3.04.00 - Общи положения
Общи положения
Дело C-367/20: KLM Royal Dutch Airlines, Определение от 12 ноември 2020 г.
Приложим ли е Регламент № 261/2004 към директно свързващи полети от трета страна към държава членка, когато само една част от полета се изпълнява от въздушен превозвач от Общността?
Носи ли отговорност опериращият въздушен превозвач от Общността за закъснение, възникнало при полет, изпълнен от друг превозвач, когато полетите са с единна резервация?
Има ли право превозвачът, изплатил обезщетение на пътника, да търси възстановяване на сумите от другия превозвач, отговорен за закъснението, съгласно член 13 от Регламент № 261/2004?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-853/19: STING Reality, Определение от 2 юли 2020 г.
Какви са критериите за квалифициране на търговска практика като агресивна по смисъла на членове 8 и 9 от Директива 2005/29, особено при договаряне с уязвими лица?
Как следва да процедира националният съд, когато професионалистът отказва да предостави аналогични договори с други потребители, при преценка за индивидуално договаряне на договорни клаузи съгласно член 3 от Директива 93/13?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-153/19: DER Touristik, Определение от 28 май 2020 г.
Приложим ли е член 12 от Регламент № 261/2004 в случаите, когато пътникът претендира обезщетение за индивидуализирана вреда над стандартното обезщетение по регламента?
Може ли пътникът, който вече е получил стандартното обезщетение по член 7 от Регламент № 261/2004, да получи и обезщетение под формата на намаляване на цената на пътуването за индивидуализирани вреди по националното право?
Какви са критериите за разграничаване между стандартното обезщетение за неудобство и обезщетението за индивидуализирана вреда вследствие на закъснение на полета?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-274/14: Banco de Santander, Съдебно решение от 21 януари 2020 г.
Ако бъде потвърдена валидността на [Решение 2011/5]:
а) Трябва ли член 1, параграф 2 от Решение [2011/5] да се тълкува в смисъл, че признатите и определени там оправдани правни очаквания се прилагат и по отношение на приспадането на данъчната амортизация на финансовата репутация, предвидено в член 12, параграф 5 от TRLIS, що се отнася до придобиванията на непреки дялови участия в чуждестранни дружества, извършени посредством пряко придобиване на чуждестранно холдингово дружество?
б) При утвърдителен отговор на първия въпрос следва ли да се обяви за недействително решението [за започване на процедурата, довела до приемане на Решение 2015/314]?
Ако по дело T‑219/10 член 1 от [Решение 2011/5] бъде отменен:
а) Нищожно ли е [Решение 2015/314], доколкото вече няма фактическо и правно основание за него?
б) Нищожно поради липса на мотиви ли е [Решение 2015/314]?
в) При условията на евентуалност, при отрицателен отговор на предходните въпроси:
Нищожно ли е Решение [2015/314], поради факта че новото административно тълкуване на член 12, параграф 5 от TRLIS попада изцяло в приложното поле на [Решение 2011/5 и Решение 2011/282]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-502/19: Junqueras Vies, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Следва ли член 9 от Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че лице, което официално е обявено за избрано за член на Европейския парламент, докато е с мярка за неотклонение задържане под стража в наказателно производство за тежки престъпления, но на което не е разрешено да изпълни определени изисквания, предвидени от вътрешното право във връзка с обявяването му за избрано, нито да се яви в Европейския парламент, за да участва в първата му сесия, се ползва с имунитет съгласно този член, и ако да, предполага ли този имунитет да се снеме наложената на съответното лице мярка за неотклонение задържане под стража, за да може то да се яви в Европейския парламент и да изпълни там необходимите формалности, или компетентният национален съд трябва да поиска от Европейския парламент да снеме този имунитет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-486/19: Syyttäjä, Определение от 19 ноември 2019 г.
Могат ли задължените лица да се позоват на факта, че други предприятия се ползват от освобождаване, представляващо държавна помощ, за да избегнат плащането на съответния данък?
Възпрепятства ли правото на Европейския съюз налагането на наказателни санкции на физическо лице, действащо от името на задължено дружество, при положение че други предприятия са облагодетелствани от освобождаване, представляващо държавна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-211/17: Topaz, Определение от 24 октомври 2019 г.
Явява ли се подписването на договор от страна на потребителя, включително когато е нотариално заверен, доказателство за индивидуално договаряне на предварително формулираните от професионалиста клаузи?
Могат ли клаузи за автоматично прекратяване и наказателни клаузи, формулирани изключително в полза на професионалиста, да бъдат квалифицирани като неравноправни по смисъла на Директива 93/13 и при какви условия това следва да се преценява от националния съд?
Допустимо ли е националният съд да замени или измени неравноправни договорни клаузи в полза на потребителя, и при какви обстоятелства това е възможно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-438/18: Galeria Parque Nascente, Определение от 15 юли 2019 г.
Противоречи ли национално законодателство, което не позволява на абсорбиращото дружество да приспадне разходи, вече приспаднати от абсорбираното дружество преди сливането, на разпоредбите на Директива 90/434/ЕИО?
В какви граници държавите членки могат да определят условията за приспадане на разходи от облагаемия доход на дружествата при трансгранично преструктуриране съгласно правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-644/17: Eurobolt, Съдебно решение от 3 юли 2019 г.
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че заинтересовано лице може да оспорва законосъобразността на подлежащ на изпълнение от националните органи акт на институция на Съюза на основание съществено процесуално нарушение, нарушение на Договорите или на правни норми за прилагането им или злоупотреба с власт?
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че институциите на Съюза, участвали в приемането на акт, чиято валидност се оспорва пред национален съд, са длъжни по негово искане да му предоставят цялата информация, с която разполагат и която са взели предвид или е трябвало да вземат предвид при приемането на съответния акт?
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че правото на ефективни правни средства за защита изисква съдът да извърши пълна проверка дали са изпълнени условията за прилагане на член 13 от Регламент (ЕО) № 1225/2009
От член 47 от Хартата следва ли по-специално че съдът може в пълна степен да преценява дали фактите са били установени изцяло и дали съответната правна последица може да бъде надлежно обоснована с тях
По-специално от член 47 от Хартата следва ли също, че съдът може в пълна степен да преценява дали е трябвало да бъде взето предвид дадено фактическо обстоятелство, за което се твърди, че не е било отчетено при вземането на решение, но което може да повлияе върху свързаната с установените факти правна последица?
Трябва ли понятието „относима информация“ в член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 да се тълкува в смисъл, че обхваща и становището относно констатациите на Комисията, представено от установен в Съюза независим вносител на стоките, за които се извършва разследването по смисъла на тази разпоредба, като този вносител е бил информиран от Комисията за разследването, предоставил е на Комисията изисканата информация и след като му е била предоставена възможност за това, своевременно е изразил становището си относно констатациите на Комисията?
Може ли при това положение този вносител да се позове на нарушение на член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, в случай че становището му не бъде предоставено на посочения в тази разпоредба консултативен комитет в срок от най-малко 10 работни дни преди неговото заседание?
Следва ли при това положение от посоченото нарушение на член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, че този акт е незаконосъобразен и не следва да се прилага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.