4.06.02 - Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Дело C-223/14: Tecom Mican и Arias Domínguez, Съдебно решение от 11 ноември 2015 г.
Може ли чисто частен документ да се счита за „извънсъдебен документ“ в съответствие с член 16 от Регламент № 1393/2007, въпреки че не е бил издаден от несъдебен публичен орган или несъдебно длъжностно лице?
Ако да, всеки частен документ ли може да се счита за извънсъдебен, или само този, който притежава определени характеристики?
Дори ако частният документ притежава подобни характеристики, може ли гражданин на Съюза да иска връчването на този документ по реда на член 16 от Регламент № 1393/2007, когато вече е връчил същия посредством несъдебен публичен орган, например нотариус?
Трябва ли за целите на член 16 от Регламент № 1393/2007 да се отчита дали посоченото сътрудничество има трансгранично значение и дали е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар
В кои случаи трябва да се счита, че сътрудничеството има „трансгранично значение и е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-245/14: Thomas Cook Belgium, Съдебно решение от 22 октомври 2015 г.
Трябва ли Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че ответникът може да направи искане за преглед от съд на европейската заповед за плащане по член 20, параграф 2 [от този регламент] и тогава когато, въпреки че заповедта за плащане му е връчена редовно, тя е издадена от некомпетентен съд въз основа на информация за компетентността в молбата?
При положителен отговор на първия въпрос: налице ли са извънредни обстоятелства по смисъла на член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006 съгласно съображение 25 от [Измененото предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, представено от Комисията съгласно член 250, параграф 2 от Договора за ЕО (COM (2006) 57 окончателен)] и тогава когато европейската заповед за плащане е издадена въз основа на информация в молбата, която впоследствие се установява като невярна и от която по-специално зависи компетентността на съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-523/14: Aannemingsbedrijf Aertssen и Aertssen Terrassements, Съдебно решение от 22 октомври 2015 г.
1) Попада ли предявеното от дружествата Aertssen искане за конституиране като граждански ищец по смисъла на член 63 и сл. от белгийския наказателно-процесуален кодекс с оглед на начина на подаването му и на фазата, в която се намира производството, в материалното приложно поле на Регламент № 44/2001?
2) Трябва ли член 27, параграф 1 от регламента да се тълкува в смисъл, че дадено дело е заведено по смисъла на тази разпоредба пред чуждестранен (в настоящия случай белгийски) съд и когато пред белгийския съдия-следовател е било подадено искане за конституиране на граждански ищец и предварителното следствие все още не е приключено?
3) При утвърдителен отговор, към кой момент делото, което е било образувано с подаването на искане за конституиране като граждански ищец, се счита за целите на член 27, параграф 1 и член 30 от Регламент № 44/2001 за заведено и/или съдът — за сезиран?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/15: Gogova, Съдебно решение от 21 октомври 2015 г.
Представлява ли дело, отнасящо се до „определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителска отговорност“ по смисъла на член 1, пар. 1, б. „б“ [от Регламент № 2201/2003] във вр. с член 2, т. 7 [от този регламент], за което може да се прилага член 8, параграф 1 [от същия регламент], предоставената от закона възможност на гражданския съд да реши спор при разногласие на родителите по пътуване на детето в чужбина и издаване на документи за самоличност, ако приложимият материален закон предвижда съвместно упражняване на тези родителски права по отношение на детето?
Прилагат ли се основанията за учредяване на международна компетентност при граждански дела за родителска отговорност, когато решението замества юридически факт от значение за административна процедура по отношение на детето и приложимият закон предвижда тя да се проведе в конкретна държава-член на Европейския съюз?
Следва ли да се приеме, че има пророгация на компетентност по смисъла и условията на член 12, параграф 1, т. „б“ от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., когато представителят на ответника не е оспорил компетентността на съда, но той не е упълномощен, а е назначен от съда поради затруднения ответникът да бъде уведомен и да участва по конкретното дело лично или чрез упълномощен представител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-310/14: Nike European Operations Netherlands, Съдебно решение от 15 октомври 2015 г.
