4.02.04.09 - Процедури за внос и износ
Процедури за внос и износ
Дело C-679/15: Ultra-Brag, Съдебно решение от 25 януари 2017 г.
Може ли юридическо лице да бъде считано за длъжник по митническо задължение, когато негов служител, който не е законен представител, е причинил неправомерно въвеждане на стока в митническата територия на Съюза, действайки в рамките на възложените му задачи и правомощия?
Следва ли при преценка на наличието на измамливи действия или видима небрежност по смисъла на член 212а от Митническия кодекс да се вземат предвид не само действията на самото юридическо лице, но и действията на негов служител, на когото е възложено извършването на операцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-286/15: Latvijas propāna gāze, Съдебно решение от 26 май 2016 г.
Следва ли общи правила за тълкуване на КН 2, буква б) и 3, буква б) да се тълкуват в смисъл, че ако основният характер на продукта (GPL) се определя от всички компоненти на газовата смес в тяхната съвкупност и никой от тези компоненти не може да бъде самостоятелно посочен като фактор, който да придава основния характер на този газ, трябва да се приеме, че факторът, който придава основния характер на продукта по смисъла на общо правило за тълкуване 3, буква б) е тази субстанция, която е с най-високо процентно съдържание в сместа?
Следва ли от разпоредбата на член 218, параграф 1, буква г) от Регламент № 2454/93, че деклараторът на стоката (GPL) е длъжен да посочва с точност процентното количество на преобладаващите в сместа субстанции?
Ако деклараторът на стоката не е посочил с точност процентното количество на преобладаващите в сместа субстанции, следва ли газ, чието съдържание е 0,32 % — общо метан, етан и етилен, 58,32 % — общо пропан и пропилен, и не повече от 39,99 % — общо бутан и бутилен, да бъде класиран в позиция 2711 19 00 от Комбинираната номенклатура на Европейския съюз, както е направил деклараторът на стоката в разглеждания случай, или в позиция 2711 12 97, приложена от Valsts ieņēmumu dienests (латвийската данъчна администрация)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-427/14: SIA Veloserviss, Съдебно решение от 10 декември 2015 г.
Трябва ли член 78, параграф 3 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че принципът на защита на оправданите правни очаквания ограничава възможността отново да се извърши последващ контрол и да се преразгледа резултатът от първоначален последващ контрол?
Може ли в националното право на държава членка да се уредят процедурата за извършване на последващ контрол по член 78, параграф 3 от Митническия кодекс и ограниченията за преразглеждането на резултата от контрола?
Трябва ли член 78, параграф 3 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че националното право може да съдържа ограничения за преразглеждането на резултата от първоначален последващ контрол, ако информацията, че митническата правна уредба е приложена въз основа на погрешни и непълни данни, не е била известна към момента на приемане на решението по първоначалния последващ контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-319/14: B & S Global Transit Center, Съдебно решение от 29 октомври 2015 г.
Следва ли членове 203 и 204 от Митническия кодекс във връзка с член 859 (и по-специално точка 6) от Регламента за прилагане да се тълкуват в смисъл, че в случаите, в които транзитният режим не е приключил, но въпреки това са били представени документи, доказващи, че съответните стоки са били изведени от митническата територия на Съюза, обстоятелството, че този режим не е приключил, не води до възникване на вносно митническо задължение на основание на отклоняването на стоките от митнически надзор по смисъла на член 203 от Митническия кодекс, но по принцип води до възникване на митническо задължение на основание на член 204 от посочения кодекс?
Следва ли член 859, точка 6 от Регламент № 2454/93 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се отнася единствено за неизпълнението на (едно от) задълженията във връзка с (ре)експорта на стоки, както е посочено в членове 182—183 от Митническия кодекс
Или частта от изречението „без изпълнение на необходимите формалности“ следва да се тълкува в смисъл, че „необходимите формалности“ включват и тези, които следва да бъдат изпълнени преди (ре)експорта, за да приключи митническият режим, под който са поставени стоките?
При утвърдителен отговор на последния въпрос, следва ли член 859, трето тире от Регламента за прилагане да се тълкува в смисъл, че неизпълнението на посочените във въпрос 2 по-горе митнически формалности не е пречка в случай като настоящия — в който с конкретни документи е доказано, че стоките са изведени от митническата територия на Европейския съюз, след като са превозени в рамките на Съюза — да се приеме, че е изпълнено изискването „всички формалности, необходими за регулиране на положението на стоките да се извършат впоследствие?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-187/14: DSV Road, Съдебно решение от 25 юни 2015 г.
Следва ли член 203, параграф 1 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че при положение като това в главното производство е налице отклоняване от митнически надзор, ако се приеме, a) че всеки от двата извършени съответно през 2007 г. и 2008 г. транзита се отнася до едни и същи стоки или б) че не може да се докаже, че става въпрос за същите стоки?
