4.14 - Социална политика
Социална политика
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) 6 ноември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Социална политика — Организация на работното време — Директива 2003/88/ЕО — Член 7 — Право на платен годишен отпуск — Прекратяване на трудово правоотношение поради смърт на работника — Национална правна уредба, която не допуска изплащане на наследниците на работника на финансово обезщетение за неизползвания от работника платен годишен отпуск — Задължение за съответстващо тълкуване на националното право — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 31, параграф 2 — Позоваване в рамките на спор между частноправни субекти“ По съединени дела C‑569/16 и C‑570/16 с предмет две преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд, Германия) с актове от 18 октомври 2016 г., постъпили в Съда на 10 ноември 2016 г., в рамките на производства по дела Stadt Wuppertal срещу Maria Elisabeth Bauer (C‑569/16), и Volker Willmeroth, като собственик на TWI Technische Wartung und Instandsetzung Volker Willmeroth eK срещу Martina Broßonn (C‑570/16), СЪДЪТ (голям състав), състоящ се от: K. Lenaerts, председател, J.‑C. Bonichot, A. Prechal (докладчик), M. Vilaras, T. von Danwitz, F. Biltgen, K. Jürimäe и C. Lycourgos, председатели на състави, M. Ilešič, J. Malenovský, E. Levits, L. Bay Larsen и S. Rodin, съдии, генерален адвокат: Y. Bot, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за Stadt Wuppertal, от T. Herbert, Rechtsanwalt, – за M. Broßonn, от O. Teubler, Rechtsanwalt, – за Европейската комисия, от M. van Beek ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли клауза 5 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която общите правни разпоредби, които уреждат трудовите правоотношения и имат за цел да санкционират злоупотребата при използването на последователни срочни договори посредством автоматичното преквалифициране на срочния договор в договор за неопределено време, когато трудовото правоотношение продължава да съществува след определена дата, не са приложими в сектора на дейност на оперно-филхармоничните фондации?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли член 7 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредба от националното законодателство, съгласно която при определянето на размера на годишния отпуск времето, през което работникът е бил в отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст, не се признава за период на действително полагане на труд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 19 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Директива 92/85/ЕИО — Членове 4, 5 и 7 — Защита на безопасността и здравето на работниците — Работничка кърмачка — Нощен труд — Работа на смени, извършвана отчасти в нощните часове — Оценка на рисковете на работното място — Предохранителни мерки — Оспорване от страна на съответната работничка — Директива 2006/54/ЕО — Член 19 — Равно третиране — Дискриминация, основана на пола — Тежест на доказване“ По дело C‑41/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal Superior de Justicia de Galicia (Висш съд Галисия, Испания) с акт от 30 декември 2016 г., постъпил в Съда на 25 януари 2017 г., в рамките на производство по дело Isabel González Castro срещу Mutua Umivale, Prosegur España SL, Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS), СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: J. L. da Cruz Vilaça, председател на състава, E. Levits, A. Borg Barthet, M. Berger и F. Biltgen (докладчик), съдии, генерален адвокат: E. Sharpston, секретар: L. Carrasco Marco, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 22 февруари 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS), от P. García Perea и A. Lozano Mostazo, в качеството на представители, – за испанското правителство, от S. Jiménez García, в качеството на представител, – за германското правителство, от T. Henze и D. Klebs, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 19 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2000/78/ЕО — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Член 2, параграф 2 — Забрана на дискриминацията, основана на увреждане — Колективен трудов договор във връзка със социалното осигуряване — Преходна помощ, изплащана на бившите работници и служители — граждански лица в съюзническите сили в Германия — Прекратяване на плащането на тази помощ, когато заинтересованото лице придобие право на ранно плащане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, предоставяна