4.18.04.05 - Средства, с които трябва да бъде преустановено използването на неравноправна клауза
Средства, с които трябва да бъде преустановено използването на неравноправна клауза
Дело C-28/22: Getin Noble Bank (Délai de prescription des actions en restitution), Съдебно решение от 14 декември 2023 г.
1) В съответствие ли е с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 тълкуване на националното право, съгласно което при невъзможност договорът да продължи да действа след отстраняването на забранените клаузи от него началото на давността за вземанията на търговеца за връщане на даденото зависи от някое от следните събития:
а) предявяването на вземания или възражения от страна на потребителя спрямо търговеца във връзка с наличието на забранена клауза в договора или служебното оповестяване от съда, че е възможно някои от клаузите на договора да се обявят за забранени; или
б) изявлението от страна на потребителя, че е получил изчерпателна информация за последиците (правните последствия) от невъзможността да продължи да действа договорът, в това число информация относно възможността търговецът да предяви вземанията си за връщане на даденото и относно обхвата на тези вземания; или
в) потвърждаването в съдебното производство, че потребителят знае (информиран е) за последиците (правните последствия) от невъзможността да продължи да действа договорът, или разясняването на тези последици от страна на съда; или
г) влизането в сила на решението на съда, с което се урежда спорът между търговеца и потребителя?
3) В съответствие ли е с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 тълкуване на националното право, съгласно което при невъзможност договорът да продължи да действа след отстраняването на забранените клаузи от него давността за вземанията на потребителя за връщане на даденото започва да тече преди началото на давността за вземанията на търговеца за връщане на даденото?
2) В съответствие ли е с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 тълкуване на националното право, съгласно което при невъзможност договорът да продължи да действа след отстраняването на забранените клаузи от него търговецът, спрямо когото потребителят е предявил свои вземания във връзка с наличието на забранени клаузи в договора, няма задължение да предприеме самостоятелни действия, за да провери дали потребителят е информиран за последиците от отстраняването на забранените клаузи от договора или невъзможността да продължи да действа договорът?
4) В съответствие ли е с член 7, параграф 1 от Директива 93/13 тълкуване на националното право, съгласно което при невъзможност договорът да продължи да действа след отстраняването на забранените клаузи от него търговецът има право да не връща това, което е получил от потребителя, докато потребителят не му предложи връщане на това, което е получил от него, или обезпечение за връщането му, при положение че при определянето на размера на даденото от потребителя няма да се вземат предвид сумите, вземането за чието връщане е погасено по давност?
5) В съответствие ли е с член 7, параграф 1 от Директива 93/13 тълкуване на националното право, съгласно което при невъзможност договорът да продължи да действа след отстраняването на забранените клаузи от него потребителят няма да има право на лихви […] за цялото или част […] след момента, в който търговецът получи поканата за връщане на даденото, в случай че търговецът упражни правото, споменато в четвъртия въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-140/22: mBank (Déclaration du consommateur), Съдебно решение от 7 декември 2023 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципите на ефективност и на равностойност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване на националната правна уредба от съдилищата, съгласно което, ако договор съдържа неравноправна клауза, без която той не може да се изпълнява:
1. договорът става окончателно недействителен (нищожен) с обратна сила от момента на сключването му едва след като потребителят заяви, че не е съгласен с оставянето в сила на неравноправната клауза, наясно е с последиците от нищожността на договора и е съгласен с обявяването ѝ,
2. срокът за погасяване по давност на иска на търговеца за връщане на недължимите престации, изпълнени по договора, започва да тече едва от датата, на която потребителят е направил посоченото в точка 1 изявление, дори ако преди това потребителят е поканил търговеца да плати [недължимо платените му суми], а последният по-рано е могъл да предвиди, че съставеният от него договор съдържа неравноправни клаузи,
3. потребителят може да иска да му се плати законната лихва за забава едва от датата, на която е направил посоченото в точка 1 изявление, дори ако преди това е поканил търговеца да плати [тези суми],
4. вземането на потребителя за връщане на престациите, изпълнени от него по нищожен договор за кредит (вноски по кредита, такси, комисиони и застрахователни премии), трябва да бъдe намалено с равностойността на лихвите върху главницата, на които банката би имала право, ако договорът за кредит бе валиден, докато банката може да иска връщане на престацията, изпълнена от нея по същия нищожен договор за кредит (главницата по кредита), в пълен размер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-321/22: Provident Polska, Съдебно решение от 23 ноември 2023 г.
