4.10.02.01.05 - Данъчна основа

Следва ли член 2, параграф 1, буква а), член 9, параграф 1, член 14, параграф 1 и членове 73 и 273 от Директива 2006/112/ЕО, както и принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която, когато в склада на данъчнозадълженото лице липсват стоки, които са му доставени, и свързаните с тях данъчни документи не са отразени в счетоводството на данъчнозадълженото лице, данъчната администрация може да презюмира, че данъчнозадълженото лице впоследствие е продало тези стоки на трети лица, и да определи данъчната основа за продажбите на посочените стоки на базата на фактите, които са ѝ известни, в съответствие с правила, които не са предвидени в посочената директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Wahl

Български

Дело C-128/14: Het Oudeland Beheer, Съдебно решение от 28 април 2016 г.

Следва ли член 11, А, параграф 1, буква б) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че в данъчната основа на доставката по смисъла на член 5, параграф 7, буква а) от Шеста директива не следва да се включва себестойността на земята или другите суровини и материали, за които данъчнозадълженото лице е платило ДДС при придобиването им, което в случая е станало посредством учредяването на вещно право на ползване върху недвижим имот
Различно ли е положението, ако въз основа на националните разпоредби — независимо дали в това отношение те са в съответствие с Шеста директива или не — данъчнозадълженото лице е приспаднало този ДДС при придобиването?
Следва ли в случай като настоящия — в който земята е придобита заедно с намиращата се върху нея сграда в строеж посредством учредяването на вещно право по смисъла на член 5, параграф 3, буква б) от Шеста директива — член 11, А, параграф 1, буква б) от тази директива да се тълкува в смисъл, че цената на правото на дългосрочно ползване, т.е. стойността на ежегодно дължимите за периода на съществуване или за остатъка от периода на съществуване на вещното право суми, се включва в данъчната основа на доставката по смисъла на член 5, параграф 7, буква а) от Шеста директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Mengozzi

Дело C-209/14: NLB Leasing, Съдебно решение от 2 юли 2015 г.

1) Предвид обстоятелствата по главното производство, следва ли член 90, параграф 1 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че връщането, поради неизпълнението на задълженията от лизингополучателя, на обекта на лизинга (недвижим имот) във владение на лизингодателя с оглед на последващата продажба и компенсация по договора за лизинг — и то след като всички лизингови вноски са станали изискуеми — представлява „анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане“ след извършването на доставката, при което данъчната основа се намалява съответно?
2) С оглед на член 2, параграф 1, член 14 и член 24, параграф 1 от Директивата за ДДС, как следва да се разглежда стойността на опцията за закупуване — която представлява по-голямата част от задълженията, произтичащи от договорите за финансов лизинг и която лизингополучателят изплаща на лизингодателя, като поради неизпълнението на задълженията лизингодателят си връща във владение обекта на лизинга, продава го на трето лице и превежда остатъка от продажната цена на лизингополучателя, и в окончателния баланс приспада и стойността на опцията за закупуване — като заплащане за изпълнението на договора и доставката на стока, и следователно подлежащо на облагане с ДДС, или като заплащане за услугата по отдаване под наем или използване на недвижимия имот (и като такова подлежащо на облагане с ДДС по закон или по избор от страна на данъчнозадълженото лице), или пък като обезщетение за вреди поради прекратяването на договора, което е изплатено с цел да се поправи вредата, причинена с неизпълнението от страна на лизингополучателя, и което няма пряка връзка с възмездна доставка на каквато и да било услуга, и като такова не подлежи на облагане с ДДС?
3) Ако на втория въпрос се отговори, че става дума за заплащане за доставката на стока и изпълнението на договора, се поставя и въпросът дали принципът на неутралност на ДДС изключва възможността лизингодателят да плаща два пъти ДДС за извършената доставка — веднъж при сключването на договорите за финансов лизинг (и по отношение на стойността на опциите за закупуване, които представляват по-голямата част от стойността по договора) и втори път поради неизпълнението на задълженията от страна на лизингополучателя, при (последващата) продажба на имота на трето лице, като се има предвид, че при окончателния баланс задължението за плащането на ДДС за тази втора доставка се прехвърля в тежест на лизингополучателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Jaaskinen

Словенски

Дело C-256/14: Lisboagás GDL, Съдебно решение от 11 юни 2015 г.

Следва ли член 9, параграф 1, член 73, член 78, първа алинея, буква a) и член 79, първа алинея, буква в) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че стойността на таксите, като разглежданите в главното производство, която е платена на общините от дружеството — концесионер на газоразпределителната мрежа, поради използването на публичната собственост на посочените общини и която впоследствие е прехвърлена от това дружество в тежест на друго дружество, натоварено с продажбата на газ, а след това от последното — на крайните потребители, трябва да се включи в данъчната основа за начисляване на ДДС, приложима за услугата, предоставена от първото на второто от тези дружества?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Jaaskinen

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Свобода на установяване | Свободно движение на хора

Португалски

Дело C-16/14: Property Development Company, Съдебно решение от 23 април 2015 г.

