4.10 - Данъчни разпоредби
Данъчни разпоредби
Дело C-305/16: Avon Cosmetics, Съдебно решение от 14 декември 2017 г.
Следва ли членове 17 и 27 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат мярка като разглежданата в главното производство — разрешена на основание член 27 от тази директива с Решение 89/534 — за дерогация от член 11, A, параграф 1, буква а) от същата директива, според която данъчната основа на ДДС на дружество за директна продажба е пазарната стойност на стоките, продавани на етапа на крайното потребление, когато тези стоки се предлагат на пазара чрез дистрибутори, които не са дънъчнозадължени за целите на ДДС, без по един или друг начин да се отчита платеният за получени доставки ДДС, свързан с материалите за демонстрация, закупени от тези дистрибутори от същото дружество, и дали Решение 89/534 е невалидно, тъй като не позволява на Обединеното кралство да отчита ДДС, платен за получени доставки от такива дистрибутори и свързан със същите материали за демонстрация, така че тази мярка за дерогация нарушава принципите на пропорционалност и на данъчен неутралитет?
Следва ли член 27 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че налага на държавата членка, която иска разрешение за дерогация от член 11, A, параграф 1, буква а) от тази директива, да информира Комисията, че дистрибутори, които не са данъчнозадължени за ДДС, плащат ДДС върху покупката на материали за демонстрация, придобити от дружество за директна продажба, за да ги използват за целите на икономическата си дейност, така че по един или друг начин този платен за получени доставки данък да може да се отчете при условията на мярката за дерогация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-427/16: CHEZ Elektro Bulgaria, Съдебно решение от 23 ноември 2017 г.
Противоречи ли член 101, параграф 1 ДФЕС (забраната за предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията) на разпоредбата на член 36, алинея 2 от Закона за адвокатурата, съобразно която сдружение на предприятия, осъществяващи свободна професия (Висшият адвокатски съвет) разполага с дискрецията предварително да определя минималните размери на цените на предоставяните от тези предприятия услуги (адвокатските възнаграждения), въз основа на предоставена от държавата компетентност?
При положителен отговор на въпрос № 1, противоречи ли разпоредбата на член 78, алинея 5 от ГПК in fine (в частта, в която разпоредбата не допуска редуциране на адвокатското възнаграждение по-малко от минимално определения размер) на член 101, параграф 1 ДФЕС?
При положителен отговор на въпрос № 1, противоречи ли разпоредбата на член 132, точка 5 от Закона за адвокатурата (с оглед приложението на член 136, алинея 1 от Закона за адвокатурата) на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Противоречи ли член 56, параграф 1 ДФЕС (забраната за ограничаване свободното предоставяне на услуги) на разпоредбата на член 36, алинея 2 от Закона за адвокатурата?
Противоречи ли разпоредбата на член 78, алинея 8 от ГПК на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Противоречи ли разпоредбата на член 78, алинея 8 от ГПК на Директива [77/249] (от гледна точка на правото на лицата, защитавани от юрисконсулт, да претендират адвокатско възнаграждение)?
Противоречи ли разпоредбата на параграф 2а от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 на Директива [2006/112], която допуска ДДС да се приема за част от цената на услуга, предоставяна при осъществяване на свободна професия (относно включването на ДДС като част от дължимия адвокатски хонорар)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-246/16: Di Maura, Съдебно решение от 23 ноември 2017 г.
Трябва ли член 11, В, параграф 1, втора алинея от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че при пълно или частично неплащане за намаляването на данъчната основа по ДДС държава членка може да изисква неуспех на производствата по несъстоятелност, когато те могат да продължат над 10 години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-251/16: Cussens и др., Съдебно решение от 22 ноември 2017 г.
1) Има ли принципът на злоупотреба с право, признат за приложим в областта на ДДС в решение Halifax, директен ефект по отношение на частноправен субект при липса на национална законодателна или правораздавателна мярка, която да привежда в действие този принцип, в случай като настоящия, при който препоръчваното от данъчната администрация преквалифициране на предхождащите продажбата сделки и сделките за покупко-продажба (наричани по-нататък заедно „сделките на жалбоподателите“) би породило задължение за ДДС за жалбоподателите, докато такова задължение не възниква при правилното прилагане на действащите към съответния момент национални правни разпоредби по отношение на сделките на жалбоподателите?
2) Ако отговорът на първия въпрос гласи, че принципът на злоупотреба с право има директен ефект по отношение на частноправен субект, включително при липса на национална законодателна или правораздавателна мярка, която да привежда в действие този принцип, достатъчно ясен и точен ли е принципът, за да се приложи по отношение на сделките на жалбоподателите, които са сключени преди постановяването на решение Halifax, и по-специално като се имат предвид принципите на правната сигурност и защита на оправданите правни очаквания на жалбоподателите?
3) Ако принципът на злоупотреба с право се прилага по отношение на сделките на жалбоподателите, така че те трябва да бъдат преквалифицирани:
a) какъв е правният механизъм, чрез който се определя и се събира дължимият ДДС върху сделките на жалбоподателите, след като съгласно националното право ДДС не се дължи, не се определя и не се събира, и
б) по какъв начин националните юрисдикции следва да налагат такова задължение?
