всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.04.05.01.04 - Материален обхват на регламентите

Материален обхват на регламентите

Дело C-257/24: Städteregion Aachen, Съдебно решение от 10 юли 2025 г.

Трябва ли член 3 от Регламент № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че обезщетение като помощта за интеграция под формата на помощи за услугата „училищно асистиране“ за деца с увреждания, предвидена в SGB IX, попада в материалния обхват на този регламент?
Трябва ли член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която поставя предоставянето на помощ за интеграция под формата на помощи за услугата „училищно асистиране“ на детето с увреждания на пограничен работник, гражданин на Съюза, в зависимост от условието това дете да пребивава на територията на страната?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-116/23: Sozialministeriumservice, Съдебно решение от 11 април 2024 г.

Представлява ли обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък обезщетение за болест по смисъла на член 3 от Регламент № 883/2004, или евентуално представлява друго обезщетение по посочения член 3?
Ако става въпрос за обезщетение за болест, представлява ли обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък парично обезщетение по смисъла на член 21 от Регламент № 883/2004?
Представлява ли обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък обезщетение в полза на лицето, полагащо грижи, или на лицето, получаващо грижи?
Вследствие на това попада ли в приложното поле на Регламент № 883/2004 фактически състав, при който заявител на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък, който е италиански гражданин с постоянно пребиваване в Австрия (в провинция Горна Австрия) от 28 юни 2013 г., работещ без прекъсване в Австрия, в същата провинция, при един и същ работодател от 1 юли 2013 г. — следователно няма индикации да е пограничен работник — и за разглеждания период от 1 май 2022 г. до 13 юни 2022 г. договаря с работодателя си отпуск за полагане на грижи за близък, за да може да се грижи за баща си, който е италиански гражданин с постоянно местожителство в Италия (Сасуоло), подава до [службата към министерството] заявление за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък?
Допуска ли член 7 от Регламент № 883/2004 или принципът за недопускане на дискриминация, изразен на различни места в правото на Съюза (например в член 18 ДФЕС, член 4 от Регламент № 883/2004 и т.н.), национална правна уредба, която обуславя предоставянето на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък от това получаващото грижите лице да получава австрийска добавка за чужда помощ от трета или по-висока степен?
В положение като спорното допуска ли принципът на ефективност на правото на Съюза или принципът за недопускане на дискриминация, изразени на различни места в правото на Съюза (например в член 18 ДФЕС, член 4 от Регламент № 883/2004 и т.н.), национална правна уредба или постоянна национална съдебна практика, която не предвижда никаква свобода на преценка, позволяваща „заявление за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък“ да се преквалифицира като „заявление за отпуск за семейна солидарност“, при положение че несъмнено е използван формуляр за „заявление за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък“, а не за „заявление за отпуск за семейна солидарност“, и че също толкова несъмнено в сключеното споразумение с работодателя се посочва „грижа за близък роднина“, а не „придружаване в края на живота“ — макар че поради междувременно настъпилата смърт на ползващия се от грижите баща разглежданото положение би отговаряло на условията за предоставяне на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък по реда на отпуска за семейна солидарност, стига да е сключено друго споразумение с работодателя и да е подадено друго заявление пред органа?
Допуска ли член 4 от Регламент № 883/2004 или друга разпоредба на правото на Съюза (например член 7 от [Хартата]) национална правна норма (член 21с, параграф 1 от BPGG), която обуславя предоставянето на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък от това ползващото се от грижите лице да получава австрийска добавка за чужда помощ от трета или по-висока степен, докато друга национална правна норма (член 21с, параграф 3 от посочения закон), приложена към същото положение, не обвързва обезщетението с подобно предварително условие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-411/22: Thermalhotel Fontana, Съдебно решение от 15 юни 2023 г.

Представлява ли обезщетение за болест по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004 сумата за обезщетение, дължима на работниците за материалните загуби, причинени от възпрепятстването на професионалната им дейност по време на тяхната карантина като болни лица или лица, за които се подозира, че са болни от или са заразени с COVID‑19, и която първоначално трябва да се изплати от работодателя на работниците, като правото на обезщетение по отношение на федералната държава преминава върху работодателя в момента на изплащането?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, трябва ли член 45 ДФЕС и член 7 от Регламент № 492/2011 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която предоставянето на обезщетение за загубата на доходи, претърпяна от работниците в резултат на карантина, разпоредена от здравен орган поради положителен резултат от тест за COVID‑19 (като обезщетението първоначално трябва да се изплати на работниците от работодателя и в тази връзка правото на обезщетение спрямо федералната държава се прехвърля върху работодателя) зависи от това дали карантината е разпоредена от национален орган въз основа на национални епидемиологични разпоредби, така че такова обезщетение да не се изплаща на работници, които в качеството си на погранични работници пребивават в друга държава членка и чиято карантина е разпоредена от здравния орган на държавата им на пребиваване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-535/19: A (Soins de santé publics), Съдебно решение от 15 юли 2021 г.

