всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.06 - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Дело C-568/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Carte diplomatique), Съдебно решение от 21 септември 2023 г.

Следва ли член 2, буква л) от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че дипломатическа карта, издадена от държава членка въз основа на [Виенската конвенция], представлява документ за пребиваване по смисъла на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-393/22: EXTÉRIA, Съдебно решение от 14 септември 2023 г.

Трябва ли член 7, точка 1, буква б) от Регламент [„Брюксел Ia“] да се тълкува в смисъл, че понятието „договор за предоставяне на услуги“ включва и предварителния договор (pactum de contrahendo), с който страните се задължават да сключат окончателен договор, който би бил договор за предоставяне на услуги по смисъла на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-632/21: Diamond Resorts Europe и др., Съдебно решение от 14 септември 2023 г.

Трябва ли да се приеме, че Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) се прилага по отношение на договори, по които и двете страни са лица от Обединеното кралство, доколкото съдържат международен елемент?
Коя разпоредба от Регламент (ЕО) № 593/2008 трябва да се приложи, за да се определи приложимото право към договор за разпределено във времето ползване на недвижими имоти под формата на събиране на клубни точки, и по-специално следва ли да се прилага член 6, параграф 2 от този регламент, когато потребителски договор отговаря на условията, предвидени в член 6, параграф 1, включително когато потребителят избира като приложимо правото на държава, различна от държавата по обичайното му местопребиваване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-821/21: Club La Costa и др., Съдебно решение от 14 септември 2023 г.

1. В хипотезите на потребителски договори, за които се прилага член 18, параграф 1 от [Регламент „Брюксел Iа“], в съответствие ли е с този регламент да се счита, че изразът „другата страна по договора“, използван в посочената разпоредба, включва само лицето, което е подписало договора, и следователно не може да включва физически или юридически лица, различни от тези, които действително са го подписали?
2. В случай че изразът „другата страна по договора“ се тълкува в смисъл, че включва само лицето, което действително е подписало договора, в хипотезите, в които и потребителят, и „другата страна по договора“ имат местоживеене извън Испания, в съответствие ли е с член 18, параграф 1 от [Регламент „Брюксел Iа“] да се счита, че международната компетентност на съдилищата в Испания не може да бъде определена от факта, че групата от предприятия, към която принадлежи „другата страна по договора“, включва дружества с местоживеене в Испания, които не са участвали в подписването на договора или които са подписали други договори, различни от този, по отношение на който се иска обявяване на недействителност?
3. В случай че „другата страна по договора“ по смисъла на член 18, параграф 1 от [Регламент „Брюксел Iа“] докаже, че местоживеенето ѝ е определено в Обединеното кралство съгласно член 63, параграф 2 от Регламента, в съответствие ли е с тази разпоредба да се счита, че така определеното местоживеене ограничава избора, който може да се направи съгласно член 18, параграф 1
В допълнение, в съответствие ли е с посочената разпоредба [член 63, параграф 2] да се счита, че тя не се ограничава само до установяването на „фактическа презумпция“, че тази презумпция не се оборва, ако „другата страна по договора“ извършва дейност извън държавата по нейното местоживеене, и че няма задължение на „другата страна по договора“ да обоснове наличието на съответствие между определеното местоживеене съгласно [посочения член 63, параграф 2] и мястото, на което извършва дейността си?
4. В хипотезите на потребителски договори, за които е приложим Регламент „Рим I“, в съответствие ли е с член 3 от този регламент да се счита, че са действителни и приложими клаузите за определяне на приложимото право, включени в „общите условия“ на подписания от страните договор или предвидени в отделен документ, към който договорът изрично препраща и за който се докаже, че е предоставен на потребителя?
5. В хипотезите на потребителски договори, за които е приложим Регламент „Рим I“, в съответствие ли е с член 6, параграф 1 от този регламент да се счита, че на него може да се позовава както потребителят, така и другата страна по договора?
6. В хипотезите на потребителски договори, за които е приложим Регламент „Рим I“, в съответствие ли е с член 6, параграф 1 от този регламент да се счита, че ако са изпълнени предвидените в него условия, правото, посочено в тази разпоредба, във всички случаи се прилага с предимство спрямо правото, посочено в член 6, параграф 3, въпреки че последното би могло да се окаже по-благоприятно за потребителя в конкретния случай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-71/21: Sofiyska gradska prokuratura и др. (Mandats d’arrêt successifs), Съдебно решение от 14 септември 2023 г.

