всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

4.04 - Свободно движение на хора и услуги

Свободно движение на хора и услуги

Дело C-30/22: Direktor na Teritorialno podelenie na Natsionalnia osiguritelen institut-Veliko Tarnovo, Определение от 24 март 2023 г.

Приложим ли е член 65, параграф 2 от Регламент № 883/2004 в случай, когато лицето не е имало осигурителни периоди, заетост или самостоятелна заетост в държавата членка, до чийто компетентен орган подава заявление за обезщетения за безработица?
Възниква ли право, придобито по силата на Регламент № 883/2004 за периода на дейност като заето лице в друга държава членка, което да бъде защитено по силата на Споразумението за оттегляне, когато лицето се връща в държавата на последно пребиваване?
Възможно ли е сумиране на осигурителни периоди при липса на различни държави за последно пребиваване и дейност като заето лице съгласно изискванията на член 65, параграф 5, буква а) във връзка с параграф 2 от Регламент № 883/2004?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-574/21: 02 Czech Republic, Съдебно решение от 23 март 2023 г.

Следва ли изразът „изгубена комисиона“ по смисъла на член 17, параграф 2, буква а), второ тире от Директива 86/653 да се тълкува в смисъл, че такава е и комисионата за сключване на договори, които търговският представител би сключил, ако още действаше договорът му за търговско представителство, с клиентите, които е привлякъл за принципала или с които значително е увеличил обема на търговията?
Ако е така, при какви условия този извод се отнася и до т.нар. еднократни комисиони за сключване на договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-517/20: OL (Prorogation des concessions italiennes), Съдебно решение от 16 март 2023 г.

Противоречат ли принципите на свободата на установяване, недискриминацията и защитата на конкуренцията, закрепени в членове 49 и 56 ДФЕС, както и принципът на разумност, съдържащ се в тях, на национална правна уредба, която, в резултат на разпоредба или национален акт със сила на закон, води до удължаване на старите концесии и други права за събиране на залози, предоставени в рамките на обществени поръчки или чрез процедура за уреждане (без обществена поръчка), чийто естествен срок вече е бил определен за юни 2016 г.?
Противоречат ли членове 49 и 56 ДФЕС на национална правна уредба, която чрез техника на пряко предоставяне посредством акт на удължаване, който не е предшестван от провеждане на конкурсна процедура, води до неоправдано затваряне на националния пазар?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-561/22: Willy Hermann Service, Определение от 7 март 2023 г.

Какъв е обхватът на задълженията на националния съд по отношение на прилагането на принципа на сила на пресъдено нещо в контекста на правото на Европейския съюз и изискванията на Директива 2013/34/ЕС?
Съвместима ли е национална правна уредба, която ограничава правомощията на административния съд да преразглежда основателността и размера на наложени с окончателно решение санкции, с принципите на равностойност и ефективност, предвидени в правото на Европейския съюз?
Изисква ли правото на Европейския съюз националният съд да тълкува националното право contra legem, когато това би надхвърлило неговите компетенции според вътрешното законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-78/21: PrivatBank и др., Съдебно решение от 2 март 2023 г.

Могат ли финансовите заеми и кредити, както и операциите с текущи и депозитни сметки във финансови институции, и по-специално кредитни институции, да се считат за движения на капитали по смисъла на член 63, параграф 1 ДФЕС?
Трябва ли член 56, първа алинея и член 63, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че административна мярка, с която компетентният орган на държава членка, от една страна, забранява на кредитна институция да установява делови взаимоотношения с физически или юридически лица, които нямат връзка с държавата членка, в която е установена тази институция, и чийто месечен кредитен оборот надвишава определен размер, и от друга, задължава институцията да прекрати такива делови взаимоотношения, когато са били установени след приемането на мярката, представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги по смисъла на първата от посочените разпоредби, както и ограничение на движението на капитали по смисъла на втората от тези разпоредби?
Трябва ли член 56, първа алинея и член 63, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат административна мярка, с която компетентният орган на държава членка, от една страна, забранява на кредитна институция да установява делови взаимоотношения с физически лица, които нямат връзка с държавата членка, в която е установена тази институция, и чийто месечен кредитен оборот надвишава 15000 евро, или с юридически лица, чиято икономическа дейност не е свързана с тази държава членка и чийто месечен кредитен оборот надвишава 50000 евро, и от друга, задължава институцията да прекрати такива делови взаимоотношения, когато са били установени след приемането на мярката, стига тази административна мярка, първо, да е обоснована с целта за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма или като необходима мярка за предотвратяване на нарушенията на националните законови и подзаконови норми в областта на пруденциалния надзор върху финансовите институции или пък като мярка, обоснована със съображенията за обществен ред по член 65, параграф 1, буква б) ДФЕС, второ, е годна да гарантира осъществяването на тези цели, трето, не надхвърля необходимото за постигането им и четвърто, не засяга прекомерно защитените съгласно членове 56 и 63 ДФЕС права и интереси на съответната кредитна институция и нейните клиенти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-270/21: A (Enseignant d’école maternelle), Съдебно решение от 2 март 2023 г.

