4.06.02 - Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Дело C-400/13: Sanders и Huber, Съдебно решение от 18 декември 2014 г.
Следва ли член 3, буква б) от Регламент № 4/2009 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главните производства, която въвежда централизация на правораздавателната компетентност в областта на трансграничните задължения за издръжка в полза на първоинстанционен съд, в чийто район се намира апелативният съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-295/13: H, Съдебно решение от 4 декември 2014 г.
Съдилищата на държавата членка, на чиято територия е открито производството по несъстоятелност относно имуществото на длъжника, компетентни ли са да разгледат иск на синдика срещу управителя на длъжника за възстановяване на суми по плащания, които са извършени, след като дружеството е изпаднало в неплатежоспособност или след като е установена неговата свръхзадълженост?
Съдът на държавата членка, на чиято територия е открито производството по несъстоятелност относно имуществото на длъжника, компетентен ли е да разгледа иск на синдика срещу управителя на длъжника за възстановяване на суми по плащания, които са извършени, след като дружеството е изпаднало в неплатежоспособност или след като е установена неговата свръхзадълженост, ако управителят има местоживеене не в друга държава членка […], а в държава — страна по Конвенцията от Лугано II?
Искът, посочен във въпрос 1, попада ли в приложното поле на член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000?
Ако искът, посочен във въпрос 1, не попада в приложното поле на член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 или ако съдът няма съответната компетентност по отношение на управител с местоживеене в договаряща държава по Конвенцията от Лугано II: в този случай налице ли е дело по несъстоятелност по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Конвенцията от Лугано II?
Ако отговорът на въпрос 4 е утвърдителен:
а) Съдът на държавата членка, в която е седалището на длъжника, компетентен ли е съгласно член 5, точка 1, буква а) от Конвенцията от Лугано II да разгледа иск като посочения във въпрос 1?
i) Предявяването на иска, посочен във въпрос 1, означава ли, че е налице дело, свързано с договор по смисъла на член 5, точка 1, буква а) от Конвенцията от Лугано II?
ii) Предявяването на иска, посочен във въпрос 1, означава ли, че е налице дело, свързано с договор за предоставяне на услуги съгласно член 5, точка 1, буква б) от Конвенцията от Лугано II?
б) Предявяването на иска, посочен във въпрос 1, означава ли, че е налице дело относно деликтна или квазиделиктна отговорност по смисъла на член 5, точка 3 от Конвенцията от Лугано II?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-656/13: L, Съдебно решение от 12 ноември 2014 г.
Трябва ли член 12, параграф 3 от [Регламент № 2201/2003] да се тълкува в смисъл, че предоставя компетентност за провеждане на производство в областта на родителската отговорност и в случаи, когато няма друго висящо свързано производство (тоест „производството, което е различно от това по смисъла на параграф 1“)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 12, параграф 3 от [Регламент № 2201/2003] да се тълкува в смисъл, че за „[и]зрично или по друг недвусмислен начин“ приемане се счита и хипотезата, в която страната, която не е инициирала производството, подаде на свой ред искова молба по същото дело, но впоследствие в рамките на първото си процесуално действие изтъкне липсата на компетентност на съда в производството, образувано преди това по искане на другата страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-302/13: flyLAL-Lithuanian Airlines, Съдебно решение от 23 октомври 2014 г.
Следва ли да се счита за гражданско или търговско по смисъла на Регламента дело, в което от съда се иска да присъди обезщетение за вреди и да обяви за противоправно поведението на ответниците, изразяващо се в сключване на забранено споразумение и в злоупотреба с господстващо положение и основаващо се на общи нормативни актове на друга държава членка, като се има предвид, че още със сключването си забранените споразумения са нищожни и че когато приема нормативни актове, държавата действа в качеството си на публичноправен субект (acta iure imperii) и в това отношение съгласно международното публично право се ползва със съдебен имунитет спрямо съдилищата на други държави?
При утвърдителен отговор на първия въпрос (делото е гражданско или търговско по смисъла на Регламента), трябва ли да се приеме, че производството по иска за обезщетение има за предмет действителността на решения на органи на дружества по смисъла на член 22, точка 2 от Регламента, което съгласно член 35, параграф 1 от същия е основание да не се признае решението?
Ако предметът на иска за обезщетение попада в обхвата на член 22, точка 2 от Регламента […], длъжен ли е съдът на държавата, в която се иска признаване, да провери дали са налице обстоятелствата по член 35, параграф 1 от Регламента с оглед признаването на решение за допускане на обезпечение?
Може ли клаузата за обществен ред, съдържаща се в член 34, параграф 1 от Регламента, да се разбира в смисъл, че признаването на решение за допускане на обезпечение би било в противоречие с обществения ред на държава членка, когато, на първо място, основното съображение за допускането на обезпечение е значителният размер на търсената сума и липсва каквато и да било обосновка на тази сума и когато, на второ място, с признаването и допускането на изпълнението на това решение може да се причинят вреди на ответниците, които молителят, дружество в производство по несъстоятелност, не би могъл да поправи, в случай че искът му за обезщетение бъде отхвърлен, което пък би могло да засегне икономическите интереси на държавата, в която се иска признаване, и съответно да застраши нейната сигурност, доколкото Република Латвия притежава 100 % от акциите на Lidosta Rīga и 52,6 % от тези на Air Baltic?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-305/13: Haeger & Schmidt, Съдебно решение от 23 октомври 2014 г.
