4.04 - Свободно движение на хора и услуги
Свободно движение на хора и услуги
Дело C-159/12: Venturini, Съдебно решение от 5 декември 2013 г.
Допускат ли посочените в член 49 и сл. ДФЕС принципи на свобода на установяване, на недопускане на дискриминация и на защита на конкуренцията национално законодателство, което не разрешава на правоспособен и вписан в съответното професионално сдружение фармацевт, който не притежава включена в „pianta organica“ [териториалната мрежа] аптека, да предлага за продажба на дребно в притежаваната от него дрогерия лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание с т.нар. „ricetta bianca“, т.е. които не се заплащат от националната служба по здравеопазване, а изцяло от гражданина, и което съответно установява в този сектор забрана за продажбата на определени категории лекарствени продукти и ограничение на броя на търговските обекти, които могат да бъдат установени на националната територия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-166/12: Časta, Съдебно решение от 5 декември 2013 г.
Как следва да се тълкува понятието „капиталова[…] стойност на […] пенсионни права“ по член 11, параграф 2 от приложение VIII към [Правилника]
Обхваща ли това понятие размера на пенсионните права, определен под формата както на актюерска равностойност, така и на фиксирана сума за откупуване на пенсионни права съгласно определението в член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, както е предвидено преди влизането в сила на Регламент № 723/2004, или то трябва да се идентифицира само с едно от тези понятия, а ако това не е така, по какво се различава от тези понятия?
Допуска ли член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника във връзка с член 4, параграф 3 [ДЕС] прилагането на метода за изчисление на пенсионните права, предвиден в член 105a, алинея 1 от Закон № 155/1995 за пенсионното осигуряване и в [Постановление № 587/2006 на Министерския съвет]
Относимо ли е в този контекст обстоятелството, че в конкретния случай методът на изчисление води до предоставяне на възможност за прехвърляне към пенсионната схема на [Съюза] на пенсионни права в размер, който не достига дори половината от стойността на вноските, платени от длъжностното лице по националната пенсионна схема?
Следва ли Решение [от 16 декември 2004 г. по дело My (C-293/03, Recueil, стр. I-12013)] да се тълкува в смисъл, че за изчисляването на подлежащите на прехвърляне към пенсионната схема на [Съюза] пенсионни права чрез актюерски метод, основаващ се на периода на осигуряване, личната осигурителна основа трябва да обхваща и периода, през който, преди датата на подаване на искане за прехвърляне на пенсионни права, длъжностното лице на [Съюза] вече е започнало да се осигурява по пенсионната схема на [Съюза]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-221/12: Belgacom, Съдебно решение от 14 ноември 2013 г.
Следва ли членове 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че предприятие със седалище в Белгия може да се позовава пред белгийските съдилища на основните правила на правото на Съюза, и по-специално на извежданото от посочените разпоредби задължение за прозрачност, във връзка с договор, който е извън приложното поле на някоя от директивите относно обществените поръчки, и с който договор белгийски орган прехвърля определени права на друго белгийско предприятие, без преди това да е провел публичен търг?
Стремежът да се избегне нарушение на съществуващ, сам по себе си безспорен и много специфичен договор, сключен между публичноправно юридическо лице и неконтролирано от него частноправно предприятие, или сключването на определена сделка или на договор за спогодба, целящ да уреди съществуващ спор относно тълкуването на посочения по-горе специфичен договор, като при сключването на тази спогодба се вземат предвид правата, признати на страните с предходно съдебно решение за налагане на привременни мерки, предвид обстоятелството, че без сключването на такава спогодба може да бъде нанесена сериозна вреда на осъществяваната от [посоченото юридическо лице дейност] и да бъде намалена нейната стойност, а потребителите могат междувременно да бъдат лишени от определени услуги, може ли да се разглежда като императивно съображение от общ интерес или най-малкото като обективно съображение за обосноваване, което дава право на юридическите лица на публичното право по изключение и в отклонение от принципа на равно третиране и от забраната на дискриминацията по причина на националност, закрепени в членове 49 и 56 ДФЕС, както и от извеждания от тези разпоредби принцип на прозрачност, да не проведат публичен търг, а да възложат пряко съответния договор?
Ако на втория въпрос може да се отговори утвърдително, за да може по-горе посочените и гарантирани от правото на Съюза основни свободи да не се ограничават повече от необходимото за постигане на преследваната цел, трябва ли по-горе посочената сделка или по-горе посочената спогодба да се ограничи до абсолютно необходимото минимално съдържание за уреждане на съществуващия спор, или за да избегнат бъдещи различия в тълкуването, намиращи се в разумна и логическа връзка със спора, страните могат да сключат и договор за спогодба, който надхвърля този абсолютен минимум, като същевременно се защитават интересите на потребителите и заедно с това се увеличава стойността на прехвърляната дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-522/12: Isbir, Съдебно решение от 7 ноември 2013 г.