Трябва ли член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2005/36 да се тълкува в смисъл, че за регламентирана професия следва да се счита професия, по отношение на която, от една страна, изискванията за правоспособност са определени в наредба, издадена от министъра на образованието на държава членка, съдържанието на педагогическата компетентност, която се изисква да притежава учител в детска градина, е уредено в професионален стандарт и държавата членка е осигурила включването на професията „учител в детска градина“ в базата данни на регламентираните професии, създадена при Комисията, но по отношение на която професия, от друга страна, съгласно текста на наредбата, отнасяща се до приложимите към тази професия изисквания за правоспособност, на работодателя е предоставено право да прецени дали изискванията за правоспособност са изпълнени, по-специално досежно изискването за педагогическа компетентност, а начинът на доказване на наличието на педагогическа компетентност не е уреден нито във въпросната наредба, нито в други законови, подзаконови или административни разпоредби?
При утвърдителен отговор на първия въпрос може ли издаденото от компетентния орган на държавата членка по произход и отнасящо се до професионална квалификация свидетелство, за чието получаване е необходимо да е налице трудов стаж по въпросната професия, да се счита за удостоверение за правоспособност или за друго удостоверение за професионални квалификации по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива 2005/36, ако професионалният стаж, основание за издаване на свидетелството, е натрупан в държавата членка по произход през периода, когато тази държава е била съветска социалистическа република, както и натрупан в приемащата държава членка, но не и в държавата членка по произход, след като тя отново става независима държава?
Трябва ли член 3, параграф 3 от Директива 2005/36 да се тълкува в смисъл, че професионалната квалификация, която се основава на диплома, получена в учебно заведение, което се намира на географската територия на държава членка по времето, когато тази държава членка е съществувала не като независима държава, а като съветска социалистическа република, както и на професионален стаж, придобит въз основа на тази диплома във въпросната съветска социалистическа република, преди тази държава членка отново да стане независима държава, следва да се счита за придобита в трета държава професионална квалификация, така че изтъкването на тази професионална квалификация да изисква наред с нея да е налице тригодишен професионален стаж, придобит в държавата членка по произход в периода, след като тя отново е станала независима държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-695/21: Recreatieprojecten Zeeland и др., Съдебно решение от 2 март 2023 г.

Трябва ли член 56, първа алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба на държава членка, която предвижда за операторите на ограничен и контролиран брой лицензирани игрални заведения на територията ѝ изключение от обща забрана за рекламиране на такива заведения, но същевременно не предвижда възможността за операторите на установени в други държави членки игрални заведения да се прилага във връзка с тези заведения същото изключение от забраната за рекламиране на територията ѝ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-574/20: Finanzamt Österreich, Определение от 13 януари 2023 г.

Допуска ли член 7 от Регламент № 883/2004 държавите членки да въвеждат механизъм за адаптиране на семейните обезщетения чрез индексиране въз основа на равнището на цените в държавата по местоживеене на децата на работника, предвид задълженията по член 67 и член 7 от същия регламент във връзка с член 45 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-83/21: Airbnb Ireland и Airbnb Payments UK, Съдебно решение от 22 декември 2022 г.

Следва ли изразите „технически регламент“ на услугите на информационното общество и „правило за услуги“ на информационното общество, фигуриращи в Директива 2015/1535, да се разбират в смисъл, че включват и данъчни мерки, които не целят пряко да регламентират специфична услуга на информационното общество, но са от естество да уредят конкретното упражняване на разглежданата дейност на територията на съответната държава членка?
Допуска ли член 56 ДФЕС мерки като трите вида задължения, изложени в точка 33 от настоящото решение, а именно: задължението за събиране и съобщаване на данъчните органи на данните, свързани с договорите за наем, сключени вследствие на посредничеството във връзка с недвижими имоти; задължението за удържане при източника на дължимия данък от сумите, платени от наемателите на наемодателите, и за внасяне на този данък в държавния бюджет; и задължението, въведено за доставчиците на посреднически услуги във връзка с недвижими имоти, които не са установени в Италия, да определят данъчен представител?
Следва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при повдигнат от една от страните по главното производство въпрос относно тълкуването на правото на Съюза определянето и формулирането на въпросите, които следва да се поставят на Съда, се извършва само от националната юрисдикция и тези страни не могат да налагат или променят съдържанието им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-404/21: INPS и Repubblica italiana, Съдебно решение от 22 декември 2022 г.

Трябва ли членове 45 и 48 ДФЕС, член 4 ДЕС, член 11 от приложение VIII към [Правилника] и член 8 от приложение IIIa към [Условията за работа в ЕЦБ] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба или национална административна практика, която не позволява на работник от една държава членка, който е правил вноски в националния социалноосигурителен институт и понастоящем работи в институция на Съюза като ЕЦБ, да прехвърли в пенсионната схема на тази институция пенсионните вноски, направени в рамките на националната осигурителна схема на неговата държава на произход?
С оглед на отговора на първия въпрос трябва ли да се осигури възможност за упражняване на правото на прехвърляне на вноските дори при липса на транспониращ вътрешен законодателен акт или на специално споразумение между държавата членка на произход на работника или пенсионноосигурителния орган на последния, от една страна, и институцията на Съюза, от друга страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1789101162 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form