всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.14 - Социална политика

Социална политика

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Трябва ли съдържащият се в член 10, точка 1 от Директива [92/85] израз „изключителни случаи, които не са свързани с тяхното положение и са разрешени от националното законодателство и/или установената в страната практика“, който представлява дерогация на забраната за уволнение на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки, да се тълкува в смисъл, че не е равностоен на израза „една или повече причини, несвързани с конкретните работници“ в член 1, параграф 1, буква a) от Директива [98/59], а е по-ограничен от последния?
В случай на колективно уволнение, за да се прецени дали са налице изключителни случаи, които оправдават уволнението на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки, съгласно член 10, точка 1 от Директива 92/85, трябва ли да се изисква да е невъзможно съответната работничка да бъде преместена на друга работа, или е достатъчно да се докаже, че уволнението ѝ се основава на икономически, технически или производствени причини, които засягат нейното работно място?
Съответства ли на член 10, точка 1 от Директива 92/85, който забранява уволнението на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки, национално законодателство като действащото в Испания, което транспонира посочената забрана, без да установява забрана за уволнение (превантивна закрила), но предвижда, че при недоказване от страна на съответното предприятие на причините, които оправдават уволнението, същото се обявява за недействително (възстановителна закрила)?
Съответства ли на член 10, точка 1 от Директива 92/85 национално законодателство като действащото в Испания, което в случай на колективно уволнение не предоставя на бременните работнички и на работничките родилки или кърмачки предимство за оставане на работа в съответното предприятие?
Съответства ли на член 10, точка 2 от Директива 92/85 национално законодателство, което в случай на процедура за колективно уволнение счита за достатъчно уведомление за уволнение на бременна работничка като това в настоящото производство, което не посочва наличието на изключителен случай — в допълнение към основанията за колективното уволнение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.