Трябва ли да се счита, че общественото здравно обслужване е включено в понятието „обезщетения за болест“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004?
Допустимо ли е с оглед на член 4 от Регламент № 883/2004 и член 24 от Директива 2004/38 и с цел да се избегнат непропорционални искания за социалните обезщетения, предвидени, за да се гарантира здравното обслужване, държавите членки да отказват такива обезщетения на граждани на Съюза, които към съответния момент нямат качеството на работници, като същите обезщетения се отпускат на техните граждани и на членовете на семейството на гражданин на Съюза, които работят и се намират в същото положение като техните граждани?
Съвместимо ли е с разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 положение, при което на гражданин на Европейския съюз, който упражнява правото си на свободно движение, се отказва правото да ползва обществени здравни услуги, финансирани от държавния бюджет, във всяка от засегнатите в разглеждания случай държави членки?
Съвместимо ли е с разпоредбите на член 18, член 20, параграф 1 и член 21 ДФЕС положение, при което на гражданин на Европейския съюз, който упражнява правото си на свободно движение, се отказва правото да ползва обществени здравни услуги, финансирани от държавния бюджет, във всяка от засегнатите в разглеждания случай държави членки?
Трябва ли законосъобразността на пребиваването по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/38 да се разбира в смисъл, че предоставя на дадено лице право на достъп до системата за социална сигурност, както и в смисъл, че може да бъде основание за изключването на това лице от социалната сигурност
По-конкретно, трябва ли в разглеждания случай да се счита, че тъй като заинтересованото лице има пълно здравно застрахователно покритие — което представлява едно от предварителните условия за законосъобразност на пребиваването съгласно Директива 2004/38 — може да бъде обоснован отказът това лице да бъде включено към системата за здравно обслужване, финансирана от държавата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-802/18: Caisse pour l’avenir des enfants (Дете на съпруг на пограничен работник), Съдебно решение от 2 април 2020 г.

1) Трябва ли семейната добавка съгласно люксембургския закон, предоставяна в съответствие с членове 269 и 270 от [Кодекса в редакцията, действаща след 1 август 2016 г.], да се приравнява на социално предимство по смисъла на член 45 ДФЕС и член 7, параграф 2 от Регламент [№ 492/2011]?
2) В случай на приравняване определението за член на семейството, приложимо съгласно член 1, буква и) от Регламент № 883/2004, е в разрез с по-широкото определение за член на семейството по член 2, точка 2 от Директива [2004/38], а тя изключва всякаква самостоятелност на държавите членки при определянето на членовете на семейството, за разлика от регламента за координация, като субсидиарно изключва напълно и понятието за основна издръжка. Трябва ли при това положение определението за член на семейството по смисъла на член 1, буква и) от Регламент № 883/2004 да се ползва с предимство с оглед на специалния му характер в контекста на координацията на схемите за социална сигурност и най-вече запазват ли държавите членки компетентността си да определят членовете на семейството, за които възниква право на семейна добавка?
3) В случай че член 2, точка 2 от Директива [2004/38] се прилага за семейните обезщетения, и по-специално за семейната добавка съгласно люксембургския закон, изключването на детето на съпруга от определението за член на семейството може ли да се счита за обоснована непряка дискриминация предвид целта на държавата членка да утвърди личното право на детето и необходимостта от защита на администрацията на държавата членка по заетостта, при положение че разширяването на персоналното приложно поле представлява неразумна тежест за системата на семейните обезщетения в Люксембург, която изнася почти 48 % от своите семейни обезщетения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-447/18: Generálny riaditeľ Sociálnej poisťovne Bratislava, Съдебно решение от 18 декември 2019 г.

Следва ли член 1, буква ц) и членове 4 и 5 от Регламент № 883/2004 във връзка с член 34, параграфи 1 и 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национална правна уредба, според която като основно условие за правото на участниците в националните спортни отбори да получават допълнително обезщетение към пенсията за осигурителен стаж и възраст словашкият национален институт за социално осигуряване взема предвид гражданството на заявителя, въпреки че в националната разпоредба има и друго законово изискване, а именно участието в национален отбор на държава, правен предшественик на Словашката република, включително Чехословашката социалистическа република?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-398/18: Bocero Torrico, Съдебно решение от 5 декември 2019 г.

Следва ли разпоредбите на Регламент № 883/2004 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която обвързва предсрочното пенсиониране на работник с условието размерът на полагаемата пенсия да надвишава размера на минималната пенсия, на който съгласно тази правна уредба работникът би имал право при навършване на законоустановената пенсионна възраст, когато понятието „полагаема пенсия“ се разбира като пенсията, изплащана само от тази държава членка, без да се взема предвид пенсията, която работникът евентуално получава като равностойно обезщетение от една или повече други държави членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-372/18: Dreyer, Съдебно решение от 14 март 2019 г.

