4.02.04.09 - Процедури за внос и износ
Процедури за внос и износ
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Трябва ли член 203, параграф 1 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че е приложим винаги когато в получаващото митническо учреждение по режима на външен общностен транзит не е представен пълният обем на стоката, включително и при надлежно доказване, че същата е била напълно унищожена или безвъзвратно загубена?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, може ли надлежното доказване на пълното унищожаване на стоката и следователно обстоятелството, че е изключено влизането ѝ в икономическия оборот на държавата членка, да обоснове прилагането на член 204, параграф 1, буква a) и член 206 от [Митническия кодекс], така че при изчисляването на митническото задължение да не се включват унищожените при външния общностен транзит стоки?
Ако член 203, параграф 1, член 204, параграф 1, буква a) и член 206 от [Митническия кодекс] трябва да се тълкуват в смисъл, че върху обема унищожена при външния общностен транзит стока се начислява вносно мито, следва ли член 2, параграф 1, буква г) и членове 70 и 71 от [Директивата за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че в този случай заедно с вносните мита трябва да се заплати и [ДДС], макар и да е изключено действителното влизане на стоката в икономическия оборот на държавата членка?
Трябва ли член 96 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че главното отговорно лице е винаги отговорно за плащането на посоченото митническо задължение, както е предвидено в режима на външен общностен транзит, независимо дали превозвачът е изпълнил задълженията си по член 96, параграф 2 от посочения кодекс?
Трябва ли член 94, параграф 1, член 96, параграф 1 и член 213 от [Митническия кодекс] да се тълкуват в смисъл, че митническият орган на държава членка е длъжен да обяви за солидарно отговорни всички лица, които в конкретния случай трябва да се считат за отговорни за плащането на митническото задължение наред с главното отговорно лице в съответствие с разпоредбите на този кодекс?
Ако отговорът на предходния въпрос е утвърдителен и ако законите на държавата членка по принцип обвързват задължението за плащане на [ДДС] върху внос на стоки с режима на пускането на стоките в свободно обращение, трябва ли членове 201, 202 и 205 от [Директивата за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че държавата членка е длъжна да обяви за солидарно отговорни за плащането на [ДДС] всички лица, които в конкретния случай трябва да се считат за отговорни за плащането на митническото задължение в съответствие с разпоредбите на [Митническия кодекс]?
Ако отговорите на петия и шестия въпрос са утвърдителни, могат ли член 96, параграф 1 и член 213 от [Митническия кодекс] и членове 201, 202 и 205 от [Директивата за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че в случай че митническото учреждение на държавата членка погрешно не е потърсило солидарната отговорност за митническото задължение от някое от лицата, задължени наред с главното отговорно лице, това обстоятелство само по себе си може да оправдае освобождаването на главното отговорно лице от отговорността за митническото задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Представлява ли прагът на водно съдържание, определен в член 15 от Регламент № 543/2008 и приложения VI и VII към него, изискване за „добро и задоволително пазарно качество“ по смисъла на член 28, параграф 1 от Регламент № 612/2009 и на решение от 7 септември 2006 г., Nowaco Germany (C‑353/04, EU:C:2006:522)?
Може ли да бъде предлагано на пазара в рамките на Съюза при нормални условия по смисъла на член 28 от Регламент № 612/2009, и евентуално при какви условия, замразено птиче месо, което надвишава прага на водно съдържание, определен в член 15 от Регламент № 543/2008 и приложения VI и VII към него, придружено от сертификат за годност, издаден от компетентния орган?
Съответства ли на правото на Съюза, и по-специално на принципа на правната сигурност, фактът, че прагът на водно съдържание съгласно приложение VI към Регламент № 543/2008 е останал фиксиран на 5,1 % и не е променян в продължение на няколко десетилетия въпреки твърденията за промени в животновъдната практика и критиките, отправени в някои научни изследвания за непригодността на тази пределна стойност?
Достатъчно точни ли са приложения VI и VII към Регламент № 543/2008 за извършване на проверките, предвидени в член 15 от Регламент [№ 543/2008], или Франция е била длъжна да определи „подробни практически правила за проверките“ „на всеки етап от предлагането на пазара“, освен ако направи непротивопоставими проверките, извършени на етапа на износ на продуктите?
Могат ли исканията за насрещен анализ, които според член 16, параграф 2 във връзка с параграф 5 от Регламент № 543/2008 се прилагат по отношение на резултатите от проверките в кланиците, да се прилагат и спрямо проверките, извършени на етапа на предлагане на пазара на изнесените продукти, и то в присъствие на страните, на основание по-специално член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Може ли юридическо лице да бъде считано за длъжник по митническо задължение, когато негов служител, който не е законен представител, е причинил неправомерно въвеждане на стока в митническата територия на Съюза, действайки в рамките на възложените му задачи и правомощия?
