4.10.02.01 - Данък върху добавената стойност
Данък върху добавената стойност
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли с оглед предоставяне на освобождаване от ДДС на транспортни дейности и услуги във връзка с внос на стоки по смисъла на Директивата за ДДС, член 86, параграф 1, буква б) и параграф 2 да се тълкува в смисъл, че регистрирането на операция по внос (например изготвянето на обобщената декларация за въвеждане от митническия орган чрез предоставянето на MRN), предполага винаги и включването в основата за изчисляване на митническата стойност на таксата за транспорт до първото местоназначение на територията на държавата членка на вноса
Наличието на MRN, за който не се установява никаква конкретна индиция за измама, доказва ли имплицитно, че всички разходи, посочени в член 86, параграф1, букви а) и б) от посочената директива, са включени в данъчната основа за митнически цели?
Допускат ли член 144, член 86, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Директивата за ДДС данъчна практика на държава членка за отказ от освобождаване от ДДС на транспортните услуги, свързани с внос в Съюза, поради непредставяне на строго формалното доказателство за включването на таксите за транспорт в митническата стойност, въпреки че, от една страна, са представени други релевантни за вноса придружаващи документи — обобщената декларация и товарителницата CMR с указване на предаването на получателя, а от друга страна, няма никаква индиция, която да може да постави под съмнение автентичността или надеждността на обобщената декларация и на товарителницата CMR?
С оглед на разпоредбите на член 57 ДФЕС представлява ли възстановяването на ДДС и на акцизите от данъчните администрации на няколко държави членки вътреобщностна доставка на услуги или дейност на общ комисионер, действащ като посредник по търговска сделка?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че е налице ограничение на свободното предоставяне на услуги, когато получателят на услуга, предоставена от установен в друга държава членка доставчик на услуги, е задължен от законодателството на държавата членка, в която е установен, да удържи данък върху дължимото възнаграждение за разглежданата доставка на услуги, като се има предвид, че липсва такова задължение за удържане на данък, когато договаря същата услуга с доставчик на услуги, установен в същата държава членка като получателя на услугите?
Представлява ли данъчното третиране в държавата, на която е местно лицето, изплащащо дохода, фактор, който прави по-малко привлекателно и препятства свободното предоставяне на услуги, доколкото, за да избегне прилагането на данъка при източника в размер на 4 %, местното лице трябва да си сътрудничи в областта на възстановяването на ДДС и на акцизите само със също местни образувания, а не с други, установени в други държави членки?
Може ли да се счита за нарушение на член 56 ДФЕС и обстоятелството, че полученият от чуждестранното лице брутен размер на дохода се облага с данък 4 % (или евентуално 16 %), докато корпоративният данък, прилаган към местния за същата държава членка доставчик на услуги (доколкото реализира печалба), възлиза на 16 % от нетния размер, тъй като такова данъчно облагане представлява друг фактор, който прави по-малко привлекателно и препятства свободното предоставяне на разглежданите услуги от чуждестранни лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 306 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че може да се прилага по отношение на данъчнозадължено лице, което е консолидиращ доставчик на хотелиерски услуги и което придобива услуги по настаняване и ги препродава на други икономически оператори, когато сделките не са придружени с никакви допълнителни услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли при доставка на услуги, осъществена от установено в държава членка данъчнозадължено лице в полза на друго данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, чието място на стопанската дейност е установено извън Европейския съюз, като същите са отделни и правно независими образувания, но са част от една и съща група, когато доставчикът се задължава с договор да използва оборудването си и персонала си изключително за реализиране на продукция в полза на получателя и след това тази продукция се продава от споменатия получател, което води до облагаеми доставки на стоки, при изпълнението на които доставчикът оказва логистична помощ и които са осъществени във въпросната държава членка, член 44 от [Директивата за ДДС] и член 11 от [Регламент за изпълнение № 282/2011] да се тълкуват в смисъл, че трябва да се счита, че установеното извън Европейския съюз данъчнозадължено лице има постоянен обект в тази държава членка?
Трябва ли член 44 от [Директивата за ДДС] и член 11 от [Регламент за изпълнение № 282/2011] да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице може да има постоянен обект, когато необходимите човешки и технически ресурси са тези на неговия доставчик, правно независим, но част от същата група, който се задължава с договор за изключителни права да ги използва в полза на споменатото данъчнозадължено лице?
