всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.10.02.01.03 - Място на облагаемите сделки

Място на облагаемите сделки

Дело C-931/19: Titanium, Съдебно решение от 3 юни 2021 г.

Трябва ли понятието „постоянен обект“ да се тълкува в смисъл, че винаги трябва да са налице човешки и технически ресурси, поради което в обекта трябва непременно да има собствен персонал на доставчика на услугите или в конкретния случай на облагаемо отдаване под наем на разположен на националната територия недвижим имот, което представлява само пасивно толериране на действие или състояние (Duldungsleistung), този недвижим имот може да се разглежда като „постоянен обект“ дори да няма човешки ресурси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-568/17: Geelen, Съдебно решение от 8 май 2019 г.

1) а)
Трябва ли член 9, параграф 2, буква в), първо тире от Шеста директива […], съответно член 52, буква а) от Директивата за ДДС […], да се тълкува в смисъл, че в обхвата на тези разпоредби попада и възмездната доставка на интерактивни еротични сесии пред камера, предавани на живо по интернет?
б) При утвърдителен отговор на [първи въпрос, буква а)], трябва ли в такъв случай изразът „мястото, където физически се извършват услугите“, съдържащ се в член 9, параграф 2, буква в) от Шеста директива, съответно изразът „мястото, където услугите фактически се извършват“, съдържащ се в уводната част на член 52 от Директивата за ДДС […], да се тълкува в смисъл, че определящо е мястото, където моделите извършват действия пред уебкамерата, или че определящо е мястото, където [клиентите] гледат образите, или следва да се има предвид друго място?
2) Трябва ли член 9, параграф 2, буква д), дванадесето тире от Шеста директива, съответно член 56, параграф 1, буква к) от Директивата за ДДС […], във връзка с член 11 от [Регламент № 1777/2005], да се тълкува в смисъл, че възмездната доставка на интерактивни еротични сесии пред камера, предавани на живо по интернет, може да се счита за „услуга, извършвана по електронен път“?
3) При утвърдителен отговор както на [първи въпрос, буква а)], така и на [втори въпрос], и ако определянето на мястото на доставката на услуги с оглед на релевантните разпоредби на директивите води до различни резултати, как тогава трябва да се определя мястото на доставката на услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-647/17: Srf konsulterna, Съдебно решение от 13 март 2019 г.

Трябва ли понятието „достъп до събития“ в член 53 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че обхваща услуга по организиране на петдневен курс по счетоводство, който е предназначен само за данъчнозадължени лица и за който е необходимо предварително регистриране и плащане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-580/16: Firma Hans Bühler, Съдебно решение от 19 април 2018 г.

Трябва ли член 141, буква в) от Директива[та за ДДС], от чиято разпоредба съгласно член 42 (във връзка с член 197) от Директива[та за ДДС] зависи неприлагането на член 41, първа алинея от същата директива, да се тълкува в смисъл, че посоченото в него условие не е изпълнено, ако данъчнозадълженото лице е установено и идентифицирано за целите на ДДС в държавата членка, от която са изпратени или превозени стоките, включително когато за конкретното вътреобщностно придобиване на стоки данъчнозадълженото лице използва идентификационен номер по ДДС от друга държава членка?
Трябва ли членове 42 и 265 във връзка с член 263 от Директива[та за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че само представената в срок обобщена декларация води до неприлагането на член 41, първа алинея от Директива[та за ДДС]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-628/16: Kreuzmayr, Съдебно решение от 21 февруари 2018 г.