на лицата с увреждания съгласно задължителното пенсионно осигуряване“ По дело C‑312/17, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landesarbeitsgericht Hamm (Областен съд по трудови спорове Хам, Германия) с акт от 28 март 2017 г., постъпил в Съда на 29 май 2017 г., в рамките на производство по дело Surjit Singh Bedi срещу Bundesrepublik Deutschland, Bundesrepublik Deutschland in Prozessstandschaft für das Vereinigte Königreich von Großbritannien und Nordirland, СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състава, J. Malenovský, M. Safjan (докладчик), D. Šváby и M. Vilaras, съдии, генерален адвокат: E. Sharpston, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за германското правителство, от T. Henze и J. Möller, в качеството на представители, – за Bundesrepublik Deutschland in Prozessstandschaft für das Vereinigte Königreich von Großbritannien und Nordirland, от B. von Buchholz, Rechtsanwältin, – за Европейската комисия, от D. Martin и M. Kellerbauer, в качеството на представители, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) 11 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2000/78 — Равно третиране — Професионални дейности на църквите или на други организации, чиято етика е основана на религията или убежденията — Професионални изисквания — Отношение на добросъвестност и лоялност съобразно характера на църквата или организацията — Понятие — Разлика в третирането, основана на религията или убежденията — Уволнение на служител от католическо вероизповедание, упражняващ ръководни функции, поради сключване на втори граждански брак след развода му“ По дело C‑68/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesarbeitsgericht (Федерален съд по трудови спорове, Германия) с акт от 28 юли 2016 г., постъпил в Съда на 9 февруари 2017 г., в рамките на производство по дело IR срещу JQ, СЪДЪТ (голям състав), състоящ се от: K. Lenaerts, председател, A. Tizzano, заместник-председател, R. Silva de Lapuerta, T. von Danwitz, J. L. da Cruz Vilaça, A. Rosas и J. Malenovský, председатели на състави, E. Juhász, M. Safjan, D. Šváby, A. Prechal, F. Biltgen (докладчик), K. Jürimäe, M. Vilaras и E. Regan, съдии, генерален адвокат: M. Wathelet, секретар: K. Malacek, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 27 февруари 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за IR, от B. Göpfert, Rechtsanwalt, както и от M. Ruffert и G. Thüsing, – за германското правителство, от T. Henze, J. Möller и D. Klebs, в качеството на представители, – за полското правителство, от B. Majczyna, A. Siwek ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли член 8 от Директива 2008/94/ЕО да се тълкува в смисъл, че всеки отделен работник или служител трябва да се ползва от обезщетение, съответстващо на не по-малко от 50 % от стойността на правата му, придобити по схема за допълнително професионално осигуряване, в случай на неплатежоспособност на неговия работодател, или е достатъчно това обезщетение да бъде гарантирано за по-голямата част от работещите по трудов договор, а по силата на някои предвидени в националното право ограничения някои от тези работници да получават обезщетение, по-малко от 50 % от стойността на техните придобити права?
Има ли член 8 от Директива 2008/94 директен ефект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Само предприятие, чието влияние е гарантирано посредством дялови участия и права на глас, ли представлява предприятие, което контролира работодателя по смисъла на член 2, параграф 4, първа алинея от Директива 98/59 […], или е достатъчно договорно или фактически гарантирано влияние (например посредством ръководни правомощия на физически лица)?
Ако отговорът на първия въпрос е в смисъл, че не е необходимо влияние, гарантирано посредством дялови участия и права на глас:
Налице ли е „решение за колективни уволнения“ по смисъла на член 2, параграф 4, първа алинея от Директива 98/59, ако предприятието, което контролира работодателя, му дава разпореждания, които водят до икономическа необходимост от колективни уволнения при работодателя?
При утвърдителен отговор на втория въпрос:
Изисква ли член 2, параграф 4, втора алинея във връзка с параграф 3, буква а) и буква б), подточка i), както и параграф 1 от Директива 98/59 представителите на работниците и служителите да бъдат уведомени за това какви производствени или други причини за решението на предприятието, което контролира работодателя, са довели до това работодателят да предвиди колективни уволнения?
