всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.02.04.09 - Процедури за внос и износ

Процедури за внос и износ

Дело C-454/10: Jestel, Съдебно решение от 17 ноември 2011 г.

Трябва ли член 202, параграф 3, второ тире от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че лице, което, без да взема пряко участие в неправомерното въвеждане на стоки на митническата територия на Съюза, е действало като посредник при сключването на договори за продажба, отнасящи се до посочените стоки, трябва да се счита за участвало в това въвеждане
В случай че това е така, възниква ли за подобно лице митническо задължение въз основа на тази разпоредба единствено при условие че то е знаело за неправомерността на въвеждането на съответните стоки, или е достатъчно само да е предполагало за нея?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-138/10: DP grup, Съдебно решение от 15 септември 2011 г.

Следва ли разпоредбите на правото на Съюза в областта на митническата дейност да се тълкуват в смисъл, че декларатор може, след като митническите органи са разрешили вдигането на стоката, да поиска по съдебен ред прогласяване на нищожността на отнасящата се до тази стока митническа декларация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-351/10: Laki, Съдебно решение от 16 юни 2011 г.

Следва ли член 558, параграф 1 във връзка с член 555, параграф 1, буква в) от [Регламента за прилагане] да се тълкува в смисъл, че неправомерно използване на транспортно средство при вътрешен превоз е налице още в момента на натоварването и началото на превоза, когато за използвано за търговски цели превозно средство е издадено разрешение за вътрешен превоз между две държави членки, натоварването е извършено в едната от тези държави, но местоназначението (планираното място на разтоварване) се намира в трета държава членка, за която няма издадено разрешение?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 204, параграф 1, буква а) във връзка с член 215 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че митническото задължение възниква в държавата членка на натоварването и тази държава членка е компетентна да събере вносните мита, макар едва при разтоварването да се установява, че превозът е бил предназначен за държава членка, за която няма издадено разрешение за вътрешен превоз?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 61 от Директивата [ДДС] да се тълкува в смисъл, че при това положение вносът е извършен в държавата членка на натоварването и тази държава членка е компетентна да събере [ДДС] за вноса, макар едва при разтоварването да се установява, че превозът е бил предназначен за държава членка, за която няма издадено разрешение за вътрешен превоз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-546/09: Aurubis Balgaria, Съдебно решение от 31 март 2011 г.

Следва ли разпоредбата на член 232, параграф 1, буква б) от Регламент № 2913/92 да бъде тълкувана от националните съдилища в смисъл, че митническите органи могат да начисляват лихва за забава върху сумата на допълнителните митнически задължения само за периода, следващ вземането под отчет, уведомяването на длъжника и изтичането на определения от митническия орган срок за плащането на допълнителните задължения, предвиден в член 222, параграф 1, буква а) от горепосочения регламент?
Следва ли разпоредбата на член 214, параграф 3 от Регламент № 2913/92 при липса на съответни разпоредби в Регламент № 2454/93 да бъде тълкувана в смисъл, че националните власти не могат да прилагат компенсаторна лихва във връзка с периода от датата на първоначалната митническа декларация до датата на последващото вземане под отчет?
Следва ли разпоредбите на Регламент № 2913/92 и на Регламент № 2454/93 да бъдат тълкувани в смисъл, че ако не е налице национално законодателство, изрично предвиждащо увеличение на митото или друга национална санкция при последващо вземане под отчет, равна по размер на сумата, която би била начислена като лихва за забава за периода от датата на възникването на задължението до датата на последващото вземане под отчет, правото на Общността не дава основание на националните съдилища да прилагат такова увеличение или санкция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-78/10: Berel и др., Съдебно решение от 17 февруари 2011 г.

