4.06.02.01 - Съдебна компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения
Съдебна компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения
Дело C-566/22: Inkreal, Съдебно решение от 8 февруари 2024 г.
От гледна точка на наличието на международен елемент, какъвто е необходим за прилагането на Регламент [№ 1215/2012], възможно ли е този регламент да се приложи просто защото две страни с местоживеене в една и съща държава членка са избрали за компетентни съдилищата на друга държава — членка на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-319/23: Avdzhilov, Определение от 13 декември 2023 г.
Как се определя компетентният съд по дела, свързани с договор за предоставяне на услуги, включително въздушен превоз, съгласно член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012?
Следва ли съдът да прилага единствено правилата на Регламент № 1215/2012 при преценка на международната и териториалната си компетентност, или може да отчита и по-благоприятни национални разпоредби в полза на потребителя?
Съвместима ли е концентрацията на искове в съдилища по мястото на международните летища с изискванията за ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-393/22: EXTÉRIA, Съдебно решение от 14 септември 2023 г.
Трябва ли член 7, точка 1, буква б) от Регламент [„Брюксел Ia“] да се тълкува в смисъл, че понятието „договор за предоставяне на услуги“ включва и предварителния договор (pactum de contrahendo), с който страните се задължават да сключат окончателен договор, който би бил договор за предоставяне на услуги по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-821/21: Club La Costa и др., Съдебно решение от 14 септември 2023 г.
1. В хипотезите на потребителски договори, за които се прилага член 18, параграф 1 от [Регламент „Брюксел Iа“], в съответствие ли е с този регламент да се счита, че изразът „другата страна по договора“, използван в посочената разпоредба, включва само лицето, което е подписало договора, и следователно не може да включва физически или юридически лица, различни от тези, които действително са го подписали?
2. В случай че изразът „другата страна по договора“ се тълкува в смисъл, че включва само лицето, което действително е подписало договора, в хипотезите, в които и потребителят, и „другата страна по договора“ имат местоживеене извън Испания, в съответствие ли е с член 18, параграф 1 от [Регламент „Брюксел Iа“] да се счита, че международната компетентност на съдилищата в Испания не може да бъде определена от факта, че групата от предприятия, към която принадлежи „другата страна по договора“, включва дружества с местоживеене в Испания, които не са участвали в подписването на договора или които са подписали други договори, различни от този, по отношение на който се иска обявяване на недействителност?
3. В случай че „другата страна по договора“ по смисъла на член 18, параграф 1 от [Регламент „Брюксел Iа“] докаже, че местоживеенето ѝ е определено в Обединеното кралство съгласно член 63, параграф 2 от Регламента, в съответствие ли е с тази разпоредба да се счита, че така определеното местоживеене ограничава избора, който може да се направи съгласно член 18, параграф 1
В допълнение, в съответствие ли е с посочената разпоредба [член 63, параграф 2] да се счита, че тя не се ограничава само до установяването на „фактическа презумпция“, че тази презумпция не се оборва, ако „другата страна по договора“ извършва дейност извън държавата по нейното местоживеене, и че няма задължение на „другата страна по договора“ да обоснове наличието на съответствие между определеното местоживеене съгласно [посочения член 63, параграф 2] и мястото, на което извършва дейността си?
4. В хипотезите на потребителски договори, за които е приложим Регламент „Рим I“, в съответствие ли е с член 3 от този регламент да се счита, че са действителни и приложими клаузите за определяне на приложимото право, включени в „общите условия“ на подписания от страните договор или предвидени в отделен документ, към който договорът изрично препраща и за който се докаже, че е предоставен на потребителя?
5. В хипотезите на потребителски договори, за които е приложим Регламент „Рим I“, в съответствие ли е с член 6, параграф 1 от този регламент да се счита, че на него може да се позовава както потребителят, така и другата страна по договора?
