4.06.01 - Граничен контрол, убежище и имиграция
Граничен контрол, убежище и имиграция
Дело C-193/19: Migrationsverket, Съдебно решение от 4 март 2021 г.
Допускат ли разпоредбите на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, и по-специално разпоредбите относно систематичното търсене в Шенгенската информационна система и в Кодекса на шенгенските граници, и по-конкретно посоченото в тях изискване за притежаване на валиден паспорт, да бъде издадено разрешение за пребиваване въз основа на подадено в Швеция заявление, което не е основано нито на съображения за закрила, нито на хуманитарни съображения, при положение че не е ясно установена самоличността на заявителя?
При утвърдителен отговор, допустимо ли е установяването на самоличността да е предмет на изключения, основани на националното право или съдебна практика?
При отрицателен отговор на втория въпрос, какви изключения евентуално са предвидени в правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-673/19: M и др. (Transfert vers un État membre), Съдебно решение от 24 февруари 2021 г.
Допускат ли членове 3, 4, 6 и 15 от Директива 2008/115/ЕО чужденец, на когото е предоставена международна закрила в друга държава — членка на Европейския съюз, да бъде задържан съгласно националното право, за да бъде изведен към тази друга държава членка, когато за тази цел първоначално от него е изискано да отиде на територията на въпросната държава членка, но впоследствие не е прието решение за връщане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-322/19: The International Protection Appeals Tribunal и др., Съдебно решение от 14 януари 2021 г.
Може ли национална юрисдикция да вземе предвид Директива 2013/32/ЕС, която по силата на членове 1 и 2, както и на член 4а, параграф 1 от Протокол № 21, не се прилага в държавата членка на тази юрисдикция, за да тълкува разпоредбите на Директива 2013/33, която за сметка на това е приложима в посочената държава членка, в съответствие с член 4 от този протокол?
Следва ли член 15 от Директива 2013/33 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изключва от достъп до пазара на труда кандидат за международна закрила само поради това че по отношение на него е било взето решение за прехвърляне в изпълнение на Регламент (ЕС) № 604/2013?
Предвиждат ли се отделни категории „кандидати“ в член 15 от Директива 2013/33?
Какъв вид поведение представлява забавяне, което може да бъде вменено в отговорност на кандидата по смисъла на член 15, параграф 1 от Директива 2013/33?
Може ли при транспонирането на член 15 от Директива 2013/33 държава членка да приеме обща мярка, която вменява на кандидатите, подлежащи на прехвърляне по Регламента Дъблин III, отговорността за забавяния при или след приемането на решение за прехвърляне?
Може ли държава членка да вмени в отговорност на кандидата за международна закрила забавянето в приемането на първоинстанционно решение с предмет молба за международна закрила, поради факта че този кандидат не е подал молбата си пред държавата членка на първо влизане?
Може ли държава членка да вмени в отговорност на кандидата за международна закрила забавянето в разглеждането на неговата молба за международна закрила, произтичащо от подаването от същия на съдебна жалба със суспензивно действие срещу решението за прехвърляне, прието по отношение на него в изпълнение на Регламента Дъблин III?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-441/19: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Retour d’un mineur non accompagné), Съдебно решение от 14 януари 2021 г.
Трябва ли член 10 от Директива 2008/115 във връзка с членове 4 и 24 от Хартата, съображение 22 и член 5, буква а) от Директива 2008/115, както и член 15 от Директива 2011/95 да се тълкуват в смисъл, че преди да наложи задължение за връщане на непридружено малолетно или непълнолетно лице, държавата членка трябва да се увери и да изследва дали в страната на произход най-малкото по принцип е предвидена и е налице подходяща възможност за приемане?
Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 2008/115 във връзка с член 21 от Хартата да се тълкува в смисъл, че за целите на признаването на право на законно пребиваване на своя територия държавата членка няма право да прави разграничение по възраст, когато е установено, че непридруженото малолетно или непълнолетно лице не може да получи статут на бежанец или субсидиарна закрила?
Трябва ли член 6, параграф 4 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че ако непридружено малолетно или непълнолетно лице не спази задължението за връщане и държавата членка не предприеме и не възнамерява да предприеме никакви конкретни действия за извеждането му, следва да бъде спряно изпълнението на задължението за връщане и съответно да бъде признато право на законно пребиваване
Трябва ли член 8, параграф 1 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че издаването на решение за връщане на непридружено малолетно или непълнолетно лице, без след това да се предприемат действия за извеждането му до навършването на 18 години, е в разрез с принципа на лоялното сътрудничество и с принципа на лоялност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-507/19: Bundesrepublik Deutschland (Statut de réfugié d’un apatride d’origine palestinienne), Съдебно решение от 13 януари 2021 г.
За да се прецени дали по отношение на палестинец без гражданство е преустановена закрилата или помощта от UNRWA по смисъла на член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95, трябва ли в географско отношение да се взема предвид само съответният сектор на действие (Ивицата Газа, Йордания, Ливан, Сирия, Западният бряг на река Йордан), в който лицето без гражданство реално е пребивавало, преди да напусне обхванатата от мандата на UNRWA територия (в случая секторът Сирия), или трябва да се вземат предвид и други сектори от обхванатата от мандата на UNRWA територия?