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че допуска за неравноправна да се обяви договорна клауза, с която в полза на търговец се предвижда такса или комисиона в прекомерно голям размер спрямо предлаганата от него услуга?
Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби от националното право или тяхно тълкуване в съдебната практика, изискващи потребителят непременно да има правен интерес, за да се уважи искът му срещу търговец за установяване на нищожността или непротивопоставимостта на договор или част от него с неравноправни договорни клаузи?
Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 и принципите на ефективност, на пропорционалност и на правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че допускат да се приеме, че договор за заем, чиято единствена […] клауза, в която се предвижда начинът на погасяване на заема, е била обявена за неравноправна, не може да продължи да действа след отстраняването ѝ от него и поради това е нищожен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-598/21: Všeobecná úverová banka, Съдебно решение от 9 ноември 2023 г.
Трябва ли да се приеме, че член 47 във връзка с членове 7 и 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз, Директива 93/13/ЕИО, Директива 2005/29/ЕО, както и принципът на ефективност на правото на Съюза не допускат правна уредба като член 53, параграф 9 и член 565 от Гражданския кодекс, съгласно които при предсрочна изискуемост не се преценява пропорционалността на това действие, в частност тежестта на неизпълнението на задълженията на потребителите в сравнение с размера на кредита и срока за изплащането му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-139/22: mBank (Registre polonais des clauses illicites), Съдебно решение от 21 септември 2023 г.
Трябва ли член 3, параграф 1, член 7, параграфи 1 и 2 и член 8 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че за да се установи неравноправност на договорна клауза, която не е индивидуално договорена, е достатъчно да се констатира, че тази клауза съответства по съдържание на клауза от договор при общи условия, вписана в регистъра на недопустимите клаузи?
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че не допуска съдебна практика по тълкуването на националното право, съгласно която неравноправната клауза престава да е неравноправна, ако потребителят може по свой избор да изпълнява задълженията си по договора въз основа на друга клауза от този договор, която е равноправна?
Трябва ли член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че търговецът е длъжен да предоставя информация за основните характеристики на договора и за свързаните с него рискове на всеки потребител дори ако определен потребител притежава съответни знания в тази област?
Трябва ли член 3, параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че когато няколко потребители са сключили общ договор с даден търговец, е възможно да се приеме, че едни и същи клаузи на този договор са неравноправни спрямо първия от потребителите, а равноправни спрямо втория, и ако е така, може ли като последица от това договорът да е недействителен по отношение на първия потребител, а спрямо втория да е действителен и съответно той да носи всички произтичащи от договора задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/21: Servicios prescriptor y medios de pagos E.F.C. S.A.U., Съдебно решение от 22 септември 2022 г.
Представлява ли тази испанска процесуална уредба съществена пречка, която може да възпре потребителите да упражнят правото на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправен характер на договорна клауза, в противоречие с принципа на ефективност и с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/21: D.B.P. (Crédit hypothécaire libellé en devises étrangères), Съдебно решение от 8 септември 2022 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което съдът не обявява неравноправността на цялата договорна клауза, а само на онази нейна част, която прави клаузата неравноправна, в резултат на което клаузата продължава да бъде частично действителна?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което след обявяването на договорна клауза за неравноправна, без това да води до нищожност на договора, съдът може да запълни съдържанието на договора с диспозитивна разпоредба от националното право?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което, след като обяви за неравноправна договорна клауза, без която договорът не може да се изпълнява, съдът може да измени останалата част от договора чрез тълкуване на волеизявленията на страните, за да избегне нищожността на договор, който е благоприятен за потребителя?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което след обявяването на договорна клауза за неравноправна, водещо до нищожност на договора, съдът може да запълни съдържанието на договора с диспозитивна разпоредба от националното право, за да избегне обявяването на договора за нищожен, въпреки че потребителят приема нищожността на договора?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципите на равностойност, на ефективност и на правна сигурност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което искът на потребителя за връщане на недължимо платени суми въз основа на неравноправна клауза от договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, се погасява по давност след изтичането на десетгодишен срок, който започва да тече от деня на всяко отделно изпълнение на престацията от потребителя, включително когато потребителят не е знаел, че клаузата е неравноправна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-212/20: A. S.A., Съдебно решение от 18 ноември 2021 г.
