всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

4.06 - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Дело C-112/20: Белгийска държава (Retour du parent d’un mineur), Съдебно решение от 11 март 2021 г.

Трябва ли член 5 от Директива 2008/115, който задължава държавите членки при прилагането на тази директива да вземат предвид висшите интереси на детето, разглеждан във връзка с член 13 от същата директива и членове 24 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че изисква висшите интереси на детето — гражданин на Съюза, да се вземат предвид дори когато решението за връщане е взето само по отношение на негов родител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-648/20: Svishtov Regional Prosecutor’s Office, Съдебно решение от 10 март 2021 г.

Съвместима ли е с изискванията за ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална процедура, при която както европейската заповед за арест, така и съдебният акт, на който тя се основава, са издадени от прокурор, без да подлежат на съдебен контрол в издаващата държава членка преди предаването на издирваното лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-193/19: Migrationsverket, Съдебно решение от 4 март 2021 г.

Допускат ли разпоредбите на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, и по-специално разпоредбите относно систематичното търсене в Шенгенската информационна система и в Кодекса на шенгенските граници, и по-конкретно посоченото в тях изискване за притежаване на валиден паспорт, да бъде издадено разрешение за пребиваване въз основа на подадено в Швеция заявление, което не е основано нито на съображения за закрила, нито на хуманитарни съображения, при положение че не е ясно установена самоличността на заявителя?
При утвърдителен отговор, допустимо ли е установяването на самоличността да е предмет на изключения, основани на националното право или съдебна практика?
При отрицателен отговор на втория въпрос, какви изключения евентуално са предвидени в правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-523/20: Koppány 2007, Определение от 3 март 2021 г.

Какво следва да се разбира под понятието „законно пребиваване“ по смисъла на член 1 от Регламент № 1231/2010 и изисква ли то автономно и унифицирано тълкуване, различно от „обичайно пребиваване“ по Регламент № 883/2004?
Могат ли граждани на трети държави, които пребивават временно в държава членка и работят в различни държави членки за работодател, установен в първата държава, да се ползват от правилата за координация на социалното осигуряване по Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009?
Явява ли се препятствие за прилагане на правилата за координация по социалното осигуряване това, че удостовереното място на настаняване съвпада със седалището на работодателя, при положение че са изпълнени изискванията за законно пребиваване и законна трудова дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-804/19: Markt24, Съдебно решение от 25 февруари 2021 г.

Следва ли член 21 от Регламент № 1215/2012 да се приложи към трудово правоотношение, по което, макар и в Австрия да е сключен трудов договор за полагане на труд в Германия, работникът или служителят е бил в продължение на няколко месеца в готовност в Австрия да започне осъществяването на трудовата си функция, но не е престирал работната си сила?
Следва ли член 21 от Регламент 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че може да се стигне до прилагане на национална правна норма като член 4, параграф 1, буква а) от [ASGG], който позволява на работник или служител да предяви иск (при облекчени условия) пред съдилищата по неговото местоживеене за срока на трудовото правоотношение или по неговото местоживеене към момента на прекратяване на трудовото правоотношение?
Следва ли член 21 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че може да се стигне до прилагане на национална правна норма като член 4, параграф 1, буква d) от ASGG, който позволява на работник или служител да предяви иск (при облекчени условия) пред съдилищата по мястото, където следва да бъде изплатено неговото възнаграждение или където е следвало да бъде изплатено неговото възнаграждение към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение?
Следва ли член 21 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че искът във връзка с трудово правоотношение, по което работникът или служителят не е престирал работна сила, следва да се предяви в държавата членка, в която работникът или служителят е бил в готовност да започне осъществяването на трудовата си функция?
Следва ли член 21 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че искът във връзка с трудово правоотношение, по което работникът или служителят не е престирал работна сила, следва да се предяви в държавата членка, в която са проведени преговорите за трудовия договор и където той е сключен, независимо че е било договорено и съответно е било планирано трудът да бъде полаган в друга държава членка?
Следва ли член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се прилага към трудово правоотношение, по което, макар и в Австрия да е сключен трудов договор за полагане на труд в Германия, работникът или служителят е бил в продължение на няколко месеца в готовност в Австрия да започне осъществяването на трудовата си функция, но не е престирал работната си сила, когато може да се стигне до прилагане на национална норма като член 4, параграф 1, буква а) от ASGG, който позволява на работник или служител да предяви иск (при облекчени условия) пред съдилищата по неговото местоживеене за срока на трудовото правоотношение или по неговото местоживеене към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, или когато може да се стигне до прилагане на национална правна норма като член 4, параграф 1, буква d) от ASGG, който позволява на работник или служител да предяви иск (при облекчени условия) пред съдилищата по мястото, където следва да бъде изплатено неговото възнаграждение или където е следвало да бъде изплатено неговото възнаграждение при прекратяване на трудовото му правоотношение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-673/19: M и др. (Transfert vers un État membre), Съдебно решение от 24 февруари 2021 г.

Допускат ли членове 3, 4, 6 и 15 от Директива 2008/115/ЕО чужденец, на когото е предоставена международна закрила в друга държава — членка на Европейския съюз, да бъде задържан съгласно националното право, за да бъде изведен към тази друга държава членка, когато за тази цел първоначално от него е изискано да отиде на територията на въпросната държава членка, но впоследствие не е прието решение за връщане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-649/19: Spetsializirana prokuratura (Déclaration des droits), Съдебно решение от 28 януари 2021 г.

