3 - Съдебни спорове
Съдебни спорове
Дело C-235/12: H-Holding/Комисия, Определение от 28 февруари 2013 г.
Компетентни ли са физически и юридически лица да обжалват отказ на Комисията да започне производство за установяване на нарушение срещу държава членка съгласно член 258 ДФЕС?
Могат ли частноправни субекти да се позовават на член 265 ДФЕС във връзка с актове на Комисията в рамките на производство по член 258 ДФЕС, които не ги засягат пряко или индивидуално?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-460/09: Inalca и Cremonini/Комисия, Съдебно решение от 28 февруари 2013 г.
Допустимо ли е искането за обезщетение за вреди, произтичащи от предоставянето на заключенията на ОЛАФ на националните органи, да се счита за частично допустимо с оглед началния момент на давностния срок?
Следва ли началният момент на погасителната давност за искове за обезщетение да се определя от датата на приемане на Решение 2006/678 или от момента на настъпване на вредата?
Имат ли разходите за правно съдействие, правни консултации и персонал характер на продължителна вреда, която да позволява обезщетяване за периоди след началото на националните производства?
Явява ли се искането за обезщетение за пропуснати ползи, произтичащи от намаления финансов ресурс, достатъчно ясно и допустимо по смисъла на процесуалните изисквания?
Може ли искането за обезщетение за неимуществени вреди, свързани с накърняване на търговската репутация, да се счита за допустимо при липса на конкретизация и доказателства?
Могат ли неимуществените вреди, произтичащи от административни и съдебни производства, да се квалифицират като вреди с продължителен характер?
Съществува ли пряка причинно-следствена връзка между действията на Комисията (писмото на UCLAF) и вредите, настъпили вследствие на учредяването на застрахователни гаранции?
Може ли нарушението на принципа за разумна продължителност на производството пред Общия съд да доведе до отмяна на обжалваното определение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-334/12: Réexamen Arango Jaramillo и др./ЕИБ, Съдебно решение от 28 февруари 2013 г.
Следва ли съдът на Европейския съюз да взема предвид конкретните обстоятелства по случая при преценката дали жалба, подадена от служители на Европейската инвестиционна банка срещу увреждащ ги акт, е подадена в „разумен срок“, когато този срок не е определен с разпоредба на правото на Съюза?
Накърнява ли автоматичното придаване на преклузивен характер на тримесечния срок за подаване на жалба, без индивидуална преценка на обстоятелствата, правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-246/12: Ellinika Nafpigeia/Комисия, Съдебно решение от 28 февруари 2013 г.
Допустимо ли е помощите, предоставени на предприятие с двойна (военна и гражданска) дейност, да бъдат изключени изцяло от приложното поле на правилата за държавните помощи въз основа на член 346 ДФЕС?
Изисква ли се прилагането на специалната процедура по член 348 ДФЕС, когато държавна помощ е предоставена на предприятие, чиято основна дейност е производството на военна техника?
Нарушени ли са процесуалните права на защита на бенефициента на помощта поради липса на възможност да представи становище по определени аспекти на административната процедура пред Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-465/09: Comunidad autónoma de La Rioja/Diputación Foral de Vizcaya и др., Определение от 28 февруари 2013 г.
Какви критерии следва да се прилагат при определяне на размера на възстановимите разноски в производството пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-617/10: Åkerberg Fransson, Съдебно решение от 26 февруари 2013 г.
1) Съгласно шведското право трябва да е налице ясно основание, изведено от [ЕКПЧ] или от практиката на Европейския съд по правата на човека, за да може националната юрисдикция да не приложи национални разпоредби, които вероятно противоречат на принципа ne bis in idem съгласно член 4 от Протокол № 7 към [ЕКПЧ], а следователно и на член 50 от [Хартата]. Подобно изискване съгласно националното право, за да не бъдат приложени национални разпоредби, съвместимо ли е с правото на Съюза, и по-специално с неговите общи принципи, включително предимството и непосредственото действие на правото на Съюза?
2) Допустимостта на наказателното производство за престъпление против данъчната и осигурителната система попада ли в обхвата на принципа ne bis in idem съгласно член 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ и член 50 от Хартата, когато за същото деяние, изразяващо се в предоставяне на невярна информация, на подсъдимия вече е наложена глоба (данъчна санкция) в рамките на административно производство?
3) Има ли значение за отговора на втория въпрос обстоятелството, че тези санкции трябва да са съгласувани, така че в рамките на наказателното производство общите юрисдикции да могат да намалят наказанието, по съображение че на подсъдимия вече е наложена данъчна санкция за същото деяние, изразяващо се в предоставяне на невярна информация?
4) При определени условия може да се допусне, в рамките на обхвата на […] принцип[а] ne bis in idem, да бъдат наложени други санкции в ново производство за същото деяние, което вече е разгледано в производство, приключило с решение за налагане на санкции на съответното лице. Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, изпълнени ли са условията на принципа ne bis in idem при налагането на няколко санкции в отделни производства, когато в последното производство се прави нова и независима от предходното производство преценка на обстоятелствата?
5) Шведската система, която предвижда отделни производства за налагане на данъчни санкции и за наказателно преследване за престъпления против данъчната и осигурителната система, се основава на редица съображения от общ интерес […]. В случай че отговорът на втория въпрос е утвърдителен, съвместима ли е с принципа ne bis in idem система като шведската, при положение че е възможно да се установи система, която не попада в обхвата на принципа ne bis in idem — без да е необходимо да се прави отказ нито от налагането на данъчни санкции, нито от установяването на отговорност за престъпления против данъчната и осигурителната система, — ако в случаите на такива престъпления правомощието за налагане на данъчни санкции се прехвърли от Skatteverket, съответно от административните юрисдикции, на общите юрисдикции във връзка с висящото пред тях наказателно производство за престъпления против данъчната и осигурителната система?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.