4.10.02.01.05 - Данъчна основа
Данъчна основа
Дело C-427/23: Határ Diszkont, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
1) В съответствие с член 1, параграф 2, член 2, параграф 1, буква в), член 78 и член 146, параграф 1, буква д) от [Директивата за ДДС] ли е практиката на държава членка, съгласно която обработката на възстановяването на ДДС на чуждестранни пътници - което включва извършването на административните действия от издаването на стандартния формуляр на заявлението за възстановяване на ДДС до възстановяването на този данък - се счита за доставка на услуги, която е самостоятелна и различна от освободената доставка на стоки и за която ДДС следва да се начислява и плаща по общите правила, когато разходите за обработка в размер на процент от подлежащия на възстановяване ДДС се начисляват и фактурират не при доставката и фактурирането на стоките, а едновременно с възстановяването на ДДС и след плащането от купувача на насрещната престация за стоките и изнасянето им в трета държава?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, в съответствие с член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС ли е практиката на държава членка, съгласно която разходите, събирани за обработка на възстановяването на ДДС по доставка на стоки на чуждестранни пътници, не се счита за освободена от данък като „сделк[а], засягащ[а] плащания [или] дългове“?
3) Ако отговорът на първия и втория въпрос е утвърдителен, в съответствие с принципа на защита на оправданите правни очаквания, като един от основните принципи на общата система на ДДС, ли е практиката на държава членка, съгласно която издателят на фактурата трябва да плати ретроактивно ДДС върху разходите за обработка, въпреки че през годините преди спорната ревизия данъчният орган го е проверявал многократно и в хода на тези проверки е проверил, но не е възразил срещу практиката му да счита разходите за обработка за освободени от ДДС и не го е уведомил, че е изменена действащата до 31 декември 2007 г. правна уредба на държавата членка, в която сред освободените от данък услуги изрично е било посочено „възстановяването на данъка на чуждестранни пътници, извършено от търговеца по силата на специална правна уредба“?
4) Ако отговорът на първите три въпроса е утвърдителен, в съответствие с членове 73 и 78 от Директивата за ДДС ли е практиката на данъчната администрация на държава членка да счита насрещната престация, без данъци, посочена в издадените фактури за разходите за обработка, за данъчна основа за ДДС, върху която съгласно решение на данъчния орган издателят на фактурите следва да плати ДДС по общите правила, въпреки че платената от чуждестранните пътници насрещна престация не включва такава сума?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-808/23: Högkullen, Съдебно решение от 3 юли 2025 г.
В съответствие ли е с членове 72 и 80 от Директивата за ДДС при прилагането на националните разпоредби относно преизчисляването на данъчната основа, когато дружество майка предоставя на своите дъщерни дружества услуги от вида на разглежданите в настоящото дело, тези услуги винаги да се считат за уникални услуги, чиято пазарна стойност не може да бъде определена чрез сравнение като предвиденото в член 72, първа алинея?
В съответствие ли е с членове 72 и 80 от Директивата за ДДС при прилагането на националните разпоредби относно преизчисляването на данъчната основа да се приеме, че всички разходи на дружеството майка, включително разходите за набиране на капитал и разходите на акционерите, представляват разходите, които дружеството е направило при предоставяне на услуги на своите дъщерни дружества, когато единствената дейност на дружеството майка се състои в активното управление на своите дъщерни дружества и когато дружеството майка е приспаднало целия ДДС по получени доставки, платен при извършените от него придобивания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-248/23: Novo Nordisk (TVA – Contributions payées en vertu d’une obligation légale), Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Трябва ли член 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска разглежданата в главното производство национална правна уредба, съгласно която фармацевтично предприятие, което извършва ex lege плащания към държавната здравноосигурителна каса в зависимост от оборота си от продажбата на фармацевтични продукти, финансирани с публични средства, няма право на последващо намаляване на данъчната основа, поради това че плащанията се извършват ex lege, че от основата на задължителната вноска може да се приспаднат както платените суми по договор за поемане на разходи, така и извършените от предприятието инвестиции за проучвания и разработки в областта на здравеопазването, както и че дължимата вноска се събира от държавния данъчен орган, който веднага я прехвърля на държавната здравноосигурителна каса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-87/23: Latvijas Informācijas un komunikācijas tehnoloģijas asociācija, Съдебно решение от 4 юли 2024 г.
Трябва ли член 9, параграф 1 от Директива [2006/112] да се тълкува в смисъл, че организация с нестопанска цел, чиято дейност е свързана с изпълнението на програми за държавна помощ, финансирани от [ЕФРР], следва да се счита за данъчнозадължено лице, извършващо икономическа дейност?
