всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

4.04.01.01 - Равно третиране

Равно третиране

Дело C-356/24: Kärntner Landesregierung (Promotion d’un fonctionnaire), Съдебно решение от 27 ноември 2025 г.

1) Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно член 45 ДФЕС и член 7, параграф 1 от Регламент № 492/2011, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която релевантният предходен трудов стаж, прослужен в друга държава членка на Съюза, не се зачита при определянето на референтната дата за повишаване, ако съществуващото положение на държавния служител с оглед на режима на възнагражденията е определено с дискреционен акт на работодателя (повишаване в длъжност), а не с повишаване въз основа на прослуженото време, и съгласно тази национална правна уредба референтната дата за следващото повишаване се определя само ако съществуващата степен на заплащане е определена въз основа на референтна дата?
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78/ЕО във връзка с член 21 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която релевантният предходен трудов стаж, прослужен в друга държава членка на Съюза, не се зачита при определянето на референтна дата за повишаване, ако съществуващото положение на държавния служител с оглед на режима на възнагражденията е определено с дискреционен акт на работодателя (повишаване в длъжност), а не с повишаване въз основа на прослужено време, и съгласно тази национална правна уредба референтната дата за следващото повишаване се определя само ако съществуващата степен на заплащане е определена въз основа на референтната дата, но съгласно съответните указания на работодателя повишаване по принцип се предвижда едва след 19 и 25 години служба (изчислени въз основа на референтната дата за повишаване) и се отнася следователно за по-възрастни държавни служители?
3) Допускат ли закрепените в член 45 ДФЕС и член 20 от Хартата принципи на свободно движение на работниците национална правна уредба, съгласно която при определяне на референтната дата за повишаване се зачитат всички периоди на равностойна професионална дейност, ако тази професионална дейност е упражнявана извън Австрия (на територията на държава — страна по Споразумението за [Европейското икономическо пространство], в държава членка на Съюза, в държава, чиито граждани се ползват със същите права на достъп до професия като австрийските граждани, в институция на Европейския съюз или в международна организация, на която Австрия е член), а упражнявани в страната равностойни професионални дейности в частния сектор не се зачитат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-257/24: Städteregion Aachen, Съдебно решение от 10 юли 2025 г.

Трябва ли член 3 от Регламент № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че обезщетение като помощта за интеграция под формата на помощи за услугата „училищно асистиране“ за деца с увреждания, предвидена в SGB IX, попада в материалния обхват на този регламент?
Трябва ли член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която поставя предоставянето на помощ за интеграция под формата на помощи за услугата „училищно асистиране“ на детето с увреждания на пограничен работник, гражданин на Съюза, в зависимост от условието това дете да пребивава на територията на страната?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-627/22: Finanzamt Köln-Süd (Imposition sur demande d’un assujetti partiel), Съдебно решение от 30 май 2024 г.

Трябва ли разпоредбите на [ССХД] и по-специално членове 7 и 15 от това споразумение във връзка с член 9, параграф 2 от приложение I към него (право на равнопоставеност) да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която заети лица, които (поради местоживеенето си или обичайното си пребиваване) са местни за Германия или на държави от ЕС/ЕИП и са граждани на държава — членка на ЕС или ЕИП (включително Федерална република Германия), могат доброволно да поискат да бъдат облагани с данъка върху доходите въз основа на облагаемите в Германия доходи от трудово правоотношение („доброволно данъчно облагане“), по-специално за да им бъде възстановен данък върху доходите, като се вземат предвид разходи (разходи, свързани с дейността) и се приспадне удържаният в Германия данък върху доходите от трудовите правоотношения, но германски и швейцарски граждани, които са местни лица за Швейцария, нямат това право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-27/23: Hocinx, Съдебно решение от 16 май 2024 г.

