4.10 - Данъчни разпоредби
Данъчни разпоредби
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
JUDGMENT OF THE COURT (Eighth Chamber) 17. October 2018 (*) (Failure of a Member State to fulfil obligations — Directive 95/60/EC — Fiscal marking of gas oils and kerosene — Refuelling of private pleasure craft) In Case C‑503/17, ACTION under Article 258 TFEU for failure to fulfil obligations, brought on 21 August 2017, European Commission, represented by F. Tomat and J. Tomkin, acting as Agents, applicant, v United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland, represented by S. Brandon, acting as Agent, and by M. Gray, Barrister, defendant, THE COURT (Eighth Chamber), composed of M. Vilaras (Rapporteur), President of the Fourth Chamber, acting as President of the Eighth Chamber, J. Malenovský and M. Safjan, Judges, Advocate General: N. Wahl, Registrar: A. Calot Escobar, having regard to the written procedure, having decided, after hearing the Advocate General, to proceed to judgment without an Opinion, gives the following Judgment 1. By its application, the European Commission asks the Court to declare that, by allowing the use of marked fuel for the purposes of propelling private pleasure craft, the United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland has failed to fulfil its obligations under Council Directive 95/60/EC of 27 November 1995 on fiscal marking of gas oils and kerosene (OJ 1995 L 291, p. 46), and to order the United Kingdom to pay the costs. Legal context European Union law Directive 2003/96/EC 2. As is apparent from Article 2(1)(b) and Article 2(5) of Council Directive 2003/96/EC of 27 October 2003 restructuring the Community ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав) 12 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Право на приспадане — Покупки, направени от данъчнозадълженото лице, обявено за „неактивно“ от данъчната администрация — Отказ на правото на приспадане — Принципи на пропорционалност и неутралитет на ДДС“ По дело C‑69/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ, Румъния) с акт от 16 ноември 2016 г., постъпил в Съда на 8 февруари 2017 г., в рамките на производство по дело Siemens Gamesa Renewable Energy România SRL, с предишно наименование Gamesa Wind România SRL, срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Soluţionare a Contestaţiilor, Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Administrare a Marilor Contribuabili, СЪДЪТ (седми състав), състоящ се от: A. Rosas (докладчик), председател на състава, C. Toader и A. Prechal, съдии, генерален адвокат: P. Mengozzi, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за Siemens Gamesa Renewable Energy România SRL, от A. Stănoiu и O. Marian, avocaţi, – за румънското правителство, първоначално от H. R. Radu, впоследствие от C.‑R. Canţăr, R. I. Haţieganu и L. Liţu, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от G.‑D. Balan и R. Lyal, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Представлява ли освободена доставка на услуги за превод или плащане по смисъла на член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС услуга като извършваната от данъчнозадълженото лице в главното производство, състояща се от указание — въз основа на нареждане за директен дебит — данъчнозадълженото лице да изтегли чрез директен дебит определена парична сума от банковата сметка на пациента и след удържане на възнаграждението си да я прехвърли на зъболекаря на пациента и на застрахователя
По-специално навеждат ли решения [от 26 май 2016 г., Bookit (C‑607/14, EU:C:2016:355) и от 26 май 2016 г., National Exhibition Centre (C‑130/15, непубликувано, EU:C:2016:357),] на извода, че освобождаването от ДДС по член 135, параграф 1, буква г) [от Директивата за ДДС] не е приложимо за услуга като извършваната от данъчнозадълженото лице по настоящото дело, която не включва дебитирането или кредитирането от самото данъчнозадължено лице на никакви контролирани от него сметки, но която при превод на средства е от основно значение за този превод
Или решение [от 28 октомври 2010 г., Axa UK (C‑175/09, EU:C:2010:646),] навежда на обратния извод?
Какви релевантни принципи следва да се приложат, когато се определя дали услуга като извършваната от данъчнозадълженото лице по настоящото дело попада в обхвата на понятието „събиране на дългове“ по смисъла на член 135, параграф 1, буква г) [от Директивата за ДДС]
По-специално, ако (както е постановил Съдът в решението си [от 28 октомври 2010 г., Axa UK (C‑175/09, EU:C:2010:646)] по отношение на същата или много сходна услуга) тази услуга представлява събиране на дългове, когато се предоставя на лицето, на което се дължи плащането (а именно зъболекарите по настоящото дело и по [цитираното] дело), представлява ли тя също събиране на дългове и когато се предоставя на лицето, което дължи плащането (а именно пациентите по настоящото дело)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли членове 167, 168 и 184 от Директива 2006/112/ЕО, както и принципът на неутралитет на ДДС да се тълкуват в смисъл, че не допускат публичноправен субект да се ползва от право на корекция на приспадането на ДДС, платен върху недвижим имот, придобит като дълготраен актив, в случай като разглеждания в главното производство, когато, от една страна, към момента на придобиването този актив, който поради естеството си може да се използва както за облагаеми, така и за необлагаеми дейности, е използван първоначално за необлагаеми дейности, а от друга страна, публичноправният субект не е изразил изрично намерението си да използва актива за облагаема дейност, но и не е изключил използването му с такава цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли член 311, параграф 1, точка 1 от Директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че могат да се считат за стоки втора употреба придобитите от търговец употребявани вещи, които (както в разглеждания случай) съдържат благородни метали или скъпоценни камъни и се препродават главно за да се извлекат съдържащите се в тях благородни метали или скъпоценни камъни?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, какво е от значение с оглед на ограничаването на приложимостта на специалния режим — знанието на търговеца за намерението на следващия купувач да извлече благородните метали или скъпоценните камъни, съдържащи се в употребяваните вещи, или обективните характеристики на сделката (количеството изделия, правното положение на насрещната страна по сделката и т.н.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Дали и евентуално при какви условия отдаването под наем на недвижим имот от холдингово дружество на дъщерно дружество е израз на пряка или непряка намеса в управлението на същото дъщерно дружество, която придава на придобиването и притежаването на дялове от дъщерното дружество характер на икономически дейности по смисъла на Директивата [за ДДС]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Разпоредбата на чл. 90, пар. 1 и чл. 185, пар. 1 от Директива за ДДС трябва ли да се тълкуват в смисъл, че изискват извършването на корекция на ползвания за доставка данъчен кредит и в случаите, като този в главното производство, в който с влязло в сила съдебно решение е прогласена нищожност на сделката, във връзка е която е упражнено правото на приспадане или в контекста на дефиницията по чл. 14, пар. 1 от Директива за ДДС за тези случаи следва да се приеме, че не е налице доставка и изначално не е настъпила изискуемостта на данъка?
