4.10.02.01.03 - Място на облагаемите сделки

Изключват ли членове 40, 41 и 203 от Директива[та за ДДС] и принципите на пропорционалност и на неутралност прилагането на национална разпоредба — а именно на член 3, параграф 8, второ изречение от [приложението към UstG 1994, което съдържа разпоредби относно вътрешния пазар], съгласно която придобиването се счита за извършено на територията на държавата членка, чийто идентификационен номер по ДДС използва лицето, придобиващо стоките, до момента, в който това лице докаже, че придобиването е обложено с ДДС в държавата членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките — в случаите, когато вътреобщностното придобиване е резултат от вътреобщностна доставка, която в Австрия се третира като освободена от облагане, но за която е налице данъчно задължение поради начисляването във фактурата, издадена за тази доставка, на австрийски ДДС?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: възниква ли вътреобщностно придобиване по смисъла на член 41 от Директивата за ДДС, ако ДДС, неправилно начислен във фактурата за освободена от облагане вътреобщностна доставка, отпадне поради това, че впоследствие тази фактура е коригирана от издателя ѝ, и — в случай че е така — в кой момент се счита за извършено това вътреобщностно придобиване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Общ съд

Предстои добавяне

Дело T-*/: *************, Съдебно решение от ..2025 г.

Общ съд, ОС - седми състав

Трябва ли член 141, буква в) от Директивата за ДДС, от който съгласно членове 42 и 197 от нея зависи неприлагането на член 41, първа алинея от същата директива, да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба условие е изпълнено, когато въпросните стоки са доставени (т.е. предоставени или предадени в собственост) само с един превоз на клиента на купувача (а не на третия оператор по веригата на доставки), който е регистриран за целите на ДДС в същата държава членка като третия оператор по веригата на доставките?
Релевантен ли е за изпълнението на предвиденото в член 141, буква в) от Директивата за ДДС условие фактът, че лицето, което иска опростяване за тристранни операции, разполага с информация за последващата доставка?
При обстоятелствата в конкретния случай трябва ли член 41, първа алинея от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че ДДС може да бъде начислен в държавата по идентификация на данъчнозадълженото лице, което е второ по веригата на доставките (а именно, в Словения), без да се намалява данъчната основа на основание член 41, втора алинея от същата директива, ако се установи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че участва в сделки, представляващи злоупотреба със системата на ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Общ съд

Предстои добавяне

Словенски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2025 г.

Следва ли член 28 от [Директивата за ДДС] да се прилага при обстоятелства като тези в главното производство, при които германско данъчнозадължено лице (разработчик) е предоставило преди 1 януари 2015 г. услуга по електронен път на установени на територията на [Съюза] данъчно незадължени лица (крайни клиенти) чрез пазар на ирландско данъчнозадължено лице за приложения, в резултат от което ирландското данъчнозадължено лице да се третира все едно е получило тези услуги от разработчика и ги е доставило на крайните клиенти, защото пазарът за приложения упоменава разработчика като доставчик и посочва германския данък върху оборота едва в издадените на крайните клиенти потвърждения на поръчки?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: къде е мястото на доставка на фиктивната услуга, доставена от разработчика на пазара за приложения съгласно член 28 от [Директивата за ДДС] — в Ирландия, съгласно член 44 от тази директива, или [в Германия], съгласно член 45 от нея?
Ако съгласно отговора на първия и втория въпрос разработчикът не е доставил услуги [в Германия]: налице ли е данъчно задължение на разработчика за германски данък върху оборота съгласно член 203 от [Директивата за ДДС] поради това, че в съответствие с уговореното пазарът за приложения го упоменава като доставчик и посочва германския данък върху оборота в потвържденията на поръчките, които изпраща по електронната поща на крайните клиенти, въпреки че крайните клиенти нямат право на приспадане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Szpunar

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Следва ли разпоредбите на член 44 от Директивата за ДДС и на член 11, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 282/2011 да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено по ДДС дружество, установило мястото си на стопанска дейност в държава членка, което ползва услуги, предоставени от установено в друга държава членка дружество, трябва да се разглежда като притежаващо в последната държава членка постоянен обект с оглед на определянето на мястото на доставка на тези услуги само поради факта, че двете дружества принадлежат към една и съща група и че тези дружества са свързани помежду си с договор за доставка на услуги?
Следва ли член 44 от Директивата за ДДС и член 11 от Регламент за изпълнение № 282/2011 да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено по ДДС дружество, установило мястото си на стопанска дейност в държава членка, което ползва услуги по обработка, предоставени от установено в друга държава членка дружество, може да се разглежда като притежаващо в последната държава членка постоянен обект с оглед на определянето на мястото на доставка на услуги, при положение, от една страна, че разполага в нея със структура, която участва в доставката на получените в резултат на тези услуги по обработка готови продукти, и от друга страна, че тези сделки по доставка се извършват предимно извън последната държава членка, а извършените в нея сделки се облагат с ДДС?
Следва ли членове 44 и 192а от Директивата за ДДС, както и членове 11 и 53 от Регламент за изпълнение № 282/2011 да се тълкуват в смисъл, че — когато данъчнозадължено по ДДС дружество, установило мястото си на стопанска дейност в държава членка, ползва услуги, предоставени от дружество, установено в друга държава членка — за да се определи постоянният обект на първото дружество в последната държава членка, могат да се вземат предвид техническите и човешките ресурси, чрез които второто дружество осигурява престирането на услуги, или средствата, използвани за свързаните с тази престация административни дейности?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Kokott

Румънски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2023 г.