1) В случаи като разглежданите в главното производство,
– в които данъчнозадълженото лице Х1 разполага със стоки, съхранявани в склад в държавата членка А, и продава тези стоки на данъчнозадълженото лице Х2, а Х2 изразява пред Х1 намерението да превози стоките до държавата членка Б, като се представя пред Х1 с идентификационния си номер по ДДС, предоставен от държавата членка Б,
– и Х2 препродава тези стоки на Х3, като договаря с Х3, че Х3 ще инициира или ще извърши превоза на стоките от държавата членка А до държавата членка Б, при което Х3 инициира или извършва превоза на стоките от държавата членка А до държавата членка Б и може да се разпорежда със стоките като собственик още в държавата членка А,
– но Х2 не уведомява Х1, че вече е препродало стоките, преди те да напуснат държавата членка А,
– а освен това Х1 е нямало как да установи, че не Х2 ще инициира или извърши превоза на стоките от държавата членка А до държавата членка Б,
следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че мястото на доставката, извършена от Х1 за Х2, се определя съгласно член 32, първа алинея от Директива ЕО, и че следователно доставката, извършена от Х1 за Х2, представлява вътреобщностната доставка (т.нар. „доставка, свързана с превоза или изпращането“)?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че въпреки това Х3 има право да приспадне платения по получени доставки ДДС на държавата членка Б, посочен във фактурите, издадени от Х2, при условие че Х3 използва получените стоки за целите на облагаемите му в държавата членка Б сделки и не се предполага злоупотреба от страна на Х3 с правото на приспадане на данъка?
3) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен и ако Х1 впоследствие научи, че Х3 е инициирал превоза и още в държавата членка А е могъл да се разпорежда със стоките като собственик, следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че доставката, извършена от Х1 за Х2, губи с обратно действие качеството си на вътреобщностна доставка (тоест че тази доставка трябва да се квалифицира с обратно действие като т.нар. „доставка, несвързана с превоза или изпращането“’)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-571/15: Wallenborn Transports, Съдебно решение от 1 юни 2017 г.

Представлява ли правна разпоредба на държава членка в областта на ДДС, съгласно която свободните зони с митнически контрол от вид I (свободни пристанища) не са част от територията на страната, едно от положенията, посочени в член 156, по смисъла на член 61, първа алинея и в член 71, параграф 1, първа алинея от Директивата за ДДС?
Настъпва ли данъчно събитие и ДДС става ли изискуем по отношение на стоки, които подлежат на обмитяване на основание член 71, параграф 1, втора линея от Директивата за ДДС, когато пораждащият митническите задължения фактически състав се осъществи и митническите задължения станат изискуеми в рамките на свободна зона с митнически контрол от вид I, а правната уредба в областта на ДДС на държавата членка, част от чиято територия е свободната зона, предвижда, че свободните зони с митнически контрол от вид I (свободни пристанища) не са част от територията на страната?
По отношение на стоки, превозени в свободна зона с митнически контрол от вид I под режим външен транзит, без този режим да е приключил, които в свободната зона са били отклонени от митнически надзор, в резултат на което по отношение на тях е възникнало митническо задължение по член 203, параграф 1 от Митническия кодекс, настъпва ли данъчно събитие и става ли изискуем ДДС в същия момент по силата на друг правопораждащ фактически състав, а именно съгласно член 204, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс, поради това че преди действието, чрез което стоките са били отклонени от митнически надзор, те не са били представени пред компетентна за съответната свободна зона и разположена на територията на страната митническа служба и режимът транзит не е бил приключен в тази зона?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-453/15: A и B, Съдебно решение от 8 декември 2016 г.

Следва ли член 56, параграф 1, буква а) от Директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че съгласно член 3, буква а) от Директива 2003/87 квотата за отделяне на един тон еквивалент на въглероден диоксид в рамките на определен период представлява „друго подобно право“ по смисъла на член 56, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-97/14: SMK, Съдебно решение от 30 април 2015 г.

Трябва ли член 55 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, в редакцията му до 1 януари 2010 г., да се тълкува в смисъл, че се прилага в случай като този по главното производство, в който получателят на услугите е идентифициран за целите на ДДС едновременно в държавата членка, в която фактически са били извършени услугите, и в друга държава членка, а след това само в тази друга държава членка, и в който движимите материални вещи, до които се отнасят тези услуги, са били изпратени или превозени извън държавата членка, в която са били фактически извършени въпросните услуги, не вследствие на извършването на същите, а вследствие на по-късната продажба на тези стоки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-605/12: Welmory, Съдебно решение от 16 октомври 2014 г.

За целите на облагането с данък на услугите, предоставяни от [полското] дружество със седалище в Полша на [кипърското] дружество със седалище в друга държава — членка на Съюза, представлява ли мястото, където се намира седалището на [полското] дружество, постоянен обект по смисъла на член 44 от Директивата за ДДС, когато при извършването на своята стопанска дейност [кипърското] дружество използва инфраструктурата на [полското] дружество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-446/13: Fonderie 2A, Съдебно решение от 2 октомври 2014 г.

Трябва ли разпоредбите на Шеста директива, съгласно които се определя мястото на вътреобщностна доставка, да се тълкуват в смисъл, че доставката на стока от едно дружество за клиент в друга страна от Европейския съюз след преработка на стоката за сметка на продавача в обект на друго дружество, разположен в страната на клиента, е доставка между страната на продавача и страната на крайния получател или доставка в рамките на страната на крайния получател от обекта, в който е извършена преработката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form