6. В хипотезите на потребителски договори, за които е приложим Регламент „Рим I“, в съответствие ли е с член 6, параграф 1 от този регламент да се счита, че ако са изпълнени предвидените в него условия, правото, посочено в тази разпоредба, във всички случаи се прилага с предимство спрямо правото, посочено в член 6, параграф 3, въпреки че последното би могло да се окаже по-благоприятно за потребителя в конкретния случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-832/21: Beverage City Polska, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
Налице ли е „такава тясна връзка“ между исковете, че да е целесъобразно те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегнат противоречащи си съдебни решения по смисъла на член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012, когато в случай на иск за установяване на нарушение на права върху марка на Европейския съюз връзката се състои в обстоятелството, че установеният в една държава членка (в настоящия случай: [Република] Полша) ответник е доставил стоките, с които се нарушават права върху марка на Европейския съюз, на установен в друга държава членка (в настоящия случай: [Федерална република] Германия) ответник, чийто законен представител, срещу когото също е предявен иск за установяване на нарушение, е привързващ ответник, ако страните са обвързани единствено от отношение между клиент и доставчик и извън това между тях няма никаква връзка нито от правна, нито от фактическа страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-590/21: Charles Taylor Adjusting, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
1) Трябва ли предвид точното си значение понятието „явно противоречие с обществения ред на Съюза“, а оттам и понятието „явно противоречие с вътрешния обществен ред“ — което съгласно член 34, точка 1 и член 45, параграф 1 от Регламент № 44/2001 e основание да се откаже признаването или декларирането на изпълняемост — да се разбира в смисъл, че освен изричните „разпореждания да не се водят дела [anti-suit injunctions]“, забраняващи започването и продължаването на производства в друга държава членка, то обхваща и решения или определения на съдилища на държави членки, които усложняват и възпрепятстват достъпа на ищеца или жалбоподателя до съдебна защита от съд на друга държава членка или продължаването на вече висящи пред този съд производства, и дали такава намеса в правораздавателната компетентност на съда на друга държава членка да разгледа конкретен спор, с който вече е сезиран, е съвместима с обществения ред на Съюза
По-специално, противоречи ли на обществения ред на Съюза по смисъла на член 34, точка 1 и член 45, параграф 1 от Регламент № 44/2001 признаването и/или декларацията за изпълняемост на решение или определение, с което съдилища на държава членка присъждат на лицата, поискали признаване и декларация за изпълняемост, временно и предварително парично обезщетение за съдебните разноски, направени от тях поради предявяването на съдебен иск или продължаването на производство пред съд на друга държава членка, ако мотивите, на които почива това решение или определение, са:
а) че при разглеждане на този иск се оказва, че спорът попада в обхвата на спогодба, сключена законосъобразно и одобрена от съда на държавата членка, който постановява решението и/или определението, и
б) че съдът на другата държава членка, сезиран от ответника по делото, по което е постановено решението или определението, с нов иск, е лишен от компетентност по силата на клауза за предоставяне на изключителна компетентност?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, има ли по същинския смисъл на член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001, както е очертан с тълкуването на Съда на ЕС, пречка за признаването и декларацията за изпълняемост в Гърция на решението и определенията с посоченото по-горе съдържание (първия въпрос), постановени от съдилищата на друга държава членка (Обединеното кралство), когато това решение или тези определения са в пряко и явно противоречие с вътрешния обществен ред, като се имат предвид преобладаващите в страната фундаментални разбирания (посочени по-горе) за обществен ред и право, основните норми от гръцкото право, стоящи в същината на правото на съдебна защита — членове 8 и 20 от Конституцията, член 33 от Astikos Kodikas (Граждански кодекс) и принципът на защита на това право, отразен навсякъде в гръцкото процесуално право и конкретизиран по-специално в член 176, член 173, параграфи 1—3 и членове 185, 205 и 191 от Kodikas Politikis Dikonomias (Граждански процесуален кодекс) […] — и член 6, параграф 1 от [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи], така че в такъв случай да се обоснове пренебрегване на присъщия за правото на Съюза принцип на свободно движение на съдебните решения
Съвместимо ли е непризнаването поради тази пречка с разбиранията, възприемащи и насърчаващи европейската перспектива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-567/21: BNP Paribas, Съдебно решение от 8 юни 2023 г.