Трябва ли член 28 от Директива [2006/112] да се тълкува в смисъл, че сдружение, което на практика не предоставя услуги по обучение, следва независимо от това да се приравни на доставчика на услугите, когато тези услуги са придобити от друг икономически оператор, за да може да се изпълни проект за държавна помощ, финансиран от [ЕФРР]?
Когато доставчикът на услугата получава от получателя на услугата само частична насрещна престация за предоставената услуга (30 %), а останалата стойност на услугата се плаща под формата на изплащане на помощ от [ЕФРР], представлява ли облагаема насрещна престация — по смисъла на член 73 от Директива [2006/112] — цялата сума, която доставчикът на услугата получава както от получателя на услугата, така и от трето лице под формата на изплащане на помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-657/22: Bitulpetrolium Serv, Съдебно решение от 25 април 2024 г.
Следва ли Директива 2003/96 и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби или практики, съгласно които в случай на връщане в данъчния склад на енергийни продукти, предназначени за употреба като гориво за отопление, с оглед на последващата им продажба, липсата на уведомяване на компетентния орган за това връщане, както и липсата в разписките за получаване и протоколите за анулиране на фактури във връзка с тези продукти на данни за маркировката и оцветяването им водят, като санкция за неспазването на тези условия, до прилагането за същите продукти, независимо от реалната им употреба, на по-високата акцизна ставка, определена за газьола, предназначен за употреба като моторно гориво?
Следва ли член 2, параграф 1, буква а), член 63 и член 78, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби или практики, съгласно които при връщане в данъчния склад на енергийни продукти, предназначени за употреба като гориво за отопление, се дължи ДДС върху сумата, установена от данъчния орган като допълнителен акциз поради прилагането за посочените продукти на акцизната ставка, определена за газьола, предназначен за употреба като моторно гориво?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-377/23: Sancra, Определение от 8 април 2024 г.
Как се определя данъчната основа за целите на ДДС, когато във фактурата е посочена погрешно нулева ставка вместо приложимата по-висока, и следва ли посочената цена да се счита за цена с включен ДДС?
При какви условия според националното право доставчикът има възможност да прехвърли и да изиска допълнително ДДС от крайния потребител при корекция на ДДС ставката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-377/23: Sancra, Определение от 5 февруари 2024 г.
Как следва да се определя облагаемата база по ДДС, когато във фактурите към крайни потребители е посочена погрешно нулева ставка, а е трябвало да се приложи по-висока ставка?
Допустимо ли е данъчната администрация да изисква повече ДДС от данъчно задълженото лице, отколкото то е получило от крайния потребител, при корекция на ставката?
Възможно ли е, съгласно националното право, доставчикът да прехвърли и възстанови на крайния потребител допълнителния ДДС, произтичащ от коригираната ставка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-482/21: Euler Hermes, Съдебно решение от 9 февруари 2023 г.
Следва ли член 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО и принципите на пропорционалност, данъчна неутралност и ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която предвиденото в посочената разпоредба намаляване на данъчната основа в случай на неплащане не е приложимо за застраховател, който на основание договор за застраховане на търговски вземания плаща на застраховано лице като обезщетение за неплатено вземане част от сумата за данъчната основа за съответната облагаема сделка с включен ДДС, когато с този договор тази част от вземането и всички свързани с нея права се прехвърлят на застрахователя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-398/20: ELVOSPOL, Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.
В противоречие ли е с целта на член 90, параграфи 1 и 2 от [Директивата за ДДС] национална правна уредба, която въвежда условие, правещо невъзможно за данъчнозадължено лице по [ДДС], за което е възникнало задължение за начисляване на данък във връзка с направена на друго данъчнозадължено лице облагаема доставка, да извърши корекция в размера на дължимия данък с размера на вземането си, възникнало в рамките на шест месеца преди съдебното решение за обявяване в несъстоятелност на другото данъчнозадължено лице, ако то е платило само част или изобщо не е платило доставката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-324/20: X-Beteiligungsgesellschaft (TVA – Paiements successifs), Съдебно решение от 28 октомври 2021 г.
В случай на услуга, която се предоставя еднократно и следователно без връзка с определен период от време, води ли самото договарянe на разсрочено плащане до последователни отчитания или плащания по смисъла на член 64, параграф 1 от Директива 2006/112?
При условията на евентуалност, при отрицателен отговор на първия въпрос: следва ли да се счита, че е налице неплащане по смисъла на член 90, параграф 1 от Директива 2006/112, когато при предоставянето на услугата данъчнозадълженото лице се е договорило тя да бъде заплатена на пет годишни вноски и в случай на просрочено плащане националното право предвижда корекция, с която се анулира извършеното преди това намаление на данъчната основа съгласно тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.