Дело C-821/21: Club La Costa и др., Съдебно решение от 14 септември 2023 г.

1. В хипотезите на потребителски договори, за които се прилага член 18, параграф 1 от [Регламент „Брюксел Iа“], в съответствие ли е с този регламент да се счита, че изразът „другата страна по договора“, използван в посочената разпоредба, включва само лицето, което е подписало договора, и следователно не може да включва физически или юридически лица, различни от тези, които действително са го подписали?

2. В случай че изразът „другата страна по договора“ се тълкува в смисъл, че включва само лицето, което действително е подписало договора, в хипотезите, в които и потребителят, и „другата страна по договора“ имат местоживеене извън Испания, в съответствие ли е с член 18, параграф 1 от [Регламент „Брюксел Iа“] да се счита, че международната компетентност на съдилищата в Испания не може да бъде определена от факта, че групата от предприятия, към която принадлежи „другата страна по договора“, включва дружества с местоживеене в Испания, които не са участвали в подписването на договора или които са подписали други договори, различни от този, по отношение на който се иска обявяване на недействителност?

3. В случай че „другата страна по договора“ по смисъла на член 18, параграф 1 от [Регламент „Брюксел Iа“] докаже, че местоживеенето ѝ е определено в Обединеното кралство съгласно член 63, параграф 2 от Регламента, в съответствие ли е с тази разпоредба да се счита, че така определеното местоживеене ограничава избора, който може да се направи съгласно член 18, параграф 1

В допълнение, в съответствие ли е с посочената разпоредба [член 63, параграф 2] да се счита, че тя не се ограничава само до установяването на „фактическа презумпция“, че тази презумпция не се оборва, ако „другата страна по договора“ извършва дейност извън държавата по нейното местоживеене, и че няма задължение на „другата страна по договора“ да обоснове наличието на съответствие между определеното местоживеене съгласно [посочения член 63, параграф 2] и мястото, на което извършва дейността си?

4. В хипотезите на потребителски договори, за които е приложим Регламент „Рим I“, в съответствие ли е с член 3 от този регламент да се счита, че са действителни и приложими клаузите за определяне на приложимото право, включени в „общите условия“ на подписания от страните договор или предвидени в отделен документ, към който договорът изрично препраща и за който се докаже, че е предоставен на потребителя?

5. В хипотезите на потребителски договори, за които е приложим Регламент „Рим I“, в съответствие ли е с член 6, параграф 1 от този регламент да се счита, че на него може да се позовава както потребителят, така и другата страна по договора?

6. В хипотезите на потребителски договори, за които е приложим Регламент „Рим I“, в съответствие ли е с член 6, параграф 1 от този регламент да се счита, че ако са изпълнени предвидените в него условия, правото, посочено в тази разпоредба, във всички случаи се прилага с предимство спрямо правото, посочено в член 6, параграф 3, въпреки че последното би могло да се окаже по-благоприятно за потребителя в конкретния случай?