4.06 - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-374/22: Commissaire général aux réfugiés и aux apatrides (Unité familiale), Съдебно решение от 23 ноември 2023 г.
Трябва ли член 2, буква й) и член 23 от [Директива 2011/95] да се тълкуват в смисъл, че се прилагат за бащата на две деца, родени в Белгия, където са признати за бежанци, при положение че съгласно този член 2, буква й) дадено лице се смята за член на семейството на лицето, на което е предоставена международна закрила, по смисъла на Директива 2011/95, „доколкото семейството вече е било създадено в държавата на произход“?
Дали обстоятелството, изтъкнато от [жалбоподателя в главното производство] в съдебното заседание, а именно че децата му зависят от него и че висшият им интерес според [него] изисква да му бъде предоставена международна закрила, предполага — в светлината на съображения 18, 19 и 38 от Директива 2011/95 — понятието „членове на семейството“ на лицето, на което е предоставена международна закрила, по смисъла на Директива 2011/95, да включва семейство, което не е създадено в държавата на произход?
При утвърдителен отговор на първите два въпроса може ли член 23 от Директива 2011/95, който не е транспониран в белгийското право, така че да се предвижда предоставянето на разрешение за пребиваване или на международна закрила на бащата на деца, признати за бежанци в Белгия, където са родени, да има директен ефект?
Ако отговорът е утвърдителен, при липса на транспониране предоставя ли член 23 от Директива 2011/95 на бащата на деца, признати за бежанци в Белгия, където са родени, правото да иска предимствата, посочени в членове 24—35 [от тази директива], включително разрешение за пребиваване, което му позволява да живее законно в Белгия със семейството си, или правото да получи международна закрила, дори ако в лично качество този баща не отговаря на условията за получаване на такава закрила?
Налага ли полезното действие на член 23 от [Директива 2011/95] във връзка с членове 7, 18 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз [наричана по-нататък „Хартата“] и съображения 18, 19 и 38 от [тази директива] държавата членка, която не е уредила националното си право така, че членовете на семейството [по смисъла на член 2, буква й) от посочената директива или по отношение на които е налице лична зависимост] на лице с такъв статут да могат да подадат молба за някои предимства, ако в лично качество не отговарят на условията за предоставяне на същия статут, да признае правото на производен статут на бежанец на посочените членове на семейството, за да могат те да подадат молба за тези предимства с цел да се запази целостта на семейството?
Налага ли член 23 от [Директива 2011/95] във връзка с членове 7, 18 и 24 от [Хартата] и съображения 18, 19 и 38 от [тази директива] държавата членка, която не е уредила националното си право така, че родителите на признат бежанец да могат да се ползват от предимствата, изброени в членове 24—35 от Директивата, да [им] предостави производна международна закрила, за да се отдаде първостепенно значение на висшия интерес на детето и да се гарантира ефективността на статута му на бежанец?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-257/22: Odbor azylové a migrační politiky MV (Champ d’application de la directive retour), Съдебно решение от 9 ноември 2023 г.
Трябва ли член 4, параграфи 2 и 3 и член 5 in fine от Директива 2008/115 във връзка с членове 2 и 4 и член 19, параграф 2 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че при преценката дали решението за връщане по член 6 от Директива 2008/115 не води до нарушение на принципа на забраната за връщане (non-refoulement), не допускат да се прилага понятието за сигурна страна на произход по членове 36 и 37 от Директива 2013/32 във връзка с тясната дефиниция на принципа на забраната за връщане (non-refoulement), обхващаща единствено забраната на малтретирането по смисъла на член 4 от Хартата и член 3 от ЕКПЧ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/22: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Notion d’atteintes graves), Съдебно решение от 9 ноември 2023 г.
1) Трябва ли член 15 от Директива 2011/95 във връзка с член 2, буква ж) и член 4 от тази директива, както и с член 4 и член 19, параграф 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че по въпроса дали даден молител се нуждае от субсидиарна закрила всички релевантни аспекти, които се отнасят както до индивидуалното положение и личните обстоятелства на молителя, така и до цялостното положение в страната на произход, трябва винаги да бъдат разгледани и преценени като едно цяло и в тяхната взаимовръзка, преди да се изясни каква пораждаща страх проявна форма на тежко посегателство може да бъде доказана въз основа на тези аспекти?
2) Ако Съдът даде отрицателен отговор на първия въпрос, обхватът на преценката на индивидуалното положение и личните обстоятелства на молителя в рамките на преценката по член 15, буква в) от Директива 2011/95, досежно които Съдът вече е изяснил, че трябва да бъдат отчетени, по-широк ли е от обхвата на проверката въз основа на изискването за индивидуализация по смисъла на решението на Европейския съд за правата на човека [от 17 юли 2008 г.] по дело N.A./Обединено кралство (CE:ECHR:2008:0717JUD002590407)
Могат ли тези аспекти в рамките на една и съща молба за субсидиарна закрила да бъдат отчетени при преценката както по член 15, буква б) от Директива 2011/95, така и по член 15, буква в) от тази директива?
3) Трябва ли член 15 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че при преценката дали е необходима субсидиарна закрила т.нар. подвижна скала, досежно която Съдът вече е изяснил, че трябва да се приложи при преценката на твърдение за страх от тежки посегателства по смисъла на член 15, буква в) от [тази директива], е нужно да се приложи и при преценката на твърдение за страх от тежки посегателства по смисъла на член 15, буква б) от [същата]?