Трябва ли член 3 от Регламент № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че удръжките, предназначени за [CNSA], които допринасят за финансирането на персонализираното обезщетение за самостоятелност (ПОС) и компенсаторното обезщетение за увреждане (КОУ), имат пряка и достатъчно релевантна връзка с някои клонове на социалната сигурност, изброени в член 3 от този регламент, и вследствие на това попадат ли в приложното поле на този регламент поради самия факт, че тези обезщетения са свързани с някой от рисковете, изброени в посочения член 3, и се предоставят без каквато и да било възможност за дискреционна преценка въз основа на законово определено положение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-579/17: Gradbeništvo Korana, Съдебно решение от 28 февруари 2019 г.

Трябва ли член 1 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че производства по искове за плащане на надбавки, предявени от [BUAK] срещу работодатели в случай на командироване в Австрия на работници, чиято обичайна месторабота не е в тази държава, с цел извършване на трудова дейност или предоставяне на работници на разположение в Австрия, или срещу работодатели със седалище извън Австрия в случай на наемане на работници, чиято обичайна месторабота е в тази държава, са „граждански и търговски дела“, за които се прилага посоченият регламент, когато тези искове на BUAK за надбавки се отнасят до частноправни трудови правоотношения и служат за удовлетворяване на частноправни, произтичащи от трудовите правоотношения с работодателите претенции на работниците да ползват отпуск и да им бъде изплащано възнаграждение за платен отпуск, но:
– както размерът на възнаграждението за платен отпуск, за което работниците могат да претендират пред BUAK, така и размерът на надбавките, които BUAK може да изисква да получи от работодателите, не се определят с индивидуален или колективен трудов договор, а с наредба на федерален министър,
– надбавките, които работодателите дължат на BUAK, служат не само за изплащане на дължимите на работниците възнаграждения за платен отпуск, но и за покриване на административните разходи на BUAK, и
– с оглед на предявяването и удовлетворяването на вземанията си във връзка с тези надбавки BUAK по закон притежава по-големи права от тези, които би имал един частноправен субект, тъй като:
– работодателите са длъжни да съобщават на BUAK данни по повод на конкретно събитие, както и да предоставят ежемесечно текуща информация, като за тази цел използват създадените от BUAK комуникационни канали, да съдействат при извършването на контрол от страна на BUAK и да позволяват предприемането на съответните мерки, да предоставят достъп до ведомости за възнагражденията, търговска и друга документация и да дават на BUAK сведения, като в противен случай ще им бъдат наложени парични санкции, и
– ако работодателят наруши задължението за предоставяне на информация, BUAK има право да изчисли дължимите от работодателя надбавки на базата на собствени проверки, като в такъв случай BUAK има вземане за надбавките в изчисления от него размер, без оглед на действителните условия на командироването или наемането на работа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-679/16: A (Помощ за лице с увреждане), Съдебно решение от 25 юли 2018 г.

1) Обезщетение като услугата „лично асистиране“, предвидена в Закона за услугите, предназначени за хора с увреждания, представлява ли „обезщетение за болест“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент № 883/2004?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
Налице ли е ограничение на предвиденото в членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС право на гражданите на Съюза свободно да се движат и пребивават на територията на държавите членки, когато предоставянето в чужбина на обезщетение като услугата „лично асистиране“ по Закона за услугите, предназначени за хора с увреждания, не е специално уредено и условията за предоставяне на обезщетението се тълкуват в смисъл, че услугата „лично асистиране“ не се предоставя в друга държава членка, в която съответното лице завършва тригодишно висше обучение с получаване на диплома?
– Има ли значение за преценката по делото обстоятелството, че на дадено лице може да бъде предоставено обезщетение като услугата „лично асистиране“ във Финландия в община, различна от общината по пребиваване, например когато това лице следва в община, различна от тази, в която пребивава?
– Имат ли значение правата, произтичащи от член 19 от Конвенцията […] за правата на хората с увреждания, за преценката по делото с оглед на правото на Съюза?
3) Ако в отговор на втория […] въпрос Съдът приеме, че тълкуването на националното право, така както е възприето по настоящото дело, представлява ограничение на свободата на движение на хора, може ли все пак такова ограничение да бъде обосновано с императивни съображения от общ интерес, които произтичат от задължението на общината да осъществява контрол върху предоставянето на услугата „лично асистиране“, от възможността на общината да избира подходящите условия и ред за предоставянето на асистентските услуги и от запазването на съгласуваността и ефективността на схемата за лично асистиране по Закона за услугите, предназначени за хора с увреждания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

12 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form