3.08 - Процесуални правила
Процесуални правила
Дело C-467/13: ICF/Комисия, Съдебно решение от 9 октомври 2014 г.
Нарушени ли са правата на защита на жалбоподателя, когато Комисията се е основала на документи, които не са били посочени в изложението на възраженията?
Следва ли да се счита за нарушение на правата на защита, ако Комисията е намалила броя на адресатите на решението след изложението на възраженията, без да даде възможност на жалбоподателя да представи становище по този въпрос?
Правилно ли е тълкуван и приложен точка 18 от Насоките от 2006 г. за изчисляване на глобите, по-специално по отношение на определянето на „стойността на продажбите на стоки или услуги, свързани с нарушението“?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по отношение на тълкуването и прилагането на Насоките за изчисляване на глобите и практиката на Комисията?
Нарушено ли е правото на справедлив съдебен процес поради неспазване на разумен срок за произнасяне по делото?
Спазено ли е изискването за мотивиране при отказа на Общия съд да намали размера на наложената глоба в рамките на правомощието му за пълна юрисдикция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-399/12: Германия/Съвет, Съдебно решение от 7 октомври 2014 г.
Приложим ли е член 218, параграф 9 ДФЕС в случай на международни споразумения, по които Европейският съюз не е страна, но държавите членки са страни?
Могат ли препоръките на Международната организация по лозата и виното (OIV), които не са обвързващи по международното право, да се считат за „актове с правно действие“ по смисъла на член 218, параграф 9 ДФЕС, когато те са инкорпорирани в правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-127/13: Strack/Комисия, Съдебно решение от 2 октомври 2014 г.
Нарушено ли е правото на законен съд и правото на изслушване чрез преразпределянето на делото на друг съдебен състав без предварително уведомяване на страните?
Спазени ли са процесуалните гаранции, включително разумният срок на производството, правото на изслушване и задължението за индивидуална преценка на документите и заличените данни?
Запазва ли жалбоподателят правен интерес да оспорва мълчаливите откази за достъп до документи след приемането на изрични решения от институцията?
Изопачил ли е Общият съд фактите и мотивите относно обхвата на заявлението за достъп до документите във връзка с дело T‑110/04?
Законосъобразно ли е приложено изключението за защита на личните данни и оправдани ли са извършените заличавания на лични данни в предоставените документи?
Обосновано ли е приложено изключението за защита на търговските интереси по отношение на информацията в документите по дело T‑110/04 и надделява ли по-висш обществен интерес за оповестяването им?
Нарушено ли е правото на обезщетение за вреди, причинени от Комисията при обработката на заявленията за достъп до документи?
Длъжен ли е Общият съд да задължи Комисията да предостави документите, до които е отказан достъп в нарушение на Регламент № 1049/2001?
Правилно ли е разпределениeто на съдебните разноски от Общия съд с оглед изхода на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-501/13: Page Protective Services/ЕСВД, Определение от 2 октомври 2014 г.
Тълкуване на началния момент и изчисляване на срока за обжалване по член 263, шести параграф ДФЕС и процесуалния правилник при електронна нотификация на административен акт.
Дали стриктното прилагане на процесуалните срокове нарушава правото на ефективна съдебна защита и правото да бъде изслушан.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-138/14: Faktor B i W. Gęsina/Комисия, Определение от 30 септември 2014 г.
Съответства ли тълкуването и прилагането на процесуалните срокове от Общия съд на разпоредбите на регламента за производство и изискванията на правната сигурност?
Правилно ли е тълкувана и приложена понятието за непреодолима сила или случайно събитие при закъснение на пощенска пратка?
Допустимо ли е въвеждане на ново основание за извинителна грешка в производството пред Съда, когато то не е било повдигнато пред Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-242/13: Commerz Nederland, Съдебно решение от 17 септември 2014 г.
По необходимост ли следва да се изключи възможността предоставянето на гаранции от страна на дадено публично предприятие да се счита за действие на определени публични органи — което се изисква с оглед на квалификацията на дадена мярка като държавна помощ по смисъла на членове 107 [ДФЕС] и 108 ДФЕС — при условие че съответната гаранция, какъвто е настоящият случай, е предоставена от (единствения) управител на публичното предприятие, който, въпреки че от частноправна гледна точка е разполагал с подобно правомощие, е действал самоволно, умишлено е държал в тайна предоставянето на тези гаранции и е нарушил разпоредбите на устава на публичното предприятие, тъй като не е поискал одобрението на надзорния съвет, и освен това следва да се приеме, че съответният публичноправен субект (в конкретния случай община Ротердам) не е искал да се предоставя съответната гаранция?
