4.10.02.01.04 - Данъчно събитие, изискуемост и събиране на данъка
Данъчно събитие, изискуемост и събиране на данъка
Дело C-273/12: Harry Winston, Съдебно решение от 11 юли 2013 г.
Трябва ли член 206 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че при конкретните обстоятелства кражбата на стока, поставена в режим на митническо складиране, представлява безвъзвратна загуба на стоката и случай на непреодолима сила, вследствие на което в подобна хипотеза да се смята, че изобщо не е възникнало вносно митническо задължение?
Може ли кражбата на стоки, държани в режим на митническо складиране, да доведе до настъпването на данъчното събитие и изискуемостта на [ДДС] съгласно член 71 от [Директивата за ДДС]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-153/12: Sani treyd, Определение от 21 март 2013 г.
Изисква ли Директива 2006/112/ЕО, че ДДС за строителни услуги може да стане изискуем от момента на учредяване на право на строеж, когато насрещната престация е определена в бъдещо построяване на част от сграда?
Допустимо ли е по членове 73 и 80 от Директива 2006/112/ЕО национална разпоредба да установява като данъчна основа винаги пазарната стойност на стоките или услугите, когато възнаграждението е определено изцяло в стоки или услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-543/11: Woningstichting Maasdriel, Съдебно решение от 17 януари 2013 г.
Следва ли член 135, параграф 1, буква к) във връзка с член 12, параграфи 1 и 3 от Директивата [за ДДС] да се тълкува в смисъл, че при всички случаи не може да се освободи от ДДС доставката на незастроена земя, получена вследствие на разрушаването на намиращата се върху нея сграда с цел ново застрояване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-549/11: Orfey Balgaria, Съдебно решение от 19 декември 2012 г.
Трябва ли член 63 от Директивата [за ДДС] да се тълкува в смисъл, че не допуска изключение, при което данъчното събитие за доставката на строителна услуга за изграждането на определени самостоятелни обекти в сграда да възникне преди момента на фактическото извършване на строителната услуга и то (данъчното събитие) да се свързва с момента на осъществяване на данъчното събитие на насрещната сделка, изразяваща се в учредяване на право на строеж за други обекти в тази сграда, което е и насрещната престация за строителната услуга?
Съвместима ли е с член 73 и член 80 от Директивата [за ДДС] национална разпоредба, която предвижда, че във всички случаи, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, данъчната основа на доставката е пазарната цена на предоставяната стока или услуга?
Трябва ли член 65 от Директивата [за ДДС] да се тълкува в смисъл, че не допуска да възникне изискуемост на данъка върху добавената стойност върху стойността на авансовото плащане тогава, когато плащането не е извършено в пари, или разпоредбата следва да се тълкува разширително и да се приеме, че и в тези случаи настъпва изискуемостта на ДДС и данъкът следва да се начисли върху паричната равностойност на насрещната доставка?
В случай че отговорът на третия въпрос е втората формулирана хипотеза, може ли с оглед на конкретните обстоятелства учреденото право на строеж в конкретния случай да се възприеме като авансово плащане по смисъла на член 65 от Директивата [за ДДС]?
Разпоредбите на членове 63, 65 и 73 от Директивата [за ДДС] имат ли директен ефект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-520/10: Lebara, Съдебно решение от 3 май 2012 г.
При обстоятелства като тези в настоящото производство:
1) Когато данъчнозадължено лице („търговец A“) продава фонокарти, които материализират правото да се ползват предоставяните от него далекосъобщителни услуги, следва ли член 2, точка 1 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че този търговец А осъществява две доставки за целите на ДДС: едната — в момента на първоначалната продажба на фонокартата от търговеца А на друго данъчнозадължено лице („търговец Б“), а другата — в момента на оползотворяването на картата (тоест използването ѝ от дадено лице — „крайният потребител“ — за осъществяването на телефонни обаждания)?
2) Ако това е така, как следва (в съответствие с ДДС законодателството на Съюза) да се начислява ДДС по веригата от доставки, при която търговецът А продава фонокартата на търговеца Б, търговецът Б я предлага в държавата членка Б и накрая я купува крайният потребител в държавата членка Б, който от своя страна я използва, за да осъществява телефонни обаждания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-500/10: Belvedere Costruzioni, Съдебно решение от 29 март 2012 г.
Допускат ли член 10 ЕО, понастоящем член 4 ДЕС, и членове 2 и 22 от Шеста директива италианска правна норма, съдържаща се в член 3, параграф 2 bis от Декрет-закон № 40/2010, която прегражда възможността за компетентната данъчна юрисдикция да се произнесе по съществуването на твърдяната данъчна претенция, своевременно предявена от администрацията с жалба срещу неблагоприятно решение, и която по този начин предвижда по същество пълен отказ от претендираното задължение за заплащане на ДДС, когато в две съдебни инстанции е прието, че то не съществува, без да има никакво, дори частично плащане на претендираното задължение от страна на данъчнозадълженото лице, което се ползва от този отказ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-230/08: Dansk Transport og Logistik, Съдебно решение от 29 април 2010 г.
1) Следва ли [използваното] в член 233, [първа алинея,] буква г) от Митническия кодекс [понятие за стоки, които] „са задържани […] и веднага или впоследствие са отнети“, да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба обхваща случаите, при които стоките, иззети при неправомерното им въвеждане на основание […] член 83, параграф 1 от Закона за митниците, веднага или впоследствие са унищожени от митническите органи, като междувременно непрекъснато са били във владение на тези органи?
2) Трябва ли Директивата за акциза да се тълкува в смисъл, че по отношение на неправомерно въведени стоки, които са задържани при вноса и веднага или впоследствие са унищожени от митническите органи, „плащането на акциз […] се счита за отложено“, поради което не възниква задължение за заплащане на акциз или възникналото задължение се погасява (вж. член 5, параграф 2, първа алинея и член 6, параграф 1, буква в) от Директивата за акциза във връзка с член 84, параграф 1, буква а) и член 98 от Митническия кодекс, както и с член 867a от Регламента за прилагане)?
Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали митническото задължение, възникнало в резултат от подобно неправомерно въвеждане, е погасено по силата на член 233, [първа алинея,] буква г) от Митническия кодекс?
3) Трябва ли Шеста директива да се тълкува в смисъл, че неправомерно въведени стоки, които са задържани при вноса и веднага или впоследствие са унищожени от съответните органи, следва да се считат за поставени под режим на „митническо складиране“, в резултат от което не възниква задължение за заплащане на [ДДС] или възникналото задължение се погасява (вж. член 7, параграф 3, член 10, параграф 3 и член 16, параграф 1, Б, буква в) от Шеста директива и член 867а от Регламента за прилагане)?
Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали митническото задължение, възникнало в резултат от подобно неправомерно въвеждане, е погасено по силата на член 233, [първа алинея,] буква г) от Митническия кодекс?
4) Трябва ли Митническият кодекс, Регламентът за прилагане […], [Директивата за акциза] и Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че митническите органи на държавата членка, в която е установен неправомерен внос на стоки с ТИР превоз, са компетентни да съберат митата, акцизите и ДДС във връзка с този превоз, когато органите на друга държава членка, в която е било извършено неправомерното въвеждане на стоките в Общността, не са установили нарушението и поради това не са събрали съответните мита, акцизи и ДДС (вж. членове 215 и 217 от Митническия кодекс във връзка с член 454, параграфи 2 и 3 от действащата към съответния момент редакция на Регламента за прилагане и във връзка с [член 7, параграф 1 от Директивата за акциза, както и с] член 7 от Шеста директива)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.