Следва ли член 1, параграф 3 от Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия относно процедурата по предаване да се тълкува в смисъл, че не допуска издаването на няколко последователни заповеди за арест срещу издирвано лице с цел предаването му от държава — страна по това споразумение, след като друга държава — страна по посоченото споразумение, е отказала изпълнението на първа заповед за арест срещу това лице?
Следва ли Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия относно процедурата по предаване, член 21, параграф 1 ДФЕС и член 67, параграф 1 ДФЕС, както и член 6 и член 45, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат изпълнението на заповед за арест от държава членка да бъде отказано само поради това че друга държава членка е отказала изпълнението на първа заповед за арест, издадена от Република Исландия или Кралство Норвегия срещу същото лице и за същите деяния?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-832/21: Beverage City Polska, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.

Налице ли е „такава тясна връзка“ между исковете, че да е целесъобразно те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегнат противоречащи си съдебни решения по смисъла на член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012, когато в случай на иск за установяване на нарушение на права върху марка на Европейския съюз връзката се състои в обстоятелството, че установеният в една държава членка (в настоящия случай: [Република] Полша) ответник е доставил стоките, с които се нарушават права върху марка на Европейския съюз, на установен в друга държава членка (в настоящия случай: [Федерална република] Германия) ответник, чийто законен представител, срещу когото също е предявен иск за установяване на нарушение, е привързващ ответник, ако страните са обвързани единствено от отношение между клиент и доставчик и извън това между тях няма никаква връзка нито от правна, нито от фактическа страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-209/22: Rayonna prokuratura Lovech, TO Lukovit (Fouille corporelle), Съдебно решение от 7 септември 2023 г.

Попадат ли в приложното поле на Директиви 2013/48 и 2012/13 фактически ситуации, в които при разследване на престъпление, свързано с държане на наркотични вещества, спрямо гражданин, за когото полицията има данни, че ги държи, е предприето принудително действие — личен обиск и изземване?
При положителен отговор на първия въпрос, какво е качеството на такова лице по смисъла на тези директиви, когато националното право не познава фигурата на „заподозрян“ и лицето не е привлечено с официално съобщение като „обвиняем“
Трябва ли на такова лице да бъдат осигурени правото на информация и правото на достъп до адвокат?
Принципът за ефективност на правото на Съюза допуска ли национална практика, според която съдебният контрол върху принудителните способи за доказване, включително личен обиск и изземване в досъдебното производство, не позволява преценка за това дали е допуснато достатъчно съществено нарушение на основните права на заподозрените и обвиняемите лица, гарантирани от членове 47 и 48 от Хартата, както и от Директиви 2013/48 и 2012/13?
Член 3 от Директива 2013/48 трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която спрямо заподозряно или обвиняемо лице в досъдебната фаза на наказателно производство могат да се извършат личен обиск и изземване на забранени от закона вещества, без това лице да има право на достъп до адвокат?
Принципите на правовата държава допускат ли национална уредба и съдебна практика, според която съдът няма правомощия да контролира привличането на едно лице като обвиняем, когато именно и единствено от този формален акт зависи дали на гражданина ще бъде осигурено правото на защита в случаите на предприемане спрямо него на принудителни действия по разследване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-590/21: Charles Taylor Adjusting, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.