1) Следва ли член 13 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че с израза „в съответния случай […] тези действия“ се има предвид, че след съобразяване на всички обстоятелства по случая същото правно действие не подлежи на отмяна?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос и в случай че ответникът по такъв иск се е позовал на разпоредба от закон по смисъла на член 13, първо тире от този регламент, съгласно който заплащането на изискуемо парично задължение може да бъде оспорено единствено ако са налице предвидените в тази разпоредба обстоятелства, които обаче не са посочени в иска, предявен на основание, изведено от правото на държавата по образуване на производството по несъстоятелност:
а) налице ли са основания да се приеме, че е недопустимо член 13 от посочения регламент да се тълкува в смисъл, че след като веднъж е узнала съдържанието на тази правна разпоредба, оспорващата страна трябва да се позове на тези обстоятелства, ако съгласно националното право на държавата членка по образуване на производството по несъстоятелност тази страна е била длъжна да представи всички обстоятелства, обосноваващи предявения иск, с който се оспорва съответното действие, или
б) без да е необходимо оспорващата страна да се позовава изрично на тези обстоятелства, ответникът следва да докаже, че същите обстоятелства не са налице в конкретния случай, поради което е невъзможна отмяната въз основа на спорната разпоредба?
3) Без значение какъв ще е отговорът на втория въпрос, буква а), следва ли този член 13 да се тълкува в смисъл, че:
а) ответникът има задължение да докаже, че в конкретния случай не са налице посочените обстоятелства в тази разпоредба, или
б) разпределянето на тежестта на доказване относно наличието на тези обстоятелства може да се определи в съответствие с приложимия към съответното правно действие закон на държава членка, различна от държавата членка по образуване на производството по несъстоятелност, който предвижда, че оспорващата страна носи тежестта на доказване, или
в) член 13 следва да се тълкува също и в смисъл, че на въпроса относно разпределянето на тежестта на доказване следва да се отговори въз основата на националното законодателство на държавата на сезирания съд?
4) Следва ли същият член 13 да се тълкува в смисъл, че с формулировката „не допуска никакви средства за оспорване на тези действия“ се обхващат, освен законодателството относно несъстоятелността, и приложимите към това действие общи разпоредби и принципи на това право?
5) При положителен отговор на първия въпрос:
а) следва ли член 13 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че ответникът трябва да докаже освен това, че законът по смисъла на член 13 не съдържа нито общи, нито специални разпоредби или принципи, допускащи оспорване въз основа на изложените фактически обстоятелства, и
б) позволява ли посоченият член 13 на съответния съд, ако той прецени, че ответникът е изложил достатъчно доводи в своя подкрепа, да изиска от другата страна по делото да докаже наличието на дадена разпоредба или принцип на законодателството в материята на несъстоятелността или на приложимия към съответното действие общ закон на държава членка, различна от държавата членка по образуването на производството по несъстоятелност по смисъла на член 13, която разпоредба или принцип обаче допуска оспорването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-489/14: A, Съдебно решение от 6 октомври 2015 г.
Когато става дума за дело за съдебна раздяла и дело за развод, водени между едни и същи страни пред съдилища на две държави членки, член 19, параграфи 1 и 3 от Регламент № 2201/2003 трябва ли да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство, в който делото пред първия сезиран съд в първата държава членка се прекратява след сезирането на втория съд във втората държава членка, компетентността на първия сезиран съд трябва да не се смята за установена
По-конкретно, релевантно ли е обстоятелството, че първото дело е прекратено съвсем малко преди образуването на трето дело в първата държава членка, както и от значение ли са поведението на ищеца по първото дело, по-точно липсата на грижливо водене на делото от негова страна, и наличието на часова разлика между съответните държави членки, която би позволила сезиране на съдилищата на първата държава членка преди сезирането на съдилищата на втората?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-404/14: Matoušková, Съдебно решение от 6 октомври 2015 г.
Когато особен представител на ненавършило пълнолетие лице сключи от негово име договор за делба на наследство, която, за да бъде валидна, трябва да бъде одобрена от съд, каква мярка е това решение на съда — по член 1, параграф 1, буква б) или по член 1, параграф 3, буква е) от Регламент (EО) № 2201/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-519/13: Alpha Bank Cyprus, Съдебно решение от 16 септември 2015 г.
Член 8 от Регламент № 1393/2007 трябва ли да се тълкува в смисъл, че информирането посредством формуляр-образеца, даден в приложение II към този регламент, на адресата на документа, който трябва да се връчи, за правото му да откаже да приеме този документ, се изисква при всички обстоятелства и съответно какви са правните последици, произтичащи от липсата на информиране посредством този формуляр?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-47/14: Holterman Ferho Exploitatie и др., Съдебно решение от 10 септември 2015 г.