Допускат ли принципът на равно третиране, гарантиран в член 45 ДФЕС и в член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011, както и член 67 от Регламент № 883/2004 и член 60 от Регламент № 987/2009, разпоредби на държава членка, съгласно които пограничен работник не може да получава семейна добавка, свързана с упражняването от него на дейност като наето лице в тази държава членка, за дете, настанено при него със съдебно решение, докато всички деца, настанени със съдебно решение и пребиваващи на територията на тази държава членка, имат право на такава добавка, изплащана на физическото или юридическото лице, на което е поверена грижата за съответното дете и при което детето има законно местоживеене и пребивава действително и постоянно
Може ли отговорът на поставения въпрос да бъде повлиян от факта, че пограничният работник осигурява издръжката на такова дете?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-116/23: Sozialministeriumservice, Съдебно решение от 11 април 2024 г.

Представлява ли обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък обезщетение за болест по смисъла на член 3 от Регламент № 883/2004, или евентуално представлява друго обезщетение по посочения член 3?
Ако става въпрос за обезщетение за болест, представлява ли обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък парично обезщетение по смисъла на член 21 от Регламент № 883/2004?
Представлява ли обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък обезщетение в полза на лицето, полагащо грижи, или на лицето, получаващо грижи?
Вследствие на това попада ли в приложното поле на Регламент № 883/2004 фактически състав, при който заявител на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък, който е италиански гражданин с постоянно пребиваване в Австрия (в провинция Горна Австрия) от 28 юни 2013 г., работещ без прекъсване в Австрия, в същата провинция, при един и същ работодател от 1 юли 2013 г. — следователно няма индикации да е пограничен работник — и за разглеждания период от 1 май 2022 г. до 13 юни 2022 г. договаря с работодателя си отпуск за полагане на грижи за близък, за да може да се грижи за баща си, който е италиански гражданин с постоянно местожителство в Италия (Сасуоло), подава до [службата към министерството] заявление за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък?
Допуска ли член 7 от Регламент № 883/2004 или принципът за недопускане на дискриминация, изразен на различни места в правото на Съюза (например в член 18 ДФЕС, член 4 от Регламент № 883/2004 и т.н.), национална правна уредба, която обуславя предоставянето на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък от това получаващото грижите лице да получава австрийска добавка за чужда помощ от трета или по-висока степен?
В положение като спорното допуска ли принципът на ефективност на правото на Съюза или принципът за недопускане на дискриминация, изразени на различни места в правото на Съюза (например в член 18 ДФЕС, член 4 от Регламент № 883/2004 и т.н.), национална правна уредба или постоянна национална съдебна практика, която не предвижда никаква свобода на преценка, позволяваща „заявление за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък“ да се преквалифицира като „заявление за отпуск за семейна солидарност“, при положение че несъмнено е използван формуляр за „заявление за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък“, а не за „заявление за отпуск за семейна солидарност“, и че също толкова несъмнено в сключеното споразумение с работодателя се посочва „грижа за близък роднина“, а не „придружаване в края на живота“ — макар че поради междувременно настъпилата смърт на ползващия се от грижите баща разглежданото положение би отговаряло на условията за предоставяне на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък по реда на отпуска за семейна солидарност, стига да е сключено друго споразумение с работодателя и да е подадено друго заявление пред органа?
Допуска ли член 4 от Регламент № 883/2004 или друга разпоредба на правото на Съюза (например член 7 от [Хартата]) национална правна норма (член 21с, параграф 1 от BPGG), която обуславя предоставянето на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък от това ползващото се от грижите лице да получава австрийска добавка за чужда помощ от трета или по-висока степен, докато друга национална правна норма (член 21с, параграф 3 от посочения закон), приложена към същото положение, не обвързва обезщетението с подобно предварително условие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-488/21: Chief Appeals Officer и др., Съдебно решение от 21 декември 2023 г.

Обвързано ли е производното право на пребиваване на пряк роднина по възходяща линия на работник, гражданин на Съюза, съгласно член 7, параграф [буква г)] от Директива [2004/38] с условието този роднина да продължава да е зависим от работника?
Пречка ли е Директива [2004/38] приемаща държава членка да ограничи достъпа до социална помощ на лице, което е член на семейството на работник, гражданин на Съюза, и има производно право на пребиваване поради зависимостта си от този работник, когато достъпът до такава помощ би означавал, че лицето вече не зависи от работника?
Пречка ли е Директива [2004/38] приемащата държава членка да ограничи достъпа до социална помощ на лице, което е член на семейството на работник, гражданин на Съюза, и има производно право на пребиваване поради зависимостта си от този работник, с довода, че изплащането на помощта ще превърне въпросното лице в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на тази държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-132/22: Ministero dell’Istruzione, dell’Università e della Ricerca (Classements spéciaux), Съдебно решение от 15 юни 2023 г.