Правата на обвиняемия по чл. 4 (особено това по чл. 4 ал. 3), по чл. 6 ал. 2 и по чл. 7 ал. 1 от Директива 2012/13 отнасят ли се до обвиняемия, който е арестуван въз основа на европейска заповед за арест?
При положителен отговор: чл. 8 от РР 2002/584 следва ли да бъде тълкуван, като допускащ промяна в съдържанието на европейската заповед за арест, съобразно формуляра, посочен в приложението — и по-специално допускащ добавянето на нов текст в този формуляр, относно правата на издирваното лице спрямо юрисдикциите на издаващата държава, с цел оспорване на националната заповед за арест и европейската заповед за арест?
При отрицателен отговор на втория въпрос: ще бъде ли съответно на съображение 12 и чл. 1 ал. 3 от Рамково решение 2002/584[…], чл. 4, чл. 6 ал. 2 и чл. 7 ал. 1 от Директива 2012/13[…], чл. 6 и чл. 47 от Хартата, ако бъде издадена европейска заповед за арест с точното спазване на формуляра по Приложението (т.е. без уведомяване на издирваното лице за правата му пред издаващата юрисдикция) и веднага след като узнае за ареста му, издаващата юрисдикция го уведоми за тези му права и му изпрати съответните документи?
Ако не съществува друго правно средство за гарантиране на правата по чл. 4, особено на това по чл. 4 ал. 3, по чл. 6 ал. 2 и по чл. 7 ал. 1 от Директива 2012/13[…] на лице, арестувано въз основа на европейска заповед за арест, то валидно ли е Рамково решение 2002/584?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-322/19: The International Protection Appeals Tribunal и др., Съдебно решение от 14 януари 2021 г.

Може ли национална юрисдикция да вземе предвид Директива 2013/32/ЕС, която по силата на членове 1 и 2, както и на член 4а, параграф 1 от Протокол № 21, не се прилага в държавата членка на тази юрисдикция, за да тълкува разпоредбите на Директива 2013/33, която за сметка на това е приложима в посочената държава членка, в съответствие с член 4 от този протокол?
Следва ли член 15 от Директива 2013/33 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изключва от достъп до пазара на труда кандидат за международна закрила само поради това че по отношение на него е било взето решение за прехвърляне в изпълнение на Регламент (ЕС) № 604/2013?
Предвиждат ли се отделни категории „кандидати“ в член 15 от Директива 2013/33?
Какъв вид поведение представлява забавяне, което може да бъде вменено в отговорност на кандидата по смисъла на член 15, параграф 1 от Директива 2013/33?
Може ли при транспонирането на член 15 от Директива 2013/33 държава членка да приеме обща мярка, която вменява на кандидатите, подлежащи на прехвърляне по Регламента Дъблин III, отговорността за забавяния при или след приемането на решение за прехвърляне?
Може ли държава членка да вмени в отговорност на кандидата за международна закрила забавянето в приемането на първоинстанционно решение с предмет молба за международна закрила, поради факта че този кандидат не е подал молбата си пред държавата членка на първо влизане?
Може ли държава членка да вмени в отговорност на кандидата за международна закрила забавянето в разглеждането на неговата молба за международна закрила, произтичащо от подаването от същия на съдебна жалба със суспензивно действие срещу решението за прехвърляне, прието по отношение на него в изпълнение на Регламента Дъблин III?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-769/19: Spetsializirana prokuratura (Vices de forme de l’acte d’accusation), Определение от 14 януари 2021 г.

Съвместима ли е национална правна уредба, която предвижда задължително прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора при порочен обвинителен акт, с правото на ефективна защита и принципа на ефективност, установени в член 6 от Директива 2012/13/ЕС?
Нарушава ли изискването за прекратяване на производството поради пороци в обвинителния акт правото на разглеждане на делото в разумен срок по член 47, втора алинея от Хартата?
Изисква ли принципът на предимство на правото на Съюза или правото на зачитане на човешкото достойнство възможност обвинителният акт да бъде поправен в разпоредителното заседание, вместо делото да се връща на прокурора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-441/19: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Retour d’un mineur non accompagné), Съдебно решение от 14 януари 2021 г.

Трябва ли член 10 от Директива 2008/115 във връзка с членове 4 и 24 от Хартата, съображение 22 и член 5, буква а) от Директива 2008/115, както и член 15 от Директива 2011/95 да се тълкуват в смисъл, че преди да наложи задължение за връщане на непридружено малолетно или непълнолетно лице, държавата членка трябва да се увери и да изследва дали в страната на произход най-малкото по принцип е предвидена и е налице подходяща възможност за приемане?
Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 2008/115 във връзка с член 21 от Хартата да се тълкува в смисъл, че за целите на признаването на право на законно пребиваване на своя територия държавата членка няма право да прави разграничение по възраст, когато е установено, че непридруженото малолетно или непълнолетно лице не може да получи статут на бежанец или субсидиарна закрила?
Трябва ли член 6, параграф 4 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че ако непридружено малолетно или непълнолетно лице не спази задължението за връщане и държавата членка не предприеме и не възнамерява да предприеме никакви конкретни действия за извеждането му, следва да бъде спряно изпълнението на задължението за връщане и съответно да бъде признато право на законно пребиваване
Трябва ли член 8, параграф 1 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че издаването на решение за връщане на непридружено малолетно или непълнолетно лице, без след това да се предприемат действия за извеждането му до навършването на 18 години, е в разрез с принципа на лоялното сътрудничество и с принципа на лоялност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1262728293071 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form