4.10.02.01 - Данък върху добавената стойност

Следва ли член 56, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че услугите по уреждане на застрахователни претенции, предоставяни от трети дружества от името и за сметка на застрахователно дружество, спадат към посочените в тази разпоредба „услуги, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, адвокати, счетоводители и други подобни услуги, както и обработка на данни и предоставянето на информация“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Collins

Дело C-194/21: Staatssecretaris van Financiën (Forclusion du droit à déduction), Съдебно решение от 7 юли 2022 г.

Трябва ли членове 184 и 185 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице, което при придобиването на стока или услуга не е приспаднало в рамките на действащия по националното право преклузивен срок начисления му ДДС в съответствие с предвиденото използване на стоката или услугата за облагаеми сделки, има право чрез корекция — при последващо използване за първи път на тази стока или услуга — да извърши това приспадане, ако действителното използване към момента на корекцията не се различава от предвиденото използване?
От значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че неизвършването на първоначалното приспадане не е свързано с измама или злоупотреба с право и че не са установени вреди за публичните финанси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Capeta

Нидерландски

Дело C-696/20: Dyrektor Izby Skarbowej w W. (Qualification erronée d’opérations en chaîne), Съдебно решение от 7 юли 2022 г.

Допускат ли член 41 от [Директивата за ДДС] и принципите на пропорционалност и на неутралност в случай като разглеждания в главното производство прилагането на национална разпоредба като член 25, параграф 2 от [ЗДДС] по отношение на сделката за вътреобщностно придобиване, извършено от данъчнозадължено лице
– ако за придобиването вече е бил приложен ДДС на територията на държавата членка, в която завършва изпращането, от лицата, придобиващи стоките от това данъчнозадължено лице,
– като се има предвид, че действията на данъчнозадълженото лице не са свързани с данъчна измама, а са резултат от погрешна идентификация на доставките в рамките на верижни сделки и това лице посочва полски идентификационен номер по ДДС за целите на вътрешна, а не на вътреобщностна доставка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Emiliou

Полски

Дело C-146/21: DGRFP Bucureşti, Съдебно решение от 30 юни 2022 г.

Допускат ли Директива[та за ДДС] и принципът на данъчна неутралност, при обстоятелства като тези по главното производство, национална правна уредба или данъчна практика, съгласно която механизмът на обратно начисляване (мерки за опростяване) — императивно предвиден за продажба на стояща маса дървесина — не е приложим за подложено на проверка и регистрирано за целите на ДДС лице след тази проверка, тъй като подложеното на проверка лице не е подало заявление и не се е регистрирало за целите на ДДС преди осъществяването на сделки или към датата на надвишаване на тавана?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Pikamae

Дело C-56/21: ARVI ir ko, Съдебно решение от 30 юни 2022 г.

Съвместима ли е с тълкуването на членове 135 и 137 от Директивата [за ДДС] и с принципите на данъчна неутралност и на ефективност национална правна уредба, съгласно която задълженото по ДДС лице може да избере да начисли ДДС [при доставката на] освободен от облагане с ДДС недвижим имот само ако имотът се прехвърля на данъчнозадължено лице, регистрирано за целите на ДДС към момента на сключване на сделката?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, съобразено ли е с разпоредбите на Директивата [за ДДС], уреждащи правото на доставчика за приспадане на ДДС и корекцията на приспаднатия ДДС, както и с принципите на неутралност на ДДС и на ефективност тълкуване на разпоредбите от националното право в смисъл, че доставчикът на недвижим имот трябва да коригира приспаднатия ДДС, начислен при придобиването на прехвърляния недвижим имот, когато е избрал да начисли ДДС по отношение на доставката на недвижимия имот и националните изисквания не позволяват такъв избор поради едно-единствено обстоятелство, а именно че купувачът не е регистриран за целите на ДДС?
Съобразена ли е с разпоредбите на Директивата [за ДДС], уреждащи правото на доставчика за приспадане на ДДС и корекцията на приспаднатия ДДС, както и с принципа на неутралност на ДДС административна практика, съгласно която при обстоятелства като тези в главното производство доставчикът на недвижим имот е длъжен да коригира приспаднатия във връзка с придобиването/изграждането на недвижимия имот ДДС по получени доставки, тъй като сделката за продажба на този имот се счита за освободена от ДДС доставка на недвижим имот поради липсата на право на избор за начисляване на ДДС (понеже към момента на сключване на сделката купувачът не разполага с идентификационен номер по ДДС), въпреки че към момента на сключване на сделката купувачът на недвижимия имот вече бил е подал заявление за регистрация за целите на ДДС и един месец след сключването на сделката е регистриран за целите на ДДС
В такъв случай от значение ли е да се определи дали купувачът на недвижимия имот, който е регистриран за целите на ДДС след сделката, действително е използвал придобития имот за подлежащи на облагане с ДДС дейности и няма данни за измама или злоупотреба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Kokott