Трябва ли член 53 от [Директива 2006/112] да се тълкува в смисъл, че се прилага и за услуги като тези, предмет на спора, а именно услугите, предоставяни от студиото за видеочат на оператора на уебсайта, които се състоят в интерактивни сесии с еротичен характер пред камера, предавани на живо по интернет (стрийминг на цифрово съдържание на живо)?
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, за тълкуването на израза, съдържащ се в член 53 от [Директива 2006/112], а именно „мястото, където тези събития се провеждат фактически“, от значение ли е мястото, където моделите се появяват пред уебкамерата, мястото, където е установен организаторът на сесиите, мястото, където клиентите гледат образите, или следва да се има предвид друго място, различно от вече посочените?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Medina

Румънски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2023 г.

Трябва ли при доставка на услуги, осъществена от установено в държава членка данъчнозадължено лице в полза на друго данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, чието място на стопанската дейност е установено извън Европейския съюз, като същите са отделни и правно независими образувания, но са част от една и съща група, когато доставчикът се задължава с договор да използва оборудването си и персонала си изключително за реализиране на продукция в полза на получателя и след това тази продукция се продава от споменатия получател, което води до облагаеми доставки на стоки, при изпълнението на които доставчикът оказва логистична помощ и които са осъществени във въпросната държава членка, член 44 от [Директивата за ДДС] и член 11 от [Регламент за изпълнение № 282/2011] да се тълкуват в смисъл, че трябва да се счита, че установеното извън Европейския съюз данъчнозадължено лице има постоянен обект в тази държава членка?
Трябва ли член 44 от [Директивата за ДДС] и член 11 от [Регламент за изпълнение № 282/2011] да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице може да има постоянен обект, когато необходимите човешки и технически ресурси са тези на неговия доставчик, правно независим, но част от същата група, който се задължава с договор за изключителни права да ги използва в полза на споменатото данъчнозадължено лице?
Трябва ли член 44 от [Директивата за ДДС] и член 11 от [Регламент за изпълнение № 282/2011] да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице има постоянен обект в държавата членка на [своя] доставчик, поради това че последният осъществява в негова полза в изпълнение на договорно поето задължение, осигуряващо изключителни права, редица престации, които са акцесорни или допълнителни спрямо изработката в тесен смисъл, като по този начин оказва съдействие за реализирането на продажбите, сключени от това данъчнозадължено лице от седалището му извън [Съюза], но водещи до облагаеми доставки на стоки, осъществявани по силата на законодателството за ДДС на територията на посочената държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Medina

Френски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2022 г.

Трябва ли член 42, буква а) във връзка с член 197, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че определяне на получателя на доставката като лицето — платец на ДДС, e налице и когато във фактурата, в която не е посочен размер на ДДС, е отбелязано „освободена вътреобщностна тристранна операция“?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) Може ли такова отбелязване върху фактурата да бъде надлежно коригирано впоследствие (чрез вписване „вътреобщностна тристранна операция съгласно член 25 от UStG [1994]. Данъчното задължение преминава върху получателя на доставката“)?
б) Необходимо ли е за наличието на надлежно коригиране коригираната фактура да достигне до получателя на фактурата?
в) Има ли коригирането обратно действие към датата на първоначалното фактуриране?
Трябва ли член 219а от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че следва да се прилагат правилата за фактуриране на държавата членка, чиито правила биха се прилагали, ако във фактурата (все още) няма определяне на „придобиващ“ като лицето — платец на ДДС, или следва да се прилагат правилата за фактуриране на държавата членка, чиито правила биха се прилагали при евентуално надлежно определяне на „придобиващия“ като лицето — платец на ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Kokott

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2022 г.

Трябва ли членове 30 и 60 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че за целите на ДДС мястото на вноса на регистрирано в трета държава транспортно средство, въведено в Съюза в нарушение на митническото законодателство, е в държавата членка, в която е извършено нарушението на митническото законодателство и транспортното средство за първи път е използвано в Съюза като транспортно средство, или е в държавата членка, в която пребивава лицето, извършило нарушението на митническите задължения, и в която последното използва превозното средство?
В случай че мястото на вноса е в държава членка, различна от Федерална република Германия: налице ли е нарушение на Директива 2006/112, по-специално на членове 30 и 60 от нея, ако разпоредба на държава членка обяви член 87, параграф 4 от Митническия кодекс за приложим по аналогия към ДДС при внос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Pitruzzella

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2022 г.

Трябва ли член 2, параграф 1 от Шеста директива и/или член 9, параграф 2, буква б) от тази директива да се тълкуват в смисъл, че се прилагат и водят до облагане с ДДС в Люксембург на услуги за превоз на пътници, извършвани от установен в Люксембург доставчик, когато тези услуги се извършват в рамките на кондоминиум, който е установен с Договора от 19 декември 1984 г. като обща територия под съвместен суверенитет на Великото херцогство Люксембург и Федерална република Германия и за който не съществува споразумение между тези две държави относно събирането на ДДС върху доставките на транспортни услуги по смисъла на член 5, параграф 1 от този договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Szpunar

Френски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2022 г.

Следва ли член 56, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че услугите по уреждане на застрахователни претенции, предоставяни от трети дружества от името и за сметка на застрахователно дружество, спадат към посочените в тази разпоредба „услуги, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, адвокати, счетоводители и други подобни услуги, както и обработка на данни и предоставянето на информация“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Collins