4) Следва ли националната юрисдикция, при преценката дали основната цел на сделките на жалбоподателите е била да се получи данъчно предимство, да вземе предвид само предхождащите продажбата сделки (за които е установено, че са сключени единствено поради данъчни съображения), или трябва да разгледа целта на сделките на жалбоподателите, взети заедно?
5) Следва ли член 4, параграф 9 от Закона за ДДС да се счита за национално законодателство, което транспонира Шеста директива, въпреки че е несъвместим с разпоредбата на член 4, параграф 3 от Шеста директива, при правилното прилагане на която жалбоподателите биха се квалифицирали като данъчнозадължени лица във връзка с доставката преди първото обитаване на имотите, независимо че преди това е извършено разпореждане, подлежащо на данъчно облагане?
6) Ако член 4, параграф 9 [от Закона за ДДС] е несъвместим с Шеста директива, извършват ли жалбоподателите злоупотреба с право в нарушение на признатите в решение Halifax принципи, като се позовават на този параграф?
7) При условията на евентуалност, ако член 4, параграф 9 [от Закона за ДДС] е съвместим с Шеста директива, получили ли са жалбоподателите данъчно предимство, което противоречи на целта на Директивата и/или на член 4?
8) Дори ако член 4, параграф 9 [от Закона за ДДС] не следва да се разглежда като транспониращ Шеста директива, установеният в решение Halifax принцип за злоупотреба с право прилага ли се все пак по отношение на разглежданите сделки съобразно критериите, определени от Съда в посоченото решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-615/16: Kerr, Определение от 21 ноември 2017 г.
Понятието „негociação“ по член 135, параграф 1, буква f) от Директива 2006/112/ЕО обхваща ли дейности като търсене на клиенти и промотиране на услуги за продажба на права за ползване на недвижими имоти, осъществявани от посредник от името на дружество при определени инструкции?
Покриват ли разглежданите права за ползване на недвижими имоти понятието „ценни книжа“ по смисъла на член 135, параграф 1, буква f) от Директивата и прилага ли се освобождаването от ДДС за тези операции?
Ако държавата членка е упражнила възможността по член 15, параграф 2 от Директивата да третира определени права като материални вещи, изключва ли това освобождаването от ДДС по член 135, параграф 1, буква f) за тези права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-308/16: Kozuba Premium Selection, Съдебно решение от 16 ноември 2017 г.
Трябва ли член 135, параграф 1, буква й) от Директива [2006/112] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба (член 43, параграф 1, точка 10 от [Закона за ДДС]) […], съгласно която от ДДС се освобождава доставката на сгради, строежи или части от тях, освен когато:
a) доставката е извършена в рамките на първото обитаване или преди това;
б) между първото обитаване и доставката на сградата, строежа или на част от тях е изтекъл срок, по-кратък от 2 години;
доколкото член 2, точка 14 [от Закона за ДДС] определя, че „първото обитаване“ е отдаването за ползване при изпълнение на облагаеми доставки, за първоначалния приобретател или ползвател, на сградата, строежа или част от тях след тяхното:
a) завършване или
б) подобряване, ако разходите за подобренията по смисъла на разпоредбите относно подоходното облагане представляват не по-малко от 30 % от първоначалната стойност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-374/16: Geissel, Съдебно решение от 15 ноември 2017 г.
Следва ли член 168, буква а) и член 178, буква а) във връзка с член 226, точка 5 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което поставя правото на приспадане на ДДС, платен за получени доставки, в зависимост от посочването във фактурата на адреса на мястото, където издателят ѝ извършва стопанската си дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-552/16: Wind Inovation 1, Съдебно решение от 9 ноември 2017 г.
Разпоредбата на член 176, алинея 2 от [Директивата за ДДС] трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска задължителна дерегистрация по ЗДДС, основана на изменение на ЗДДС към 01.01.2007 г., съгласно което отпада възможността на назначения от съда ликвидатор да избере юридическото лице, за което е постановено съдебно решение за прекратяване, да остане регистрирано по ЗДДС до датата на заличаването му от търговския регистър, като вместо това регламентира прекратяването на юридическото лице-търговец със или без ликвидация като основание за задължителна дерегистрация по ЗДДС?
Разпоредбата на член 176, алинея 2 от [Директивата за ДДС] трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска задължителна дерегистрация по ЗДДС, основана на изменение на ЗДДС към 01.01.2007 г. в случаите, когато за задълженото лице към момента на задължителната дерегистрация по ЗДДС са налице предпоставките за повторна задължителна регистрация по ЗДДС и когато същото е страна по действащи договори и декларира, че не е прекъсвало и продължава да извършва икономическа дейност и при положение че за да има право да приспадне данъчен кредит за наличните активи, обложени към момента на дерегистрацията и налични при повторната регистрация, данъчнозадълженото лице трябва ефективно да внесе начисления и дължимия данък при извършената задължителна регистрация
В случай, че задължителната дерегистрация при посочените условия е допустима, допуска ли се обвързването на правото на данъчен кредит за обложените при дерегистрацията активи, налични при повторната регистрация по ЗДДС, с които лицето извършва или ще извършва облагаеми доставки, с ефективното внасяне на данъка в държавния бюджет или е допустимо да се извърши прихващане между начисления данък при дерегистрацията и установения размер на данъчен кредит при повторната регистрация по ЗДДС още повече, че данъкът е изискуем от лицето, за което възниква право на приспадане на данъчен кредит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.