4.11.02 - Обществени поръчки
Обществени поръчки
Дело C-561/12: Nordecon и Ramboll Eesti, Съдебно решение от 5 декември 2013 г.
Следва ли член 30, параграф 2 от Директива [2004/18] да се тълкува в смисъл, че позволява на възлагащия орган да преговаря с оферентите, чиито оферти не съответстват на предвидените в техническите спецификации задължителни изисквания?
При положителен отговор на [първия въпрос], следва ли в този случай член 30, параграф 2 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че позволява на възлагащия орган да променя задължителните изисквания на техническите спецификации в хода на преговорите след отварянето на офертите, при условие че не се променя предметът на поръчката и е гарантирана равнопоставеността на всички оференти?
При положителен отговор на [втория въпрос], следва ли в този случай член 30, параграф 2 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че не допуска уредба, която изключва възможността да се променят съдържащите се в техническите спецификации задължителни изисквания след отваряне на офертите?
При положителен отговор на [първия въпрос], следва ли в този случай член 30, параграф 2 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че забранява на възлагащия орган да приеме за най-добра офертата, която след приключване на преговорите не е в съответствие със съдържащите се в техническите спецификации задължителните изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-221/12: Belgacom, Съдебно решение от 14 ноември 2013 г.
Следва ли членове 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че предприятие със седалище в Белгия може да се позовава пред белгийските съдилища на основните правила на правото на Съюза, и по-специално на извежданото от посочените разпоредби задължение за прозрачност, във връзка с договор, който е извън приложното поле на някоя от директивите относно обществените поръчки, и с който договор белгийски орган прехвърля определени права на друго белгийско предприятие, без преди това да е провел публичен търг?
Стремежът да се избегне нарушение на съществуващ, сам по себе си безспорен и много специфичен договор, сключен между публичноправно юридическо лице и неконтролирано от него частноправно предприятие, или сключването на определена сделка или на договор за спогодба, целящ да уреди съществуващ спор относно тълкуването на посочения по-горе специфичен договор, като при сключването на тази спогодба се вземат предвид правата, признати на страните с предходно съдебно решение за налагане на привременни мерки, предвид обстоятелството, че без сключването на такава спогодба може да бъде нанесена сериозна вреда на осъществяваната от [посоченото юридическо лице дейност] и да бъде намалена нейната стойност, а потребителите могат междувременно да бъдат лишени от определени услуги, може ли да се разглежда като императивно съображение от общ интерес или най-малкото като обективно съображение за обосноваване, което дава право на юридическите лица на публичното право по изключение и в отклонение от принципа на равно третиране и от забраната на дискриминацията по причина на националност, закрепени в членове 49 и 56 ДФЕС, както и от извеждания от тези разпоредби принцип на прозрачност, да не проведат публичен търг, а да възложат пряко съответния договор?
Ако на втория въпрос може да се отговори утвърдително, за да може по-горе посочените и гарантирани от правото на Съюза основни свободи да не се ограничават повече от необходимото за постигане на преследваната цел, трябва ли по-горе посочената сделка или по-горе посочената спогодба да се ограничи до абсолютно необходимото минимално съдържание за уреждане на съществуващия спор, или за да избегнат бъдещи различия в тълкуването, намиращи се в разумна и логическа връзка със спора, страните могат да сключат и договор за спогодба, който надхвърля този абсолютен минимум, като същевременно се защитават интересите на потребителите и заедно с това се увеличава стойността на прехвърляната дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-94/12: Swm Costruzioni 2 и Mannocchi Luigino, Съдебно решение от 10 октомври 2013 г.
Трябва ли член 47, параграф 2 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че не допуска, по принцип, правна норма на държава членка като съдържащата се в член 49, параграф 6 от италианския законодателен декрет № 163/2006, която установява, освен в особени случаи, забрана за икономическите оператори, участващи в процедура по възлагане на обществена поръчка, да използват ресурсите на повече от едно помощно предприятие за всяка отделна квалификационна категория, при условие че в обявлението за обществената поръчка може да се допусне използването на ресурсите на повече помощни предприятия, поради значимостта на обществената поръчка или с оглед на особеностите на престациите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-336/12: Manova, Съдебно решение от 10 октомври 2013 г.