Трябва ли с оглед на член 3, параграф 1, член 4, параграф 1 и член 5 от Директива 93/13 и на нейните съображения, в които се предвиждат задължение за съставяне на договора на ясен и разбираем език и изискване за тълкуване на съмненията в най-благоприятен за потребителя смисъл, договорна разпоредба, определяща курс купува и продава на чуждестранна валута в договор за кредит, индексиран по курса на тази чуждестранна валута, да се формулира еднозначно, тоест така че кредитополучателят/потребителят самостоятелно да може да определи този курс в определен ден, или пък с оглед на характера на договора, съгласно посоченото в член 4, параграф 1 от тази директива, на продължителния срок на действието му (няколко десетилетия) и на факта, че сумата в чуждестранна валута подлежи на постоянни промени (във всеки момент), е възможно договорната разпоредба да се формулира по-общо, а именно чрез обвързване с пазарната стойност на чуждестранната валута, с което става невъзможно създаването в ущърб на потребителя на значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора, по смисъла на член 3, параграф 1 от същата директива?
При утвърдителен отговор на [първия] въпрос, възможно ли е с оглед на член 5 от Директива [93/13] и с оглед на нейните съображения тълкуване на договорна разпоредба относно определянето от страна на кредитодателя (банка) на курс купува и продава на чуждестранна валута, така че съмненията относно договора да се разрешат в най-благоприятен за потребителя смисъл и да се приеме, че договорът определя курс купува и продава на чуждестранната валута не по произволен начин, а в съответствие със свободния пазар, особено ако двете страни разбират по един и същ начин договорните разпоредби за определяне на курса купува и продава на чуждестранната валута или ако кредитополучателят/потребителят не е бил заинтересован от оспорената договорна разпоредба към момента на сключване на договора и по време на неговото изпълнение, включително като не се е запознал с неговото съдържание към момента на сключването му и през целия срок на неговото изпълнение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-932/19: OTP Jelzálogbank и др., Съдебно решение от 2 септември 2021 г.
Допуска ли член 6, параграф 1 [от Директива 93/13] разпоредба от националното право, която в договорите за заем, сключени с потребител, обявява за нищожни — освен ако не са индивидуално договорени — клаузите, по силата на които финансова институция прилага курс „купува“ при отпускането на средствата, предназначени за придобиването на вещта, с оглед на което е сключен договорът за заем или лизинг, а за погасяването прилага курс „продава“ или друг обменен курс, различен по вид от курса, по който са отпуснати средствата, и замества нищожните клаузи, както по отношение на отпускането, така и на погасяването с разпоредба, според която се прилага официалният обменен курс, определен от Националната банка на Унгария за съответната валута, без да се разглежда дали с оглед на всички клаузи на договора посочената разпоредба действително защитава потребителя от особено неблагоприятни последици и без да се даде възможност на потребителя да изрази волята си дали желае да се ползва от защитата на тази законова разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-776/19: BNP Paribas Personal Finance, Съдебно решение от 10 юни 2021 г.
Изключва ли Директива 93/13, тълкувана с оглед на принципа на ефективност, в случай като разглеждания в главното производство прилагането на разпоредби за погасителна давност в следните хипотези: a) обявяване на клауза за неравноправна, б) евентуално възстановяване на суми, в) когато потребителят е ищец, и г) когато потребителят е ответник, включително по насрещен иск?
Ако отговорът на първия въпрос е изцяло или отчасти отрицателен, допуска ли Директива 93/13, тълкувана с оглед на принципа на ефективност, в случай като разглеждания в главното производство прилагането на национална съдебна практика, определяща датата на приемане на офертата за кредит, а не датата на възникване на сериозни финансови затруднения, като момент, от който започва да тече давността?