Разпоредбите на чл. 185, пар. 1 и пар. 2 от Директива за ДДС следва ли да се тълкуват в смисъл, че при липса на национална уредба за извършване на корекция на ползван данъчен кредит в случай на установена със съдебно решение нищожност на сделката, се допуска корекцията да се извърши директно на основание чл. 90, пар. 1 от Директивата [за ДДС]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли член 21, параграф 5, трета алинея и член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2003/96 да се тълкуват в смисъл, че образувание като разглежданото в главното производство, което произвежда електроенергия за собствени нужди, независимо от значението му и осъществяваната основна икономическа дейност, трябва да се счита за „дистрибутор“ по смисъла на първата разпоредба, като обаче потреблението му на електроенергия за целите на производството на електроенергия попада в обхвата на задължителното освобождаване, предвидено в посочения член 14, параграф 1, буква а)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли разпоредбите на член 17 от [Шеста директива], които по същество са възпроизведени в член 168 от Директива [2006/112/EО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (OВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в OB L 74, 2011 г., стр. 3, OB L 249, 2012 г., стр. 15 и OB L 323, 2015 г., стр. 31)], да се тълкуват в смисъл, че за да се откаже на данъчнозадължено лице правото от [ДДС], който то дължи поради извършените от самото него сделки, да приспадне данъка, посочен във фактури за стоки или услуги — за които данъчната администрация установява, че не са му били действително доставени — във всички случаи следва да се провери дали е установено, че лицето е знаело или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с [ДДС], независимо дали измамата е извършена по инициатива на издателя на фактурата, нейния получател или трето лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли член 143, параграф 2 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че забранява на данъчен орган на държава членка да откаже да приложи освобождаването, предвидено в член 143, параграф 1, буква г) от същата директива, единствено на основание, че към момента на вноса е планирано стоките да се доставят на едно данъчнозадължено за целите на ДДС лице и поради това неговият идентификационен номер по ДДС е посочен в декларацията за внос, но по-късно, след промяна на обстоятелствата, стоките са превозени до друго данъчнозадължено (за целите на ДДС) лице, като на публичния орган е предоставена цялата информация относно самоличността на действителния купувач?
При обстоятелства като посочените в настоящия случай, може ли член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че документи, които не са били оспорени (товарителници [в електронна форма, наричани по-нататък „товарителници e-AД“] и потвърждения e-ROR), потвърждаващи превозването на стоките от данъчен склад на територията на една държава членка до данъчен склад в друга държава членка, могат да се считат за достатъчни доказателства за действителния износ на стоките за друга държава членка?
Следва ли член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че забранява на данъчните органи на държава членка да откажат да приложат освобождаването, предвидено в същата разпоредба, ако правото на разпореждане е прехвърлено на купувача на стоките не пряко, а посредством посочените от него лица (транспортни предприятия/данъчни складове)?
Противоречи ли на принципите на неутралитет на ДДС и на защита [на оправданите правни очаквания] административна практика, съгласно която понятието за прехвърляне на правото на разпореждане и изискванията относно доказателствата, които трябва да се представят за удостоверяването на такова прехвърляне, се тълкуват по различен начин в зависимост от обстоятелството дали е приложим член 167 или член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС?
Включва ли в своя обхват принципът на добросъвестност във връзка с облагането с ДДС и правото на лицата на освобождаване от ДДС при внос [съгласно член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС] в случаи като този в главното производство, а именно когато митническият орган отказва на данъчнозадължено лице правото на освобождаване от ДДС при внос, тъй като не са изпълнени условията за последваща доставка на стоки в рамките на Европейския съюз (съгласно разпоредбите член 138 от Директивата за ДДС)?
Следва ли член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че забранява административна практика на държавите членки, съгласно която допускането, че на първо място, правото на разпореждане не е прехвърлено на конкретен договорен партньор, и на второ място, че данъчнозадълженото лице е знаело или е могло да знае за възможна измама с ДДС, извършена от договорния партньор, се основава на факта, че предприятието е осъществявало връзка с договорния партньор чрез електронни съобщителни средства и че при направена проверка от данъчен орган е установено, че договорните партньори не извършват дейност на посочените адреси и не са декларирали ДДС върху сделките с данъчнозадълженото лице?
Следва ли член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че макар тежестта за доказване на правото на освобождаване от данък да е за данъчнозадълженото лице, това все пак не означава, че при разглеждането на въпроса за прехвърлянето на правото на разпореждане компетентните публични органи не са длъжни да събират информация, достъпна само за публичните органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.