Съвместимо ли е с член 2, параграф 4 във връзка с параграф 3, буква а) и буква б), подточка i), както и параграф 1 от Директива 98/59 на работници и служители, които в съдебно производство изтъкват недействителността на уволнението си, извършено в контекста на колективни уволнения, като се позовават на обстоятелството, че извършилият уволнението работодател не е провел правилно процедурата по консултиране с представителите на работниците и служителите, да се наложи задължение да представят факти и доказателства, чийто обхват надхвърля посочването на индиции, които говорят за упражняван контрол върху работодателя?
При положителен отговор на четвъртия въпрос:
Какви допълнителни задължения за посочване на факти и представяне на доказателства е допустимо да бъдат наложени съгласно посочените разпоредби на работниците и служителите в този случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли да се смята, че е налице прехвърляне за целите на Директива 2001/23, когато изпълнителят на обществена поръчка за услуги за управлението на общинска музикална академия, който е получил всички материални средства от съответната общинска администрация (помещения, инструменти, класни стаи, движими вещи), наел е свой собствен персонал и предоставя услугите си по време на учебната година, преустановява дейността си на 1 април 2013 г., два месеца преди края на учебната година, връщайки всички материални средства на общинската администрация, която не продължава дейността до края на учебната 2012/2013 г., а възлага поръчка на нов изпълнител, който възобновява дейността през септември 2013 г., в началото на новата учебна 2013/2014 г., като за целта общинската администрация предава на новия изпълнител необходимите материални средства, с които преди това е разполагал предишният изпълнител (помещения, инструменти, класни стаи, движими вещи)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и при описаните условия, при които неизпълнението на задълженията от страна на основното предприятие (общинската администрация) принуждава първия изпълнител да преустанови дейността си и да уволни целия си персонал, непосредствено след което основното предприятие предава материалните средства на втори изпълнител, който продължава същата дейност, трябва ли за целите на член 4, параграф 1 от Директива 2001/23 да се приеме, че уволнението на служителите на първия изпълнител е било извършено „по икономически, технически или организационни причини, които налагат промени в работната сила“, или причината е била „прехвърлянето на предприятието, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност“, която причина е забранена от посочения член?
Ако отговорът на втория въпрос е, че причината за уволнението е прехвърлянето и следователно то противоречи на Директива 2001/23, трябва ли член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която — поради обстоятелството, че съществува предходно влязло в сила съдебно решение относно колективното уволнение, постановено в производство, в което работникът или служителят не е бил легитимиран да участва като страна, но страни са били или са били легитимирани да бъдат синдикалните организации, представени в предприятието, и/или законните колективни представители на работниците и служителите — забранява на националните юрисдикции да се произнасят по съществото на твърденията на работник или служител, оспорил в индивидуално производство уволнението си, извършено в рамките на колективно уволнение, за да защити правата, произтичащи от Директива 2001/23 и Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения (ОВ L 225, 1998 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 95)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Приложима ли е разпоредбата на член 1, параграф 1 от Директива 2001/23 […] в случаите, когато предприятие преустанови предоставянето на услуги за възложител поради прекратяване на договора за услуги, чието изпълнение зависи основно от работната сила (охрана на помещенията), а новият изпълнител на услугите наеме съществена част от назначения за изпълнението на този договор персонал, когато подобно встъпване в трудовите правоотношения е задължително по силата на колективния трудов договор [на предприятията за охрана]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, след като законодателството на държавата членка, с което се транспонира Директива 2001/23, в приложение на член 3, параграф 1 от същата предвижда, че след датата на прехвърлянето прехвърлителят и приобретателят са солидарно отговорни за задълженията, включително за плащането на трудовите възнаграждения, които са възникнали преди датата на прехвърлянето по силата на съществуващи към същата дата трудови договори, съвместимо ли е с посочената разпоредба от Директивата тълкуване, че солидарната отговорност за предходните задължения не се прилага в случаите, когато наемането на основната част от персонала е наложено на новия изпълнител с разпоредбите на колективния трудов договор [на предприятията за охрана] и този колективен договор изключва такава солидарна отговорност за задълженията, възникнали преди прехвърлянето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.