4.14 - Социална политика
Социална политика
Дело C-385/17: Hein, Съдебно решение от 13 декември 2018 г.
Трябва ли член 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална законодателна уредба, съгласно която в колективните трудови договори може да се предвиди, че намаляването на размера на възнаграждението, извършено през референтния период в резултат от работа на непълно работно време, се отразява на изчисляването на законовото обезщетение за платен отпуск, в резултат на което за четирите седмици минимален годишен отпуск работникът получава обезщетение за платен отпуск, респ. парично обезщетение за неизползван отпуск при прекратяването на трудовото правоотношение, по-малко, отколкото той би получил, ако изчисляването на обезщетението за платен отпуск се извършваше въз основа на средния размер на трудовото възнаграждение, което работникът би получавал през референтния период без такова намаляване на размера на възнаграждението
При утвърдителен отговор: какъв би могъл да бъде максималният обхват — изразен в проценти и измерен въз основа на ненамаленото средно трудово възнаграждение на работника — на предвидена в националната законодателна уредба възможност за намаляване с колективния трудов договор на възнаграждението за времето на отпуск в резултат на работа на непълно работно време през референтния период, за да се приеме, че е налице тълкуване на тази национална правна уредба в съответствие с правото на Съюза?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: общият принцип на правото на Съюза на правна сигурност и забраната за придаване на обратно действие изискват ли да се ограничи във времето действието по отношение на всички засегнати лица на възможността за позоваване на тълкуването, което в хода на настоящото преюдициално производство Съдът ще даде на разпоредбите на член 31 от Хартата и член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, тъй като преди това в практиката на най-висшите национални съдилища е постановено, че разглежданите национални законови разпоредби и разпоредби от колективните трудови договори не подлежат на тълкуване в съответствие с правото на Съюза
В случай че отговорът на Съда по този въпрос е отрицателен: в съответствие с правото на Съюза ли е положение, при което въз основа на националното право националните съдилища предоставят защита на оправданите правни очаквания на работодателите, които са разчитали на запазването на практиката на най-висшите национални съдилища, или предоставянето на закрила на оправданите правни очаквания е правомощие само на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-378/17: Minister for Justice and Equality и Commissioner of the Garda Síochána, Съдебно решение от 4 декември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) 4 декември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Равно третиране в областта на заетостта — Директива 2000/78/ЕО — Забрана на дискриминация, основана на възраст — Наемане на работа на полицаи — Национален орган, създаден със закон, за да гарантира прилагането на правото на Съюза в определена област — Правомощие да се остави без приложение националното законодателство, което не е в съответствие с правото на Съюза — Предимство на правото на Съюза“ По дело C‑378/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Supreme Court (Върховен съд, Ирландия) с акт от 16 юни 2017 г., постъпил в Съда на 22 юни 2017 г., в рамките на производство по дело Minister for Justice and Equality, Commissioner of An Garda Síochána срещу Workplace Relations Commission, в присъствието на Ronald Boyle и др., СЪДЪТ (голям състав), състоящ се от: K. Lenaerts, председател, R. Silva de Lapuerta (докладчик), заместник-председател, J.-C Bonichot, Aл. Арабаджиев, T. von Danwitz, C. Toader и F. Biltgen, председатели на състави, E. Levits, L. Bay Larsen, M. Safjan, C. G. Fernlund, C. Vajda и S. Rodin, съдии, генерален адвокат: N. Wahl, секретар: L. Hewlett, главен администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 5 юни 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за Minister for Justice and Equality, Commissioner of An Garda Síochána и Ирландия, от M. Browne, L. Williams и T. Joyce, в качеството на представители, подпомагани от A. Kerr, BL, и B. Murray, SC, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-245/17: Viejobueno Ibánez и de la Vara González, Съдебно решение от 21 ноември 2018 г.
Може ли приключването на учебните занятия за съответната учебна година да се приеме за обективна причина, която обосновава различно третиране на учителите — временно наети държавни служители, спрямо учителите — държавни служители, назначени за неопределено време?
Съвместимо ли е с принципа за недопускане на дискриминация спрямо учителите, временно наети държавни служители, обстоятелството, че с освобождаването им от длъжност при приключване на учебните занятия, същите са лишени от възможността да ползват полагаемите им се годишни отпуски като реални почивни дни, което се компенсира със заплащането на съответните обезщетения?
Съвместима ли е с принципа за недопускане на дискриминация спрямо посочените служители, които се вписват в понятието за работници на срочен трудов договор, абстрактна норма като съдържащата се в тринадесета допълнителна разпоредба от Закон № 5/2012, която, с цел икономия на бюджетни средства и изпълнение на целта за бюджетен дефицит, освен други мерки, спира прилагането на [Споразумението от 10 март 1994 г.], в частта относно заплащането на [финансово обезщетение] за периода на ползване на годишните отпуски през юли и август при замествания с продължителност над 5 месеца и половина, както и при заемане на незаети длъжности, и предвижда заплащане на временно наетите служители, които не са университетски преподаватели, на обезщетение за неизползван годишен отпуск за 22 работни дни, в случай че наемането на срочен договор е за цяла учебна година, или пропорционално за съответните дни на наемането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-619/17: de Diego Porras, Съдебно решение от 21 ноември 2018 г.
