всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

4.06 - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Дело C-171/16: Beshkov, Съдебно решение от 21 септември 2017 г.

Следва ли Рамково решение 2008/675 да се тълкува в смисъл, че се прилага единствено за производствата, свързани с евентуалното установяване на вината на обвиняемия, или в смисъл, че е приложимо и за национално производство, което има за предмет да се определи за изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода, като се вземе предвид наказанието, наложено на това лице от националния съд, и това, което е наложено с предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка срещу същото лице за различни деяния?
Следва ли Рамково решение 2008/675 да се тълкува в смисъл, че не допуска вземането предвид в държава членка на предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, да бъде обусловено от предварителното провеждане на национална процедура за признаване на тази присъда от компетентните съдилища на първата държава членка, каквато е разглежданата в главното производство процедура, предвидена по-конкретно в членове 463—466 от Наказателно-процесуалния кодекс, и при отрицателен отговор, дали това рамково решение не допуска национална правна уредба, предвиждаща, че посочената процедура може да бъде инициирана единствено от компетентните национални органи, но не и от осъденото лице?
Следва ли член 3, параграф 3 от Рамково решение 2008/675 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че националният съд, сезиран с искане да определи за изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода, като по-специално вземе предвид наказанието, наложено с предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, може за целта да промени начина на изпълнение на последното наказание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-168/16: Nogueira и др., Съдебно решение от 14 септември 2017 г.

Следва ли член 19, точка 2, буква а) от Регламент „Брюксел I“ да се тълкува в смисъл, че когато лице — член на летателния персонал на авиокомпания или предоставено ѝ на разположение — предяви иск, понятието „мястото, където [работникът или служителят] обичайно осъществява дейността си“ по смисъла на тази разпоредба е отъждествимо за целите на установяване на компетентността на сезирания съд с понятието „основна база“ по смисъла на приложение III към Регламент № 3922/91?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-18/16: K., Съдебно решение от 14 септември 2017 г.

Съвместим ли е член 8, параграф 3, първа алинея, букви а) и б) от Директива 2013/33 с член 6 от Хартата:
1) при положение че гражданин на трета страна е задържан на основание член 8, параграф 3, първа алинея, букви а) и б) от тази директива, а на основание член 9 от Директива 2013/32 има право да остане в държавата членка до вземането на решение на първа инстанция по молбата му за убежище, и
2) предвид Разясненията относно Хартата, съгласно които ограниченията, които могат законно да бъдат наложени по отношение на правата по член 6, не могат да надхвърлят границите, позволени от ЕКПЧ съгласно текста на член 5, точка 1, буква f) от тази конвенция, и предвид тълкуването на тази разпоредба от Европейския съд по правата на човека, в частност в решението му от 22 септември 2015 г., Nabil и др. с/у Унгария (CE:ECHR:2015:0922JUD006211612), съгласно което задържането на търсещо убежище лице е в противоречие с упоменатата разпоредба от ЕКПЧ, ако лицето не е задържано за целите на извеждането му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-60/16: Khir Amayry, Съдебно решение от 13 септември 2017 г.

В случай че търсещо [международна закрила] лице не е задържано към момента, в който компетентната държава членка се съгласява да поеме отговорността за него, но бъде задържано в по-късен момент — тъй като едва тогава се преценява, че е налице значителен риск лицето да се укрие — може ли шестседмичният срок по член 28, параграф 3 от Регламент [„Дъблин III“] да се изчислява от деня, в който лицето е задържано, или следва да се изчислява от друг момент и ако последното е вярното — откога?
Когато търсещо [международна закрила] лице не е задържано към момента, в който компетентната държава членка се съгласява да поеме отговорността за него, допуска ли член 28 от Регламент [„Дъблин III“] прилагането на национална правна уредба, която предвижда в Швеция, че чужденец не може да бъде задържан преди извършването на [прехвърляне] за повече от два месеца, ако няма сериозни основания за по-продължителното му задържане, а ако са налице такива сериозни основания, чужденецът може да бъде задържан за не повече от три месеца или, ако е вероятно [прехвърлянето] да отнеме повече време поради липса на съдействие от страна на чужденеца или е нужно време за получаване на необходимите документи — за не повече от дванадесет месеца?
Ако процедурата за прехвърляне е възобновена след отпадане на суспензивното действие на жалба или искане за преразглеждане (вж. член 27, параграф 3 от Регламент [„Дъблин III“]), започва ли да тече нов шестседмичен срок за изпълнение на прехвърлянето, или следва да се приспадне броят на дните, през които лицето е било задържано, след като компетентната държава членка се е съгласила да поеме отговорността за него или да го приеме обратно?
От значение ли е дали самото търсещо [международна закрила] лице, което обжалва решението за прехвърляне, не е поискало спиране на изпълнението на решението за прехвърляне до произнасянето по жалбата (вж. член 27, параграф 3, буква в) и параграф 4 от Регламент [„Дъблин III“])?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-643/15: Словакия/Съвет, Съдебно решение от 6 септември 2017 г.