Следва ли разпоредбите от глава II, раздел 5 (членове 18—21) от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на член 5, точка 1, буква а) от Регламента или на член 5, точка 3 от него в случай като настоящия, в който срещу ответника е предявен иск от дружеството, чийто управител е той, не само в качеството му на управител поради лошо изпълнение на задълженията му или на основание неправомерно поведение, но също — и независимо от това му качество — поради умисъл или груба небрежност при изпълнение на сключения между него и дружеството трудов договор?
а) При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли понятието „дела, свързани с договор“, по член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че включва и случай като настоящия, в който дружество предявява иск срещу лице в качеството му на управител на това дружество поради нарушение на задължението да изпълнява коректно задачите, които му се следват съгласно дружественото право?
б) При утвърдителен отговор на въпрос 2 а), следва ли понятието „мястото на изпълнение на въпросното задължение“ по член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че мястото е където управителят е изпълнил или е трябвало да изпълни дружествените си задължения, което по правило е мястото на централно управление или основното място на стопанска дейност на разглежданото дружество по смисъла на член 60, параграф 1, буква б), съответно буква в) от същия регламент?
a) При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли понятието „по дела относно гражданска отговорност, delict или quasi delict“ по член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че включва и случай като настоящия, в който дружество предявява иск срещу лице в качеството му на управител на това дружество поради лошо изпълнение на задачите, които му се следват съгласно дружественото право или на основание неправомерно поведение?
б) При утвърдителен отговор на въпрос 3 а), следва ли понятието „мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“, по член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че е мястото, на което управителят е изпълнил или е трябвало да изпълни задълженията си на управител, което по принцип е мястото на централно управление или основното място на стопанска дейност на съответното дружество по смисъла на член 60, параграф 1, буква б), съответно буква в) от същия регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-4/14: Bohez, Съдебно решение от 9 септември 2015 г.
Следва ли член 1, параграф 2 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че делата относно изпълнението на имуществена санкция (astreinte), която е определена в съдебен спор, засягащ родителските грижи и правото на лични отношения, с цел да се гарантира изпълнението на основното задължение, не попадат в приложното поле на този регламент?
Ако горепосочените дела попадат в приложното поле на Регламент [№ 44/2001], следва ли член 49 от този регламент да се тълкува в смисъл, че определената съответно за ден имуществена санкция — която в държавата членка по произход подлежи на непосредствено изпълнение за определения ѝ размер, но окончателният ѝ размер може да бъде изменен въз основа на молба или на твърдение на лицето, което трябва да плати санкцията — подлежи на изпълнение в [друга] държава членка едва след като размерът ѝ е отделно окончателно определен в държавата членка по произход?
Ако горепосочените дела не попадат в приложното поле на Регламент [№ 44/2001], как следва да се тълкува член 47, параграф 1 от Регламент [№ 2201/2003]: в смисъл, че към изпълнителните и обезпечителните мерки, които се отнасят до родителските грижи и правото на лични отношения, се прилага процедурата за изпълнение по смисъла на тази разпоредба, т.е. процедура, за която определящо е законодателството на държавата членка по изпълнението, или пък че тези мерки могат да бъдат част от решението относно родителските грижи и правото на лични отношения, което съгласно Регламент [№ 2201/2003] подлежи на изпълнение в другата държава членка?
Ако изпълнението на имуществена санкция се иска в друга държава членка, необходимо ли е размерът на подлежащата на изпълнение имуществена санкция да е бил отделно окончателно определен в държавата членка, в която е постановено решението, дори и Регламент [№ 44/2001] да не се прилага при изпълнението?
Ако имуществена санкция (astreinte), определена с оглед зачитането на правото на лични отношения, подлежи на изпълнение в друга държава членка, без размерът на подлежащата на изпълнение имуществена санкция да е бил отделно окончателно определен в държавата членка по произход:
а) за изпълнението на имуществената санкция необходимо ли е все пак да се провери дали правото на лични отношения е било възпрепятствано по причини, които задължително е трябвало да се вземат предвид с оглед правата на детето, и
б) кой съд тогава е компетентен да провери тези обстоятелства, и по-точно
i) компетентността на съда на държавата по изпълнението във всички случаи ли се свежда до проверка дали твърдяното възпрепятстване на правото на лични отношения между деца и родител се дължи на причина, която изрично следва от решението по съществото на спора, или
ii) от защитените в Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) права на детето следва ли, че съдът на държавата по изпълнението има по-широко правомощие или задължение за проверка дали правото на лични отношения е било възпрепятствано по причини, които задължително е трябвало да се вземат предвид с оглед закрилата на правата на детето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.