1) Може ли и при какви условия договор за поръчка за превоз, с който комитент възлага на комисионер, действащ от свое име и на своя отговорност, организацията по превоз на стоки, който последният изпълнява с един или няколко превозвача за сметка на комитента, да има за основен предмет извършването на превоз на стоки по смисъла на член 4, [параграф] 4, последно изречение от [Римската конвенция]?
2) Ако договорът за поръчка за превоз може да се разглежда като договор за превоз на стоки по смисъла на член 4, [параграф] 4 от [посочената конвенция], без към него да е приложима специалната презумпция за определяне на приложимия закон, поради липсата на съвпадането, което този член изисква, трябва ли текстът на неговото първо изречение, според който договорът за превоз на стоки не е подчинен на общата презумпция по [параграф] 2, да се тълкува в смисъл, че съдът в този случай следва да установи кой е приложимият закон не въз основа на тази окончателно отстранена презумпция, а в приложение на закрепения в член 4, [параграф] 1 общ принцип за определяне, тоест като определи държавата, с която договорът има най-тясна връзка, без да отдава особено значение на държавата на установяване на страната, предоставяща характерната за договора престация?
3) Ако се предположи, че към договора за поръчка за превоз е приложима общата презумпция по член 4, параграф 2, в хипотезата, в която първоначалният възложител е сключил договор с първи спедитор, в чиито права след това е встъпил втори [спедитор], може ли да се допусне, че приложимият закон към договорните отношения между възложителя и този втори спедитор се определя в зависимост от мястото на установяване на първия спедитор, като така посоченият национален закон се счита за общо приложим към цялата сделка по поръчка за превоз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/14: C, Съдебно решение от 9 октомври 2014 г.
Пречи ли висящо производство във френски съд относно упражняването на родителски права върху детето на установяването на обичайното местопребиваване на детето в Ирландия?
Продължава ли бащата или френските юрисдикции да притежават право на упражняване на родителски права върху детето, така че задържането на детето в Ирландия да се счита за неправомерно?
Компетентни ли са ирландските юрисдикции да разглеждат въпроса за обичайното местопребиваване на детето, когато то пребивава в Ирландия от юли 2012 г. и отвеждането му там не е било в нарушение на френското законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-436/13: E, Съдебно решение от 1 октомври 2014 г.
Компетентността по въпросите на родителската отговорност, която е пророгирана съгласно член 12, параграф 3 от Регламент № 2201/2003 в полза на сезирана по взаимно съгласие на носителите на родителската отговорност юрисдикция на държава членка, отпада ли с постановяването на влязло в сила решение по това производството, или се запазва след постановяването на такова решение?
Допуска ли член 15 от Регламент № 2201/2003 юрисдикция на държава членка да прехвърли компетентност при липса на висящо производство относно детето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-112/13: A, Съдебно решение от 11 септември 2014 г.
1) В хипотезата на прилагането на правото на Съюза по отношение на процесуална система, в рамките на която сезираните общи съдилища, които се произнасят по съществото на делото, трябва да извършат проверка за конституционосъобразност на закони, без обаче да разполагат с право за отмяна на законите в тяхната цялост, което е в правомощията на устроен по специфичен начин конституционен съд, следва ли въз основа на „принципа на равностойност“ от правото на Съюза да се заключи, че когато даден закон нарушава член 47 от [Хартата], общите съдилища трябва в хода на производството да сезират Конституционния съд с цел отмяна на закона в неговата цялост и не трябва само да се задоволят с това да не прилагат закона в конкретния случай?
2) Следва ли член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че той не допуска процесуална разпоредба, съгласно която съд, който няма международна компетентност, назначава особен представител на отсъстващия ответник, чието местопребиваване не може да бъде установено, и че с „явяването си пред съда“ този особен представител може да стабилизира международната компетентност на този съд?
3) Следва ли член 24 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че „явяване на ответника“ по смисъла на тази разпоредба е налице единствено когато съответното процесуално действие е извършено от самия ответник или от упълномощен от него юридически представител, или това важи без ограничение дори когато процесуалното действие е извършено от назначен съгласно законодателството на съответната държава членка особен представител на отсъстващия ответник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-488/13: Parva Investitsionna Banka и др., Определение от 9 септември 2014 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува разпоредбите на Регламент № 1896/2006 по отношение на изцяло вътрешноправни положения, които не попадат в приложното поле на този регламент, когато националното законодателство не препраща пряко и безусловно към правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-119/13: eco cosmetics и Raiffeisenbank St. Georgen, Съдебно решение от 4 септември 2014 г.
Следва ли Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че процедурите по членове 16—20 от този регламент са приложими, когато се окаже, че заповедта за плащане не е била връчена в съответствие с минималните изисквания, установени в членове 13—15 от посочения регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.