Допускат ли членове 213, 233 и 239 от [Митническия кодекс] длъжникът, който отговаря солидарно за заплащането на митническо задължение и на когото не е издавано решение за опрощаване на това задължение, да противопостави на компетентния за събирането орган решението за опрощаване, издадено от този орган на друг солидарен длъжник на основание член 239 от [този кодекс], за да се освободи от плащането на митническото задължение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-75/09: Agra, Съдебно решение от 17 юни 2010 г.

Допуска ли член 221, параграфи 3 и 4 от Митническия кодекс на Общността национална правна уредба, по силата на която, в случай че неплащането на митни сборове произтича от престъпление, давностният срок започва да тече от деня, в който влезе в сила определението или присъдата, постановени след приключването на наказателното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-230/08: Dansk Transport og Logistik, Съдебно решение от 29 април 2010 г.

1) Следва ли [използваното] в член 233, [първа алинея,] буква г) от Митническия кодекс [понятие за стоки, които] „са задържани […] и веднага или впоследствие са отнети“, да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба обхваща случаите, при които стоките, иззети при неправомерното им въвеждане на основание […] член 83, параграф 1 от Закона за митниците, веднага или впоследствие са унищожени от митническите органи, като междувременно непрекъснато са били във владение на тези органи?
2) Трябва ли Директивата за акциза да се тълкува в смисъл, че по отношение на неправомерно въведени стоки, които са задържани при вноса и веднага или впоследствие са унищожени от митническите органи, „плащането на акциз […] се счита за отложено“, поради което не възниква задължение за заплащане на акциз или възникналото задължение се погасява (вж. член 5, параграф 2, първа алинея и член 6, параграф 1, буква в) от Директивата за акциза във връзка с член 84, параграф 1, буква а) и член 98 от Митническия кодекс, както и с член 867a от Регламента за прилагане)?
Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали митническото задължение, възникнало в резултат от подобно неправомерно въвеждане, е погасено по силата на член 233, [първа алинея,] буква г) от Митническия кодекс?
3) Трябва ли Шеста директива да се тълкува в смисъл, че неправомерно въведени стоки, които са задържани при вноса и веднага или впоследствие са унищожени от съответните органи, следва да се считат за поставени под режим на „митническо складиране“, в резултат от което не възниква задължение за заплащане на [ДДС] или възникналото задължение се погасява (вж. член 7, параграф 3, член 10, параграф 3 и член 16, параграф 1, Б, буква в) от Шеста директива и член 867а от Регламента за прилагане)?
Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали митническото задължение, възникнало в резултат от подобно неправомерно въвеждане, е погасено по силата на член 233, [първа алинея,] буква г) от Митническия кодекс?
4) Трябва ли Митническият кодекс, Регламентът за прилагане […], [Директивата за акциза] и Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че митническите органи на държавата членка, в която е установен неправомерен внос на стоки с ТИР превоз, са компетентни да съберат митата, акцизите и ДДС във връзка с този превоз, когато органите на друга държава членка, в която е било извършено неправомерното въвеждане на стоките в Общността, не са установили нарушението и поради това не са събрали съответните мита, акцизи и ДДС (вж. членове 215 и 217 от Митническия кодекс във връзка с член 454, параграфи 2 и 3 от действащата към съответния момент редакция на Регламента за прилагане и във връзка с [член 7, параграф 1 от Директивата за акциза, както и с] член 7 от Шеста директива)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-430/08: Terex Equipment и др., Съдебно решение от 14 януари 2010 г.

Посочването в декларациите за износ на код на митнически режим 10 00, с който се обозначава износът на общностни стоки, вместо на код 31 51, приложим към реекспорта на стоки, които са под режим активно усъвършенстване, трябва ли да се счита за отклоняване от митнически надзор и поражда ли митническо задължение по силата на член 203, параграф 1 от Митническия кодекс?
Позволява ли член 78, параграф 3 от Митническия кодекс да се поправят декларациите за износ чрез коригиране на посочения код на митнически режим и в този случай длъжни ли са митническите органи да изменят посочените декларации и да отстранят нередностите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1345
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form