4.11.18.03 - Храни и хранителни добавки
Храни и хранителни добавки
Дело C-881/19: Tesco Stores ČR, Съдебно решение от 13 януари 2022 г.
Трябва ли правилото, установено в част Д, точка 2, буква а) на приложение VII към Регламент № 1169/2011, да се тълкува в смисъл, че в случая с храна, предназначена за крайния потребител в Чешката република, е възможно сред съставките на продукта да се посочи сложна съставка, упомената в част А, точка 2, буква в) от приложение I към Директива 2000/36, без да се описва нейният състав, само ако наименованието на тази сложна съставка съответства точно на текста на чешки език на приложение I към Директива 2000/36?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-388/20: Dr. August Oetker Nahrungsmittel, Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.
Трябва ли член 31, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1169/2011 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага само към храните, за които е необходимо приготвяне и начинът на приготвяне е предварително зададен?
При отрицателен отговор на първия въпрос: с формулировката „на 100 g“, използвана в член 33, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1169/2011, единствено 100 g продукт във вида, в който се продава, ли се има предвид, или — най-малкото и —100 g от храната след приготвянето ѝ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-579/19: Food Standards Agency, Съдебно решение от 2 септември 2021 г.
Регламенти № 854/2004 и № 882/2004 допускат ли въвеждането на процедура, при която съгласно член 9 от Food Safety Act 1990 (Закон за безопасност на храните от 1990 г.) мировият съдия решава, по същество и въз основа на показания на експерти на всяка от страните, дали кланичните трупове не отговарят на изискванията за безопасност на храните?
Изисква ли Регламент № 882/2004 да бъде предвидено право на обжалване срещу решение на официален ветеринарен лекар по член 5, параграф 2 от Регламент № 854/2004, че месото от кланичен труп е негодно за човешка консумация, и ако да, какъв подход следва да се възприеме при разглеждането на основателността на такова решение в производството по обжалването му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-485/18: Groupe Lactalis, Съдебно решение от 1 октомври 2020 г.
Следва ли член 26 от Регламент № 1169/2011, който предвижда по-конкретно че Комисията представя доклади на Европейския парламент и на Съвета относно задължителното посочване на страната или мястото на произход, що се отнася до млякото и млякото, използвано като съставка, да се счита за конкретно хармонизиране на този въпрос по смисъла на член 38, параграф 1 от същия регламент и пречка ли е той за възможността на държавите членки да приемат на основание член 39 от този регламент мерки, налагащи допълнителни задължителни данни?
В случай че националните мерки могат да се обосноват със защитата на потребителите с оглед на член 39, параграф 1 от Регламент № 1169/2011, трябва ли двата критерия по параграф 2 от този член относно, от една страна, доказаната връзка между някои качества на храната и нейния произход, и от друга страна, доказателството, че по-голямата част от потребителите придава голямо значение на предоставянето на тази информация, да бъдат разглеждани заедно, и по-конкретно дали преценката на доказаната връзка може да се основе само на субективни елементи, свързани със значимостта на асоциацията, която по-голямата част от потребителите могат да направят между качествата на храна и нейния произход?
Доколкото характеристиките на храната явно произтичат от всички елементи, които са част от нейното качество, могат ли съображенията, свързани с устойчивостта на храната при превоз и с рисковете за нейното разваляне по време на превоза, да бъдат взети предвид при преценката за наличието на доказана връзка между някои качества на храната и нейния произход за прилагането на член 39, параграф 2 от Регламент № 1169/2011?
Предполага ли преценката на условията по член 39 от Регламент № 1169/2011, качествата на храна да се считат за уникални поради нейния произход или като гарантирани поради факта на този произход, и в този последен случай, независимо от хармонизацията на приложимите в рамките на Европейския съюз санитарни и екологични норми, може ли посочването на произхода да бъде по-конкретно от посочване под формата „ЕС“ или „извън ЕС“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-526/19: Entoma, Съдебно решение от 1 октомври 2020 г.