Представляват ли основен предмет на договора по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 клаузи като тези по главното производство, които предвиждат по-специално че швейцарският франк е разчетната валута, а еврото е валутата на изплащане, и съответно оставят валутния риск за сметка на кредитополучателя, при положение че размерът на разходите за обмен на валута не се оспорва и че са налице клаузи, предвиждащи възможност на определени дати кредитополучателят да упражни опция за конвертиране в евро съгласно предварително установена формула?
Изключва ли Директива 93/13, тълкувана с оглед на принципа на ефективност на [правото на Съюза], национална съдебна практика, съгласно която клауза или съвкупност от клаузи като разглежданите в главното производство са „ясни и разбираеми“ по смисъла на Директивата по съображения, че:
– в предварителната оферта за кредит подробно се посочват валутните операции, осъществявани при изпълнението на договора за кредит, и се уточнява, че обменният курс на еврото в швейцарски франкове е този, който се прилага два работни дни преди датата на събитието, което определя операцията, така както е публикуван на сайта на Европейската централна банка,
– в офертата се посочва, че кредитополучателят дава съгласието си за валутните операции по обмен на швейцарски франкове в евро и на евро в швейцарски франкове, необходими за функционирането и за погасяването на кредита, и че кредитодателят ще извърши конвертирането в швейцарски франкове на остатъка от месечните погасителни вноски в евро след заплащане на кредитните разходи,
– в офертата се посочва, че когато при валутната операция се получи сума, по-ниска по размер от изискуемата погасителна вноска в швейцарски франкове, погасяването на главницата ще бъде по-бавно и евентуално непогасената с вноската част от главницата ще бъде добавена към дебитното салдо по сметката в швейцарски франкове, и се уточнява, че погасяването на главницата по кредита се променя в зависимост от промените в обменния курс, прилаган към месечните погасителни вноски, в посока към повишаване или понижаване, и че това може да доведе до удължаване или намаляване на срока на погасяване на кредита и евентуално до промяна на общия размер на подлежащата на погасяване сума,
– в членовете „вътрешна сметка в евро“ и „вътрешна сметка в швейцарски франкове“ подробно са описани операциите, извършвани при всяко плащане на погасителна вноска, с които се кредитира и дебитира всяка сметка, а в договора се посочва по прозрачен начин конкретното функциониране на механизма на конвертиране на чуждестранната валута,
въпреки че в офертата не се упоменава изрично по-специално „валутният риск“, който се поема от кредитополучателя поради неполучаването на доходи в разчетната валута, нито „рискът от лихвени проценти“?
При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос допуска ли Директива 93/13, тълкувана с оглед на принципа на ефективност на [правото на Съюза], национална съдебна практика, съгласно която клауза или съвкупност от клаузи като разглежданите в главното производство са „ясни и разбираеми“ по смисъла на Директивата, при положение че единственото обстоятелство в допълнение към изложените в четвъртия въпрос е извършването на симулация на обезценяване с [5 до 6] % на валутата на изплащане спрямо разчетната валута в договор с първоначален срок от [22 до] 25 години, без извън това да се използват думи като „риск“ или „затруднение“?
В чия тежест — на продавача или доставчика, или пък на потребителя е да докаже, че клаузата е изразена на „ясен и разбираем“ език по смисъла на Директива 93/13, включително и какви са обстоятелствата около сключването на договора?
Ако доказването на ясния и разбираем характер на клаузата е в тежест на продавача или доставчика, допуска ли Директива 93/13 национална съдебна практика, съгласно която при наличието на документи относно техниките на продажба кредитополучателите трябва да докажат, от една страна, че са получили информацията, съдържаща се в тези документи, и от друга страна, че банката им я е предоставила или, напротив, изисква това обстоятелство да създава оборима презумпция, че съдържащата се в документите информация е предоставена, включително и устно, на кредитополучателите, чието оборване е в тежест на продавача или доставчика, който носи отговорност за информацията, предоставяна от избраните от него посредници?
Може ли да се приеме, че е налице значителна неравнопоставеност в договор[и] като разглеждани[те] в главното производство, в ко[и]то двете страни понасят валутен риск, при положение че, от една страна, продавачът или доставчикът разполага с по-големи възможности от потребителя, за да предвиди валутния риск, а от друга страна, рискът, понасян от продавача или доставчика е ограничен, докато понасяният от потребителя е неограничен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.