Следва ли понятието „минимални ставки на заплащане“ в член 3, параграф 1, второ тире, буква в) от Директива [96/71] да се тълкува в смисъл, че обозначава насрещната престация на работодателя за предоставяната от работника работна сила, която съгласно посочените в член 3, параграф 1, първо изречение от директивата законови или подзаконови разпоредби или по силата на обявени за общоприложими колективни трудови договори се възнаграждава единствено и изцяло с предвидена в колективен трудов договор минимална заплата („предоставяне на работна сила в общия случай“), като поради тази причина в задължението на работодателя да заплати минимална ставка на заплащане попадат единствено плащанията на работодателя, с които се възнаграждава това предоставяне на работна сила в общия случай и които трябва да бъдат предоставени на разположение на работника най-късно до датата, на която се дължи трудовото възнаграждение за съответния период?
Следва ли понятието „минимални ставки на заплащане“ в член 3, параграф 1, второ тире, буква в) от Директива [96/71] да се тълкува в смисъл, че не допуска съществуването на национални разпоредби или практики, според които плащанията от даден работодател не следва да се разглеждат като компоненти на минималната заплата и следователно не следва да се считат за изпълнение на задължението за изплащане на съответната минимална заплата, когато работодателят изплаща тези суми в изпълнение на установено в колективен трудов договор задължение,
— ако съгласно волята на страните по този договор и на националния законодател тези плащания следва да послужат за обособяването на вложения в полза на работниците,
и ако за тази цел
— месечните плащания от работодателя в полза на работника представляват дългосрочно вложение, като например вноски към спестовен влог, вноски за строеж или закупуване на жилище или вноски [към] спестовна застраховка живот, и
— изплащането им се поощрява с държавно подпомагане и данъчни облекчения, но
— работникът може да разполага с тези средства едва след изтичането на период от няколко години, и
— вноските имат фиксиран месечен размер, който зависи единствено от договорената продължителност на трудовия договор, но не и от размера на трудовото възнаграждение („плащания, спомагащи за обособяването на вложения“)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-442/12: Sneller, Съдебно решение от 7 ноември 2013 г.
Допуска ли член 4, параграф 1 от Директива 87/344 застраховател на правни разноски, който е предвидил в общите условия на застрахователен договор, че правната помощ в рамките на съдебно или административно производство по принцип ще се предоставя от служители на застрахователя, да предвиди също, че разноските за правна помощ на свободно избран от застрахованото лице адвокат или юридически представител ще бъдат покрити само ако застрахователят счете, че конкретният случай трябва да бъде възложен на външен юридически представител?
Би ли се различавал отговорът на първия въпрос в зависимост от това дали правната помощ е задължителна или не за съответното съдебно или административно производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-85/12: LBI, Съдебно решение от 24 октомври 2013 г.
Трябва ли членове 3 и 9 от Директива 2001/24 да се тълкуват в смисъл, че мерките за оздравяване или ликвидация на финансова институция като произтичащите от Закон № 44/2009 следва да се разглеждат като мерки, приети от административен или съдебен орган по смисъла на тези разпоредби?
Трябва ли член 32 от Директива 2001/24 да се тълкува в смисъл, че изключва възможността национална разпоредба като член 98 от Закон № 161/2002 за финансовите институции, с който се забранява образуването на съдебни производства или се спират всякакви производства срещу финансова институция от момента на влизане в сила на мораториум, да породи последици за обезпечителни мерки, наложени в друга държава членка преди установяването на мораториума?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-555/11: EEAE и др., Съдебно решение от 17 октомври 2013 г.
Трябва ли разпоредбите на член 2, точка 3, втора алинея от Директива 2002/92 да се тълкуват в смисъл, че заето лице в застрахователно предприятие, което не разполага с квалификациите по член 4, параграф 1 от тази директива, може да упражнява дейности по застрахователно посредничество — спорадично и не в рамките на основното си професионално занятие — дори когато това лице не действа като подчинено на съответното предприятие, но въпреки това последното упражнява надзор върху неговите действия, или тази директива дава възможност такива дейности да се осъществяват само в рамките на правоотношението, при което това лице е подчинено на предприятието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-5/13: Kovács, Определение от 10 октомври 2013 г.
Допустимо ли е национално изискване, предвиждащо при проверка водачът на превозно средство с чужда регистрация да представи на място доказателства за обстоятелства, които позволяват дерогация от задължението за национална регистрация, под заплаха от незабавна и непропорционална санкция?
Явява ли се подобна национална мярка ограничение на свободното движение на работници по член 45 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.