3.04 - Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-672/16: IMOFLORESMIRA – INVESTIMENTOS IMOBILIÁRIOS, Съдебно решение от 28 февруари 2018 г.
Съвместима ли е с членове 167, 168, 184, 185 и 187 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г., при положение че недвижим имот, макар и да е незает за период от две и повече години, продължава да се намира в гражданския оборот, т.е. наличен е на пазара за отдаване под наем и за предоставяне на услуги от типа „офис център“ след доказване на намерението на съответния собственик да го отдаде под наем и да начисли ДДС върху сделката, като положи необходимите усилия за осъществяване на намерението си, квалификацията „липса на ефективно използване на недвижимия имот за нуждите на предприятието“ и/или „липса на ефективно използване на недвижимия имот за облагаеми сделки“ по смисъла на разпоредбата на член 26, параграф 1 от [CIVA] и член 10, параграф 1, буква b) от режима на отказ от освобождаване от ДДС при сделки с недвижими имоти, одобрен с Декрет-закон № 21/2007 от 29 януари 2007 г., в предишните си редакции, и вследствие на това да се приеме, че първоначалното приспадане трябва да бъде предмет на корекция, тъй като надвишава това, на което данъчнозадълженото лице е имало право?
При утвърдителен отговор може ли в светлината на правилното тълкуване на членове 137, 167, 168, 184, 185 и 187 от [Директивата за ДДС] да бъде наложена такава еднократна корекция за целия неизтекъл период, както предвижда португалското законодателство в член 10, параграф 1, букви b) и c) от режима на отказ от освобождаване от ДДС при сделки с недвижими имоти, одобрен с Декрет-закон № 21/2007 от 29 януари 2007 г., в предишната му редакция, в случаите когато недвижимият имот е незает за повече от две години, но продължава да се намира в гражданския оборот за отдаване под наем (с възможност за отказ) и/или (облагаемо) предоставяне на услуги и е налице намерение за използването на недвижимия имот през следващите години за облагаеми дейности, предоставящи право на приспадане?
Съвместимо ли е с разпоредбата на членове 137, 167, 168 и 184 от [Директивата за ДДС] прилагането на член 2, параграф 2, буква c) във връзка с член 10, параграф 1, буква b) от режима на отказ от освобождаване от ДДС при сделки с недвижими имоти, одобрен с Декрет-закон № 21/2007 от 29 януари 2007 г., при положение че води до невъзможност за данъчнозадълженото лице да се откаже от освобождаване от ДДС при сключването на нови договори за наем след извършването на еднократна корекция по ДДС и компрометира режима на приспадане след изтичането на периода на корекция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-266/16: Western Sahara Campaign UK, Съдебно решение от 27 февруари 2018 г.
Валидно ли е Споразумението [за партньорство], одобрено и приложено с Регламент 764/2006, Решение 2013/785 и Регламент № 1270/2013, като се имат предвид предвиденото в член 3, параграф 5 ДЕС изискване Съюзът да допринася за спазването на всички релевантни принципи на международното право и за зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и степента, в която [това споразумение] е било сключено в полза на народа сахрави, от негово име и в съответствие с неговата воля и/или след консултации с признатите му представители?
Има ли право жалбоподателят да оспорва валидността на актове на Съюза, като твърди нарушение на международното право от страна на Съюза, като се имат предвид по-специално:
а) обстоятелството, че макар да има процесуална легитимация съгласно националното право да оспорва валидността на актовете на Съюза, той не предявява права, произтичащи от правото на Съюза, и
б) изведеният в решението по дело „Златото, изнесено от Рим през 1943 г.“ (ICJ Reports 1954 г., стр. 19) принцип, съгласно който с решенията си Международният съд не може да осъжда поведението или да засяга правата на държава, която не е страна по спора пред него и не е дала съгласието си да бъде обвързана от неговите решения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/17: Bisignani, Определение от 22 февруари 2018 г.
Съвместимостта на национална уредба, която окончателно отменя задължението за деклариране на трансфер на средства към чужбина, с член 64, параграф 1 и член 65, параграф 1, буква а) ДФЕС и с Директива 2011/16/ЕС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-304/16: American Express, Съдебно решение от 7 февруари 2018 г.