Трябва ли клауза 4 от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която не предвижда каквото и да било обезщетение при прекратяване на срочен договор за „interinidad“, сключен за заместването на работник, който има право да запази работното си място, когато прекратяването настъпва поради връщането на работа на замествания работник, при положение че посочената уредба предвижда такова обезщетение при прекратяване на трудовия договор на други предвидени в закона основания?
При отрицателен отговор на първия въпрос, попада ли в приложното поле на клауза 5 от Рамковото споразумение мярка като установената от испанския законодател — която се състои в определянето на обезщетение при прекратяване на срочен трудов договор в размер на дванадесетдневно трудово възнаграждение на работника за всяка прослужена година — дори когато временното трудово правоотношение се ограничава до сключването на един-единствен трудов договор?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, противоречи ли на клауза 5 от Рамковото споразумение правна разпоредба, която признава на работниците на срочен трудов договор правото на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение в размер на дванадесетдневно трудово възнаграждение на работника за всяка прослужена година, но изключва възможността от такова обезщетение да се ползват работниците на срочен трудов договор за „interinidad“, сключен за заместването на работник, който има право да запази работното си място?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-147/17: Sindicatul Familia Constanţa и др., Съдебно решение от 20 ноември 2018 г.
Трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 3 от Директива 2003/88 във връзка с член 2 от Директива 89/391 да се тълкуват в смисъл, че от приложното поле на Директива 89/391 се изключва дейността на приемни родители, извършвана от жалбоподателите?
В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 17 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че извършваната от жалбоподателите дейност като приемни родители може да е предмет на дерогация от разпоредбите на член 5 от същата директива по силата на член 17, параграф 1, параграф 3, букви б) и в) или параграф 4, буква б)?
В случай на положителен отговор на втория въпрос, трябва ли член 17, параграф 1 или евентуално член 17, параграф 3 или 4 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че такава дерогация трябва да бъде изрична или може да е също подразбираща се — чрез приемане на специален нормативен акт, предвиждащ други правила за организация на работното време за дадена професионална дейност
В случай че е допустимо такава дерогация да не е изрична, какви са минималните изисквания, за да се счита, че дадена национална разпоредба въвежда дерогация, и дали една такава дерогация може да бъде изразена по начините, произтичащи от Закон № 272/2004?
В случай на отрицателен отговор на първия, втория или третия въпрос, трябва ли член 2, параграф 1 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че периодът, прекаран от приемния родител заедно с детето, за което се грижи, в собственото му жилище или в друго избрано от приемния родител място, се счита за работно време, макар че той не извършва нито една от дейностите, предвидени в индивидуалния му трудов договор?
В случай на отрицателен отговор на първия, втория или третия въпрос, трябва ли член 5 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална разпоредба като съдържащата се в член 122 от Закон № 272/2004; и в случай на отговор в смисъл, че член 17, параграф 3, букви б) и в) или параграф 4, буква б) от Директива 2003/88 е приложим, трябва ли този член да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на тази национална разпоредба?
В случай на отрицателен отговор на първия въпрос и положителен отговор на четвъртия въпрос, трябва ли член 7, параграф 2 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че все пак допуска плащането на обезщетение, равно на това, което работникът би получил за времето на платения годишен отпуск, след като естеството на извършваната от приемните родители дейност им пречи да ползват такъв отпуск или, макар и отпускът да е бил формално разрешен, работникът продължава на практика да упражнява същата дейност, ако във въпросния период не е получил разрешение да се отдели от детето, за което се грижи
В случай на положителен отговор, за да има работникът право на обезщетение, необходимо ли е да е поискал разрешение да прекара годишния отпуск без детето и работодателят да не е дал такова разрешение?