Трябва ли член 45, параграфи 1 и 2 ДФЕС и член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 492/2011 да се тълкуват в смисъл, че не допускат уредба като предвидената в член 1, параграф 655 от Закон № 205/2017, съгласно която за участие в процедурата за включване в списъците, съставени с цел последващото сключване на безсрочни и срочни преподавателски договори в италианските публични висши учебни заведения в областта на изкуствата, музиката и хореографията, се взема предвид само професионалният опит, придобит от кандидатите в тези национални учебни заведения, но не и в учебни заведения от същото равнище в други европейски държави, като се има предвид специалната цел на въпросната процедура за борба с несигурността на работните места в Италия, а ако Съдът не приеме, че това италианско законодателство теоретично противоречи на европейската правна уредба, могат ли предвидените в него мерки да се считат за пропорционални, по-конкретно на посочената по-горе цел от общ интерес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-411/22: Thermalhotel Fontana, Съдебно решение от 15 юни 2023 г.

Представлява ли обезщетение за болест по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004 сумата за обезщетение, дължима на работниците за материалните загуби, причинени от възпрепятстването на професионалната им дейност по време на тяхната карантина като болни лица или лица, за които се подозира, че са болни от или са заразени с COVID‑19, и която първоначално трябва да се изплати от работодателя на работниците, като правото на обезщетение по отношение на федералната държава преминава върху работодателя в момента на изплащането?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, трябва ли член 45 ДФЕС и член 7 от Регламент № 492/2011 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която предоставянето на обезщетение за загубата на доходи, претърпяна от работниците в резултат на карантина, разпоредена от здравен орган поради положителен резултат от тест за COVID‑19 (като обезщетението първоначално трябва да се изплати на работниците от работодателя и в тази връзка правото на обезщетение спрямо федералната държава се прехвърля върху работодателя) зависи от това дали карантината е разпоредена от национален орган въз основа на национални епидемиологични разпоредби, така че такова обезщетение да не се изплаща на работници, които в качеството си на погранични работници пребивават в друга държава членка и чиято карантина е разпоредена от здравния орган на държавата им на пребиваване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-638/20: MCM (Aides financières pour études à l’étranger), Съдебно решение от 24 ноември 2022 г.

Може ли държава членка (държавата членка по произход), предвид финансовите си интереси и въпреки разпоредбите на член 45 ДФЕС и член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011, да предвиди изискване детето на завърнал се работник мигрант да има връзка с тази държава, за да му бъде отпусната финансова помощ за обучение в другата държава — членка на Европейския съюз, в която родителят на детето е работил по-рано (приемащата държава членка), когато:
1) след като се е завърнал от приемащата държава членка, родителят на детето е живял и работил в държавата членка по произход в период от поне осем години;
2) детето не се е завърнало с родителя си в държавата членка по произход, а от раждането си живее в приемащата държава членка; и
3) държавата членка по произход предвижда същото изискване за наличие на връзка по отношение на други свои граждани, които не отговарят на изискването за пребиваване и които кандидатстват за финансова помощ за обучение в друга държава от Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-86/21: Gerencia Regional de Salud de la Junta de Castilla y León, Съдебно решение от 28 април 2022 г.

Допускат ли член 45 ДФЕС и член 7 от Регламент № 492/2011 национална разпоредба като член 6, параграф 2, буква c) от Декрет 43/2009 от 2 юли 2009 г., която възпрепятства признаването на времето, прослужено в определена професионална категория в публичната в здравна служба на друга държава — членка на Европейския съюз?
При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли признаването на прослуженото време в публичната система за здравеопазване на държава членка да бъде обусловено от предварителното установяване на общи критерии за одобряване на системите за признаване на професионалното развитие на персонала в здравните служби между държавите — членки на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

1236 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form