Ако възможността тези действия да се считат за извършени от публичните органи, не се изключва по необходимост, тези обстоятелства остават ли без значение за отговора на въпроса дали предоставянето на дадена гаранция може да се счита за действие на съответните публични органи, или сезираната юрисдикция следва да пристъпи към преценка на останалите признаци в подкрепа, съответно срещу възможността действията да се считат за извършени от тези публични органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-204/12: Essent Belgium, Съдебно решение от 11 септември 2014 г.
Съвместима ли е с член 34 ДФЕС и с член 11 от Споразумението за ЕИП и/или с член 36 ДФЕС и с член 13 от Споразумението за ЕИП национална правна уредба като съдържащата се в Декрета за електроенергията, приложен с постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановлението от 25 февруари 2005 г. и с постановлението от 8 юли 2005 г., съгласно която:
— за доставчиците на свързаните към разпределителната или преносна мрежа крайни потребители се предвижда задължение всяка година да представят на регулаторния орган определен брой зелени сертификати (член 23 от Декрета за електроенергията),
— VREG налага административна глоба на доставчиците на свързаните към разпределителната или преносна мрежа крайни потребители, когато те не са представили достатъчен брой зелени сертификати, за да изпълнят предвиденото за тях задължение за квоти във връзка с такива сертификати (член 37, параграф 2 от Декрета за електроенергията),
— изрично се предвижда, че гаранциите за произход от други страни могат да се признават при определени условия за изпълнение на задължението за квоти (член 15 quater, параграф 2 от постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановлението от 8 юли 2005 г.),
— VREG не може или не иска да вземе предвид гаранции за произход от Норвегия и Нидерландия и Дания и Дания/Швеция при липса на мерки за прилагане от страна на vlaamse regering, което да признава еднаквостта или равностойността на представянето на тези сертификати (член 25 от Декрета за електроенергията и член 15, параграф 1 от постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановление от 25 февруари 2005 г., член 15 quater, параграф 2 от постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановление от 8 юли 2005 г.), като в конкретния случай VREG не е проверил наличието на еднаквост или равностойност,
— за целия период на действие на Декрета за електроенергията при проверката за изпълнение на задължението за квоти в действителност са вземани предвид само сертификати за произведена във Фламандския регион зелена електроенергия, докато за доставчиците на електроенергия на свързаните с разпределителната или преносна мрежа крайни потребители не е съществувала никаква възможност да докажат, че представените гаранции за произход от други държави — членки на Европейския съюз отговарят на условието за наличие на еднакви или равностойни гаранции за издаването на тези сертификати?
Съвместима ли е национална правна уредба като описаната с член 5 от Директива 2001/77?
Съвместима ли е национална правна уредба като описаната с принципа на равно третиране и със забраната на дискриминация, съдържащи се по-специално в член 18 ДФЕС, в член 4 от Споразумението за ЕИП и в член 3 от Директива 2003/54?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-382/12: MasterCard и др./Комисия, Съдебно решение от 11 септември 2014 г.
Допустимо ли е Общият съд да откаже да разгледа приложения към първоинстанционната жалба поради липса на достатъчно конкретни доводи в самата жалба?
Може ли MasterCard да бъде квалифицирана като сдружение на предприятия по смисъла на член 81 ЕО след промяната на нейната структура и управление вследствие на IPO?
Правилно ли е приложен критерият за обективна необходимост при преценката дали многостранните такси за обмен (МТО) представляват съпътстващо ограничение на конкуренцията?
Длъжен ли е Общият съд да анализира последиците от МТО за конкуренцията в реалния икономически и правен контекст, включително при липса на МТО и прилагане на забрана за определяне на цените „ex post“?
Длъжен ли е Общият съд да вземе предвид всички обективни предимства от МТО, включително тези за притежателите на карти, при прилагането на член 81, параграф 3 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-88/13: Gruslin, Съдебно решение от 11 септември 2014 г.
Трябва ли член 45 от Директива 85/611/ЕИО да се тълкува в смисъл, че понятието „плащания в полза на притежателите на дялови единици“ включва и издаването на удостоверения за поименни дялови единици на притежателите на дялови единици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-521/13: Think Schuhwerk/СХВП, Определение от 11 септември 2014 г.
Правилно ли е приложен член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 по отношение на отличителния характер на заявения знак?
Допуснати ли са нарушения на процесуалните изисквания, включително правото на изслушване и мотивирането на съдебното решение?
Следва ли да се приложи принципът на равно третиране въз основа на предходни регистрации на сходни марки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.