Установеният в правото на Европейския съюз принцип на равно третиране означава ли, че възлагащият орган не може след изтичане на срока за подаване на заявленията за участие в процедурата по възлагане на обществена поръчка да изисква да му бъде представен последният годишен финансов отчет на кандидата, какъвто се е изисквал в обявлението за предварителния подбор, в случаите, в които кандидатът не е приложил този документ в своята документация за участие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-526/11: IVD, Съдебно решение от 12 септември 2013 г.
Организация (в случая професионално сдружение) „финансирана в по-голямата част от държавата“ [или обект на] „управленски контрол“ от държавата ли е по смисъла на член 1, точка 9, втора алинея, буква в) от Директива 2004/18:
— когато по силата на закона организацията има право да събира вноски от членовете си, но той не определя нито размера на вноските, нито обхвата на подлежащите на финансиране с тези вноски престации,
— но Правилникът за таксите трябва да бъде одобрен от държавата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-576/10: Комисия/Нидерландия, Съдебно решение от 11 юли 2013 г.
Допустимо ли е използването на документи от Европейската комисия, по които Кралство Нидерландия не е имало възможност да изрази становище в досъдебната процедура, без да се наруши правото на защита?
Изменен ли е предметът на спора от Европейската комисия в хода на съдебното производство чрез въвеждане на нови твърдения за нарушение, които не са били предмет на досъдебната процедура?
Приложима ли е Директива 2004/18/ЕО ratione temporis към процедурата по възлагане на концесия за строителство в община Айндховен, предвид датата на съществените решения и преговори по договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-100/12: Fastweb, Съдебно решение от 4 юли 2013 г.
Допускат ли посочените в Директива 89/665 принципи на равенство на страните, на недопускане на дискриминация и на защита на конкуренцията при обществените поръчки позитивно право като италианското, съдържащо се в Решение № 4 от 2011 г. на Пленума на Consiglio di Stato, според което разглеждането на насрещна жалба за оспорване на активната легитимация на жалбоподателя в главното производство посредством оспорване на допускането му до процедурата по възлагане трябва задължително да предхожда разглеждането на главната жалба и има преюдициално значение за разглеждането на главната жалба, дори когато жалбоподателят в главното производство има материален интерес от възобновяването на цялата процедура по подбор, и независимо от броя конкуренти, взели участие в нея, особено когато участвалите в процедурата по възлагането конкуренти са само двама (а именно жалбоподателят в главното производство и лицето, на което е възложена поръчката и което е подало насрещна жалба), всеки от които цели изключване на другия поради неспазване в съответните подадени оферти на минимални изисквания за съответствие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-520/12: Diadikasia Symvouloi Epicheiriseon/Комисия, Определение от 4 юли 2013 г.
Възможно ли е Централното звено за финансиране и договаряне (CFCU) да се квалифицира като институция или орган на Европейския съюз по смисъла на член 263 ДФЕС и Комисията да носи отговорност за актове на този орган?
Компетентни ли са съдилищата на Европейския съюз да разглеждат искове за обезщетение за вреди, причинени от решения на национални органи в рамките на децентрализирано управление на предприсъединителна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/12: Consiglio Nazionale degli Ingegneri, Определение от 20 юни 2013 г.
Явява ли се съвместим с Директива 2004/18 национален режим, който допуска сключване без конкурс на договор за сътрудничество между публични органи, когато една от страните може да бъде класифицирана като икономически оператор, при положение че договорът не се отнася до изпълнението на обща публична задача, не е изключително ръководен от обществени интереси или предоставя предимство на частен изпълнител?
Може ли извънредна ситуация, като земетресение и последващ специфичен нормативен режим, да оправдае пряко възлагане без конкурс съгласно условията на член 31, точка 1, буква „c“ от Директива 2004/18?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.