Лихвите по заемния капитал, които съгласно член 35, параграф 4 от Четвърта директива 78/660 могат да бъдат включени в производствените разходи, доколкото се отнасят до периода на производството, част ли са от данъчната основа при отделяне на стоката за употреба по смисъла на член 5, параграф 6 от Шеста директива, и по-точно от „себестойността“ по смисъла на член 11, A, параграф 1, буква б) от тази директива и/или от съпътстващите разходи по смисъла на член 11, А, параграф 2 от същата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Szpunar

Дело C-92/13: Gemeente ‘s-Hertogenbosch, Съдебно решение от 10 септември 2014 г.

Следва ли член 5, параграф 7, буква a) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че е налице възмездна доставка, ако дадена община пуска за първи път в употреба сграда, построена за нейна сметка върху неин собствен поземлен имот, и използва 94 % от тази сграда за дейности, осъществявани в кръга на задълженията ѝ като публичноправен орган, а 6 % от същата сграда — за осъществяваните в качеството ѝ на данъчнозадължено лице дейности, като в това число 1 % е за освободени доставки, за които не може да се извърши приспадане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Sharpston

Дело C-589/12: GMAC UK, Съдебно решение от 3 септември 2014 г.

Доколко едно данъчнозадължено лице по отношение на две сделки със същите стоки има право i) да се позове на непосредственото действие на разпоредба от [Шеста директива] по отношение на едната сделка или ii) да се позове на разпоредбите на националното право по отношение на другата сделка, при положение че по този начин ще се стигне до общ данъчен резултат по отношение на двете сделки, какъвто не би се получил и не се цели при самостоятелното прилагане към тези две сделки както на националното право, така и на [Шеста директива]?
Променя ли се отговорът на първия и втория въпрос в зависимост от това дали третирането в националното право на едната сделка е съобразено с Шеста директива за ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Kokott

Английски

Дело C-461/12: Granton Advertising, Съдебно решение от 12 юни 2014 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 12 юни 2014 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 — Понятия „други ценни книжа“ и „други прехвърляеми инструменти“ — Система за насърчаване на продажбите — Карта за отстъпки — Данъчна основа“ По дело C‑461/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Gerechtshof ’s-Hertogenbosch (Нидерландия) с акт от 11 октомври 2012 г., постъпил в Съда на 15 октомври 2012 г., в рамките на производство по дело Granton Advertising BV срещу Inspecteur van de Belastingdienst Haaglanden/kantoor Den Haag, СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: T. von Danwitz, председател на състава, E. Juhász, A. Rosas (докладчик), D. Šváby и C. Vajda, съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: — за нидерландското правителство, от M. Noort и C. Wissels, в качеството на представители, — за правителството на Обединеното кралство, от C. Murrell, в качеството на представител, подпомагана от R. Hill, barrister, — за Европейската комисия, от A. Cordewener и E. Manhaeve, в качеството на представители, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 24 октомври 2013 г., постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Kokott

Дело C-337/13: Almos Agrárkülkereskedelmi, Съдебно решение от 15 май 2014 г.

Съвместим ли е действащият до 31 декември 2010 г. текст на разпоредбите на член 77, параграфи 1 и 2 от Закона [за ДДС] с разпоредбата на член 90, параграф 1 от Директивата [за ДДС], в смисъл дали Законът [за ДДС] обхваща всички хипотези за намаляване на данъчната основа, изброени в тази разпоредба?
Може ли член 90, параграф 2 от Директивата [за ДДС] да се тълкува в смисъл, че в случай на пълно или частично неплащане държавите членки имат право да не допуснат намаляването на данъчната основа, и при утвърдителен отговор трябва ли възможността за такова намаляване да е изрично изключена от правило на националното право, или може да се счита, че липсата на приложима правна уредба по този въпрос също така ги оправомощава да отказват въпросното намаление?
При отрицателен отговор, като се има предвид разпоредбата на член 90, параграф 1 от Директивата [за ДДС], има ли право данъчнозадължено лице да намали данъчната основа на основание на принципите за данъчен неутралитет и за пропорционалност — ако не е налице национална правна уредба в този смисъл, — когато след извършването на дадена сделка то не е получило насрещната престация по нея?
В случай че разпоредбата на член 90, параграф 1 от Директивата [за ДДС] има директен ефект, при какви условия може да се упражни правото да се намали данъчната основа
Достатъчно ли е издаването на коригираща фактура и нейното изпращане на купувача, или освен това е необходимо да се докаже действителното възвръщане на собствеността или фактическото владение върху вещите?
При отрицателен отговор на третия въпрос, длъжна ли е държавата членка на основание на правото на Съюза да поправи вредите, които данъчнозадълженото лице е претърпяло поради неизпълнението на нейното задължение за хармонизиране, вследствие на което данъчнозадълженото лице е било лишено от възможността да намали данъчната основа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Cruz Villalon

Унгарски

Дело C-151/13: Le Rayon d’Or, Съдебно решение от 27 март 2014 г.

Следва ли член 11, А, параграф 1, буква а) от Шеста директива, възпроизведен в член 73 от Директивата за ДДС, да се тълкува в смисъл, че „общата сума за помощ“, изплащана от здравноосигурителните каси на заведенията за настаняване на зависими възрастни хора в съответствие с разпоредбите на член L. 174‑7 от Кодекса за социално осигуряване и освободена от ДДС в приложение на разпоредбите на член 261, параграф 4, точка 1° ter от Общия данъчен кодекс, представлява субсидия, свързана пряко с цената на услугите за помощ, оказвани на настанените лица, която поради това попада в приложното поле на ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Cruz Villalon