Трябва ли член 44 от [Директивата за ДДС] и член 11 от [Регламент за изпълнение № 282/2011] да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице има постоянен обект в държавата членка на [своя] доставчик, поради това че последният осъществява в негова полза в изпълнение на договорно поето задължение, осигуряващо изключителни права, редица престации, които са акцесорни или допълнителни спрямо изработката в тесен смисъл, като по този начин оказва съдействие за реализирането на продажбите, сключени от това данъчнозадължено лице от седалището му извън [Съюза], но водещи до облагаеми доставки на стоки, осъществявани по силата на законодателството за ДДС на територията на посочената държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Допуска ли националната уредба или практика определянето на лихви върху възстановяван ДДС по начин, който не осигурява адекватно обезщетение за данъчно задълженото лице в съответствие с принципите на ефективност и данъчна неутралност?
Съвместима ли е практика, при която лихва се начислява само за ограничен период, с изискванията на правото на Съюза за пълна компенсация на загубата, причинена от недостъпността на сумите, включително обезценката на парите поради инфлацията?
Отговаря ли националната правна уредба на принципа на еквивалентност, доколкото условията за изплащане на лихви по искове, основани на правото на Съюза, се прилагат еднакво към аналогични искове по вътрешното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112/ЕО и принципите на неутралност и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като член 88, параграф 3a, точка 4, буква c) от [Закона за ДДС], съгласно която, ако се установи, че придобиването на дадено право (вещ) представлява привидна сделка по смисъла на националното гражданско право, на данъчнозадълженото лице се отказва правото да приспадне ДДС за това придобиване, независимо дали целеният със сделката резултат е да се извлече данъчно предимство, чието предоставяне би било в противоречие с една или няколко от целите на [тази директива], и дали това е основната цел на възприетото договорно разрешение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Могат ли държавите членки да обвързват упражняването на правото на приспадане на ДДС с допълнителни условия относно съдържанието на фактурите извън изискванията на Директива 2006/112/ЕО?
Достатъчно конкретни ли са описания като „услуги по разработване на приложения“ във фактурите, за да позволят упражняване на правото на приспадане на ДДС?
Може ли да бъде отказано правото на приспадане на ДДС само поради формални пропуски във фактурата, когато материалните изисквания за това право са изпълнени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 311, параграф 1, точка 1 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че излезли от употреба моторни превозни средства, придобити от предприятие за продажба на употребявани превозни средства и превозни средства за скрап от лицата, посочени в член 314 от Директивата, които са предназначени за продажба „за части“, без частите да са били отделени, представляват стоки втора употреба по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 62, точка 2, членове 63, 167, 206, 250 и 273 от Директива 2006/112, както и принципите на пропорционалност и данъчна неутралност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която неизпълнението на задължението за деклариране и внасяне на ДДС в държавния бюджет се наказва с фиксирана глоба, възлизаща на 20 % от размера на ДДС, който би бил дължим преди намаляване с подлежащия на приспадане ДДС?
Има ли значение за отговора на този въпрос обстоятелството, че данъчнозадълженото лице доброволно или недоброволно е платило изискуемия вследствие на проверката данък, така че да извърши надлежно плащане на данъка и съответно да постигне целта за правилното събиране на същия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
1) Тълкуването на чл. 132, § 1, б. „ж“ от Директивата за ДДС позволява ли на търговско дружество, регистрирано като доставчик на социални услуги в една държава членка (в случая [Република] България), да се позовава на тази разпоредба, за да получи освобождаване на извършени от него доставки на социални услуги в полза на физически лица, граждани на други държави членки на територията на тези държави
Има ли значение за отговора на този въпрос, че получателите на услугите са осигурявани на доставчика с посредничеството на търговски дружества, регистрирани в държавите членки, на чиято територия са предоставяни услугите?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, при тълкуването и прилагането на посочената разпоредба на Съюзното право, по какви критерии и съгласно българското и/или австрийското и германското право ли следва да се преценява дали ревизираното дружество е „организация, призната за благотворителна“ и следва да се счита за доказано извършването на доставки на услуги, „тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване“?
3. Съгласно това тълкуване, регистрацията на търговско дружество като доставчик на социални услуги, както са дефинирани в националното законодателство, достатъчно ли е, за да се приеме, че дружеството представлява „организация, призната за благотворителна“ от съответната държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Обхваща ли данъчното задължение по член 135, параграф 2, първа алинея, буква в) от Директивата за ДДС, свързано с отдаването под наем на постоянно инсталирано оборудване и машини,
– само изолираното (самостоятелното) отдаване под наем на такова оборудване и машини, или също
– отдаването под наем (под аренда) на такова оборудване и машини, което въз основа на сключен между същите страни договор за отдаване под аренда на сграда (и като съпътстваща доставка към него) е освободено от данък по силата на член 135, параграф 1, буква л) от Директивата за ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.