4) Трябва ли член 15 от Директива 2011/95 във връзка с член 1, член 4 и член 19, параграф 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че при преценката дали даден молител се нуждае от субсидиарна закрила трябва да се отчетат хуманитарни обстоятелства, които са (не)пряка последица от действия и/или бездействия на лице, причинило тежки посегателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-175/22: BK (Requalification de l’infraction), Съдебно решение от 9 ноември 2023 г.
Съвместимо ли е с член 6, параграфи 3 и 4 от Директива 2012/13/ЕС националната съдебна практика, която позволява на съда да преквалифицира деянието по обвинението без предварително да информира обвиняемия за новата правна квалификация и без да му осигури възможност да се защити по нея?
Допуска ли член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и членове 3 и 7 от Директива (ЕС) 2016/343, съдът да информира обвиняемия за възможността да постанови акт по различна правна квалификация на деянието и да му даде възможност да подготви защитата си по нея, когато инициативата за тази квалификация не произтича от прокурора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-147/22: Központi Nyomozó Főügyészség, Съдебно решение от 19 октомври 2023 г.
Допуска ли принципът ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, да се образува в една държава членка наказателно производство срещу лице, срещу което в друга държава членка за същото деяние вече е било водено наказателно производство, което е било окончателно приключено с прокурорско постановление за прекратяване на досъдебното производство?
Обстоятелството, че прокуратурата е издала постановление за прекратяване на наказателното (досъдебно) производство и не е счела за обосновано служебно да продължи същото, макар до погасяването на наказателното преследване по давност това да е било възможно, съвместимо ли е с принципа ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата и в член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, и изключва ли окончателно възможността за образуване на ново наказателно производство в друга държава членка срещу същото лице и за същото деяние?
Съвместимо ли е с принципа ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата и в член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, и може ли да се счита за достатъчно подробно и задълбочено досъдебно производство, ако е прекратено по отношение на обвиняем, който не е бил разпитан като подследствен по повод на престъпление, с което са били свързвани неговите съобвиняеми, но е бил обект на следствени действия в качеството си на обвиняем, и прекратяването се основава на следствени данни, предоставени по искане за правно сътрудничество, както и на дадена информация за банкови сметки и на разпит на съобвиняемите като подследствени лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-726/21: INTER CONSULTING, Съдебно решение от 12 октомври 2023 г.
Възможно ли е при преценката дали е нарушен принципът ne bis in idem, да се съпоставят само фактите, съдържащи се в заключителната част на [хърватския обвинителен акт], с ключовите факти, изложени в заключителната част на [австрийския обвинителен акт] и в диспозитива на [влязлата в сила австрийска присъда],
или пък фактите от заключителната част на [хърватския обвинителен акт] могат да се съпоставят и с фактите, съдържащи се в мотивите [на влязлата в сила австрийска присъда], както и с фактите, за които е водено производството по разследване от прокуратурата в Клагенфурт срещу няколко лица, по-специално срещу GR и HS, и които впоследствие не са включени [в австрийския обвинителен акт] (и не са били посочени в конкретната заключителна част)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-219/22: QS (Révocation du sursis), Съдебно решение от 5 октомври 2023 г.
Трябва ли член 3, параграф 3 от Рамково решение 2008/675 да се тълкува в смисъл, че позволява на съд на държава членка — сезиран с искане за привеждане в изпълнение на наказание, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок и което e наложено с влязла в сила предишна присъда, постановена в друга държава членка за различни деяния — да отмени това отлагане и да постанови ефективното изпълнение на това наказание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/23: Abboudnam, Определение от 27 септември 2023 г.
Какви са изискванията към националните срокове за обжалване на решения по молби за международна закрила с оглед гарантиране на ефективно упражняване на процесуалните права на кандидата?
Съвместима ли е с правото на ЕС национална правна уредба, която въвежда тридневен срок, включващ празнични и почивни дни, за подаване на жалба срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила в рамките на бързо производство, ако този срок на практика може да възпрепятства достъпа до преводач, правна помощ и информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-151/22: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie (Opinions politiques dans l’État membre d’accueil), Съдебно решение от 21 септември 2023 г.
Следва ли член 10, параграф 1, буква д) и параграф 2 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че за да може мненията, идеите или убежденията на молител, който още не е бил обект на неодобрението на потенциалните субекти на преследване в държавата си на произход, да попадат в обхвата на понятието „политическо мнение“, е достатъчно молителят да твърди, че застъпва или изразява тези мнения, идеи или убеждения?
Следва ли член 4, параграфи 3—5 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че за целите на оценяването на основателността на опасенията на молителя от преследване заради политическото му мнение компетентните органи на държавите членки трябва да вземат предвид степента на убеденост, с която се изразява мнението, или евентуалното занимание на молителя с дейности за популяризирането на това мнение, и изисква ли се мнението да е така дълбоко вкоренено у молителя, че в случай на връщане в държавата си на произход той да не може да се въздържа от демонстрирането му, за да не предизвика неодобрението на потенциалните субекти на преследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-568/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Carte diplomatique), Съдебно решение от 21 септември 2023 г.
Следва ли член 2, буква л) от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че дипломатическа карта, издадена от държава членка въз основа на [Виенската конвенция], представлява документ за пребиваване по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.