1) Трябва ли членове 33 и 36 от [Регламент № 44/2001] да се тълкуват в смисъл, че когато правото на държавата членка по произход на съдебното решение предоставя на последното такава сила, която е пречка същите страни да водят ново дело, в което да предявяват искания, които са могли да направят още в първото дело, вече породените от това решение последици в сезираната държава членка са пречка съд в тази държава — чието право, което се прилага ratione temporis, предвижда в областта на трудовоправните правоотношения сходно задължение за предявяване в едно производство на всички претенции — да се произнася по такива искания?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли членове 33 и 36 от [Регламент № 44/2001] да се тълкуват в смисъл, че иск като този за установяване на „unfair dismissal“ в Обединеното кралство има същото основание и същия петитум, както иск като този за установяване на уволнение без реална и сериозна причина по френското право, поради което са недопустими исканията на служителя за обезщетение за вреди вследствие на уволнение без реална и сериозна причина, за обезщетение за неспазено предизвестие и за обезщетение при уволнение, предявени пред френските съдилища, след като в Обединеното кралство в полза на служителя е постановено решение, с което се обявява, че е налице „unfair dismissal“, и се присъждат на това основание обезщетения („compensatory award“)
Следва ли в това отношение да се прави разграничение между обезщетението за вреди вследствие на уволнение без реална и сериозна причина, което би могло да има същото основание и същия предмет като присъденото „compensatory award“, и обезщетенията при уволнение и за неспазено предизвестие, които съгласно френското право се дължат, когато уволнението се основава на реална и сериозна причина, но не и когато е дисциплинарно?
3) Също така трябва ли членове 33 и 36 от [Регламент № 44/2001] да се тълкуват в смисъл, че иск като този за установяване на „unfair dismissal“ в Обединеното кралство и иск за изплащане на бонуси или премии, предвидени в трудовия договор, имат едно и също основание и един и същ петитум, при положение че тези искове се основават на едно и също договорно правоотношение между страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/21: A1 и A2 (Assurance d’un bateau de plaisance), Съдебно решение от 27 април 2023 г.
Трябва ли член 15, точка 5 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с член 16, точка 5 от него да се тълкува в смисъл, че застраховката на корпуса на плавателни съдове за развлечение, които не се използват за търговски цели, попада в обхвата на изключението, предвидено в член 16, точка 5 от същия регламент, и следователно съгласно член 15, точка 5 от него е действителен застрахователен договор, съдържащ споразумение относно избор на съд, дерогиращо правилото, предвидено в член 11 от същия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-343/22: PT (Injonction de payer de droit suisse), Съдебно решение от 30 март 2023 г.
Трябва ли член 34, точка 2 от Конвенцията от Лугано II да се тълкува в смисъл, че исковата молба, с която се предявява иск за плащане, след като преди това е издадена швейцарска заповед за плащане, но не е поискано отхвърляне на подаденото срещу заповедта възражение, представлява документ за образуване на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-98/22: Eurelec Trading, Съдебно решение от 22 декември 2022 г.
Трябва ли понятието „граждански и търговски дела“, дефинирано в член 1, параграф 1 от [Регламент № 1215/2012], да се тълкува в смисъл, че включва в приложното си поле иска — и постановения по него съдебен акт — i) предявен от френския министър на икономиката и финансите на основание член [L 442‑6, I, 2° от Търговския кодекс] срещу белгийско дружество, ii) за установяване и прекратяване на ограничаващи конкуренцията практики и за налагане на глоба по гражданскоправен ред на предполагаемия извършител за тези практики, iii) въз основа на доказателства, получени чрез специалните му правомощия за разследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.