Следва ли член 204 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че в положение като това в главното производство възниква митническо задължение, ако се приеме, a) че всеки от двата извършени съответно през 2007 г. и 2008 г. транзита се отнася до едни и същи стоки или б) че не може да се докаже, че става въпрос за същите стоки?
Следва ли член 859 от [регламента за прилагане] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелствата в главното производство е налице нарушение на задължения, които нямат сериозни последици за същинското развитие на митническия режим, ако се приеме, a) че всеки от двата извършени съответно през 2007 г. и 2008 г. транзита се отнася до едни и същи стоки или б) че не може да се докаже, че става въпрос за същите стоки?
Може ли държавата членка на вноса да откаже на данъчнозадълженото лице, определено от същата държава членка като платец за ДДС, приспадането при внос съгласно член 168, буква д) от Директивата за ДДС, когато за плащането на ДДС при внос е задължен превозвачът на въпросните стоки, който не е вносителят и собственикът на стоките, а извършва обикновен превоз и отговаря за митническото освобождаване като част от дейността си като превозвач на товари, данъчнозадължен за ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-437/13: Unitrading, Съдебно решение от 23 октомври 2014 г.
Посочените в член 47 от Хартата […] права водят ли до това съдът да не може да вземе предвид резултатите от изследване, когато при доказване на произхода на внесените стоки митническите органи искат да се позоват на резултатите от анализи, извършени от трето лице, по отношение на които това трето лице отказва да предостави допълнителна информация, независимо дали на митническите органи или на лицето, подало митническата декларация, в резултат на което се затруднява или се прави невъзможно потвърждаването или опровергаването на точността на използваните заключения, а така също се затруднява съдът при преценката, която той следва да извърши на резултатите от анализите
За отговора на този въпрос има ли значение фактът, че това трето лице е лишило митническите органи и заинтересованото лице от въпросната информация с мотива, който освен това е необоснован, че тя била чувствителна с оглед на изпълнението на закон („law enforcement sensitive information“)?
Посочените в член 47 от Хартата права водят ли до това, че когато митническите органи не могат да предоставят допълнителна информация относно извършените анализи, на които се основава заключението им, че въпросните стоки са с произход от определена страна — заключение, което е предмет на мотивирано обжалване по административен ред — митническите органи трябва да окажат съдействие, доколкото е разумно това да се изисква от тях, по молбата на заинтересованото лице да се извършат, на негови разноски, анализи и/или вземане на проби в посочената от него държава на произход?
За отговора на първия и втория въпрос има ли значение фактът, че части от пробите на стоките са били налични за определен период от време след уведомяването за дължимите мита и биха могли да бъдат предоставени на заинтересованото лице с оглед на проверката от друга лаборатория, дори ако резултатът от тази проверка не променя факта, че констатациите на консултираната от митническите органи лаборатория не могат да бъдат проверени, така че в тази хипотеза ще бъде невъзможно и за съда — в случай че другата лаборатория установи същия произход като твърдения от подалото декларацията лице — да сравни заключенията на двете лаборатории по отношение на тяхната надеждност
При положителен отговор, трябва ли митническите органи да информират заинтересованото лице за наличието на съхранени вторични проби от стоките и за факта, че то може да поиска те да му бъдат предоставени на разположение за целите на такава проверка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-334/13: Nordex Food, Съдебно решение от 16 октомври 2014 г.
Следва ли във връзка с постановяване на решение за отпускане на възстановяване при износ да се приеме, че износната лицензия е представена в съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент [№ 800/1999], в случай че митническата служба на износа е приела декларацията за износ, без с нея да бъде представена и лицензията, като при това е разрешила на износителя да представи лицензията в определен срок впоследствие и износителят е изпълнил това изискване?
При отрицателен отговор на първия въпрос, изисква ли член 4, параграф 1 от Регламент [№ 800/1999] износната лицензия да бъде представена задължително още при подаването на декларацията за износ или е достатъчно, ако износителят представи (издадената му преди износа) износна лицензия за първи път в рамките на процедурата по изплащане?
Възможно ли е износителят, който първоначално е представил подправени митнически документи, за да докаже, че изнесената стока е пристигнала в страната по местоназначението ѝ, да представи валидни митнически документи дори и след изтичането на предвидените в Регламент [№ 800/1999] срокове за представянето на тези документи, като по този начин запази правото си на възстановяване, ако представянето на документите извън предвидените срокове не забавя или не възпрепятства хода на процедурата по изплащане, тъй като заявлението за възстановяване първоначално е отхвърлено на различни основания, а не поради непредставянето на такива доказателства за пристигане на стоката по нейното местоназначение, при положение че такива доказателства са представени, след като е установено, че посочените документи са подправени?
Може ли предвидената в член 51 от Регламент [№ 800/1999] санкция да се наложи и в случай че — макар поисканото възстановяване при износ в действителност да съответства на възстановяването, което следва да бъде предоставено — в рамките на процедурата по изплащане на възстановяването износителят първоначално е представил документи, въз основа на които не би могло да му бъде отпуснато възстановяване при износ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.