4.10.02.01 - Данък върху добавената стойност

1) Следва ли чл. 185, ал. 1 от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че бракуването на стоки, разбирано като отписване на активи или материални запаси от счетоводния баланс на данъчнозадължено лице, поради това че вече не се очаква те да носят икономическа изгода — например, защото са изхабени, дефектни, непригодни или не могат да бъдат реализирани по тяхното предназначение, представлява промяна във факторите, използвани за определяне на подлежащия на приспадане размер на ДДС във връзка с платения вече данък при закупуването на стоките, която е настъпила след изготвянето на справка-декларацията по [ДДС] и която поради това създава задължение за извършване на корекция на това приспадане, ако бракуваните стоки впоследствие са били продадени [в рамките на] облагаема доставка?
2) Следва ли чл. 185, ал. 1 от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че бракуването на стоки, разбирано [както е посочено в първия въпрос], представлява промяна във факторите, използвани за определяне на подлежащия на приспадане размер на ДДС във връзка с платения вече данък при закупуването на стоките, която е настъпила след изготвянето на справка-декларацията по [ДДС] и която поради това създава задължение за извършване на корекция на това приспадане, ако бракуваните стоки впоследствие са били унищожени или изхвърлени и това е надлежно доказано или потвърдено?
3) При условие че отговорът на първия и/или втория въпрос е положителен, следва ли чл. 185, ал. 2 от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че бракуването на стоки при горните обстоятелства представлява надлежно доказано или потвърдено унищожаване или погиване на вещ, при което не възниква задължение да се прави корекция на ползвания данъчен кредит за ДДС, платен при закупуването на стоките?
4) Следва ли чл. 185, ал. 2 от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че не трябва да се прави корекция на ползвания ДДС кредит при надлежно доказано или потвърдено унищожаване или погиване на вещ само когато унищожаването или погиването е причинено от събития извън контрола на данъчнозадълженото лице и тези събития не са могли да бъдат предвидени и предотвратени от последното?
5) При условие че отговорът на първия и/или втория въпрос е отрицателен, чл. 185, ал. 1 от Директива[та за ДДС] допуска ли национална правна уредба като тази на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС [в предишната редакция] и чл. 79, ал. 1 от ЗДДС […], която предвижда изискване за корекция на ползван ДДС кредит при бракуването на стоки, дори когато впоследствие последните са били продадени като облагаема доставка […] или са били унищожени или изхвърлени и това е надлежно доказано или потвърдено?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Capeta

Български

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2023 г.

Трябва ли член 2, параграф 1, буква а) във връзка с член 14, параграф 1 от Директива [2006/112] да се тълкува в смисъл, че незаконното потребление на електроенергия представлява доставка на стоки, а именно прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик?
При отрицателен отговор на този въпрос: трябва ли член 14, параграф 2, буква а) от Директива [2006/112] да се тълкува в смисъл, че незаконното потребление на енергия представлява доставка на стоки, а именно прехвърлянето, в съответствие с разпореждане на от или от името на публичноправен орган или в съответствие със закона, на собствеността върху вещ срещу заплащането на компенсация?
Трябва ли член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че ако [Fluvius] има право да получи компенсация за незаконно получаваната енергия, то трябва да се приеме за данъчнозадължено лице, тъй като незаконното потребление е резултат от „икономическа дейност“ на [Fluvius], а именно експлоатацията на материална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа?
Следва ли, ако член 9, параграф 1 от Директива [2006/112] трябва да се тълкува в смисъл, че незаконното потребление на електроенергия представлява икономическа дейност, член 13, параграф 1, първа алинея от Директива[2006/112] да се тълкува в смисъл, че [Fluvius] е държавен орган, и ако това е така, трябва ли член 13, параграф 1, трета алинея да се тълкува в смисъл, че незаконното потребление на електроенергия е резултат от дейност на Fluvius, която не е незначителна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Kokott

Нидерландски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2023 г.

Какво представлява комплексната доставка, която се извършва в зарядните точки за ползвателите на електрически превозни средства и включва:
а) предоставяне на достъп до зарядния интерфейс (в това число свързването на зарядното устройство с операционната система на превозното средство);
б) осигуряване на поток електроенергия със съответно адаптирани параметри до акумулаторите на електрическото превозно средство;
в) оказване на необходимата на ползвателите на превозните средства техническа помощ;
г) предоставяне на достъп на ползвателите до специална платформа, уебсайт или приложение, с които може да се резервира даден конектор, да се правят справки с историята на сделките и плащанията и да се ползва т.нар. е-портфейл, чрез който може да се плащат дължимите суми за отделните зарядни сесии;
доставка на стоки по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива [2006/112] или доставка на услуги по смисъла на член 24, параграф 1 от тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Capeta

Полски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2023 г.

Трябва ли разпоредбите от Директива [2006/112], и по-специално член 2, параграф 1, член 9, параграф 1 и член 13, параграф 1 от посочената директива, да се тълкуват в смисъл, че община (орган на публична власт) следва да се счита за данъчнозадължено лице по ДДС при реализирането на програма за отстраняване на азбеста от находящи се на територията ѝ недвижими имоти, които са собственост на жители, без последните да заплащат във връзка с това никакви разходи
Представлява ли тази дейност действия, с които общината се ангажира като държавен орган с цел изпълнение на нейните задачи по опазване на здравето и живота на жителите и по опазване на околната среда, за които общината не се счита за данъчнозадължено лице по ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Kokott

Полски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2023 г.