Допустимо ли е Съветът на Европейския съюз да приеме решение за временни мерки по член 78, параграф 3 ДФЕС, което дерогира от законодателни актове, без да се следва законодателна процедура?
Отговаря ли обжалваното решение на изискването за временен характер по смисъла на член 78, параграф 3 ДФЕС?
Съответства ли обжалваното решение на условията за прилагане на член 78, параграф 3 ДФЕС, включително наличието на извънредна ситуация, характеризираща се с внезапен приток на граждани на трети държави?
Спазени ли са съществените процесуални правила при приемането на обжалваното решение, включително задължението за консултация с Европейския парламент, правилата за гласуване и правата на националните парламенти?
Съответства ли обжалваното решение на принципа на пропорционалност, включително по отношение на неговата годност, необходимост и конкретните последици за държавите членки?
Спазени ли са принципите на правна сигурност и нормативна яснота, както и изискванията на Женевската конвенция при приемането и прилагането на обжалваното решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-271/17: Zdziaszek, Съдебно решение от 10 август 2017 г.

Обхваща ли понятието „съдебен процес, вследствие на който е постановено решението“ по член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР и производства по обжалване, както и производства, в които се изменят наложени преди това наказания лишаване от свобода, като определяне на общо наказание?
Може ли изпълняващият съдебен орган да откаже изпълнението на европейска заповед за арест единствено поради липса на достатъчна информация във формуляра или в допълнителната информация относно наличието на някое от условията по член 4а, параграф 1, букви а)—г) от Рамково решение 2002/584/ПВР?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-270/17: Tupikas, Съдебно решение от 10 август 2017 г.

Включва ли понятието „съдебен процес, вследствие на който е постановено решението“ по член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР и производството по въззивно обжалване, когато в това производство делото е разгледано по същество и е постановено окончателното осъждане на лицето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-225/16: Ouhrami, Съдебно решение от 26 юли 2017 г.

Трябва ли член 11, параграф 2 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба продължителност на забраната за влизане, която по принцип не надвишава пет години, трябва да се изчислява от датата на постановяване на тази забрана или от датата, на която заинтересованото лице действително е напуснало територията на държавите членки, или от друга дата?
Трябва ли с оглед на прилагането на преходния правен режим член 11, параграф 2 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че в резултат на тази разпоредба приетите преди влизането в сила на посочената директива решения — чиято правна последица се състои в това, че адресатът е длъжен да пребивава извън Нидерландия десет поредни години, докато забраната за влизане се определя, като надлежно се вземат предвид всички обстоятелства, от значение за отделния случай, и подлежи на обжалване — вече не пораждат правно действие, ако към момента, в който посочената директива е трябвало да бъде транспонирана, или към момента, в който е било констатирано, че адресатът на това решение пребивава в Нидерландия, продължителността на посоченото задължение е надвишила посочената в тази разпоредба продължителност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-670/15: Šalplachta, Съдебно решение от 26 юли 2017 г.

Изисква ли правото на физическо лице на достъп до правосъдие при презграничен спор по смисъла на членове 1 и 2 от [Директива 2003/8] предоставяната от Федерална република Германия правна помощ да обхваща направените от молителя разноски за писмен превод на декларацията и на приложенията към молбата за предоставяне на правна помощ, при положение че молителят е поискал предоставянето на правна помощ едновременно с предявяването на иска пред разглеждащият главното дело съд, който е и получаващ орган по смисъла на член 13, параграф 1, буква б) от Директивата, като молителят сам е организирал изготвянето на превода?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-348/16: Sacko, Съдебно решение от 26 юли 2017 г.

Следва ли Директива 2013/32/ЕС (по-конкретно членове 12, 14, 31, 46) да се тълкува в смисъл, че допуска процедура като италианската (предвидена в член 19, алинея 9 от Законодателен декрет № 150/2011), при която съдебният орган, сезиран от търсещото убежище лице — чиято молба, в резултат на цялостно разглеждане, включващо изслушване, е отхвърлена от натоварения с разглеждане на молбите за убежище административен орган — може да отхвърли направо съдебната жалба, без да трябва да провежда ново изслушване на молителя, когато жалбата е явно неоснователна и няма никаква възможност за преодоляване на отказа на административния орган?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1444546474871 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form