4.02.04.09 - Процедури за внос и износ
Процедури за внос и износ
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Допусната ли е грешка от страна на митническите органи при тарифното класиране на концентратите на лактоглобулин 131 и 8471, която да обосновава невземането под отчет на вносните мита съгласно член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс?
Налице ли е особено положение по смисъла на член 239 от Митническия кодекс, което да оправдава опрощаване на вносните мита за концентратите на лактоглобулин 131 и 8471?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.
Допуска ли се жалба за отмяна срещу регламент за антидъмпингови мита от вносител, който не е индивидуално засегнат по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС?
Явява ли се регламентът за антидъмпингови мита подзаконов акт, включващ мерки за изпълнение, и съществуват ли вътрешноправни средства за защита срещу тези мерки, които гарантират правото на ефективна съдебна защита?
В чия компетентност попада оспорването на възникването на митническо задължение във връзка с пускането на стока в свободно обращение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Следва ли член 204, параграф 1, буква а) от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че ако във връзка с необщностна стока, която се е намирала в режим на митническо складиране и която получава ново митническо направление при приключване на действието на този режим, се наруши задължението да се впише напускането ѝ на митническия склад в предвидената за тази цел компютърна програма непосредствено след приключване на действието на режима на митническо складиране, а не значително по-късно, за съответната стока възниква митническо задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Следва ли член 204, параграф 1, буква а) от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че се отнася и до неизпълнението на задължения, които следва да се изпълнят едва след приключване на съответния използван митнически режим, така че в хипотезата, при която в сроковете, определени в рамките на режима за активно усъвършенстване под формата на система с отложено плащане, е реекспортирана част от внесените стоки, нарушението на задължението справката за приключване да се представи на митническата служба по надзора в 30-дневен срок от изтичането на срока за приключване, води до възникване на митническо задължение за цялото количество на включените в тази справка внесени стоки, доколкото не са налице условията, предвидени в член 859, точка 9 от [Регламента за прилагане]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Може ли да се приеме, че титулярът на лицензия за износ има право на възстановяване при износ само когато е посочен като износител в клетка 2 на подадената до компетентното митническо учреждение декларация за износ (член 5, параграф 7 от Регламент № 800/1999)?
Допуска ли член 78, параграфи 1 и 3 от Митническия кодекс да се извърши последваща поправка на декларацията за износ, за да се промени името на износителя в клетка 2 от тази декларация, и в случай като разглеждания в главното производство, длъжни ли са митническите органи да отстранят нередностите и да предоставят на износителя възстановяване при износ?
Могат ли митническите органи направо да отстранят нередностите по смисъла на член 78, параграф 3 от Митническия кодекс, с други думи, да предоставят на износителя възстановяване при износ без предварителна поправка на декларацията за износ?
Обвързано ли е главното митническо учреждение, компетентно да изплати възстановяването, от направената от митническото учреждение на износа последваща поправка на данните, които фигурират в клетка 2 от декларацията за износ, съответно на контролен екземпляр T 5?
В случай като разглеждания в главното производство има ли право компетентната за възстановяването служба да вземе предвид дословно данните в клетка 2 от декларацията за износ и да отхвърли заявлението за възстановяване при износ, с мотива че заявителят не е износител на продуктите, посочени в това заявление, или компетентната за възстановяването служба е длъжна — когато е налице противоречие между данните за износителя в клетка 2 на декларацията за износ и отбелязания в клетка 40 предшестващ документ и/или титуляра на посочената в клетка 44 лицензия за износ — да отправи запитване по този въпрос до заявителя за възстановяване и евентуално служебно да поправи данните в клетка 2 от декларацията за износ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Следва ли подпозиция 0207 12 90 от приложение І към Регламент № 3846/87 да се тълкува в смисъл, че кланичен труп от птица, попадащ в тази подпозиция, трябва да бъде напълно изкормен, така че ако например част от червата или от трахеята все още са свързани с кланичния труп след механичното изкормване, това ще се отрази неблагоприятно на неговото тарифно класиране?