Допускат ли разпоредбите на Директива 2006/112, и по-специално член 131 и член 138, параграф 1, както и принципите на правото на ЕС, и по-специално принципите на данъчен неутралитет, ефективност и пропорционалност, национална правна уредба, която забранява представянето и събирането на нови доказателства за изпълнението на материалноправните изисквания по член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС още в първоинстанционното производство по административен ред, и по-специално в становището по ревизионния доклад, издаден преди издаването на ревизионния акт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Pikamae

Словенски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2023 г.

Невалиден ли е член 9a от Регламент за изпълнение № 282/2011 въз основа на това, че надхвърля изпълнителните правомощия или задължения на Съвета, установени с член 397 от Директивата за ДДС, доколкото допълва и/или изменя член 28 от тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - голям състав

Rantos

Английски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2023 г.

Може ли в специфичен контекст като този по главното производство Директивата за [ДДС] като цяло, и по-конкретно членове 9, 12, 14, 62, 63, 65, 73 [и] 78 да се тълкуват в смисъл, че по отношение на настъпването на данъчното събитие при облагаеми сделки за продажба на недвижими имоти и по отношение на метода на определяне на съответната данъчна основа, наред с данъчнозадълженото лице, длъжно да плати данъка по извършените доставки, който то е трябвало да начисли, качество на данъчнозадължени лица имат и физическите лица — страни по договор за създаване на неперсонифицирано сдружение, който не е бил регистриран при данъчните органи преди започването на дейността, но е бил представен на последните преди издаването на данъчните административни актове?
Може ли в специфичен контекст като този по главното производство Директивата за [ДДС] като цяло, и по-конкретно член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) [и] член 179, както и принципът на пропорционалност и принципът на неутралност да се тълкуват в смисъл, че:
а) на данъчнозадължено лице може да се предостави право на приспадане, когато то не е дължало, нито е платило лично ДДС по получени доставки на стоки и услуги, използвани в рамките на облагаеми сделки, като ДДС се дължи или е платен по получени доставки от физически лица, за които не е установено качеството на данъчнозадължени лица, но които наред с данъчнозадълженото лице, длъжно да плати данъка по извършените доставки, който то е трябвало да начисли, са страни по договор за създаване на неперсонифицирано сдружение, който не е бил регистриран при данъчните органи преди започването на дейността,
б) на данъчнозадължено лице може да се предостави право на приспадане в специфичен контекст като този по главното производство, когато то не е дължало, нито е платило лично ДДС по получени доставки на стоки и услуги, използвани в рамките на облагаеми сделки, като ДДС се дължи или е платен по получени доставки от физическо лице с установено качество на данъчнозадължено лице, което е страна по нерегистриран при данъчните органи преди започването на дейността договор за създаване на неперсонифицирано сдружение и което наред с данъчнозадълженото лице също възнамерява или е могло да упражни правото си на приспадане, като те са длъжни да платят данъка по извършените доставки, който е трябвало да начислят?
При отрицателен отговор и/или с оглед и на принципа на правна сигурност: допустимо ли е да се предяви искане от данъчнозадълженото лице, на което е наложено задължението да плати ДДС и съответните съпътстващи разходи, срещу физически лица, за които не е установено качеството им на данъчнозадължени лица и които наред с данъчнозадълженото лице, длъжно да плати данъка по извършените доставки, който то е трябвало да начисли, са страни по договор за създаване на неперсонифицирано сдружение, който не е бил регистриран при данъчните органи преди започването на дейността, за да получи частта, предвидена за разпределение на печалбата, която се полага на горепосочените лица въз основа на договора за създаване на сдружение, с оглед на задължението на данъчнозадълженото лице за плащане на ДДС и на съответните съпътстващи разходи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Emiliou

Румънски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2023 г.

Следва ли член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО, така както е тълкуван от Съда в решение Baštová, да се разбира в смисъл, че единна услуга, предоставяна от собственик на конюшня за обучение на състезателни коне, която се състои в настаняване и обучение на коне, както и в участието им в състезания, също се предоставя възмездно, когато собственикът на конете възнаграждава тази услуга чрез прехвърляне на 50 % от вземането за наградите, на които той става титуляр в случай на победа или класиране на коня в състезание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Medina

Немски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2023 г.

Следва ли член 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО и принципите на пропорционалност, данъчна неутралност и ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която предвиденото в посочената разпоредба намаляване на данъчната основа в случай на неплащане не е приложимо за застраховател, който на основание договор за застраховане на търговски вземания плаща на застраховано лице като обезщетение за неплатено вземане част от сумата за данъчната основа за съответната облагаема сделка с включен ДДС, когато с този договор тази част от вземането и всички свързани с нея права се прехвърлят на застрахователя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Capeta

Унгарски

Дело C-*/: *************, Определение от ..2023 г.

Какво следва да се разбира под „прехвърляне на универсалитет от вещи“ по смисъла на член 19, първа алинея от Директива 2006/112 и какви са критериите за квалифициране на дадена операция като такова прехвърляне?
Необходимо ли е получателят на прехвърления универсалитет да запази правната идентичност на прехвърлителя или да продължи същата дейност за приложимостта на член 19, първа алинея от Директива 2006/112?
Допустимо ли е националното право да предвиди освобождаване от ДДС при прехвърляне на универсалитет от вещи, без да поставя условие за правоприемство на получателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Определения

Kokott