Трябва ли член 1, параграф 5 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че в рамките на споразумение между партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или посредник, от една страна, и тристранна платежна картова схема, от друга страна, е необходимо партньорът в рамките на сътрудничеството на различни марки или посредникът да действа като издател по смисъла на член 2, точка 2 от посочения регламент, за да се разглежда въпросната схема като издаваща платежни инструменти, свързани с карти, с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или посредством посредник, и следователно да се счита за четиристранна платежна картова схема по смисъла на първата от тези разпоредби?
Явяват ли се невалидни член 1, параграф 5 и член 2, точка 18 от Регламент 2015/751, доколкото предвиждат, че тристранна платежна картова схема трябва да се счита за четиристранна платежна картова схема само поради обстоятелството че е сключила споразумение с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или с посредник, дори посоченият партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или посоченият посредник да не действа в рамките на споразумението като издател по смисъла на член 2, точка 2 от посочения регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-643/16: American Express, Съдебно решение от 7 февруари 2018 г.
Трябва ли член 35, параграф 2, първа алинея, буква б) от Директива 2015/2366 да се тълкува в смисъл, че тристранна платежна картова схема, която е сключила споразумение за сътрудничество на различни марки с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки, който не предоставя сам платежни услуги в посочената схема във връзка с продуктите, за които се отнася сътрудничеството на различни марки, или използва представител за целите на предоставянето на платежни услуги, не може да се възползва от изключението, предвидено в тази разпоредба, и поради това спрямо нея се прилагат изискванията, установени в член 35, параграф 1 от посочената директива?
Доколкото с втория въпрос се цели да се определи дали член 35 от Директива 2015/2366 е невалиден поради факта, че изискванията, предвидени в параграф 1 от този член, се прилагат към тристранна платежна картова схема, която използва представител за целите на предоставянето на платежни услуги, има ли основания за невалидност на тази разпоредба поради липса на мотиви, явна грешка в преценката или нарушение на принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-291/16: Schweppes, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.
Следва ли член 7, параграф 1 от Директива 2008/95/ЕО, разглеждан във връзка с член 36 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че е пречка притежателят на национална марка да се противопостави на вноса на идентични стоки, обозначени със същата марка и с произход от друга държава членка, където тази марка, първоначално собственост на същия притежател, понастоящем е притежавана от трето лице, придобило правата върху нея чрез прехвърляне, когато са налице едно или повече от следните обстоятелства:
– притежателят поддържа цялостен облик на дадена марка, свързан с държавата членка на произход на стоките, чийто внос той иска да бъде забранен,
– притежателят и третото лице съгласуват марковата си стратегия, за да създадат умишлено, в цялото ЕИП, впечатление за или облик на една-единствена и цялостна марка,
– така създаденият облик на една-единствена и цялостна марка води до объркване у средния потребител относно търговския произход на стоките, обозначени с тази марка,
– притежателят и третото лице поддържат тесни търговски и икономически отношения, макар и, строго погледнато, да не зависят един от друг по отношение на съвместното използване на марката,
– притежателят изрично или мълчаливо търпи същите стоки като тези, чийто внос той иска да бъде забранен, да бъдат внасяни в една или повече други държави членки, в които той все още има права на марка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-516/16: Erzeugerorganisation Tiefkühlgemüse, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.
Следва ли точка 23 от приложение IХ към Регламент [за изпълнение № 543/2011] да се тълкува в смисъл, че изключването от подпомагане произтича само от местонахождението на чужд терен?
При утвърдителен отговор на [третия въпрос, буква а)], невалидна ли е точка 23 от приложение IХ към Регламент [за изпълнение № 543/2011]?
При утвърдителен отговор на [третия въпрос, буква а)] и отрицателен отговор на [третия въпрос, буква б)], ясна, респ. еднозначна ли е разпоредбата на точка 23 от приложение IХ към Регламент [за изпълнение № 543/2011], доколкото не са защитени оправданите правни очаквания на икономически оператор, който, въпреки че неговото положение е било известно на националните органи, е получил от тях уверение, респ. одобрение за подпомагане на дейности, които се извършват на чужд терен, но са част от неговото предприятие?
