3.04 - Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-259/12: Rodopi-M 91, Съдебно решение от 20 юни 2013 г.
Допускат ли принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност, както и членове 242 и 273 от Директива 2006/112/ЕО, данъчната администрация на държава членка да наложи на данъчнозадължено лице, което не е изпълнило в предвидения в националното законодателство срок задължението си да отрази счетоводно и да декларира обстоятелства от значение за начисляване на дължимия от него данък върху добавената стойност, имуществена санкция в размера на невнесения в посочения срок данък, когато впоследствие това данъчнозадължено лице е отстранило нарушението и е внесло дължимия данък в пълен размер и съответните лихви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-468/12: Ciesse, Определение от 20 юни 2013 г.
Тълкуването на член 5, параграф 1, буква в) от Директива 2008/7/ЕО относно допустимостта на годишна такса, изчислена върху оборота или фиксирана за определени категории предприятия, включително управляваните от физически лица, спрямо капиталовите дружества.
Съвместимостта на такава национална правна уредба с разпоредбите на правото на Съюза относно свободното установяване и свободното движение на капитали.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-45/12: Hadj Ahmed, Съдебно решение от 13 юни 2013 г.
1) Ако гражданка на трета държава (в случая, с алжирско гражданство) е получила преди по-малко от пет години разрешение за пребиваване в държава членка (в случая, в Белгия), за да живее без брак или регистрирано съжителство с гражданин на друга държава членка (в случая, лице с френско гражданство), от което тя има дете (с френско гражданство), попада ли тя в приложното поле на Регламент № 1408/71 в качеството ѝ на член на семейство на работник, гражданин на държава членка, с цел да ѝ бъдат предоставени — като получател на семейни добавки — гарантирани семейни обезщетения за друго дете, гражданин на трета страна (в случая, с алжирско гражданство), макар нейното съвместно съжителство с бащата на детето, което е с френско гражданство, междувременно да е приключило?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, при посочените в същия въпрос обстоятелства и предвид присъствието в нейното домакинство на дете с френско гражданство, попада ли тази гражданка на трета държава — или нейното дете, гражданин на трета държава — в приложното поле на Регламент № 1408/71 в качеството ѝ на член на семейството на работник, гражданин на държава членка, с цел да ѝ бъдат предоставени гарантирани семейни обезщетения за детето, което е с алжирско гражданство?
3) Ако отговорът на предходните въпроси е отрицателен, при посочените в първия въпрос обстоятелства, ползва ли се тази гражданка на трета държава — съгласно [член 13, параграф 2 и член 14 от] Директива 2004/38 […] във връзка с член 12 ЕО (понастоящем член 18 ДФЕС) — от същото правно третиране като гражданите на съответната държава, докато не ѝ бъде отнето правото на пребиваване, така че да е изключено белгийската държава да ѝ наложи условие за продължителност на пребиваването с оглед предоставянето на гарантирани семейни обезщетения, когато това условие не се изисква от получателите на семейни добавки, граждани на съответната държава?
4) Ако отговорът на предходните въпроси е отрицателен, при обстоятелствата, посочени в първия въпрос, и в качеството ѝ на майка на гражданин на [Съюза], ползва ли се посочената гражданка на трета държава — съгласно членове 20 и 21 от [Хартата] — от принципа на равно третиране, така че да е изключено белгийската държава да ѝ наложи условие за продължителност на пребиваването с оглед предоставянето на гарантирани семейни обезщетения за друго нейно дете, гражданин на трета страна, когато това условие за продължителност на пребиваването не се изисква за дете, което е гражданин на [държава членка]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-536/11: Donau Chemie и др., Съдебно решение от 6 юни 2013 г.
Допуска ли правото на Съюза, по-специално в светлината на Решение по дело Pfleiderer, разпоредба от национално картелно право, според която — (също и) в производства, в които се прилага член 101 ДФЕС или член 102 ДФЕС, във връзка с Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора — достъп до преписките на компетентния по спорове относно картелното право съд може да се предоставя на трети лица, които не са страни в производството, с цел подготовка на искове за обезщетение за вреди срещу участниците в картел, само при условие че всички страни в производството без изключение дадат съгласието си за това, като същата национална разпоредба не дава възможност на националния съд във всеки конкретен случай да претегля защитените от правото на Съюза интереси, за да определи условията за разрешаване или за отказ на достъпа до съответната преписка?
В този случай допуска ли правото на Съюза такава национална разпоредба, когато тя несъмнено се прилага по един и същ начин към изцяло национални картелни производства и при това не предвижда никакви специални правила за разрешаване на достъп до документи, предоставени от кандидати за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, когато сходните национални разпоредби позволяват в други видове производства — по-специално в спорни и в безспорни граждански или в наказателни производства — достъп до преписката по делото и без съгласието на страните, при условие че третото лице, които не е страна в производството, докаже, че има правен интерес за достъп до преписката по делото, и в конкретния случай този достъп не противоречи на по-висши интереси на друго лице или на по-висши обществени интереси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-648/11: MA и др., Съдебно решение от 6 юни 2013 г.
Коя държава членка е компетентна съгласно член 6, втора алинея от Регламент (ЕО) № 343/2003 да разгледа молбата за убежище, когато търсещият убежище е непридружено малолетно или непълнолетно лице, нито един член на неговото семейство не се намира законно в държава членка и е подал молби за убежище в повече от една държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-14/13: Cholakova, Определение от 6 юни 2013 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнесе по преюдициални въпроси, когато спорът и приложимата национална уредба нямат връзка с правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-300/11: ZZ, Съдебно решение от 4 юни 2013 г.
Изисква ли установеният в член 30, параграф 2 от Директива 2004/38 принцип на ефективна съдебна защита, тълкуван в светлината на член 346, параграф 1, буква a) ДФЕС, съдебен орган, който разглежда жалба срещу решение за недопускане на гражданин на Европейския съюз на територията на държава членка по съображения, свързани с обществения ред и обществената сигурност въз основа на глава VI от Директива 2004/38, да следи за това засегнатият гражданин на Европейския съюз да бъде информиран по същество за мотивите за недопускането му, независимо от обстоятелството, че органите на държавата членка и съответният национален съд след разглеждане на всички представени от органите на държавата членка доказателства срещу гражданина на Европейския съюз са приели, че на разкриването по същество на мотивите за недопускането на последния се противопоставят съображения, свързани с държавната сигурност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-397/11: Jőrös, Съдебно решение от 30 май 2013 г.
Следва ли Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, сезирана в качеството ѝ на въззивна инстанция по спор относно валидността на клаузи, включени в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител въз основа на предварително съставен от продавача или доставчика формуляр, има право да разгледа неравноправния характер на спорните клаузи, ако основанието за невалидност не е било предявено пред първата инстанция, при положение че съгласно националното право по принцип във въззивното производство не могат да се вземат предвид нови факти или доказателства?
Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че националният съд, който констатира неравноправния характер на договорна клауза, може служебно да разгледа дали е необходимо да се отмени договорът на това основание, въпреки че страните не са направили искане в този смисъл?
Следва ли Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, която служебно констатира неравноправния характер на договорна клауза, може да разгледа дали е необходимо да се отмени договорът на това основание, при положение че според вътрешните процесуални норми исковете, целящи установяване на невалидността на неравноправни договорни клаузи, са от компетентността на друг правораздавателен орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.