Съвместима ли е с Директива 2006/54/ЕО национална правна уредба, която при преходен режим предвижда различна максимална възраст за прекратяване на трудовото правоотношение за жени и мъже заетите като танцьори?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Допуска ли Директива 2000/78 прилагането на национална правна разпоредба, съгласно която работодател има право да уволни работник по обективни причини поради периодични, макар и оправдани отсъствия от работа, които представляват 20 % от работните дни за два последователни месеца, при условие че общият брой на отсъствията през дванадесетте предходни месеца е достигнал 5 % от работните дни, или ако отсъствията представляват 25 % от работните дни за четири непоследователни месеца в рамките на период от дванадесет месеца, в случай на работник, който трябва да се счита за лице с увреждане по смисъла на посочената директива, когато отсъствието му от работа се дължи на увреждането му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Трябва ли понятието „условия на наемане на работа“, използвано в клауза 4 от Рамковото споразумение, да се тълкува в смисъл, че включва право за работник по срочно трудово правоотношение, който е избран на представителна политическа длъжност, да иска и да получи, също като работника по постоянно трудово правоотношение, спиране на изпълнението на служебното правоотношение с работодателя и след изтичане на съответния парламентарен мандат да се върне на длъжността, която е заемал?
Трябва ли принципът на недопускане на дискриминация, до който се отнася клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като член 59, параграф 2 от Закон 3/1985, напълно и безусловно забраняваща признаването на административен статут „неплатен отпуск за изпълнение на особени задачи“ на временно назначените служители, които са избрани за представители в парламента, при положение че такова право се признава на служителите, които са издържали конкурс?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Следва ли клауза 4 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че е приложима по отношение на обезщетение за безработица, основано на вноски, като предвиденото в член 210 от LGSS, което се финансира изключително от вноските, направени от работника и предприятията, за които е полагал труд, и се изчислява в зависимост от осигурителния стаж през шестте години, предшестващи настъпването на законоустановеното състояние на безработица?
Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която, подобно на член 3, параграф 4 от RD 625/1985, в случаите на работа при „вертикално“ непълно работно време (само три дни седмично) не отчита като осигурителен стаж дните, през които не е полаган труд, което води до намаляване на продължителността на изплащане на обезщетението за безработица, когато е установено, че по-голямата част от работниците на „вертикално“ непълно работно време, които са неблагоприятно засегнати от тези национални мерки, са жени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Трябва ли член 2 от Директива 98/59 […] да се тълкува в смисъл, че когато работодател с наети най-малко 20 работници планира да отправи предизвестия за изменение на действащи условия на труд и заплащане по трудови договори, при неприемането на което трудовият договор се прекратява, до такъв брой от тях, който достига съответно посочения в член 1, параграф 1 от Закона от 2003 г. брой, е длъжен да приложи предвидените в членове 2—4 и 6 от този закон процедури, тоест възниква ли такова задължение в хипотезите на следните разпоредби:
– член 24113, параграф 2 във връзка с член 2418, параграф 2 и с член 231 от [Кодекса на труда],
– член 24113, параграф 2 във връзка с член 772, параграф 5 или с член 2417, параграф 1 от Кодекса на труда, и
– член 42, параграф 1 във връзка с член 45, параграф 1 от Кодекса на труда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Трябва ли член 1, параграф 1 и член 2 от Директива 98/59 във връзка с принципа на ефективност на правото да се тълкува в смисъл, че работодател, който поради финансови затруднения отправя предизвестие за изменение на действащи условия на труд и заплащане по трудови договори (изменително предизвестие) само във връзка с условията на възнаграждение, е задължен да приложи процедурата по посочената директива, както и да проведе консултации във връзка с изменените условия със синдикалните организации по месторабота, въпреки че националната правна уредба, а именно [Законът от 2003 г.] в членове 1—6, не съдържа никаква уредба относно такива изменения на условията по трудови договори?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Следва ли клауза 5, точки 1 и 2 от Ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която обуславя окончателното повишаване на ръководна длъжност в държавната служба от предварителното успешно преминаване на двегодишен изпитателен срок на тази длъжност от страна на подбрания кандидат и по силата на което условие, ако такъв кандидат е бил през по-голямата част от този изпитателен срок в родителски отпуск и все още е в такъв отпуск, посоченият изпитателен срок изтича по силата на закона с изтичането на този период от две години, без да е възможно да бъде продължен, като заинтересованото лице вследствие на това се връща, след завръщането си от родителски отпуск, на по-ниската длъжност — както в служебната йерархия, така и по отношение на възнаграждението — която е заемал преди назначаването му на длъжност с посочения изпитателен срок
При утвърдителен отговор на първия въпрос, допуска ли тази клауза 5, точки 1 и 2 такава национална правна уредба да бъде обоснована с целта на изпитателния срок, която е да се даде възможност за оценка на годността за изпълнение на длъжността с ръководна функция при постоянно назначаване?
Какви последици, произтичащи от правото на Съюза, се прикрепват при обстоятелства като разглежданите по делото в главното производство към несъвместимостта на правна уредба като разглежданата по главното производство с клауза 5, точки 1 и 2 от Ревизираното рамково споразумение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Следва ли член 17, параграф 1 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че в неговото приложно поле може да попадне дейност като описаната по-горе, извършвана в къща в детско селище, при която работникът замества през почивните им дни лицата, изпълняващи функциите на родители на настанените в селището деца, през това време живее заедно с децата в среда, подобна на семейната, и полага самостоятелно грижи за задоволяване на техните нужди и за семейството по същия начин, по който в общия случай го правят родителите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Прилага ли се член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2001/23 спрямо случай като разглеждания, при който с решение на изпълнителния орган на община се прекратява общинско предприятие (в което единствен акционер е общината), като развиваните от него дейности преминават отчасти към общината и отчасти към друго общинско предприятие (чийто предмет на дейност е изменен за тази цел и чийто едноличен собственик на капитала също е общината)
С други думи, може ли да се приеме, че при тези обстоятелства се е осъществило прехвърляне на стопанската дейност по смисъла на посочената директива?
Трябва ли да се приеме, че работник или служител, който реално не полага труд (по-специално защото изпълнението на трудовия му договор е временно преустановено), попада в обхвата на понятието „работник или служител“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква г) от Директива 2001/23/ЕО и следователно произтичащите от трудовия договор права и задължения са прехвърлени на приобретателя в съответствие с член 3, параграф 1 от посочената директива?
Допустимо ли е и следва ли да се приеме за съответстващо на правото на Съюза налагането на ограничения при прехвърлянето на работници или служители, по-специално в зависимост от вида на трудовото правоотношение или от неговата продължителност, в рамките на прехвърлянето на стопанска дейност, и в частност, допустими ли са ограниченията, предвидени в член 62, параграфи 5, 6 и 11 от RJAEL?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1181920212237 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form