Ако следва да се взема предвид не само секторът на действие при напускането: трябва ли винаги и независимо от други условия да се вземат предвид всички сектори от обхванатата от мандата на UNRWA територия
При отрицателен отговор: трябва ли да се вземат предвид други сектори на действие само ако лицето без гражданство има съществена (териториална) връзка с този сектор на действие
За да е налице такава връзка, необходимо ли е лицето без гражданство да е имало обичайно пребиваване в този сектор при напускането му или към предишен момент
При проверката дали е налице съществена (териториална) връзка, трябва ли да се вземат предвид други обстоятелства
При утвърдителен отговор: кои са те
От значение ли е дали към момента на напускане на обхванатата от мандата на UNRWA територия за лицето без гражданство е имало разумна възможност да влезе в съответния сектор на действие?
За да се прецени дали на лице без гражданство не може ipso facto да се предостави статут на бежанец, защото след напускането на обхванатата от мандата на UNRWA територия условията по член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95 са престанали да съществуват, трябва ли да се взема предвид само секторът на действие, в който е мястото на последното обичайно пребиваване
При отрицателен отговор: обратно, трябва ли да се вземат предвид и секторите, които съгласно втория въпрос трябва да се вземат предвид към момента на напускане
При отрицателен отговор: по какви критерии следва да се определят секторите, които трябва да бъдат взети предвид при постановяването на решението по молбата
Предполага ли отпадането на условията по член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95 (държавните или квазидържавните) органи в съответния сектор на действие да имат готовност да приемат (обратно) лицето без гражданство?
Ползва ли се лице без гражданство, което напуска обхванатата от мандата на UNRWA територия, защото в сектора на действие, където то реално пребивава, има сериозна заплаха за него и UNRWA не е в състояние да му предостави там закрила или помощ, ipso facto от защитата по член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95 и ако преди това то е отишло в този сектор на действие, без да е имало сериозна заплаха за него в сектора на действие, в който е предишното му пребиваване, и без съгласно обстоятелствата към момента на преместването то да може да очаква да получи закрила или помощ от UNRWA в сектора на действие, в който отива, и без да може в обозримо бъдеще да се завърне в сектора на действие, в който е пребивавало преди това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-808/18: Комисия/Унгария (Accueil des demandeurs de protection internationale), Съдебно решение от 17 декември 2020 г.
Съвместима ли е унгарската правна уредба, която изисква молбите за международна закрила да се подават лично и само в транзитните зони Рьоске и Томпа, с изискванията за ефективен достъп до процедурата за убежище по Директива 2013/32?
Съвместима ли е системата за общо задържане на кандидатите за международна закрила в транзитните зони Рьоске и Томпа с гаранциите и условията, предвидени в Директива 2013/32 и Директива 2013/33?
Съвместимо ли е принудителното извеждане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни зад граничните заграждения без индивидуална процедура и гаранции с изискванията на Директива 2008/115?
Гарантира ли унгарската правна уредба правото на кандидатите за международна закрила да останат на територията на държавата членка до приключване на съдебното производство по обжалване на отказа, съгласно член 46, параграф 5 от Директива 2013/32?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-616/19: Minister for Justice and Equality (Demande de protection internationale en Irlande), Съдебно решение от 10 декември 2020 г.
Как трябва да се тълкува посочването на „съответната държава членка“ в член 25, параграф 2, букви г) и д) от Директива 2005/85 — като отнасящо се до първата държава членка, предоставила на кандидата закрила, равностойна на убежище, като отнасящо се до втората държава членка, в която е подадена последваща молба за международна закрила, или като отнасящо се до която и да е от тези държави членки?
Трябва ли член 25 от Директива 2005/85 да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка, която не е обвързана от Директива 2013/32, но е обвързана от Регламент „Дъблин III“, да приеме мярка като разглежданата в настоящия случай, по силата на която молба за убежище на гражданин на трета страна, на когото преди това е предоставена субсидиарна закрила от друга държава членка, се счита за недопустима?
Ако гражданин на трета страна, на когото е предоставена международна закрила под формата на субсидиарна закрила в една първа държава членка, се премести на територията на втора държава членка, представлява ли подаването на последваща молба за международна закрила във втората държава членка злоупотреба с право, така че втората държава членка да има право да приеме мярка, съгласно която такава последваща молба е недопустима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-303/19: Istituto Nazionale della Previdenza Sociale (Prestations familiales pour les résidents de longue …, Съдебно решение от 25 ноември 2020 г.
Трябва ли член 11, параграф 1, буква г) от Директива 2003/109[…], както и принципът за равно третиране между дългосрочно пребиваващи и граждани на държавата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, обратно на предвиденото за граждани на държавата членка, при преброяване на членовете на семейното ядро за изчисляване на добавките за семейно ядро се изключват членовете на семейството на дългосрочно пребиваващ работник с произход от трета страна, когато те пребивават в третата страна на произхода си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.