В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, положителен отговор на четвъртия въпрос и отрицателен отговор на шестия въпрос, противоречи ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 на член 122, параграф 3, буква d) от Закон № 272/2004 в случай, при който този закон предоставя на работодателя правото да реши по своя преценка дали да разреши на приемния родител да прекара годишния отпуск без детето, и ако отговорът е положителен, представлява ли невъзможността фактически да се ползва отпуск вследствие на законовата разпоредба, нарушение на правото на Съюза, отговарящо на условията за възникване на правото на обезщетение на работника
В случай на положителен отговор, трябва ли такова обезщетение да бъде изплатено от държавата поради нарушение на член 7 от Директивата или от публичния орган в качеството му на работодател, който не е гарантирал отделянето на детето от приемния родител в периода на годишния отпуск
В такъв случай необходимо ли е работникът, за да има право на обезщетение, да е поискал разрешение да прекара отпуска без детето, а работодателят да не е дал такова разрешение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-619/16: Kreuziger, Съдебно решение от 6 ноември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) 6 ноември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Социална политика — Организация на работното време — Директива 2003/88/ЕО — Член 7 — Право на платен годишен отпуск — Национална правна уредба, която предвижда загубата на неползвания годишен отпуск и на финансовото обезщетение за този отпуск, когато работникът не е подал молба за отпуск преди прекратяване на трудовото правоотношение“ По дело C‑619/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberverwaltungsgericht Berlin-Brandenburg (Висш административен съд на Берлин-Бранденбург, Германия) с акт от 14 септември 2016 г., постъпил в Съда на 29 ноември 2016 г., в рамките на производство по дело Sebastian W. Kreuziger срещу Land Berlin, СЪДЪТ (голям състав), състоящ се от: K. Lenaerts, председател, J. ‑C. Bonichot, A. Prechal (докладчик), M. Vilaras, T. von Danwitz, F. Biltgen, K. Jürimäe, C. Lycourgos, председатели на състави, M. Ilešič, J. Malenovský, E. Levits, L. Bay Larsen и S. Rodin, съдии, генерален адвокат: Y. Bot, секретар: K. Malacek, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 9 януари 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за S. Kreuziger, от самия него, – за Land Berlin, от B. Pickel и S. Schwerdtfeger, в качеството на представители, подпомагани от L. von Laffert, Rechtsanwältin, – за германското правителство, от T. Henze и J. Möller, в качеството на представители, – за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от F. Di Matteo, avvocato dello Stato, – за унгарското правителство, от ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-684/16: Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften, Съдебно решение от 6 ноември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) 6 ноември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Социална политика — Организация на работното време — Директива 2003/88/ЕО — Член 7 — Право на платен годишен отпуск — Национална правна уредба, която предвижда загубата на неползвания годишен отпуск и на финансовото обезщетение за този отпуск, когато работникът не е подал молба за отпуск преди прекратяване на трудовото правоотношение — Директива 2003/88/ЕО — Член 7 — Задължение за съответстващо тълкуване на националното право — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 31, параграф 2 — Възможност за позоваване в рамките на спор между частноправни субекти“ По дело C‑684/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesarbeitsgericht (Федерален съд по трудови дела, Германия) с акт от 13 декември 2016 г., постъпил в Съда на 27 декември 2016 г., в рамките на производство по дело Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften eV срещу Tetsuji Shimizu, СЪДЪТ (голям състав), състоящ се от: K. Lenaerts, председател, J. ‑C. Bonichot, A. Prechal (докладчик), M. Vilaras, T. von Danwitz, F. Biltgen, K. Jürimäe и C. Lycourgos, председатели на състави, M. Ilešič, J. Malenovský, E. Levits, L. Bay Larsen и S. Rodin, съдии генерален адвокат: Y. Bot, секретар: K. Malacek, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 9 януари 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften eV, от J. Röckl, Rechtsanwalt, – за T. Shimizu, от N. Zimmermann, Rechtsanwalt, – за германското правителство, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-569/16: Bauer, Съдебно решение от 6 ноември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) 6 ноември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Социална политика — Организация на работното време — Директива 2003/88/ЕО — Член 7 — Право на платен годишен отпуск — Прекратяване на трудово правоотношение поради смърт на работника — Национална правна уредба, която не допуска изплащане на наследниците на работника на финансово обезщетение за неизползвания от работника платен годишен отпуск — Задължение за съответстващо тълкуване на националното право — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 31, параграф 2 — Позоваване в рамките на спор между частноправни субекти“ По съединени дела C‑569/16 и C‑570/16 с предмет две преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд, Германия) с актове от 18 октомври 2016 г., постъпили в Съда на 10 ноември 2016 г., в рамките на производства по дела Stadt Wuppertal срещу Maria Elisabeth Bauer (C‑569/16), и Volker Willmeroth, като собственик на TWI Technische Wartung und Instandsetzung Volker Willmeroth eK срещу Martina Broßonn (C‑570/16), СЪДЪТ (голям състав), състоящ се от: K. Lenaerts, председател, J.‑C. Bonichot, A. Prechal (докладчик), M. Vilaras, T. von Danwitz, F. Biltgen, K. Jürimäe и C. Lycourgos, председатели на състави, M. Ilešič, J. Malenovský, E. Levits, L. Bay Larsen и S. Rodin, съдии, генерален адвокат: Y. Bot, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за Stadt Wuppertal, от T. Herbert, Rechtsanwalt, – за M. Broßonn, от O. Teubler, Rechtsanwalt, – за Европейската комисия, от M. van Beek ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-331/17: Sciotto, Съдебно решение от 25 октомври 2018 г.
Следва ли клауза 5 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която общите правни разпоредби, които уреждат трудовите правоотношения и имат за цел да санкционират злоупотребата при използването на последователни срочни договори посредством автоматичното преквалифициране на срочния договор в договор за неопределено време, когато трудовото правоотношение продължава да съществува след определена дата, не са приложими в сектора на дейност на оперно-филхармоничните фондации?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-12/17: Dicu, Съдебно решение от 4 октомври 2018 г.
Следва ли член 7 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредба от националното законодателство, съгласно която при определянето на размера на годишния отпуск времето, през което работникът е бил в отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст, не се признава за период на действително полагане на труд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.