1) Трябва ли предвид точното си значение понятието „явно противоречие с обществения ред на Съюза“, а оттам и понятието „явно противоречие с вътрешния обществен ред“ — което съгласно член 34, точка 1 и член 45, параграф 1 от Регламент № 44/2001 e основание да се откаже признаването или декларирането на изпълняемост — да се разбира в смисъл, че освен изричните „разпореждания да не се водят дела [anti-suit injunctions]“, забраняващи започването и продължаването на производства в друга държава членка, то обхваща и решения или определения на съдилища на държави членки, които усложняват и възпрепятстват достъпа на ищеца или жалбоподателя до съдебна защита от съд на друга държава членка или продължаването на вече висящи пред този съд производства, и дали такава намеса в правораздавателната компетентност на съда на друга държава членка да разгледа конкретен спор, с който вече е сезиран, е съвместима с обществения ред на Съюза
По-специално, противоречи ли на обществения ред на Съюза по смисъла на член 34, точка 1 и член 45, параграф 1 от Регламент № 44/2001 признаването и/или декларацията за изпълняемост на решение или определение, с което съдилища на държава членка присъждат на лицата, поискали признаване и декларация за изпълняемост, временно и предварително парично обезщетение за съдебните разноски, направени от тях поради предявяването на съдебен иск или продължаването на производство пред съд на друга държава членка, ако мотивите, на които почива това решение или определение, са:
а) че при разглеждане на този иск се оказва, че спорът попада в обхвата на спогодба, сключена законосъобразно и одобрена от съда на държавата членка, който постановява решението и/или определението, и
б) че съдът на другата държава членка, сезиран от ответника по делото, по което е постановено решението или определението, с нов иск, е лишен от компетентност по силата на клауза за предоставяне на изключителна компетентност?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, има ли по същинския смисъл на член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001, както е очертан с тълкуването на Съда на ЕС, пречка за признаването и декларацията за изпълняемост в Гърция на решението и определенията с посоченото по-горе съдържание (първия въпрос), постановени от съдилищата на друга държава членка (Обединеното кралство), когато това решение или тези определения са в пряко и явно противоречие с вътрешния обществен ред, като се имат предвид преобладаващите в страната фундаментални разбирания (посочени по-горе) за обществен ред и право, основните норми от гръцкото право, стоящи в същината на правото на съдебна защита — членове 8 и 20 от Конституцията, член 33 от Astikos Kodikas (Граждански кодекс) и принципът на защита на това право, отразен навсякъде в гръцкото процесуално право и конкретизиран по-специално в член 176, член 173, параграфи 1—3 и членове 185, 205 и 191 от Kodikas Politikis Dikonomias (Граждански процесуален кодекс) […] — и член 6, параграф 1 от [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи], така че в такъв случай да се обоснове пренебрегване на присъщия за правото на Съюза принцип на свободно движение на съдебните решения
Съвместимо ли е непризнаването поради тази пречка с разбиранията, възприемащи и насърчаващи европейската перспектива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-137/21: Парламент/Комисия (Exemption de visa pour les ressortissants des États-Unis), Съдебно решение от 5 септември 2023 г.

Разполага ли Европейската комисия със свобода на преценка да не приеме делегиран акт за временно спиране на освобождаването на гражданите на трета страна от изискването за виза по член 7, първа алинея, буква е) от Регламент (ЕС) 2018/1806, когато тази трета страна не е отменила изискването за виза за гражданите на поне една държава членка в предвидения срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-142/22: Minister for Justice and Equality (Demande de consentement – Effets du mandat d’arrêt européen in…, Съдебно решение от 6 юли 2023 г.

Трябва ли член 27 от [Рамково решение 2002/584] да се тълкува в смисъл, че решението за предаване на лице поражда правоотношение между него, изпълняващата държава и молещата държава, така че всеки въпрос, считан за окончателно решен във въпросното решение, следва да се счита за решен и за целите на процедурата за получаване на съгласие за по-нататъшно наказателно преследване или налагане на наказание за други престъпления?
Ако отговорът на първия въпрос е, че член 27 не изисква такова тълкуване, нарушава ли принципа на ефективност национално процесуално правило, ако действа така, че не позволява на засегнатото лице в контекста на искането за съгласие да се позовава на релевантно решение на [Съда], постановено след издаването на заповедта за предаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1111213141571 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form