Трябва ли член 1, параграф 2, буква д) от Регламент [№ 258/97] да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле се включват храни, съставени от цели животни, предназначени за консумация като такива, или тази разпоредба се прилага само към хранителни съставки, изолирани от насекоми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-477/18: Exportslachterij J. Gosschalk, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Трябва ли изразът „персонала, който участва в официалния контрол“ в точка 1 от приложение VI към Регламент [№ 882/2004] и изразът „персонала, който участва в [извършването на] официалния контрол“ в точка 2 от [това приложение] да се тълкуват в смисъл, че разходите (за заплати), които могат да се вземат предвид при изчисляването на таксите за официален контрол, се състоят само от разходите (за заплати) за официалните ветеринарни лекари и официалните помощници, които извършват официалния контрол, или е допустимо те да включват и разходите (за заплати) за друг персонал на [NVWA] или на [KDS]?
Ако отговорът на първия въпрос е, че изразът „персонала, който участва в официалния контрол“ в точка 1 от приложение VI към Регламент № 882/2004 и изразът „персонала, който участва в [извършването на] официалния контрол“ в точка 2 от [това приложение] се отнасят и до разходите (за заплати) за друг персонал на NVWA или на KDS, при какви обстоятелства и в какви граници все още е налице дотолкова тясна връзка между разходите за този друг персонал и официалния контрол, че за тези разходи (за заплати) да може да се събират такси на основание член 27, параграф 4 от Регламент № 882/2004 и точки 1 и 2 от приложение VI към него?
Трябва ли разпоредбите на член 27, параграф 4, буква а) от Регламент № 882/2004 и точки 1 и 2 от приложение VI към него да се тълкуват в смисъл, че член 27, параграф 4 и точки 1 и 2 от приложение VI не допускат на кланичните предприятия да се начисляват такси за официален контрол за заявени от тях пред компетентния орган, но фактически неизползвани за официалния контрол четвърт часове?
Релевантен ли е отговорът на трети въпрос, буква a) и когато компетентният орган наема външни официални ветеринарни лекари, които не получават възнаграждение за четвърт часовете, заявени от кланичното предприятие пред компетентния орган, но фактически неизползвани за свързани с официалния контрол дейности, при което начислените на кланичното предприятие суми за заявените, но неизползвани четвърт часове служат за покриване на общите административни разходи на компетентния орган?
Трябва ли разпоредбите на член 27, параграф 4, буква а) и б) от Регламент № 882/2004 да се тълкуват в смисъл, че не допускат да се прилага усреднена тарифа за свързаните с официалния контрол дейности на ветеринарните лекари — служители на NVWA, и на външните ветеринарни лекари (на които се плаща по-малко), така че на кланичните предприятия да се начисляват такси по по-висока тарифа от тази, по която се плаща на външните ветеринарни лекари?
Трябва ли разпоредбите на член 26 и член 27, параграф 4, буква а) от Регламент № 882/2004 и точки 1 и 2 от приложение VI към него да се тълкуват в смисъл, че при изчисляването на таксите за официален контрол може да се вземат предвид разходи, направени за формирането на резерви в частно дружество (KDS), от което компетентният орган наема външни официални помощници, като резервите могат да се използват в кризисни случаи за покриването на разходи за заплати и обучение за фактически извършващия официалния контрол персонал, както и за персонала, осигуряващ възможност за извършването на официалния контрол?
При утвърдителен отговор на [предходния] въпрос: до какъв размер може да се формират такива резерви и колко дълъг период може да покриват?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-199/18: Pollo del Campo и Avi Coop, Съдебно решение от 12 септември 2019 г.
Трябва ли член 27 от Регламент [№ 882/2004], който предвижда, че за дейностите, посочени в раздел А от приложение IV и раздел А от приложение V, държавите членки осигуряват събирането на такса, да се тълкува в смисъл, че налага задължение за плащане на всички земеделски производители дори когато „извършват дейностите по клане и транжиране на месо като спомагателна и свързана с отглеждането на животните дейност“?
Може ли държавата да освободи някои категории стопани от задължението за плащане на санитарни налози, при положение че е създала система за събиране на налозите, която като цяло може да гарантира покриването на разходите, направени за целите на официалния контрол, или да прилага по-ниски такси от предвидените в Регламент № 882/2004?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-686/17: Zentrale zur Bekämpfung unlauteren Wettbewerbs Frankfurt am Main, Съдебно решение от 4 септември 2019 г.
Следва ли за дефиниране на понятието за страна/държава на произход по член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 и по член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013 да се използват определенията в член 23 и сл. от Митническия кодекс на Общността и в член 60 от Митническия кодекс на Съюза?