Трябва ли понятието „нередовен състав“ по смисъла на код на продукта 0207 12 90 9990 да се тълкува в смисъл, че този код позволява към кланичния труп да се добавят общо не повече от 4 от описаните там карантии — по една или няколко бройки, стига да е спазен общият брой 4?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: подпозиция 0207 12 10 обхваща ли също и кланични трупове, към които са добавени няколко бройки от една от посочените в тази подпозиция карантии?
Трябва ли петли и кокошки от подпозиция 0207 12 10 от КН да бъдат напълно оскубани, или е допустимо след механичното оскубване по кланичния труп да има все още останали някои малки части от едри птичи пера, пера, крайчета пера и влакна?
Попада ли труп от домашна птица под код на продукта 0207 12 90 9990 от списъка на продуктите на общата организация на пазарите дори когато непозволена съгласно този код на продукта карантия е свързана с една от позволените карантии?
При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли при митническата проверка, с която се цели да се установи дали представените за износ продукти съответстват на посочената в декларацията за износ позиция от списъка на продуктите на общата организация на пазарите, да се допуска известно отклонение от нормата, така че дори някаква „аномалия“ да не вреди на възстановяването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Трябва ли член 202, параграф 3, второ тире от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че лице, което, без да взема пряко участие в неправомерното въвеждане на стоки на митническата територия на Съюза, е действало като посредник при сключването на договори за продажба, отнасящи се до посочените стоки, трябва да се счита за участвало в това въвеждане
В случай че това е така, възниква ли за подобно лице митническо задължение въз основа на тази разпоредба единствено при условие че то е знаело за неправомерността на въвеждането на съответните стоки, или е достатъчно само да е предполагало за нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Следва ли разпоредбите на правото на Съюза в областта на митническата дейност да се тълкуват в смисъл, че декларатор може, след като митническите органи са разрешили вдигането на стоката, да поиска по съдебен ред прогласяване на нищожността на отнасящата се до тази стока митническа декларация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Следва ли член 558, параграф 1 във връзка с член 555, параграф 1, буква в) от [Регламента за прилагане] да се тълкува в смисъл, че неправомерно използване на транспортно средство при вътрешен превоз е налице още в момента на натоварването и началото на превоза, когато за използвано за търговски цели превозно средство е издадено разрешение за вътрешен превоз между две държави членки, натоварването е извършено в едната от тези държави, но местоназначението (планираното място на разтоварване) се намира в трета държава членка, за която няма издадено разрешение?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 204, параграф 1, буква а) във връзка с член 215 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че митническото задължение възниква в държавата членка на натоварването и тази държава членка е компетентна да събере вносните мита, макар едва при разтоварването да се установява, че превозът е бил предназначен за държава членка, за която няма издадено разрешение за вътрешен превоз?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 61 от Директивата [ДДС] да се тълкува в смисъл, че при това положение вносът е извършен в държавата членка на натоварването и тази държава членка е компетентна да събере [ДДС] за вноса, макар едва при разтоварването да се установява, че превозът е бил предназначен за държава членка, за която няма издадено разрешение за вътрешен превоз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Следва ли разпоредбата на член 232, параграф 1, буква б) от Регламент № 2913/92 да бъде тълкувана от националните съдилища в смисъл, че митническите органи могат да начисляват лихва за забава върху сумата на допълнителните митнически задължения само за периода, следващ вземането под отчет, уведомяването на длъжника и изтичането на определения от митническия орган срок за плащането на допълнителните задължения, предвиден в член 222, параграф 1, буква а) от горепосочения регламент?
Следва ли разпоредбата на член 214, параграф 3 от Регламент № 2913/92 при липса на съответни разпоредби в Регламент № 2454/93 да бъде тълкувана в смисъл, че националните власти не могат да прилагат компенсаторна лихва във връзка с периода от датата на първоначалната митническа декларация до датата на последващото вземане под отчет?
Следва ли разпоредбите на Регламент № 2913/92 и на Регламент № 2454/93 да бъдат тълкувани в смисъл, че ако не е налице национално законодателство, изрично предвиждащо увеличение на митото или друга национална санкция при последващо вземане под отчет, равна по размер на сумата, която би била начислена като лихва за забава за периода от датата на възникването на задължението до датата на последващото вземане под отчет, правото на Общността не дава основание на националните съдилища да прилагат такова увеличение или санкция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.