Изискват ли членове 65, 66 и 69 от Регламент [№ 1580/2007], както и (след 2[2] юни 2011 г.) членове 64, 65 и 68 от Регламент [за изпълнение № 543/2011], решението за одобрение на оперативната програма и на размерите на фондовете или изменението на това решение, както и решението относно „одобрения размер на помощта“, да бъде прието не само като уведомление, а формално като (най-малкото временно) обвързващо решение, което заявителят може да обжалва в самото начало, тоест независимо от обжалването на окончателното решение (взето съгласно член 70 от Регламент № 1580/2007 или член 69 от Регламент за изпълнение № 543/2011) относно заявлението за изплащане на (окончателно изчислената) помощ?
Следва ли член 103в от Регламент [№ 1234/2007] да се тълкува в смисъл, че в рамките на „оперативна програма в сектор „плодове и зеленчуци“ е допустимо само подпомагането на производството на продукти, които могат да бъдат класифицирани като продукти по смисъла на приложение I, част IХ [от този регламент], но не и подпомагането на инвестиции в преработката на такива продукти?
От обстоятелството, че Съдът не предприема благоприятно за заинтересованото лице ограничаване на действието (по смисъла на член 264, параграф 2 ДФЕС) на решение, което поради ново тълкуване на правото на Съюза или обявяване на невалидността на валиден до този момент правен акт на Съюза има неблагоприятни правни последици за дадено заинтересовано лице, следва ли, че това лице не може в конкретния случай да се позове на принципа на правна сигурност пред националния съд, ако e доказана неговата добросъвестност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-322/16: Global Starnet, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.
Може ли член 267, трета алинея от Договора за функционирането на ЕС да се тълкува в смисъл, че не съществува безусловно задължение за юрисдикция, която се произнася като последна съдебна инстанция, да отправи преюдициално запитване по въпрос относно тълкуването на европейското право, ако в хода на същото съдебно производство Конституционният съд е преценил конституционосъобразността на националната правна уредба, като по същество е използвал същите нормативни параметри като тези, чието тълкуване се иска от Съда, макар те да са формално различни, тъй като се съдържат в разпоредби на Конституцията, а не на европейските Договори?
Допускат ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, както и принципът на оправданите правни очаквания национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която налага на лица, които вече са концесионери в сектора на онлайн управлението на разрешени от закона игри, нови изисквания за упражняване на тяхната дейност чрез допълнително споразумение към съществуващия договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-372/16: Sahyouni, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.
Член 1 от Регламент № 1259/2010 трябва ли да се тълкува в смисъл, че обхваща и т.нар. развод по частноправен ред, в случая чрез едностранно изявление на единия от съпрузите пред духовен съд в Сирия на основание на шериата?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, с оглед на прилагането на Регламент № 1259/2010, [в рамките на проверката по] член 10 от него следва ли в случаи на развод по частноправен ред:
а) да се вземе предвид абстрактно съпоставката, според която приложимото съгласно член 8 право предвижда достъп до развод и за другия съпруг, но поради неговия пол го свързва с други процесуално- и материалноправни предпоставки в сравнение с достъпа на първия съпруг, или
б) прилагането на нормата да зависи от това дали приложението на абстрактно дискриминационното чуждестранно право и в отделния случай — т.е. конкретно — е дискриминационно?
В случай на утвърдителен отговор на втория въпрос, [буква б)], основание ли е съгласието на дискриминирания съпруг с развода — и под формата на надлежно приемане на обезщетение — за неприлагане на тази норма?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-401/17: Double ‘W’ Enterprises/Испания, Определение от 14 декември 2017 г.
Компетентен ли е Общият съд да разглежда искания за преюдициални заключения, отправени от частноправни субекти?
Могат ли само национални съдилища да отправят преюдициални запитвания по член 267 ДФЕС?
Изпълнява ли подадената жалба процесуалните изисквания за допустимост съгласно членове 168 и 169 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.