От местен произход по смисъла на член 23 от [Митническия кодекс на Общността] и на член 60, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза] ли са култивирани гъби, чиято реколта е прибрана на територията на страната, в случаите, когато съществени етапи от производството се осъществяват в други държави — членки на Европейския съюз, и култивираните гъби са пренесени на територията на страната едва три или по-малко дни преди първата реколта?
Следва ли забраната за въвеждане в заблуда, установена в член 2, параграф 1, буква a), подточка i) от Директива 2000/13 и в член 7, параграф 1, буква a) от Регламент № 1169/2011, да се прилага по отношение на предвиденото съгласно член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 и член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013 посочване на страната на произход?
Допустимо ли е към предвиденото съгласно член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 и член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013 посочване на произхода да се добавят допълнителни уточнения с цел да се предотврати забранено от член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2000/13, както и от член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 1169/2011 въвеждане в заблуда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-528/16: Confédération paysanne и др., Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
1) Представляват ли получените чрез мутагенеза организми [ГМО] по смисъла на член 2 от Директива 2001/18, въпреки че по силата на член 3 от [тази директива] и приложение IБ към нея са освободени от задълженията във връзка с освобождаването и пускането на пазара на [ГМО]
По-специално, могат ли техниките на мутагенеза, и по-конкретно новите техники на насочена мутагенеза, използващи практики на генното инженерство, да се разглеждат като техники, изброени в приложение IA, към което препраща член 2
Оттук, трябва ли членове 2 и 3 от Директива [2001/18] и приложения IA и IБ към нея да се тълкуват в смисъл, че освобождават от предпазни мерки, от оценка на въздействието и от проследимост всички генетично модифицирани организми и семена, получени чрез мутагенеза, или само организмите, получени чрез конвенционалните методи на произволна мутагенеза чрез йонизиращо лъчение или излагане на химични мутагени, съществуващи преди приемането на тези текстове?
2) Представляват ли получените чрез мутагенеза сортове генетично модифицирани сортове по смисъла на член 4 от Директива [2002/53], които не са освободени от задълженията, предвидени в тази директива
В противен случай, еднакво ли е приложното поле на тази директива с определеното от членове 2 и 3 от Директива [2001/18] и приложение IБ към нея и освободени ли са сортовете, получени чрез мутагенеза, от задълженията, предвидени в Директива [2002/53] за целите на вписването на генетично модифицираните сортове в общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове?
3) Представляват ли членове 2 и 3 от Директива [2001/18] относно съзнателното освобождаване на [ГМО] в околната среда и приложение IБ към нея, доколкото изключват мутагенезата от приложното поле на предвидените в [тази директива] задължения, мярка за пълна хармонизация, забраняваща на държавите членки да налагат спрямо организмите, получени чрез мутагенеза, всички или част от задълженията, предвидени в [посочената директива], или каквото и да било друго задължение, или при транспонирането им държавите членки разполагат със свобода на преценка при определяне на правилата, които могат да се прилагат към организмите, получени чрез мутагенеза?
4) Може ли — с оглед на развитието на техниките на генното инженерство, появяването на нови сортове растения, получени благодарение на тези техники, и съществуващата понастоящем научна неяснота относно въздействието им и потенциалните рискове, произтичащи от тях за околната среда и здравето на човека и животните — да се оспори валидността на членове 2 и 3 от Директива [2001/18] и на приложения IA и IБ към нея от гледна точка на принципа на предпазните мерки, гарантиран от член [191, параграф 2] ДФЕС, доколкото тези разпоредби не подлагат [ГМО], получени чрез мутагенеза, на предпазни мерки, оценка на въздействието и проследимост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-107/16: Fidenato, Определение от 23 ноември 2017 г.
Задължена ли е Комисията да приеме мерки за спешна намеса по искане на държава членка, когато не е очевидно наличие на сериозен риск за здравето или околната среда от разрешен ГМО продукт?
Може ли държава членка да приеме национални мерки за спешна намеса при липса на такива от Комисията, след като е изпълнила процедурните изисквания?
Позволява ли принципът на предпазливостта приемане или поддържане на спешни мерки от държавите членки без наличие на „очевиден сериозен риск“, предвиден в член 34 от Регламент № 1829/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.