруари 2017 г., постъпил в Съда на 6 април 2017 г., в рамките на производство по дело Profi Credit Polska S.A. със седалище Белско Бяла срещу Mariusz Wawrzosek, СЪДЪТ (втори състав), състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Rosas, C. Toader (докладчик), A. Prechal и E. Jarašiūnas, съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: г‑жа R. Șereș, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 1 март 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за полското правителство, от B. Majczyna, B. Czech и S. Żyrek, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от A. Cleenewerck de Crayencour, K. Herbout-Borczak, G. Goddin и N. Ruiz García, в качеството на представители, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 26 април 2018 г., постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6, параграф 1 и на член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-119/15: Biuro podróży Partner, Съдебно решение от 21 декември 2016 г.
С оглед на член 6, параграф 1 и член 7 от Директива 93/13 във връзка с членове 1 и 2 от Директива 2009/22 може ли прилагането в договори с общи условия на разпоредби с еднакво съдържание като някои разпоредби, обявени за недопустими с влязло в сила съдебно решение и вписани в регистъра на недопустимите разпоредби в договорите с общи условия, да се приеме — по отношение на друг търговец, който не е участвал в производството, приключило с вписването на разпоредбата в регистъра на недопустимите разпоредби в договорите с общи условия — за неправомерно действие, което от гледна точка на националното право представлява практика в нарушение на колективните интереси на потребителите и е основание за налагане на имуществена санкция в национално административно производство?
С оглед на член 267, трета алинея [ДФЕС] кой национален съд е юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право — второинстанционният съд, чиито решения по въззивни жалби подлежат на касационно обжалване като предвиденото в полския Граждански процесуален кодекс, или пък Sąd Najwyższy (Върховният съд), който е компетентен да се произнесе по касационната жалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.