Следва ли при преценка на наличието на измамливи действия или видима небрежност по смисъла на член 212а от Митническия кодекс да се вземат предвид не само действията на самото юридическо лице, но и действията на негов служител, на когото е възложено извършването на операцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Следва ли общи правила за тълкуване на КН 2, буква б) и 3, буква б) да се тълкуват в смисъл, че ако основният характер на продукта (GPL) се определя от всички компоненти на газовата смес в тяхната съвкупност и никой от тези компоненти не може да бъде самостоятелно посочен като фактор, който да придава основния характер на този газ, трябва да се приеме, че факторът, който придава основния характер на продукта по смисъла на общо правило за тълкуване 3, буква б) е тази субстанция, която е с най-високо процентно съдържание в сместа?
Следва ли от разпоредбата на член 218, параграф 1, буква г) от Регламент № 2454/93, че деклараторът на стоката (GPL) е длъжен да посочва с точност процентното количество на преобладаващите в сместа субстанции?
Ако деклараторът на стоката не е посочил с точност процентното количество на преобладаващите в сместа субстанции, следва ли газ, чието съдържание е 0,32 % — общо метан, етан и етилен, 58,32 % — общо пропан и пропилен, и не повече от 39,99 % — общо бутан и бутилен, да бъде класиран в позиция 2711 19 00 от Комбинираната номенклатура на Европейския съюз, както е направил деклараторът на стоката в разглеждания случай, или в позиция 2711 12 97, приложена от Valsts ieņēmumu dienests (латвийската данъчна администрация)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Трябва ли член 78, параграф 3 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че принципът на защита на оправданите правни очаквания ограничава възможността отново да се извърши последващ контрол и да се преразгледа резултатът от първоначален последващ контрол?
Може ли в националното право на държава членка да се уредят процедурата за извършване на последващ контрол по член 78, параграф 3 от Митническия кодекс и ограниченията за преразглеждането на резултата от контрола?
Трябва ли член 78, параграф 3 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че националното право може да съдържа ограничения за преразглеждането на резултата от първоначален последващ контрол, ако информацията, че митническата правна уредба е приложена въз основа на погрешни и непълни данни, не е била известна към момента на приемане на решението по първоначалния последващ контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Следва ли членове 203 и 204 от Митническия кодекс във връзка с член 859 (и по-специално точка 6) от Регламента за прилагане да се тълкуват в смисъл, че в случаите, в които транзитният режим не е приключил, но въпреки това са били представени документи, доказващи, че съответните стоки са били изведени от митническата територия на Съюза, обстоятелството, че този режим не е приключил, не води до възникване на вносно митническо задължение на основание на отклоняването на стоките от митнически надзор по смисъла на член 203 от Митническия кодекс, но по принцип води до възникване на митническо задължение на основание на член 204 от посочения кодекс?
Следва ли член 859, точка 6 от Регламент № 2454/93 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се отнася единствено за неизпълнението на (едно от) задълженията във връзка с (ре)експорта на стоки, както е посочено в членове 182—183 от Митническия кодекс
Или частта от изречението „без изпълнение на необходимите формалности“ следва да се тълкува в смисъл, че „необходимите формалности“ включват и тези, които следва да бъдат изпълнени преди (ре)експорта, за да приключи митническият режим, под който са поставени стоките?
При утвърдителен отговор на последния въпрос, следва ли член 859, трето тире от Регламента за прилагане да се тълкува в смисъл, че неизпълнението на посочените във въпрос 2 по-горе митнически формалности не е пречка в случай като настоящия — в който с конкретни документи е доказано, че стоките са изведени от митническата територия на Европейския съюз, след като са превозени в рамките на Съюза — да се приеме, че е изпълнено изискването „всички формалности, необходими за регулиране на положението на стоките да се извършат впоследствие?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Следва ли член 203, параграф 1 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че при положение като това в главното производство е налице отклоняване от митнически надзор, ако се приеме, a) че всеки от двата извършени съответно през 2007 г. и 2008 г. транзита се отнася до едни и същи стоки или б) че не може да се докаже, че става въпрос за същите стоки?
Следва ли член 204 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че в положение като това в главното производство възниква митническо задължение, ако се приеме, a) че всеки от двата извършени съответно през 2007 г. и 2008 г. транзита се отнася до едни и същи стоки или б) че не може да се докаже, че става въпрос за същите стоки?
Следва ли член 859 от [регламента за прилагане] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелствата в главното производство е налице нарушение на задължения, които нямат сериозни последици за същинското развитие на митническия режим, ако се приеме, a) че всеки от двата извършени съответно през 2007 г. и 2008 г. транзита се отнася до едни и същи стоки или б) че не може да се докаже, че става въпрос за същите стоки?
Може ли държавата членка на вноса да откаже на данъчнозадълженото лице, определено от същата държава членка като платец за ДДС, приспадането при внос съгласно член 168, буква д) от Директивата за ДДС, когато за плащането на ДДС при внос е задължен превозвачът на въпросните стоки, който не е вносителят и собственикът на стоките, а извършва обикновен превоз и отговаря за митническото освобождаване като част от дейността си като превозвач на товари, данъчнозадължен за ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.