Литовски

Дело C-714/20: U.I. (Représentant en douane indirect), Съдебно решение от 12 май 2022 г.

Трябва ли член 201 от Директивата [за ДДС], който предвижда, че „[п]ри внос ДДС е дължим от всяко лице или лица, определени или признати като отговорен платец от държавата членка на вноса“, да се тълкува в смисъл, че последната е длъжна да приеме вътрешноправна норма в областта на ДДС при внос (национален данък: [дело, по което е постановено решение на Съда от 14 юли 2013 г., Equoland, C‑272/13), в която изрично се посочват лицата, задължени да извършват съответното плащане?
Трябва ли член 77, параграф 3 от [Митническия кодекс] относно митническите задължения при внос, съгласно който „[п]ри косвено представителство лицето, за сметка на което се извършва митническото деклариране, също е длъжник“, да се тълкува в смисъл, че косвеният представител е отговорен не само за митата, но и за ДДС при вноса само поради факта, че „подава митническа декларация“ от свое име?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Capeta

Италиански

Дело C-218/21: DSR – Montagem e Manutenção de Ascensores e Escadas Rolantes, Съдебно решение от 5 май 2022 г.

Следва ли точка 2 от приложение IV към Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че услугите за ремонтиране и обновяване на асансьори на жилищни сгради попадат в обхвата на понятието „обновяване и ремонтиране на частни жилища“ по смисъла на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Capeta

Португалски

Дело C-627/21: Administraţia Judeţeană a Finanţelor Publice Sibiu и Direcţia Generală Regională a Finanţelor Pub…, Определение от 2 май 2022 г.

Допустимо ли е правото на приспадане на ДДС да бъде ограничено единствено поради липса на валидна идентификация по ДДС, когато материалните условия за това право са изпълнени?
Съвместима ли е с правото на ЕС национална правна уредба, която предвижда автоматична и необорима презумпция за използване на стоките извън икономическата дейност само въз основа на липсата на валидна ДДС идентификация, и задължава данъчнозадълженото лице да извърши отрицателна корекция, без да му предоставя възможност да докаже изпълнение на материалните условия за приспадане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Определения

Ришар дьо ла Тур

Дело C-612/20: Happy Education, Съдебно решение от 28 април 2022 г.

Може ли определянето на жалбоподателя за „организация със сроден предмет на дейност“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112/ЕО да произтича от националните законови разпоредби относно разрешаването на дейности, обозначени с код CAEN 8559 — „Други форми на обучение“ от Националната служба на Търговския регистър, и от посочването на обществения интерес на образователните дейности от вида „Училище след училище“, насочени към предотвратяване на отпадането от училище и преждевременното напускане на училище, подобряване на училищните резултати, наваксващо обучение, ускорено обучение, личностно развитие и социално приобщаване?
Трябва ли член 132, параграф 1, буква и) и членове 133 и 134 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че образователните услуги като съдържащите се в националната програма „Училище след училище“ могат да бъдат включени в обхвата на понятието „услуги, тясно свързани с училищното образование“, когато те се предоставят при обстоятелства като разглежданите в главното производство от частна организация, с търговска цел и без партньорство с образователна институция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Szpunar

Дело C-228/20: I (Exonération de TVA des prestations hospitalières), Съдебно решение от 7 април 2022 г.

Съвместим ли е член 4, точка 14, буква b) от [UStG] с член 132, параграф 1, буква б) от [Директивата за ДДС], доколкото, за да бъдат освободени от данък, болниците, които не са публичноправни субекти, трябва да са акредитирани съгласно член 108 от [SGB V]?
При отрицателен отговор на първия въпрос: кога болничната помощ, осигурена от уредени от частното право болници, се предоставя при „сравними социални условия“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС с болничната помощ, осигурена от публичноправни субекти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Hogan